Обменяме мнения на тема История с един познат, аз не съм съгласен с доста от неговите но той ми опонира с аргумента че не съм специалист в тази област.Затова търся мнението на специалисти.Ще цитирам някои негови разсъждения, сигурен съм че ако сте критични към тях той ще приеме това положително защото декларира че :
“Понякога дори най-унищожителните критики са по-полезни за израстване в хобито, отколкото безкритичното подакване.”
За Историята
“Съвсем свободно интерпретирам историческите факти и смятам, че така трябва. Не желая да се придържам към някои традиционни интерпретации, защото ги мисля за тенденциозни и вредни.
Проблемът е, че няма друга такава наука, която така е превърната в слугиня, както историята. Тя се пише кога от победителите, кога от властимащите, много често със съвсем практически цели. Тук е връзката между историята и политиката. 1. Защото от историята или нейната фалшификация се черпят аргументи за определени действия в настоящето. Не можеш да накараш един народ да воюва със съседа си, ако той не е убеден колко вероломен е съседът и какви злини е извършил в миналото. За тази цел, разбира се, освен че трябва да се посочат вероломствата на съседа, твоите собствени вероломства трябва да бъдат изтрити от книгите. Децата трябва да бъдат възпитани, а възрастните трябва да знаят като аксиома от детството, че "чуждите" са жестоки, страхливи, многобройни и недисциплинирани, а "нашите" навсякъде се явяват освободители, борци за честна кауза, дисциплинирани и смели воини, които не грабят, не изнасилват и не палят. "Вероломството" на съседите още е фактор, който пренасочва гнева на хората към външен враг и вътрешните проблеми се понасят по-леко. Та както се вижда, историята (фалшифицираната история) винаги има две страни - добрите ние и лошите противници. И в двете посоки се налага да бъде фалшифицирана. 2. Ако от историята търсиш аргументи в подкрепа на актуална политическа кауза, то в исторически план поддръжниците на тази кауза задължително трябва да бъдат представени като смели, честни и жертвоготовни борци за справедливост. Не може например един партизанин при разстрела си да крещи истерично "майко мила", както има записани протоколи в Централния затвор. Той трябва да извика спокойно и ясно "Да живее комунизмът, смърт на фашизма". Не може и да обира мандри или храната на овчарчетата, а трябва да фотосинтезира или да разчита на волните пожертвования на привържениците на идеята (т,нар. ятаци). 3. От 17, та чак до 19 век от средновековните поданици на този или онзи крал се формират модерните нации. Ражда се национализмът. Дотогава хората не се определят като французи, например. Те са поданици на бургундския херцог, лотарингския херцог, херцога на Пуату. Едва след Френската революция всички те се осъзнават като французи. А преди създаването на нациите, държавите се наричат например не България, а Царство на българи, гърци и ромъни и съответно царят е цар на българите, гърците и ромъните. България е измислено и се официализира по-късно. През последните 2 века национализмът навсякъде е толкова силен, че сега това минало изглежда направо невероятно. Докато преди това се подчертава, че всички етноси са поданици на този крал, то след създаването на нациите и с появата на модерния национализъм новото име подчертава, че това е държава на българите (французите, испанците), а всички други са чужденци в тази държава. Наличието на обща история обаче се оказва много важен фактор за консолидацията на нациите. Заедно с територията, общия език, култура, етнос и икономическа общност. Дори на по-късен етап, когато се формират нации като САЩ, които изключват етноса и културата като фактор и ги заменят с политическата воля на събраните на една територия етноси да живеят съвместно, общата история остава фактор за консолидиране на нацията. Източник на гордост, един от стълбовете, на които се крепи нацията. Как да не я фалшифицираш - голямо е изкушението. 4. Има народи, които мъчително и трудно, но все пак разбират какви рискове крие превръщането на историята в агресивна доктрина и колко вредна за твоите собствени интереси е историята, написана в ущърб на съседа. Опарили са се жестоко няколко пъти. Елитите съзнават, че интересът на техните държави могат по-добре да се отстояват в условията на мир, стратегическо сътрудничество и интеграция със съседите. Пример са Франция и Германия, които вече не се привиждат взаимно като врагове. Това осигури и период от 70 години на траен мир в Европа. Тук се достига до относително обективна интерпретация на историческите факти. Пишат се и общи учебници за ученици и студенти, от които са изключени диаметрално противоположните антагонистични интерпретации. Този процес е характерен и за други държави от Западна Европа с развитието на ЕС. 5. Фалшификациите могат по-лесно да се случат там, където те се явяват в подкрепа на официална доктрина и особено в държави, които не са стабилни демокрации. Свободата на словото все пак дава възможност да се чуят различни интерпретации. 6. Когато не са налице условия честната историческа интерпретация да доминира и историята е идеологически инструмент за постигане на политически цели, то тогава историческата истина наистина остава привилегия на тесен кръг изследователи, на четящи между редовете, на хора имащи достъп до чужди източници, развиващи противоположни тези. Колкото по-фалшифицирана е "официалната" история и по-индоктринирани са масите, толкова елитите "затварят" за себе си историческите познания, които не отговарят на наложените интерпретации. Споделянето на исторически интерпретации, различни от официалните, води до загуба на статута на елит от изказващите ги, които често са низвергнати, непризнати от масите, обвинени в национален нихилизъм, предателство. В България са популярни кавалификациите "безродник", "майкопредавец" и "соросоид". “
България и Европа през Средновековието
“Да, ренесансът е започнал от България (!!! чувал съм и тая теза на биещи се в гърдите божидардимитровци и предшестващите ги людмилаживковски културни историци), но май Ренесансът тук както е започнал, така още не е свършил. ЮНЕСКО е доста спорна организация (като МОК да речем), някои държави директно отказаха да плащат вноските си в нея (САЩ)
-------------
Какво й има на Кьолнската катедрала? Хората през 13 век са построили сграда, висока 157 метра, която е била най-високата сграда в света чак до средата на 19 век. Като влезеш вътре ти пада шапката. А в Боянската черква трябва да си наведеш главата, за да минеш през вратата, но после се надуваш като балон какво историческо наследство имаш.
Има два аспекта - материален и морален. Материалният е, че когато тук са строени едноетажни дворци, някои започват да строят монументални сгради. Моралният е, че вярата и амбицията са в състояние да мотивират една общност от хора да издигне такъв огромен паметник. Човек е голям, колкото са мечтите му. Добавям, че и една общност и нация са толкова големи, колкото са мечтите им и е важно тия мечти да ги мотивират И ОРГАНИЗИРАТ, така че да се превърнат в дела и факти, а не само в приказки. Така е и с Дуомото и с Парижката Нотр Дам и то векове преди това да бъдат колониални страни, които "пият кръвта" на целия свят. Изводът е, че в материално и материално отношение едни народи са напред с векове, а ние трябва да гледаме реалистично и критично на самите себе си. Има и други факти за размисъл извън Европа - храмът Ангкор Бат в Камбоджа, Великата китайска стена, Тадж Махал, Наска, маите, Петра.
Не съм съгласен, че строежите отговарят на размера и населението на страните, които са ги построили. Да, строителството на такива паметници е било скъпо нещо и е отръсквало здраво чувалите на хазната. Може да е идвал глад и мизерия. Но тук идва и моралният аспект. Обществата са били склонни да се самоорганизират и да търпят лишения и концентрират усилия в името на цели, които тогава са считали за големи. Преминавайки през огромни изпитания и лишения, но гледайки голямата цел напред. Така че имат, разбира се, морален аспект тези постройки. Те говорят за националния манталитет и нагласи. Да се осмелиш, да приемаш огромни предизвикателства, да си поставяш високи цели. Затова някои нации са напускали колибите си и са ставали мореплаватели, обиколили света. Това не са били свръххора, а обикновен продукт на обществата, от които произлизат. А за тия неща после се получава компенсация. Едни нации стават богати, а други отиват, като бай Алеко и цъкат с уста, като се пазят да не им падне шапката, гледайки небостъргачите. Едни хора развиват науката и технологиите, а други, които до 20 век не са строили сграда по-висока от два етажа, пак цъкат с уста. Сега да се радваме ли, че не сме обеднели, от големи проекти в миналото. Е, точно затова сме обеднели сега. Проблемът е главно в собствения ни манталитет и неспособност да се организираме в големи обществени групи с обща цел. Сигурно турците са виновни, обаче. Как да няма тук морален елемент
Не знам това материализъм ли е или що, но да се твърди че строителството на катедрала през Средновековието няма морални, а само материални аспекти е лудост. За да разберете по-добре, ето още два морални елемента. Катедралата е започната, когато германските земи са католически. Такава е и катедралата. После идва Реформацията. Водят се кръвопролитни войни. Лютераните - реформатори побеждават, изтиквайки католиците извън Германия. Никой не спира строителството, не разрушава катедралата. После идват Рационализмът, Просвещението, а с тях и скептицизмът по отношение на религиите. Отново никой не посяга на катедралата, а продължава да се генерира ресурс за строежа й. Обществото там има 500-годишен проект, който упорито преследва - не е ли впечатляващо? Кой, впрочем, е нашият 500-годишен проект - морален, политически, идеен? Това не е ли аспект, излизащ поне мъничко от материалистичния подход, който предлагате? Още нещо - за 500 години се сменят поне 20 управници на Кьолн. Някои от тях идват с преврат и вероятно обезглавяват предшествениците си, както е в реда на нещата по онова време. Защо не се е намерил някой, който популистки да каже "камъни ядат ли се", "хората изнемогват, а онзи преди мене хвърля пари залуду", "наследството от предишното правителство е много тежко и не можем да продължаваме този строеж". Или "Предшественикът ми не строи храм на Бога, той иска с този строеж да увековечи себе си, я да разрушим камънака или просто да го загробим финансово". Това е морално-политическият аспект на последователност и приемственост в приоритетите, както са разбирани по онова време. А също и на ясното убеждение, че постиженията предполагат лидерство на елитите и огромни усилия и жертви от масите, а не бесен популизъм, разлигавящ масите и обричащ държавата на разруха.”
“Големият разлом в Европа минава именно по границата Византия - Западна римска империя, който по-късно става католицизъм - православие. Това е истински морален разлом, защото двете религиозни деноминации по различен начин мотивират последователите си. Ако Борис беше приел християнството от папата, а не от константинополския патриарх, България със сигурност щеше да е друга. Друг е въпросът дали това е бил негов свободен и съзнателен избор.”
“Въпросът с Кирил и Методий е много сложен и за съжаление нямаме много данни по въпроса, защото това си е активно мероприятие на Влахернския дворец в Константинопол. Целта на мероприятието "създаване на азбуката" не е България, а всички славяни. Идеята е да се изгради още една разделителна линия между тях и Запада, която да спре католицизма в Чехия, Моравия, Галиция, изобщо Централна Европа и да го ограничи до източните граници на германския етнос - т.е. Одер и Ниса. Гръцката азбука не пасва на славянските езици, а те не трябва в никакъв случай да възприемат латиницата. Нека тогава Византия им предложи отделна азбука. Така завинаги ще бъдат отделени от главните геополитически съперници на Византия - папата и католицизма. Като им се поднесе азбуката, гарнирана и с православие, се издълбава културна пропаст между тях и враговете на Византия. (По това време славяните са се люшкали в избора си между католицизъм и православие, което е характерно и за колебанията на Борис и кореспонденцията му с папата.) Това е логиката и очевидният политически интерес. Сега му викат soft power projection. Та българите изобщо не са таргет-групата на тази азбука. Те са наблизо до Византия и са "по-лесни" като обект на пропагандата й. И се поддават. Кирил и Методий - щатни византийски чиновници, случайно ли се запиляват по Средна Европа да преподават азбуката си? А после няколко техни ученици идват насам и ние научаваме азбуката си не от "двамата солунски братя", а от връщащите се, изгонени от католиците в Европа Св. Седмочисленици. Оттук-нататък ефектите са два - България безспорно има нов хоризонт - писменост, модерна идеология (православието). Това е предпоставка за развитие на национална култура и всичко положително, което се случва и което учим по история. Вторият ефект е, че България е цивилизационно отделена от Западна Европа, с всички произтичащи от това последици. Това не учим по история. Например, ние имаме зачатък на наш Ренесанс, но след Боянската черква той не продължава. Турците, ще каже някой. От Боянската черква до турците има 150 години. Нищо не се случва, ерго Боянската черква е по-скоро индивидуално усилие на майстор, изпреварил времето си, а не част от обществен процес. Защото 500 години след Боянската черква, чак до Паисий, в литературата доминират религиозни жития и други форми, характерни за доренесансовите епохи. Ако можехме да вземаме наготово плодовете на западния Ренесанс, още до идването на турците картината щеше да е друга. От гледна точка на настоящата тема, освен това, има съществена разлика, в начина, по който католицизмът и православието мотивират нациите. Това е главното и затова написах за Кьолнската катедрала. Що се отнася до упоритост, ефикасност, самокритичност, подчинение на общата цел. Не е случайно, че и съпротивата срещу СССР започна от католическите Полша и Чехия, а не от православните България или Румъния. Ако допуснем, че българите "обичат" руснаците, то румънците ги мразят повече и от поляците. Защото са им взели Молдова. Но България и Румъния не бяха даже окупирани от руснаците. Войските им бяха само в католически държави - съвпадение ли е. "Европейци сме, ама не дотам", казва един популярен герой. Та ефектът от азбуката малко излиза извън двойната клавиатура на компютрите. Знам, че много хора ще рипнат. Ние си учим българоцентрична история и светът се върти около нас. Дали сме азбуката на всички славяни, били сме свръхвелики и пр. И тук много хора патриотарски и много емоционално цитират наученото, виждам. Какво стои зад фактите и коя е вярната интерпретация на тези факти, всеки да преценява с главата си. И бъдещето на България не е в лозунгите, а в разума. Някои наистина не обичат "да знаят за своя българский род" и повтарят щампи, които нанасят повече вреда, отколкото полза.”
“Разделението в Европа на католицизъм-православие е най-важният, но все пак един от многото фактори, който е помогнал на варварите да тръгнат по пътя на самоорганизиращите се общества. Ами помислете си само. През Великото преселение на народите някакви варвари идват от източните степи и се заселват в Европа. На запад остготи, вестготи, франки и др., а на изток славяни, кумани, скити. До 4 - 6 век и едните и другите са един дол дренки като степен на развитие. Заселили са се на територията на една и съща държава - Римската империя. Даже докато на Запад империята се разпада бързо и варварите не могат да черпят от нейния потенциал, който даже унищожават, на Изток условята, от които се тръгва към Средновековието са по-добри за варварите. Византия продължава да съществува и още няколко века ги "дърпа напред" в културно и материално-битово отношение. Подарява им писменост, създава им историческа памет - и до сега основните източници за ония времена са византийски хронисти. Като голям плюс в СиВи-то, например, винаги е изтъквано че Симеон Велики е завършил Магнаурската школа. Архитектурно Константинопол винаги е бил еталон, а от гледна точка на материални богатства - критерий, мотивиращ фактор и вечна цел на варварите, като даже при вида му "са им падали шапките". Е, дайте да намерим факторите, които са направили разликата по-късно, та Западът изпреварва Изтока. Климатът ли е? Въздухът ли или водата? Ами ясно къде е единствената разлика, още повече, че именно религията през тия векове създава критериите, задава житейските стандарти и е определяща за мирогледа и мотивацията на обществата и отделния индивид.
Оттук-нататък съм изцяло съгласен че в един момент на късното Средновековие католицизмът вече не успява да остане най-добрия мобилизиращ енергията и потенциала на обществата фактор и бива изместен от разни вариации на протестантството. Докато католицизмът се съотнася с прогреса на средните векове, то протестантството е прогресът при капитализма. Протестантите (лютерани, калвинисти, англикани, квакери и др.) са известни с ефективността си. (Интересен факт, който научих преди години беше, че в калвинистка Холандия сега отпускът по майчинство е месец и половина, въпреки потенциала на страната. Така е приело обществото и няма пушещи цигари майки, които дундуркат по градинките деца, чиито крака се влачат по земята от люлките.) И протестантството и католицизма изискват от човек максимално раздаване, упорит труд, стриктно спазване на правилата, разликата е, че при католицизма човекът остава винтче в машината, прашинка пред бога, която няма значение и бубулечка в огромната катедрала, то при протестантството той вече е личност. Появява се уважението към другия, благотворителността. Хората стават индивидуалности, личности. Разклащат се устоите на модела, основан на "дадената от бога абсолютна власт". Протестантството разчиства пътя за Магна харта с правата на човека и успява да отпуши индивидуализма и нова креативност на обществата. Оттук до капитализма има една крачка. Това е много важен и точен извод. Тук идва и примерът с Чехия и Полша, които остават католически и загубват част от историческата си инерция. Сега са "наполовина" част от Запада. Все пак между Първата и Втората световни войни Чехословакия е шеста в света по БВП. Малшансът им още е, че са съседи на Русия и периодически развитието им се спира в резултат на руски инвазии. Дори и при комунизма беше видна ясно разликата в развитието на Полша, Чехословакия, Унгария и Балтийските държави от една страна и България, Румъния и СССР от друга. Е, коя е разделителната линия? Ако пътувате през Трансилвания, ще видите цивилизационна граница. Покритите с тенекия покриви на къщурките изведнаж се изместват от доста по-големи сгради, които архитектурно и по богатство са характерни за други ширини. Това става в една държава - Румъния и в една нейна област. В миналото тази област е била също така изцяло част от Австро-Унгария. Т.е. винаги е имала една историческа съдба и едно ниво на развитие. Разликата е, че до едно място живеят православни румънци, а оттам-нататък - унгарци-католици. И едните и другите работят за едни заплати, в едни заводи и една система. Но имат различно отношение към живота, спестовността, други изисквания към себе си и различни очаквания за ролята и помощта от държавата. Примерът е потресаващ. Струва си да се отиде специално, за да се види.
