Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Pеформата в българското образование

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Кратко-от по-знанието към съ-знанието. Който може да помага, да помага, който не,поне да не пречи.
    Това е отговор на сапомоставения въпрос за приоритетите? Явно е твърде сложен и интелигентен за моето съзнание, защото не го разбирам.

    Comment


      Мда, за да се разбираме , преди да ползваме категории "познание" и "съзнание", би било добре Коцето и Иван да дадът определение какво разбират под тях, защото явно те се различават от общоприетите поне на този форум.
      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

      请您死在地狱般的阵痛
      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
      きさまはしんでくださいませんか
      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

      Comment


        Темата е безнадеждно объркана, така че ако някой иска да я разделим да каже кои постове къде да отидат Аз се не захващам.
        XV mile the sea brode is
        From Turkey to the Ile of Rodez...

        Comment


          gollum написа
          Това е отговор на сапомоставения въпрос за приоритетите? Явно е твърде сложен и интелигентен за моето съзнание, защото не го разбирам.
          Ооо, съмнявам се, че не го разбираш. По-скоро не го споделяш...

          Comment


            Не, съвсем определено не го разбирам. Дали съм затъпял от работа или по-скоро таквиз са ми интелектуалните способности си е моя работа. Но я обясни по-достъпно, с повече слова. Това е твърде синтетично неясно и може да се тълкува постотици различни начини.

            Comment


              Мда и аз имам нужда от обяснение, защото в момента ми изглежда като "откажете се от образование и ще излезете от състояние на безсъзнание". Което най-малкото е безсмиселон за мен. Така че наистина бих искал да разбера каква е връзката между познанието и съзнанието, и по какъв принцип те се противопоставят едно на друго.
              Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

              请您死在地狱般的阵痛
              [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
              きさまはしんでくださいませんか
              [kisamawa shinde kudasaimasenka]

              Comment


                kocetu написа
                Кратко-от по-знанието към съ-знанието. Който може да помага, да помага, който не,поне да не пречи.
                Е, такова, да разбирам ли, че научавайки разни работи на човек му се променя мирогледа? Май да. Системата на образованието е функция на организираност на обществото. Обаче ако само от него черпим познание, значи на края на процеса ще имаме еднакви хора. Ама това не е така, има и други фактори - емоционална настроеност, различните влияния на семейната среда, интелект. Познанието е един маркер, който дори не е в състояние да опише реалните качества и светоглед на индивида. Примерно, ако кажеш "философ", това не изчерпва добрите страни на Голъм Значи тия различни влияния в крайна сметка оформят индивидуални характеристики.

                Обаче тая тема едва ли има за цел да се занимава с развитието на човек от Адам и Ева насам. По-конкретно става дума за това как системата на образование може да бъде пригодена към изискванията на обществения живот. Аз казвам чрез специализация и дисциплина От това просто ще следва по-качествен продукт, по-добра реализация, по-добър стандарт. Нещата имат в случая конкретни измерения. И изкуството се променя с тях, а не обратното. Или изобщо казваш, че изкуството (духовното) трябва да даде насока на образованието?

                Ми, откакто е видно, че някои науки имат практически резултати (значи материално измерение), се е наблягало на развитието им. Погрешно или не е друг въпрос. Или е въпрос? По-скоро става въпрос за моралната страна при употребата на тия достижения.

                Comment


                  Трябва ли и за какво да се учи- опит за по-различен поглед

                  Няма как да скрия радостта си, че една простичка истина, приета като възможност да се отговори на толкова наболял въпрос, предизвика такъв интерес. Това обаче изисква и някаква отговорност, необходимост изказаното да се защити и аргументира, което е целта на написаното по-долу...
                  Няма да излъжа, ако кажа, че предполагах накъде ще бъдат насочени стрелите на критиката на скептично настроените потребители към подобно твърдение. Опасността е очевидна-пак старото "не ме разбра", "не съм съгласен", "къде ти са логическите доказателства". Това няма как само по себе си да бъде избегнато, но за мен е важно да се открие къде се крие причината на подобно разминаване.
                  Четейки различните мнения, имам чувството, че някои понятия ще ме ударят в челото-общество, социум, държава ( любимото ми ) и т.н. А къде остана човекът? Нали все пак за него би трябвало да е цялата тази дандания. Това, което ме интересува в човека обаче не е човешкото, а онова, другото. Иначе е много лесно да се каже- "човекът е социално жовотно" и край, това решава всичко. Клишета от рода, че отделната личност е микрокосмос ни заливат ежедневно от всякакви "научни" институции. И тъй като е микро, то за какво ли да се съобразяваме с него, макрото е важно- там е силата. А всъщност истината е друга- човекът като макрокосмос, поглъща и организира света около себе си ( микрото). Там е и мястото на знанието. То е като помощник в тази сложна работа. Но само по себе си е недостатъчно, ако се превърне в самоцел. Добре ще кажат някои, ама кога започва този процес, нали все пак не живеем всеки сам отделно на самотен остров? Така е, но това са по-странични проблеми, по-периферни. Ами родителите? Те,според мен, трябва да положат основите, да кажат, покажат, научат децата си на най-простите неща.Ама май се превръща това в най-трудната задача. Колкото и различни позиции да сме защитавали с Голъм има още толкова принципни положения, за които си стискаме ръцете. Значи има неща, които само по себе си за константни, независимо как сме достигнали до тях.
                  Доброто семе ражда добър плод. Така че, ако сме се справили всички с първата задача, то втората ще се стори лесна работа. На първокласника трябва да се гледа като на също толкова свободна личност, колкото и на най-мъдрия философ. Остава само първият да осъзнае това. Там е и мястото на училището, да му помага, насърчава, да го среща с трудности дори. Затова даскалъкът е призвание- не всеки е готов да приеме такава отговорност. В крайна сметка, ако погледнем малко по-различно на училището, ще видим, че той е един отделен свят,където обитателите му би трябвало да притежават свободата да се разполагат, но без да нарушават ония правила, които са научили вкъщи.
                  Разбира се това е една трудно работеща схема. Има много "ама", "но"... Това обаче означава ли, че трябва да лишаваме децата от възможността да се докоснат до този магичен ( поне така им се струва в началото) свят. Все пак не съм чул дете, което в горната група на градината да не иска да ходи на училище...
                  ПП Извинявам се на всички, които са очаквали някакви сложни теории, механизми за развитието на цивилизациите, двигателите да прогреса и тям подобни красиви ( но лишени от съдържание ) думички. Даже струва ми се, че е престъпно в един пост относно образованието да не спомена заплати, синдикати. Няма го дори и министъра, да отнесе някаква остроумна шегичка. Но реалността е такава...

                  Comment


                    А къде остана човекът?
                    човекът - това са обществото и държавата. това е единственият му път на този етап от развитието му. нима това не е ясно?

                    Comment


                      кало написа
                      човекът - това са обществото и държавата. това е единственият му път на този етап от развитието му. нима това не е ясно?
                      Значи разни сектанти, дето си правят затворени общества в обществото, не са хора? :sm186: Ами членовете на академичното общество? Доброволните отшелници?
                      "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                      Comment


                        Обществото е среда, всеки може да върви в обществото накъдето си иска - стига да е в рамките на установени обществени норми и закони. Това което казва коцето за училището е така - то е мини-общество вътре в самото общество и малкото подражава голямото. Но съвременият човек е социално животно, защото извън него той е без каквато и да било стойност дори сам за себе си. Човекът в процеса на своята еволюция се хе превърнал в социално животно. Дори в пирамидата на човешките потребности, която цитирах в една тема (и пак ще кажа досега никой философ не я е отрекъл) нуждата от общуване е на второ място след нуждата от задоволяване на физическите потребности. Едва след това - на трето място е нуждата от задоволяване на духовни потребности - изкуство и култура.

                        Самият факт че съществото което наподобява човек и се развива от самото си появяване на бял свят извън какъвто и да е досег с друго разумно същество е фикция ксоято е неподвластна на нашето въображение - тоест ние чисто теоритически не можем да прогнозираме развитието на подобен индивид - е доста показателен. В нашето съзнание дори този "човек" да успее да оцелее, той едва ли ще бъде класифициран като човек и в никой случай като пълноценен човек. Примера на Голум за човешкия организъм беше много нямасто. Една клетка не може да просъществува извън този организъм, организмът няма да пострада от умзирането на една клетка. Но съвекупността от множество клетки създава самата същност на този организъм и от тази гледна точка, клетката като градивна единица е незаминима и важна.
                        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                        请您死在地狱般的阵痛
                        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                        きさまはしんでくださいませんか
                        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                        Comment


                          Off-topic
                          княз Крылов написа
                          .............
                          Самият факт че съществото което наподобява човек и се развива от самото си появяване на бял свят извън какъвто и да е досег с друго разумно същество е фикция ксоято е неподвластна на нашето въображение - тоест ние чисто теоритически не можем да прогнозираме развитието на подобен индивид - е доста показателен. В нашето съзнание дори този "човек" да успее да оцелее, той едва ли ще бъде класифициран като човек и в никой случай като пълноценен човек. ...........
                          Има случаи на деца, отгледани от съвсем ранна възраст от животни, дори и през 20-и век, които след време са прибирани пак при хората. От тях хора не стават, независимо колко ни харесват романите или филмите за Тарзан.
                          /Off-topic

