Екранизации на книги

[gollum]

Бакши ме кефи в другите му анимации, обаче, да си призная, неговата екранизация не ми допадна. Просто беше твърде, хъм, визуално различна от представите ми и то далеч не само при Арагорн-индианецът-следотърсач .

На "Пришълците" не съм чел литературния оригинал, така че нищо не мога да кажа.

Като заговорихме за това си спомних (о, ужас) за екранизациите на "Магьосника от Землемория" (или ще е по-точно да кажа, на кажи-речи цялата поредица, без последните добавки (които много променят нещата, разбира се). Един направо ужасен игрален вариант - "Землемория", който общо взето обединяваше първите две истории от цикъла, които си е твърде потресителен отвсякъде. И доста по-добрия, но все пак твърде незавършен (да не говорим, че чисто технически не е цялостен и си е подпури от герои, създавани за други техни филми) - "Приказки от Землемория", да не говорим колко далеч от текста, пак обединяващ кажи-речи всички книги в цикъла анимационен вариант на Ghibli (сина на Миазаки, който едва с последния си филм показа, че има идея какво точно трябва да се прави, ако е за въпрос). Предполагам, че ако навремето Ле Гуин се беше съгласила Хайо да направи свой вариант, щеше да се получи нещо многократно по-добро. В тази връзка - и вече става въпрос чисто за детска приказка, - но неговата екранизация на "Крачещият замък на магьосника Хау" е много добра, бих казал, по-добра от книгата. Без да е илюстрация по какъвто и да е начин.

А като говорихме по-горе за фантастика, не мога да отмина единствените ми известни екранизации на Лем (направо е чудно, защото, според мен, в неговото творчество е пълно с неща, които могат да се екранизират - разбира се, стига да се избяга изцяло от илюстрирането): двата опуса по "Соларис", кой от кой по-ужасен и несъстоятелен.

И - съвсем по темата - "Една космическа одисея 2001 година" - много добра, според мен (макар че там е малко спорно кое е оригинал, ама няма значение).

И, пак в тази връзка - произведения на Майкъл Крайтън не веднъж са превъплъщавани във филми и не мога да се сетя за нито една поне що-годе успешна екранизация. А не би трябвало да е трудно. По дяволите, щом може от "Рагтайм" да се направи страхотен филм (а почти не бих повярвал, че е възможно)...

Хе, сега се сетих за още няколко екранизации:

По романи на Сенкевич - "Потоп" и "С огън и меч" - и двете изцяло в рамките на илюстративния подход, но много прилични (все на Йежи Хофман). Пак в същия дух и дори още по-добро е "Пан Тадеуш" на Вайда.

По "Тихият американец" на Грийн - много прилична адаптация, горе-долу в духа на илюстративния подход.

Още една доста добра илюстративна адаптация - "Империя на слънцето", на Спилбърг.

Друга, много добра - "Английският пациент". Не съм сигурен кое е по-добро - книгата или филма.

И една от най-добрите екранизации, които съм гледал - "Остатъците от деня". Донякъде е илюстративна, макар и не съвсем. Пак по роман на Ишигуро - "Никога не ме оставяй". Бих казал, прилична адаптация, чисто илюстративна. Романът е много по-добър.

А, щях да забравя пак нещо, което е по литературен първоизточник - "Сирано дьо Бержерак". Много приличен филм, който се справя прекрасно със задачата.

А ако се обърнем към Шекспир... екранизациите са много и повечето - доста успешни. И, разбира се, илюстративни. Но вероятно оправданието тук е, че материалът си е готов за филмиране.
И като споменах Шекспир се сетих за друга изключително добра екранизация - пак на пиеса - "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви". Един от любимите ми филми.

[Imperial]

Е, Амазоне, то в тези работи, както отбелязах, е всеки с мнението си.
За мен адаптацията на Верховен (не ме разбирай погрешно, смятам режисьора за доста добър) е меко казано ужасна - хем се опитва да прави илюстрация (да, мисля че точно това пробва), хем обаче не може да я "докара" технически и се получава пълна безсмислица. А книгата не е лоша и съдържа много повече.

Аз харесвам филма Starship Troopers, обаче самостоятелно от книгата. Може би защото го гледах за пръв път горе-долу по същото време, когато играехме здраво първия Старкрафт - атмосферата на филма някак си доста пасваше с игралната. Иначе книгата е доста различна.

Какво се опитал да прави Върховен ( ) - за мен той е взел само това, което му е интересно от книгата, при това доста избирателно и повърхностно интерпретирано/пародирано - а именно "милитаристичното" статистко общество. Цялата история с бъгерите за него е просто фон. Въобще не мисля, че се е опитвал да "илюстрира" книгата. Крайният резултат за мен поне е съвършено приличен и забавен филм със собствена атмосфера - някак си се оказва повече от сбора на "частите" си.

[gollum]

Е, въпрос на мнение - на мен въобще не ми хареса и ми се струва, че е смешен съвсем не преднамерено (ако го разглеждаме като идиотска комедия - да, вероятно става; обаче нещо ме съмнява такъв да е бил първоначалния замисъл).
Допълнение: порових си из паметта - все пак, мисля че е тръгнал точно по пътя на илюстрацията. Както и да е, за мен това е пример за много неуспешна екранизация - хем не се е запазило нищо от атмосферата или идеята на оригинала, хем няма никаква самостоятелна ценност, която да е привнесена (за пример ще приведа пак "Рагтайм").

Между другото, на мен пък хич не ми мязаше на "Старкрафт", хем пак някъде тогава го играех. Наистина си е всеки с асоциациите (а пък може и до възраст да е, де).

[boilad]

Освен двете безумни екранизации на "Соларис", по Лем в Полша е филмиран един от разказите за Пиркс, който според идеята на филма се развиваше в тогавашното съвремие (70-те г.), или близка до него епоха. Може да се сетите какво е станало когато към филма са пришити реалии или препратки към комунистическа Полша. Нещо съвършено чуждо на творчеството на Лем, което умишлено или не, е наднационално и аполитично.
Литературизациите (книгите написани по филм) на пришълците навремето ми бяха направили добро впечатление, но сега като ги препрочитам не ми се струват нещо особено, което не означава, че са кофти. Всъщност оригиналната идея за пришълците е чопната от "Космически хищници" на Алфред Ван Вогт (които също като литература, че даже и идеи не са нещо особено). Ван Вогт така и не успява да осъди студията заснела филмите, които на всичкото отгоре са с прилична печалба.
Накрая ще кажа нещо и за рейнджърите. В книгата сблъсъка с буболечките е по-скоро бакграунд на чийто фон Хайнлайн рисува милитаристичното общество. Верховен взема бакграунда и го извежда на преден план с почти пародийна показност. Така, че като замисъл филма и книгата са коренно различни (на мен касапницата от филма ми идва малко вповече). Във филма има една креативна идея, която не е заемка от романа и това е идеята за парапсихичните способности на някои хора (може би е заемка от Starcraft).

[boilad]

А като говорим за адаптации на фантастика "Hunger Games" е подигравка с книгата. Ще видим как ще адаптират втората, но не съм оптимист. Режисьора изобщо не е схванал подтекста на книгите и направо го е подминал, правейки постно тинейджърско екшънче без никаква предистория и атмосфера.

Съгласен съм за филма. Книгите още не съм чел, но попрехвърлих напосоки няколко страници от първата и останах с приятно впечатление (най-малкото изглежда преводача си е свършил добре работата).

[boilad]

Властелинът на пръстените на Ралф Бакши от 70-те за мен е в пъти по-добър от съвременния именно защото режисьорът се опитва да предаде духът, а не да преразкаже книгата. (е има там Арагорн по кожена препаска, но феновете си затваряме очите за това)

Свалям филмчето (от замунда, от де другаде) и днес, утре задължително ще го гледам.

