Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Военнополева кухня

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Военнополева кухня

    Винаги съм смятал че в един форум ако в раздел "Лафче" няма готварска тема-пет пари не чини тоя форум.Затова и отварям такава.Ако пречи на някой от модераторите-да я маха,лошо няма.И за да дам пример пред строя-почвам аз с една рецепта за домашен козунак.
    Домашен козунак, хубав, не като на магазина. Ако спазите всичко описано по-долу то резултата ви го гарантирам 101% че ще е по-хубав от тия в магазина. Рецептата изглежда сложна, но всъщност като я захванете ще разберете че е елементарна.
    Рецептата е за 2 козунака. За един-делим количествата на половина (един е малко и се изяжда бързо, не е желателно правенето само на един). За четири-пише най-накрая на рецептата какво да правим.
    Първо - гоним жената от стаята да не гледа.
    Вземаме 1кг брашно. Пресяваме го (ако остане нещо едро на ситото се връща и то при останалото брашно) и на купчината брашно отгоре ръсим 7-8гр. суха мая. Натрошаваме 15-16гр. мая от тая на бучките и я ръсим и нея отгоре.
    Вземаме 275гр. прясно мляко, сипваме го в едно канче и му добавяме бъркайки 1 препълнена чаена лъжица сол.
    Вземаме 6 яйца и ги чупим в друго канче. Вземаме седмо яйце и го чупим и него, но при останалите яйца му изсипваме само белтъка, а желтъка го оставяме отделно в една чашка да седи.
    В канчето с яйцата сипваме 200гр. захар. и една ванилия.
    Вземаме 1 чаена лъжица лимонтузу и я сипваме на дъното на една чашка. Добавяме към чашката с лимонтузуто 1 супена лъжица вода и ги разбъркваме. Чашката с лимонтузуто я сипваме при многото яйца.
    Разбиваме яйцата с миксер или кой каквото има до получаване на хомогенна смес. След като са разбити добре сипваме вътре и подсоленото мляко.
    Почваме бавно да сипваме от сместа с млякото върху брашното и месим. Сипваме и месим, пак сипваме и пак месим. Може и на масата, може и в тенджера, няма значение. Задължително обаче месим, без значение колко ни бива, дори и да ни е за сефте. С миксер, хлебопекарна, дървена лъжица и прочие уреди-резултата не става толкова хубав (но ако ни мързи-и това е вариант).
    Като изсипем всичката смес и омесим хубаво оставяме тестото да втасва. Може да е на топло място, може на слънце, може и във леко подгрята фурна. Ако е във фурна-то не трябва температурата да е повече от 50градуса защото ще почне да се образува кора и да се пече и отива за кучето. Аз го оставям просто в стаята, колкото е топло-толкоз. Трябва да втасва поне половин час, може и един час.
    Междувременно вземам 1 кутия локум и почвам да режа локума бучката на четири.
    За 1кг брашно трябва 1 кутия локум, но ако обичате по-сладко - по-добре купете кутия и половина или дори две.
    Вземам и пакет стафиди и ги накисвам в коняк, ракия или друг алкохол. Ако всичкият е изпит-става и във вода.
    След като е минало половин-един час и тестото е повтасало мерим 210гр олио.
    Половината от олиото можем да го заменим с масло или свинска мас.
    Почваме бавно да сипваме олиото и месим. Пак сипваме малко и пак месим. Така докато изразходим количеството. Ако ползвяме твърди мазнини - масло или мас - първо се слагат те и после олиото.
    Правим тестото на голям фитил с дължина 40-50санта и фитила го режем на 4 парчета (както се реже салам).
    Всяко от парчетата го сплескваме да се получи квадрат подобен на пица с размери 20 на 20 санта.
    Почваме да ръсим локума и стафидите. Ако се сложи много локум става по-сладко, но имайте впредвид че за повече локум е хубаво да имате и по-добри умения при работата на ръцете с тестото, защото почва да се къса после.
    Така както е наръсено квадратчето с локум и стафиди го наръсваме стабилно със захар. Стабилно. Да се образува слой поне 3мм захар отгоре.
    Наръсеното квадратче го завиваме на руло и почваме да го месим докато се получи фитил с дължина около 60санта. Много е важно навиването на руло и после "удължаването" да се правят във същата посока в която е бил месен първоначалния голям фитил (който нарязахме и направихме на четири).
    Двата фитила ги слагаме напреки един на друг образувайки кръст. Това ще ни е единия козунак.