С какво кръстопътното геогафско положение на Швеция е по-добро от нашето? Кой идиот ще превозва стоки през замръзналото 6 месеца в годината Балтийско море или през снежните степи на Швеция? И какви търговски отношения е имало между Русия и Западна Европа в исторически план, след като дори и сега руският пазар е не по-голям от холандския. Това не мога да го приема.”
“И накрая. Убеден съм, че всички човешки същества имат заложен стремеж да живеят по-добре и всички общества се създават и поддържат от индивидите, за да подпомагат реализацията на тази цел. Едни индивиди успяват повече, други по-малко с обществената организация. Стремежът към прогрес е най-важното средство към по-добър живот на хората. Понякога може да има "тактически" спорове кое води до прогрес (в днешно време тук е мястото на екологичния коректив, споровете за ГМО и др.) но никой не поставя под съмнение голямата цел. Не мога да приема, че е имало общества, които съзнателно са направили избор да живеят в невежество и регрес или са имали други цели, освен прогреса. И съзнателно не са изобретили барута, защото са предпочитали да ловуват с лъкове и копия. Защото всички хора са еднакви.”
“Иска ми се все пак да уточня, че през по-голямата част от времето България и Византия са били несравними величини. Затова ми е малко трудно да приема постановката "България и Византия са се изтощавали взаимно". През цялото си съществуване Византия е много примамлива цел за всички мигриращи от изток на запад племена. Тя е трябвало да отбива постоянни нашествия в Азия. Така е и унищожена накрая. И не от България. За кратко я унищожават и кръстоносците, но те идват от една по-напредничава част на света и носят нови военни технологии. Та българите са създавали проблеми в тила на Византия, но те са спорадични, появяват се, когато Византия е силно притисната от изток. В перспективата на цялото Средновековие двете сили не са равнопоставени, така че да бъде обоснована горната теза. Нещо като да кажеш, че ЦСКА и Ливърпул си съперничат на европейското футболно поле, защото ЦСКА е побеждавала Ливърпул. Българоцентричната история, която учим, ни насочва именно натам. Факт е, че Византия е била обсесия за българските царе, защото и минимално териториално разширение на юг е носело много повече плячка и ползи, отколкото огромни придобивки в пустошта на север. Българската експанзия е била насочена само на юг и е имала за цел трайно настаняване там. За Византия обаче целта на отношенията с българите се е свеждала до осигуряване на мир на северната граница. Тя рядко си поставя за цел пълен разгром на България. Рядко византийски император провежда лично военна кампания срещу България. Това се случва при Крум (когото много уважавам), когато България успява да заслужи свободата си. За да си постави Византия цел да унищожи България трябва да има две условия - да бъде силно предизвикана от българите и да бъде свободна от варварски нашествия от изток. Това се случва непосредствено след Симеон Велики, който доста уплашва империята, именно в период, когато арабите са пред Константинопол. Когато арабите са изтласкани обратно в Азия, Византия предприема по-сериозни действия, минаващи отвъд обичайните ограничени военни операции. И унищожава България за 180 години.”
------------
За спасяването на българските евреи
“В Народното събрание има ясно антисемитско мнозинство, което приема антиеврейски закони - забрана за всяка икономическа дейност, конфискации, значки, трудови лагери. И това не става само под натиска на Хитлер, а е в програмите на българските партии. Доколкото става дума за представителна демокрация, това отразява нагласата и на мнозинството българи. Изпълнителната власт пък създава специална агенция, начело с А. Белев, за провеждане на това законодателство. И идва време за екстрадирането (крайното решение на Райха), което също заляга в нормативни актове на правителството. И тук, без изобщо да омаловажавам направеното от Димитър Пешев, митрополит Кирил и другите, а и от много обикновени българи, смятам че държавата просто не е била способна да приложи собственото си законодателство върху собствената си територия. Мнозинството изобщо не е било толерантно, просто държавата е била слаба и неспособна да наложи изпълнението на закона. Та не знам дали точният термин е "спасяване на евреите" или "неспособност да ги екстрадираме".
----------------------
За колониализма
"Пример, Япония е икономически развита въпреки че няма ресурс и внася всичко, а и колонии не е имала почти никога (ако има изобщо още заблудени, които да твърдят, че колонизацията е експлоатация)"
"Основното е способността на обществото да се самоорганизира. Иначе защо индийското общество не е използвало огромните богатства на негова територия, а трябва да дойдат от другия край на света португалци и англичани, за да вкарат в обръщение този ресурс? Не можеха ли индусите да продават сами своите залежи? Това е цивилизация 2000 години по-стара от европейската, но не успява да се организира дори да се защити военно."
“Понякога дори най-унищожителните критики са по-полезни за израстване в хобито, отколкото безкритичното подакване.”
За Историята
“Съвсем свободно интерпретирам историческите факти и смятам, че така трябва. Не желая да се придържам към някои традиционни интерпретации, защото ги мисля за тенденциозни и вредни.
Проблемът е, че няма друга такава наука, която така е превърната в слугиня, както историята. Тя се пише кога от победителите, кога от властимащите, много често със съвсем практически цели. Тук е връзката между историята и политиката. 1. Защото от историята или нейната фалшификация се черпят аргументи за определени действия в настоящето. Не можеш да накараш един народ да воюва със съседа си, ако той не е убеден колко вероломен е съседът и какви злини е извършил в миналото. За тази цел, разбира се, освен че трябва да се посочат вероломствата на съседа, твоите собствени вероломства трябва да бъдат изтрити от книгите. Децата трябва да бъдат възпитани, а възрастните трябва да знаят като аксиома от детството, че "чуждите" са жестоки, страхливи, многобройни и недисциплинирани, а "нашите" навсякъде се явяват освободители, борци за честна кауза, дисциплинирани и смели воини, които не грабят, не изнасилват и не палят. "Вероломството" на съседите още е фактор, който пренасочва гнева на хората към външен враг и вътрешните проблеми се понасят по-леко. Та както се вижда, историята (фалшифицираната история) винаги има две страни - добрите ние и лошите противници. И в двете посоки се налага да бъде фалшифицирана. 2. Ако от историята търсиш аргументи в подкрепа на актуална политическа кауза, то в исторически план поддръжниците на тази кауза задължително трябва да бъдат представени като смели, честни и жертвоготовни борци за справедливост. Не може например един партизанин при разстрела си да крещи истерично "майко мила", както има записани протоколи в Централния затвор. Той трябва да извика спокойно и ясно "Да живее комунизмът, смърт на фашизма". Не може и да обира мандри или храната на овчарчетата, а трябва да фотосинтезира или да разчита на волните пожертвования на привържениците на идеята (т,нар. ятаци). 3. От 17, та чак до 19 век от средновековните поданици на този или онзи крал се формират модерните нации. Ражда се национализмът. Дотогава хората не се определят като французи, например. Те са поданици на бургундския херцог, лотарингския херцог, херцога на Пуату. Едва след Френската революция всички те се осъзнават като французи. А преди създаването на нациите, държавите се наричат например не България, а Царство на българи, гърци и ромъни и съответно царят е цар на българите, гърците и ромъните. България е измислено и се официализира по-късно. През последните 2 века национализмът навсякъде е толкова силен, че сега това минало изглежда направо невероятно. Докато преди това се подчертава, че всички етноси са поданици на този крал, то след създаването на нациите и с появата на модерния национализъм новото име подчертава, че това е държава на българите (французите, испанците), а всички други са чужденци в тази държава. Наличието на обща история обаче се оказва много важен фактор за консолидацията на нациите. Заедно с територията, общия език, култура, етнос и икономическа общност. Дори на по-късен етап, когато се формират нации като САЩ, които изключват етноса и културата като фактор и ги заменят с политическата воля на събраните на една територия етноси да живеят съвместно, общата история остава фактор за консолидиране на нацията. Източник на гордост, един от стълбовете, на които се крепи нацията. Как да не я фалшифицираш - голямо е изкушението. 4. Има народи, които мъчително и трудно, но все пак разбират какви рискове крие превръщането на историята в агресивна доктрина и колко вредна за твоите собствени интереси е историята, написана в ущърб на съседа. Опарили са се жестоко няколко пъти. Елитите съзнават, че интересът на техните държави могат по-добре да се отстояват в условията на мир, стратегическо сътрудничество и интеграция със съседите. Пример са Франция и Германия, които вече не се привиждат взаимно като врагове. Това осигури и период от 70 години на траен мир в Европа. Тук се достига до относително обективна интерпретация на историческите факти. Пишат се и общи учебници за ученици и студенти, от които са изключени диаметрално противоположните антагонистични интерпретации. Този процес е характерен и за други държави от Западна Европа с развитието на ЕС. 5. Фалшификациите могат по-лесно да се случат там, където те се явяват в подкрепа на официална доктрина и особено в държави, които не са стабилни демокрации. Свободата на словото все пак дава възможност да се чуят различни интерпретации. 6. Когато не са налице условия честната историческа интерпретация да доминира и историята е идеологически инструмент за постигане на политически цели, то тогава историческата истина наистина остава привилегия на тесен кръг изследователи, на четящи между редовете, на хора имащи достъп до чужди източници, развиващи противоположни тези. Колкото по-фалшифицирана е "официалната" история и по-индоктринирани са масите, толкова елитите "затварят" за себе си историческите познания, които не отговарят на наложените интерпретации. Споделянето на исторически интерпретации, различни от официалните, води до загуба на статута на елит от изказващите ги, които често са низвергнати, непризнати от масите, обвинени в национален нихилизъм, предателство. В България са популярни кавалификациите "безродник", "майкопредавец" и "соросоид". “
България и Европа през Средновековието
“Да, ренесансът е започнал от България (!!! чувал съм и тая теза на биещи се в гърдите божидардимитровци и предшестващите ги людмилаживковски културни историци), но май Ренесансът тук както е започнал, така още не е свършил. ЮНЕСКО е доста спорна организация (като МОК да речем), някои държави директно отказаха да плащат вноските си в нея (САЩ)
-------------
Какво й има на Кьолнската катедрала? Хората през 13 век са построили сграда, висока 157 метра, която е била най-високата сграда в света чак до средата на 19 век. Като влезеш вътре ти пада шапката. А в Боянската черква трябва да си наведеш главата, за да минеш през вратата, но после се надуваш като балон какво историческо наследство имаш.
