Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Предстоящи филми, трейлъри, коментари

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Кухулин написа
    Хубаво е човек да вникне в същността на "насладата" - защо изпитва удоволствие от определени неща.
    Да, за това иде реч. Аз съм "навлязъл", така да се рече, в НФ с определени романи, писани общо взето миналия век и то в повечето случаи, от началото му (Уелс, Джек Лондон) та някъде до 80-те години, като "златното време" за мен вероятно е от 50-те та някъде до края на 70-те, първата половина на 80-те. Това определя до голяма степен и нещата, които търся, когато става въпрос за НФ. Но като се замисля още, дори не става въпрос за определени стереотипи (
    толкова - защото споменатия от мен период покрива кажи-речи всичко жанрово - естествено, не говоря за всичко излизало през периода), а за нещо различно: вътрешна непротиворечивост в света, в историята и в самите герои. Това е за мен елемента, който прави нещата достоверни. Не толкова да отговарят на някаква определена представа за света или науката, дори за бъдещето, но вътрешна свързаност, непротиворечивост. Не пълни, разбира се, но достатъчни. И когато на едно от тези нива зее явна дупка, нещата за мен започват да се разпадат, т.е. доста от удоволствието се губи. Затова и "буча" за подобни работи.
    Естествено, всичко това е изцяло личен вкус.

    Между другото, същия критерий прилагам и към други жанрове - да речем, приказки, екшъни и прочее. Но в зависимост от това какво точно "търся" в конкретиня случай, мога да се размина с повече или по-малко, т.е. успявам в определена степен да подтисна недоверието си. Да речем, в едно фентъзи могат да се простят много от дупките в света с обяснението "магия" (в приказките всичко е възможно). Това определено работи в "Звездни войни", да речем, особено там (старите серии), където реално не се и въвеждат някакви обяснения (защо света е такъв, от какво се издържат отделните планети и прочее). В приказките човек може да прости много. Същото важи и за екшъните - там реално търсиш преди всичко бумтежи, гърмежи, т.е. достатъчно е персонажите да са "яки", а филма да доставя зрелище. Няма да търсим сложни истории, развити характери, дори с много от непротиворечивостта на света, че и на историята, можем спокойно да се разминем, ако останалото си струва. Точно затова филми като "Матрицата" (първата) или "Терминатор" и подобните им "работят" при мен.
    Т.е. има си прагове на чувствителност в различните случаи. Но когато нещо се декларира като "предимно НФ" за мен има определени неща, които могат да ме извадят от преживяването и съответно, от удоволствието от гледането. Ясно е, че тези неща са лични и различни при всекиго. Да речем, Pacific Rim - там е ясно, че някакъв смисъл и непротиворечивост няма какво да се търсят поначало - всичко е изцяло визия и нищо друго (е, отдавна ме кефи и художника, който е измислял чудовищата и час тот машините - но това отделно). Но пък там поне героите трябва да са "яки" като визия, т.е. да не дразнят - освен когато ролята им е такава и да има поне някаква базова свързаност. НА моменти има сериозни проблеми, но много може да се прости - гледа се само заради зрелището. Но от едно НФ-кино аз поне очаквам повече. Пример - новите "Стартрекове". Слабовати са по много от тези моменти и съответно поне мен доста ме дразни в тях.

    Както и да е, отнесох се. В конкретния случай става въпрос за дупки в света (за историята и героите още не знам), които лесно могат да се избегнат. Вярно, съществено е и литературната основа (ако я има), да е добра. Макар че това не винаги помага (веднага се сещам за "Соларис"). Да речем, класическо НФ, което е добре направено е "Контакт". Или "Космическата одисея 2001". Или "Беглец по острието на бръснача". Много повече са, разбира се. Но като цяло тенденцията е, че едно време се правеха много по-добре изпипани неща като свят, контекст, история и герои. Сега всичко това сякаш изцяло се заменя от визуалното, ефекти и "куул" дизайн на сгради, техника, оръжия и костюми. Сякаш едното може да компенсира другото. Въпросът е, че като се замисля, не се сещам за добри такива филми последните десетина, че и повече години. А от по-рано мога да наброя много. Вероятно е въпрос и на възраст.
    Dark city е малко по-инакво, поне според мен. Но пък "Гатака" е баш в категорията. Въпреки че не ми хареса кой знае колко навремето, но не беше зле.