                          Comment


                            Pnp5q, доближаваш се до същата грешка, която малко по-горе допусна и Коцето - не мисля че някой тук мисли под "общество" само "обществото на общоприетите норми" или пък под "държава" само институциите. И дадена секта, и академичната общество са все общности, т.е. не само части от обществото (независимо как възприемат себе си и дали се стремят да унищожат общоприетите порядки, да наложат нови или пък действат и мислят, сякаш нищо извън тях няма значение), но и подобни групи от хора, имащи обща цел и групата (общото, това, което ги свързва) е нещо повече от съвкупността от отделните личности и същевременно личностите са по-малко важни от цялото. Същите сектанти, академици и въобще членовете на каквато и да е подобна организация или група, ако опре дотам възприемат групата (свързващото ги) като нещо по-трайно и по-важно от отделните хора, които идват и си отиват.
                            Човек съществува и живее в общност от хора. Всичките му потребности, включително духовните вътрешни такива, изискват съществуването на други хора, дори и само като идея, но неизбежно и като реалност, защото нито културата, нито цивилизацията, са възможни извън обществото. Животът на отделния човек е ограничен, животът на обществата, а следователно на културата, на информационните им модели - много по-дълъг. Човек без останалите хора и без вторичната си и третична среда, която препредава знанията и уменията е лишен от това, което го отличава от останалия свят - културата и цивилизацията. Това е средата, в която се реализират вътрешните, духовни потребности. И ако човек наистина в главата си да е сам, то тази самота не е изградена в самота, а благодарение на общността и функциите й да предава информация през поколенията, да натрупва, обработва и препредава. От гледна точка на тази функция (а очевидно образованието е част от нея) отделният човек е важен дотолкова, доколкото може да предаде в социалната памет собствената си личност, доколкото може да изрази навън тази част от вътрешния си свят, която е ценна за него (и в процеса на изразяване може да стане ценна за обществото и за следващите поколения).
                            Но да оставим настрана тези схоластични спорове и да се върнем за пореден път към темата. Да, Коце, във всеки конкретен случай образователната система действа за отделния човек. Но тя не може да съществува само с отделен човек или в него. А следователно нейните принципи неизбежно са социални, защото тя не може да съществува и функционира извън общността.

                            Comment


                              bsb написа
                              Off-topic
                              Има случаи на деца, отгледани от съвсем ранна възраст от животни, дори и през 20-и век, които след време са прибирани пак при хората. От тях хора не стават, независимо колко ни харесват романите или филмите за Тарзан.
                              /Off-topic
                              Именно за това говоря и аз - обясни на коцето, къде е духовното развитие на подобно същество и доколко то може да бъде човек.
                              Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                              请您死在地狱般的阵痛
                              [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                              きさまはしんでくださいませんか
                              [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                              Comment


                                gollum, благодаря за прецизирането.
                                Съвсем съзнателно се доближих, защото не видях дотук написано разделението на два вида образование, което ми се струва, че спорещите страни подразбират. От една страна, говорим за образованието, необходимо на обществото; от друга - образованието, което желае индивида за себе си (примерно, поради ученолюбие и засилен интерес към определен предмет). Като мисля върху тази разлика, стигам до извода, че в нашето общество има някакво лицемерие по въпроса - от една страна, всички `въздигат образованието на пиедестал`, от друга - ако човек, примерно над трийсетте, с образование, работа и евентуално - семейство, се запише да следва нещо - нерядко е обект на подигравки. А именно тази част от образователната система има голямо значение за втория вид образование.
                                Относно нуждите на държавата: смятам, че сегашната учебна програма е прекомерно претоварена с факти и дори с теория, за сметка на етични, психологически и социализиращи дисциплини. / Струва ми се, че това се дължи на господствалия материалистичен светоглед/. / Нужно ли е човек да може да прави анализ на "Под игото" поне за 5, за да бъде добър гражданин? А да знае наизуст имената на създателите на първия автомобил с ДВГ? / Освен това според мен т.нар. "общ среден успех" не е показателен за нищо (освен евентуално за умението на ученика да лицемери пред учители с `по-сложен характер`). Смятам, че фактологията трябва да се намали в пъти; да се увеличат възможностите за профилиране на програмата по желание на ученика - което да не означава повече СИП-ове, а - примерно - част от освободените часове да са за теоритични изследвания и семинари или практически - в тях обаче ученикът влиза по избрания предмет, а не с цялата паралелка. Тъй като ще се освободят доста часове, може да има по един на ден - за подготовка на учениците за следващия ден, при което те няма да разнасят учебници и тетрадки (научих, че в Англия помагалата се ползват само в училище и дори нямат домашни). Освен това - понеже явно част от функцията на училищата е лицата до 18 години да са под наблюдение на възрастни в по-голямата част от деня - необходимо е да има длъжност `възпитател` и длъжност `психолог`. И повече предмети и часове, посветени на социализацията (хайде, да не е чак риторика , но някакви основи на логиката, на културната дискусия, образователни игри по мениджмънт и пр.). И общ среден успех да не се изчислява въобще.
                                "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                                Comment

                                Working...
                                X