Има два аспекта - материален и морален. Материалният е, че когато тук са строени едноетажни дворци, някои започват да строят монументални сгради. Моралният е, че вярата и амбицията са в състояние да мотивират една общност от хора да издигне такъв огромен паметник. Човек е голям, колкото са мечтите му. Добавям, че и една общност и нация са толкова големи, колкото са мечтите им и е важно тия мечти да ги мотивират И ОРГАНИЗИРАТ, така че да се превърнат в дела и факти, а не само в приказки. Така е и с Дуомото и с Парижката Нотр Дам и то векове преди това да бъдат колониални страни, които "пият кръвта" на целия свят. Изводът е, че в материално и материално отношение едни народи са напред с векове, а ние трябва да гледаме реалистично и критично на самите себе си. Има и други факти за размисъл извън Европа - храмът Ангкор Бат в Камбоджа, Великата китайска стена, Тадж Махал, Наска, маите, Петра.
Не съм съгласен, че строежите отговарят на размера и населението на страните, които са ги построили. Да, строителството на такива паметници е било скъпо нещо и е отръсквало здраво чувалите на хазната. Може да е идвал глад и мизерия. Но тук идва и моралният аспект. Обществата са били склонни да се самоорганизират и да търпят лишения и концентрират усилия в името на цели, които тогава са считали за големи. Преминавайки през огромни изпитания и лишения, но гледайки голямата цел напред. Така че имат, разбира се, морален аспект тези постройки. Те говорят за националния манталитет и нагласи. Да се осмелиш, да приемаш огромни предизвикателства, да си поставяш високи цели. Затова някои нации са напускали колибите си и са ставали мореплаватели, обиколили света. Това не са били свръххора, а обикновен продукт на обществата, от които произлизат. А за тия неща после се получава компенсация. Едни нации стават богати, а други отиват, като бай Алеко и цъкат с уста, като се пазят да не им падне шапката, гледайки небостъргачите. Едни хора развиват науката и технологиите, а други, които до 20 век не са строили сграда по-висока от два етажа, пак цъкат с уста. Сега да се радваме ли, че не сме обеднели, от големи проекти в миналото. Е, точно затова сме обеднели сега. Проблемът е главно в собствения ни манталитет и неспособност да се организираме в големи обществени групи с обща цел. Сигурно турците са виновни, обаче. Как да няма тук морален елемент
Не знам това материализъм ли е или що, но да се твърди че строителството на катедрала през Средновековието няма морални, а само материални аспекти е лудост. За да разберете по-добре, ето още два морални елемента. Катедралата е започната, когато германските земи са католически. Такава е и катедралата. После идва Реформацията. Водят се кръвопролитни войни. Лютераните - реформатори побеждават, изтиквайки католиците извън Германия. Никой не спира строителството, не разрушава катедралата. После идват Рационализмът, Просвещението, а с тях и скептицизмът по отношение на религиите. Отново никой не посяга на катедралата, а продължава да се генерира ресурс за строежа й. Обществото там има 500-годишен проект, който упорито преследва - не е ли впечатляващо? Кой, впрочем, е нашият 500-годишен проект - морален, политически, идеен? Това не е ли аспект, излизащ поне мъничко от материалистичния подход, който предлагате? Още нещо - за 500 години се сменят поне 20 управници на Кьолн. Някои от тях идват с преврат и вероятно обезглавяват предшествениците си, както е в реда на нещата по онова време. Защо не се е намерил някой, който популистки да каже "камъни ядат ли се", "хората изнемогват, а онзи преди мене хвърля пари залуду", "наследството от предишното правителство е много тежко и не можем да продължаваме този строеж". Или "Предшественикът ми не строи храм на Бога, той иска с този строеж да увековечи себе си, я да разрушим камънака или просто да го загробим финансово". Това е морално-политическият аспект на последователност и приемственост в приоритетите, както са разбирани по онова време. А също и на ясното убеждение, че постиженията предполагат лидерство на елитите и огромни усилия и жертви от масите, а не бесен популизъм, разлигавящ масите и обричащ държавата на разруха.”
“Големият разлом в Европа минава именно по границата Византия - Западна римска империя, който по-късно става католицизъм - православие. Това е истински морален разлом, защото двете религиозни деноминации по различен начин мотивират последователите си. Ако Борис беше приел християнството от папата, а не от константинополския патриарх, България със сигурност щеше да е друга. Друг е въпросът дали това е бил негов свободен и съзнателен избор.”
“Въпросът с Кирил и Методий е много сложен и за съжаление нямаме много данни по въпроса, защото това си е активно мероприятие на Влахернския дворец в Константинопол. Целта на мероприятието "създаване на азбуката" не е България, а всички славяни. Идеята е да се изгради още една разделителна линия между тях и Запада, която да спре католицизма в Чехия, Моравия, Галиция, изобщо Централна Европа и да го ограничи до източните граници на германския етнос - т.е. Одер и Ниса. Гръцката азбука не пасва на славянските езици, а те не трябва в никакъв случай да възприемат латиницата. Нека тогава Византия им предложи отделна азбука. Така завинаги ще бъдат отделени от главните геополитически съперници на Византия - папата и католицизма. Като им се поднесе азбуката, гарнирана и с православие, се издълбава културна пропаст между тях и враговете на Византия. (По това време славяните са се люшкали в избора си между католицизъм и православие, което е характерно и за колебанията на Борис и кореспонденцията му с папата.) Това е логиката и очевидният политически интерес. Сега му викат soft power projection. Та българите изобщо не са таргет-групата на тази азбука. Те са наблизо до Византия и са "по-лесни" като обект на пропагандата й. И се поддават. Кирил и Методий - щатни византийски чиновници, случайно ли се запиляват по Средна Европа да преподават азбуката си? А после няколко техни ученици идват насам и ние научаваме азбуката си не от "двамата солунски братя", а от връщащите се, изгонени от католиците в Европа Св. Седмочисленици. Оттук-нататък ефектите са два - България безспорно има нов хоризонт - писменост, модерна идеология (православието). Това е предпоставка за развитие на национална култура и всичко положително, което се случва и което учим по история. Вторият ефект е, че България е цивилизационно отделена от Западна Европа, с всички произтичащи от това последици. Това не учим по история. Например, ние имаме зачатък на наш Ренесанс, но след Боянската черква той не продължава. Турците, ще каже някой. От Боянската черква до турците има 150 години. Нищо не се случва, ерго Боянската черква е по-скоро индивидуално усилие на майстор, изпреварил времето си, а не част от обществен процес. Защото 500 години след Боянската черква, чак до Паисий, в литературата доминират религиозни жития и други форми, характерни за доренесансовите епохи. Ако можехме да вземаме наготово плодовете на западния Ренесанс, още до идването на турците картината щеше да е друга. От гледна точка на настоящата тема, освен това, има съществена разлика, в начина, по който католицизмът и православието мотивират нациите. Това е главното и затова написах за Кьолнската катедрала. Що се отнася до упоритост, ефикасност, самокритичност, подчинение на общата цел. Не е случайно, че и съпротивата срещу СССР започна от католическите Полша и Чехия, а не от православните България или Румъния. Ако допуснем, че българите "обичат" руснаците, то румънците ги мразят повече и от поляците. Защото са им взели Молдова. Но България и Румъния не бяха даже окупирани от руснаците. Войските им бяха само в католически държави - съвпадение ли е. "Европейци сме, ама не дотам", казва един популярен герой. Та ефектът от азбуката малко излиза извън двойната клавиатура на компютрите. Знам, че много хора ще рипнат. Ние си учим българоцентрична история и светът се върти около нас. Дали сме азбуката на всички славяни, били сме свръхвелики и пр. И тук много хора патриотарски и много емоционално цитират наученото, виждам. Какво стои зад фактите и коя е вярната интерпретация на тези факти, всеки да преценява с главата си. И бъдещето на България не е в лозунгите, а в разума. Някои наистина не обичат "да знаят за своя българский род" и повтарят щампи, които нанасят повече вреда, отколкото полза.”
“Разделението в Европа на католицизъм-православие е най-важният, но все пак един от многото фактори, който е помогнал на варварите да тръгнат по пътя на самоорганизиращите се общества. Ами помислете си само. През Великото преселение на народите някакви варвари идват от източните степи и се заселват в Европа. На запад остготи, вестготи, франки и др., а на изток славяни, кумани, скити. До 4 - 6 век и едните и другите са един дол дренки като степен на развитие. Заселили са се на територията на една и съща държава - Римската империя. Даже докато на Запад империята се разпада бързо и варварите не могат да черпят от нейния потенциал, който даже унищожават, на Изток условята, от които се тръгва към Средновековието са по-добри за варварите. Византия продължава да съществува и още няколко века ги "дърпа напред" в културно и материално-битово отношение. Подарява им писменост, създава им историческа памет - и до сега основните източници за ония времена са византийски хронисти. Като голям плюс в СиВи-то, например, винаги е изтъквано че Симеон Велики е завършил Магнаурската школа. Архитектурно Константинопол винаги е бил еталон, а от гледна точка на материални богатства - критерий, мотивиращ фактор и вечна цел на варварите, като даже при вида му "са им падали шапките". Е, дайте да намерим факторите, които са направили разликата по-късно, та Западът изпреварва Изтока. Климатът ли е? Въздухът ли или водата? Ами ясно къде е единствената разлика, още повече, че именно религията през тия векове създава критериите, задава житейските стандарти и е определяща за мирогледа и мотивацията на обществата и отделния индивид.
Оттук-нататък съм изцяло съгласен че в един момент на късното Средновековие католицизмът вече не успява да остане най-добрия мобилизиращ енергията и потенциала на обществата фактор и бива изместен от разни вариации на протестантството. Докато католицизмът се съотнася с прогреса на средните векове, то протестантството е прогресът при капитализма. Протестантите (лютерани, калвинисти, англикани, квакери и др.) са известни с ефективността си. (Интересен факт, който научих преди години беше, че в калвинистка Холандия сега отпускът по майчинство е месец и половина, въпреки потенциала на страната. Така е приело обществото и няма пушещи цигари майки, които дундуркат по градинките деца, чиито крака се влачат по земята от люлките.) И протестантството и католицизма изискват от човек максимално раздаване, упорит труд, стриктно спазване на правилата, разликата е, че при католицизма човекът остава винтче в машината, прашинка пред бога, която няма значение и бубулечка в огромната катедрала, то при протестантството той вече е личност. Появява се уважението към другия, благотворителността. Хората стават индивидуалности, личности. Разклащат се устоите на модела, основан на "дадената от бога абсолютна власт". Протестантството разчиства пътя за Магна харта с правата на човека и успява да отпуши индивидуализма и нова креативност на обществата. Оттук до капитализма има една крачка. Това е много важен и точен извод. Тук идва и примерът с Чехия и Полша, които остават католически и загубват част от историческата си инерция. Сега са "наполовина" част от Запада. Все пак между Първата и Втората световни войни Чехословакия е шеста в света по БВП. Малшансът им още е, че са съседи на Русия и периодически развитието им се спира в резултат на руски инвазии. Дори и при комунизма беше видна ясно разликата в развитието на Полша, Чехословакия, Унгария и Балтийските държави от една страна и България, Румъния и СССР от друга. Е, коя е разделителната линия? Ако пътувате през Трансилвания, ще видите цивилизационна граница. Покритите с тенекия покриви на къщурките изведнаж се изместват от доста по-големи сгради, които архитектурно и по богатство са характерни за други ширини. Това става в една държава - Румъния и в една нейна област. В миналото тази област е била също така изцяло част от Австро-Унгария. Т.е. винаги е имала една историческа съдба и едно ниво на развитие. Разликата е, че до едно място живеят православни румънци, а оттам-нататък - унгарци-католици. И едните и другите работят за едни заплати, в едни заводи и една система. Но имат различно отношение към живота, спестовността, други изисквания към себе си и различни очаквания за ролята и помощта от държавата. Примерът е потресаващ. Струва си да се отиде специално, за да се види.
С какво кръстопътното геогафско положение на Швеция е по-добро от нашето? Кой идиот ще превозва стоки през замръзналото 6 месеца в годината Балтийско море или през снежните степи на Швеция? И какви търговски отношения е имало между Русия и Западна Европа в исторически план, след като дори и сега руският пазар е не по-голям от холандския. Това не мога да го приема.”
“И накрая. Убеден съм, че всички човешки същества имат заложен стремеж да живеят по-добре и всички общества се създават и поддържат от индивидите, за да подпомагат реализацията на тази цел. Едни индивиди успяват повече, други по-малко с обществената организация. Стремежът към прогрес е най-важното средство към по-добър живот на хората. Понякога може да има "тактически" спорове кое води до прогрес (в днешно време тук е мястото на екологичния коректив, споровете за ГМО и др.) но никой не поставя под съмнение голямата цел. Не мога да приема, че е имало общества, които съзнателно са направили избор да живеят в невежество и регрес или са имали други цели, освен прогреса. И съзнателно не са изобретили барута, защото са предпочитали да ловуват с лъкове и копия. Защото всички хора са еднакви.”
“Иска ми се все пак да уточня, че през по-голямата част от времето България и Византия са били несравними величини. Затова ми е малко трудно да приема постановката "България и Византия са се изтощавали взаимно". През цялото си съществуване Византия е много примамлива цел за всички мигриращи от изток на запад племена. Тя е трябвало да отбива постоянни нашествия в Азия. Така е и унищожена накрая. И не от България. За кратко я унищожават и кръстоносците, но те идват от една по-напредничава част на света и носят нови военни технологии. Та българите са създавали проблеми в тила на Византия, но те са спорадични, появяват се, когато Византия е силно притисната от изток. В перспективата на цялото Средновековие двете сили не са равнопоставени, така че да бъде обоснована горната теза. Нещо като да кажеш, че ЦСКА и Ливърпул си съперничат на европейското футболно поле, защото ЦСКА е побеждавала Ливърпул. Българоцентричната история, която учим, ни насочва именно натам. Факт е, че Византия е била обсесия за българските царе, защото и минимално териториално разширение на юг е носело много повече плячка и ползи, отколкото огромни придобивки в пустошта на север. Българската експанзия е била насочена само на юг и е имала за цел трайно настаняване там. За Византия обаче целта на отношенията с българите се е свеждала до осигуряване на мир на северната граница. Тя рядко си поставя за цел пълен разгром на България. Рядко византийски император провежда лично военна кампания срещу България. Това се случва при Крум (когото много уважавам), когато България успява да заслужи свободата си. За да си постави Византия цел да унищожи България трябва да има две условия - да бъде силно предизвикана от българите и да бъде свободна от варварски нашествия от изток. Това се случва непосредствено след Симеон Велики, който доста уплашва империята, именно в период, когато арабите са пред Константинопол. Когато арабите са изтласкани обратно в Азия, Византия предприема по-сериозни действия, минаващи отвъд обичайните ограничени военни операции. И унищожава България за 180 години.”
------------
За спасяването на българските евреи
“В Народното събрание има ясно антисемитско мнозинство, което приема антиеврейски закони - забрана за всяка икономическа дейност, конфискации, значки, трудови лагери. И това не става само под натиска на Хитлер, а е в програмите на българските партии. Доколкото става дума за представителна демокрация, това отразява нагласата и на мнозинството българи. Изпълнителната власт пък създава специална агенция, начело с А. Белев, за провеждане на това законодателство. И идва време за екстрадирането (крайното решение на Райха), което също заляга в нормативни актове на правителството. И тук, без изобщо да омаловажавам направеното от Димитър Пешев, митрополит Кирил и другите, а и от много обикновени българи, смятам че държавата просто не е била способна да приложи собственото си законодателство върху собствената си територия. Мнозинството изобщо не е било толерантно, просто държавата е била слаба и неспособна да наложи изпълнението на закона. Та не знам дали точният термин е "спасяване на евреите" или "неспособност да ги екстрадираме".
----------------------
За колониализма
"Пример, Япония е икономически развита въпреки че няма ресурс и внася всичко, а и колонии не е имала почти никога (ако има изобщо още заблудени, които да твърдят, че колонизацията е експлоатация)"
"Основното е способността на обществото да се самоорганизира. Иначе защо индийското общество не е използвало огромните богатства на негова територия, а трябва да дойдат от другия край на света португалци и англичани, за да вкарат в обръщение този ресурс? Не можеха ли индусите да продават сами своите залежи? Това е цивилизация 2000 години по-стара от европейската, но не успява да се организира дори да се защити военно."
В общи линии само мандри се нападат, а имаше и един особено дебел - "Овчарчето Калитко" 
Comment