    Другите два-също на кръст. Това ще е втория.
    Почваме да заплитаме. Въртим всеки край под другия, а най-накрая краищата ги приплескмваме примерно под козунака. Примерно говоря - всеки може да си го оплете както на него му харесва. Аз моите въобще ги не плета - на една пита ги правя като хляб и толкоз..
    Отгоре на козунаците вбиваме някоя орехова ядка така че да стърчи и да се вижда.
    От началото на рецептата остана един желтък. Слагаме го в чаша и му досипваме супена лъжица мляко, разбъркваме и със сместа мажем козунаците отгоре.
    Поръсваме готовите за печене козунаци със захар отгоре.
    Печем в хубаво подмазана с олио тава или съд за козунак или каквото имате. Печем на 220градуса. То се разбира на вид кога е готов. Не разчитайте на класическата проба за клисавост с дупчене с клечка за зъби. При това тесто не важи и клечката винаги излиза суха и без тесто по нея дори и да е тестив вътре. Казвам го за да не се подлъже някой да го извади преди да е готов, защото клечката била суха.
    Пече се задължително в съд поне двоен като размер на тестото. Надува се много. Ако мястото му е малко-остава клисав. По-голямо от описаното количество (1кг брашно) не се прави наведнъж, защото пак става клисав. Ако ще правите 4 козунака правите си едната порция с 1кг брашно за 2 козунака, месите си ги, печете и докато се пекат забърквате второто бъркало с второто кило.
    След като се опече се оставя да изстине за около час и после се прибира в найлонов плик за да не стане утре на дърво.
    Днес за 2часа омесих общо 6 козунака за Гергьовдена. Три от тях съм ги снимал, останалите се печат в момента. Не съм наблягал много на външния вид, при голям мерак можете да си ги оплетете и по-красиво. Тавите също са малко мърляви, но пък резултата на вкус е отличен. Единия го разчупих нарочно за да видите как изглежда отвътре. По принцип отгоре редя и орехови ядки, ама тоя път ме домързя..
    В плънката съм добавил тоя път и настъргана лимонова кора и лимонов сок-общо от два лимона кората стига за шестте, а сока от един лимон е достатъчен и за шестте общо. За който не е много сръчен в работата с ръцете с тесто ще дам и една тънкост-обикновена захар може да ползвате само за сместа с яйцата и за наръсване на готовия козунак преди печене. А за плънката за да не се късат фитилите може да ръсите смело с пудра захар. Тя като не е на кристали и може да се слага по повечко без да прокъсва фитилите. Съответно става по-сладък.
    Имайте впредвид че ако не слагате локум и стабилно захар в пълнката козунака НЯМА да стане достатъчно сладък! Количеството захар което се слага в сместа с яйцата (200гр.) само по себе си не е достатъчно за да стане достатъчно сладък. Но пък ако се сложи повече захар няма да втаса хубаво. Затова и се слага допълнителната захар в плънката, която се полага след като тестото вече е втасало.
    При магазинските технологията е друга и там за да стане сладък се слага изкуствен подсладител 1супена лъжица още в млякото със солта преди да се добавят към млякото яйцата. Аз химии не харесвам, затова и не ползвам изкуствени подсладители. Целта ми е била козунака да е изцяло естествен и домашен. При така дадените от мене пропорции на захарта козунака се получава точно толкова сладък колкото магазинските без да се налага да се добавят химии и същевременно тестото си втасва отлично. При втасването в момента при тези пропорции обема на тестото става напрактика двоен. После при печенето се удвоява още веднъж.






    Няма как да изгрее слънце,ако преди това не е имало нощ.Голямата депресия ражда най-големия злодей на всички времена-Хитлер.Но ражда и гении като Айнщайн и Чаплин.Примерно без втория нямаше никога да разберем че Живота е също толкова неизбежен,колкото и Смъртта!И все още вярвам че гениите са повече от сатрапите...

    #2
    Машаллах! С бяло вино е върхът...

    Comment


      #3
      Евала, лигите ми изтекоха

      Comment


        #4
        Хубава тема.

        И от мен малко в стил "военно-полева" кухня. Овкусяването - кой, както му харесва, важен е принципът.






















        Наздраве.

        Comment

        Working...
        X