[gollum]

Ууф, прав си, boliad, аз тази екранизация съм я гледал като малък на кино - беше онзи разказ (сега ми се губи името), в който в екипажа на Пиркс бяха включили андроид, но никой не знаеше кой е (той обмисляше да го провери с източник на радиоактивност), накрая за малко да ги избие всичките, когато минаваха през "прохода" Касини. Но единственото, което съм запомнил, беше впечатляващия (за тогавашното ми, вероятно 10-12 годишно "аз") момент, когато Пиркс ускоряваше кораба, а андроидът се опитваше да се задържи (защото се беше изправил) и постепенно кожата и плътта на ръцете му падна, докато остана само метал и след това - тряс, отлетя и се разби в задната част на каютата. Разказът е хубав и го помня, но от филма - само този епизод.
Между другото, не си съвсем прав за Лем - ранните му произведения си носят печата на времето - да речем, "Магелановия облак".
Един бегъл поглед в imdb показа, че произведения на Лем са екранизирани многократно. Просто аз съм гледал само три от тези опити.

За "Звездните рейнджъри" и идеята за "илюстрация" - явно трябва да поясня, че под "илюстриране" разбирам на първо място опит да се възпроизведе максимално точно оригиналния текст, разбира се, с неизбежното съкращение на части от него (медиите са с различно времепротичане), но този процес на избирателно рязане (при писане на сценария) не го смятам за нещо различно от "илюстрирането". От книгата във филма е пренесена почти цялата основна канава, естествено, посъкратена, като технологията е значително "затъпена" (предполагам, за да влязат в бюджета).
Алтернативата на "илюстрацията" е когато:

1) използваш елементите за да разкажеш съвсем различна история или поне да прокараш различна идея, която липсва в изходния текст.

2) когато възпроизведеш точно атмосферата, усещането или идеите на изходния текст, но по съвършено различен начин.

Пълна илюстрация, да речем, добър пример ще е "Опасни връзки". Общо взето, следва се почти дословно оригиналния текст, до голяма степен се прокарва идеята, която е заложена в него.
Да речем, илюстрирането може да бъде пълна адаптация - например, "Ричард ²²²" е илюстрация на пиесата (така както е и варианта с Оливие), но изцяло "преведена" в една измислена дизелпънковска фашистска Великобритания от 40-те или 50-те години.

"Валмон", (филма на Форман по същия роман на Лакло) е, според мен, пример за втория алтернативен подход.

"Рагтайм" го смятам за идеална илюстрация на първия алтернативен подход - взети са само три линии от романа и им е придаден различен смисъл, така че са обединени в едно цяло.

И, за да приключа за себе си със "Звездни рейнджъри": вероятно мен най-много ме издразни много пълната несъстоятелност от гледна точка на всякаква логика на чисто военните реалности във филма (които са сравнително добре обмислени в книгата). Затова единственият начин да приема филма е да го сметна за нелепа комедия.
Вероятно описанието на обществения строй - донякъде основно за Хайнлайн, - е паднало "жертва" на необходимостта да се преведе" текста във формата на новата медия, а и на съображенията за гледаемост.

ПП Между другото, известна несъстоятелност по отношение на "кланетата" имаше и в оригиналния роман. При все, че описва много внимателно подготовката на индивидуални елитни войници, в един момент и в книгата се говореше за "стохиляди жертви пир овладяването на Клендату" (може и да не помня правилно името на планетата), което никак не се връзваше с описанието на тактиката и огневите възможности на "космодесантниците".

ПП2 Психовъзможностите, според мен, са директна заемка от вселената на Уорхамър 40000.

[Dinain]

Литературизациите (книгите написани по филм) на пришълците навремето ми бяха направили добро впечатление

На мен ми беше попаднала само една от тези книги (по първия филм) и също ми бяха направили голямо впечатление. Но такава беше атмосферата и възрастта - началото на 90-те, гледахме с големи очи всичко идващо от запад и т.н. Тогава бях прочел и "Умирай трудно" (с Брус Уилис на корицата) - беше малка книжка джобен формат. Това е по-скоро изключение обаче - възползвайки се от популярността на филма, някой изравя оригиналната творба, превежда я и я пуска набързо в джобен формат. Периодът беше такъв, че се бълваха всякакви летературизации на известни филми, с ужасен превод, качество на печат, жълтеникава хартия и грозни корици... със сигурност имаше литературизации на "Междузвездни войни", "Джурасик парк" и не помня още какво.