    ---
    Японските анимации са си цяло отделна тема. Ghost in the Shell и аз го харесвам много (както и "предтечата" му - Patlabor), то като жанр е по-скоро конспирологична остросюжетна кримка / полицейска история (мангата е точно това). Само на моменти се занимава с по-класически НФ теми, макар че ги има преплетени в контекста на историята (света). На Кухулин ще му хареса - трета световна война с атомно оръжие, американската империя и прочее .
    Да речем, аз доста се кефя и на "Наушка от долината на вятъра" - класическо НФ-фентъзи. Особено мангата, където света е доста по-развит. Феодализъм хилядолетия в бъдещето, с кръстоска от разнообразно ниво постапокалиптични технологии и гещалта на живата отровна джунгла. Примери могат да се намерят много, вероятно по-ниската цена - особено на комиксите, които са в основата, са позволили да се развият какви ли не идеи.

    Comment


      Оттук нататък процента на "науката" в киното все повече ще намалява. Първо, разрива между науката и масовото познание става все по-голям - прогреса си казва думата. Второ, дори за хората, при които разрива не е толкова голям, сегашната наука често е скучна в художествените филми. Просто трябва да приемем факта, че НФ се предефинира. Или, ако толкова държим на етикета "НФ", да си го запазим за много, много специални филми. Гравитация да речем е хубав пример, но там пък фантастичния компонент е слаб. Абе, няма угодия

      Comment


        Ха, забравил съм "Контакт" (1997), сега се сетих и за "Супернова" (2000) и "Event Horizon" (1997), "Cube" (1996), макар последните да бият към ужаси. 90-те години се правеха НФ филми, а след 2001 г. нещо не мога да се сетя за читави такива
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          Кухулин написа
          Оттук нататък процента на "науката" в киното все повече ще намалява.
          Бе ти мани "науката" (това ще го преживея, имам си старите филми, като ми се догледа нещо (а пък и там не съм гледал сума неща), за останалото прости си мърморя), мен повече ме притеснява, че и свързаността в света, контекста, че и в историята и героите, стават все по-редки. Т.е. отиваме към киното като произволно съчетание от красиви и ярки картинки, зад които няма нищо друго. Шир-потреба от готови елементи.
          Не навсякъде, за щастие - кино се прави на много места. Но лошото е, че все пак има места, където се задават тенденциите и изглежда те са такива. А това възпитава определен вкус и очаквания и всичко се възпроизвежда. Носи и печалби, така че няма и какво да се очаква.

          Comment


            gollum написа Виж мнение
            мен повече ме притеснява, че и свързаността в света, контекста, че и в историята и героите, стават все по-редки
            Зависи на какво ниво се оценява вътрешната свързаност. Историята на героите, мотивацията им, пълнокръвните образи, това безспорно е важно и качествените продукции го постигат. То си е част от изкуството. А че енергията на прехода била голяма или че хеликоптера не може да вдигне 2к тона - на никой не му пука, разбира се. Това не е част от изкуството.

            Comment


              Mалко се отплесваме странично и може би мястото на дискусията е в друга тема, но според мен киното и сюжетите зад него за неразривно свързани с литературата. Колко са добрите научно-фантастични книги напоследък? В един от най-силните ню уейв представители на жанра "Слепоглед" капитанът на космическият кораб е ... вампир.
              Между другото има макар и малко сравнително нови "твърди" фантастики - сещам се за 'Moon" (2009), "Europa Report" (2013) и разбира се Гравитацията на Куарон от миналата година. Т.е. не всичко е загубено, просто в момента погледа е насочен навътре - имаме да се борим с еко катастрофи от библейски пропорции преди, сега и завинаги. Точно както с акумулирането на колосалната енергия за междузвездно пътуване, културата трябва да събере достатъчен импулс за да се насочи към забравените граници.
              Какво зората? