If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Ако ставаше, гърците щяха да са източили всички банкомати в граничните ни градове.
само дето системата е единна за цял свят и не пуска
Каквато и да е системата, не банкоматите определят лимитите. Ограниченията се налагат, естествено, от банката, издала картата. И то върху сметката на пилота във въпросната банка, така че и на Луната да беше намерил банкомат, все тая.
Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!
Някакъв дебил в Несебър обвил в найлон кипарис. То, това въобще не е майтап, но пък е много показателно и за нашите "бизнесмени" и "институции" на всякакво ниво. При всички положение опакованото дърво е по-интелигентно и от едните и от другите.
В 11.14 часа чудотворна вода бликна в Голямата базилика, съобщи Божидар Димитров
"При разкопките на Свещения кладенец на Голямата базилика тази сутрин в 11.14 мин са се появили първите капки от чудотворната вода. Местен бизнесмен е осигурил помпа за изпомпването й, за да може кладенецът да бъде разчистен напълно."
Това информира в прессъобщение, озаглавено "Блиц новина за Голямата базилика" директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров. Съобщението беше получено в редакцията на "Дневник" в 11.58 часа.
"Тъй като премиерът Бойко Борисов на 10 август ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала "Хемус" и ще посети и Голямата базилика, археолозите се надяват, че вече ще има достатъчно вода, за да окъпят за здраве и успех премиера", пише още Божидар Димитров.
Малко по-рано той уведоми, че "Голямата базилика в първата българска столица Плиска, за чиято реставрация правителството на Борисов отпусна 500 000 лв., а Националният исторически музей организира кампания за набиране на средства (необходими са общо 8 милиона лева), често е оприличавана във форумите като "Българският Партенон" или "Българският Колизеум". Същото изказване директорът на НИМ прави днес и в интервю.
Ето и останалата част от съобщението:
"Да, Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенона и Колизеума са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни. Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102.5 метра), а Колизеума е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената – посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния.
В изпълнение на програмата за реставрация, вчера завърши заснемането на Базиликата от екип от инженери и геодезисти. Любопитни са и снимките, извършени от тъй модните напоследък дронове. Предлагаме на читателите три от тях.
С писмо до Божидар Димитров, изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов е заявил, че на заседание на 18 юни т. г. управителният съвет е решил най-мощната организация на индустриалците в България да подкрепи финансово реставрацията на българския Партенон. Подобни намерения има и Камарата на строителите."
Тъй като премиерът Бойко Борисов на 10 август ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала "Хемус" и ще посети и Голямата базилика, археолозите се надяват, че вече ще има достатъчно вода, за да окъпят за здраве и успех премиера.
Професор: Джизъса е истински българин
От подписа на Благо Джисъза щеше да остане нещо за бъдещите историци. Те щяха да пишат след 200 години. Това мнение изрази директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в писмо до медиите по повод скандалния случай със залавянето на българския футболист Благой Георгиев да драска по Колизеума в Рим.
Според него, няма нищо лошо някой да реши да изпише името си или нещо друго върху исторически паметник. Професорът се позовава на графити от Средновековието, които досега нашата наука не е публикувала, вероятно от неудобство.
Comment