[кало]

две мишки гризат филмова лента. "е, как е?", пита едната. другата - "книгата беше по-добра"...

Иначе, Star Wars е много типичен пример за това как от филм се ражда, ъъъ, да го наречем - литература, при това - в огромни мащаби. Мисля, че става дума за стотици книги за вселената на междузвездни войни. в интерес на истината - забавна, макар и за фенове, приключенска литература - и сагата за Траун, и следващите 30-тина романа за развитието на всичките скайуокър, соло и прочее.

[boilad]

"Ричард ²²²"[/U][/B][/URL] е илюстрация на пиесата (така както е и варианта с Оливие), но изцяло "преведена" в една измислена дизелпънковска фашистска Великобритания от 40-те или 50-те години.

Това съм го пропуснал - изглежда впечатляващо. Май някои от екранизациите по Шекспир са споменавани в темата за добрите филми (Това което на мен ми е направило добро впечатление е "Хенри V" на Кенет Брана).
С Милош Форман не съм много запознат (някой ден трябва да запълня и тази празнина).

[Amazon]

две мишки гризат филмова лента. "е, как е?", пита едната. другата - "книгата беше по-добра"...

Иначе, Star Wars е много типичен пример за това как от филм се ражда, ъъъ, да го наречем - литература, при това - в огромни мащаби. Мисля, че става дума за стотици книги за вселената на междузвездни войни. в интерес на истината - забавна, макар и за фенове, приключенска литература - и сагата за Траун, и следващите 30-тина романа за развитието на всичките скайуокър, соло и прочее.

Продължението (действието се развива след епизод 6) на Тимоти Зан е добро. Не блестящо, но добро. То реално е писано като сценарий за епизоди 7, 8 и 9, но нещо Зан и Лукас, който го е поръчал се скарват и Лукас си прави епизоди 1-3 по негов си сценарий а Тимоти Зан издава книгите.

със сигурност имаше литературизации на "Междузвездни войни", "Джурасик парк" и не помня още какво.

Джурасик Парк си е оригиналната книга на Майкъл Крайтън (доволно скучновата междо другото), по която е правен първият епизод на филма, не знаех че някой се е напъвал да пише книги по Джурсик Парк 2 и 3. Чудя се как Крайтън и Спилбърг са му разрешили.

[messire Woland]

Понеже стана дума за "Шогун" по-надолу, а днес попаднах на това:

http://www.youtube.com/watch?v=2jW8t5jZyEk

Да го споделя

За "Юрски парк" на Крайтън - оригиналната книга е доооста по-различна от филма. И като ред на събитията, като акценти и като философия. Крайтън "облича" в дрешки на екшън своята ... нещо като философия, относно развитието на света и науката. А във филма е взет от нея само екшъна (разбираемо защо), със сменени акценти и посоки и всичко останало е отрязано. Май най-точно би било да се каже, че книгата и филма имат общо само в заглавието.

[gollum]

Между другото, сцената е от филма "След дъжда". Хубав филм.

Да, на мен "Юрски парк" - книгата, - ми харесва, идейна е. От нея във филма е останало само зрелището.

[Guy de Mont Ferrand]

Какво говорите, книгата Jurassic Park е просто страхотна, рядко се среща толкова добър литературен екшън! Филмът за съжаление е с много класи под нея...

[gregorianus]

Зачетох се в темицата. Намирам доста утешителни за мен самия неща: и аз не успях да харесам "Сталкер" (макар че са ми го хвалили и прехвалвали); нито пък "Приказки от Землемория" (което е жалко, защото историите на Гед и Тенар са просто идеални за филмиране).

Между другото, мислил съм си, че "Хиперион"/"Ендимион" на Симънс, "Замъкът на лорд Валънтайн" на Силвърбърг и "Лявата ръка на мрака" на Ле Гуин са страхотни за филм. Ще се радвам някой да се опита да ги направи, стига да е елегантно, разбира се.

Много харесвам филмчето "Ламята" (1974) по приказката на Хайтов. Парцалев играе Главний гадател. За съжаление, филмчето се намира само на девет клипа във vbox7.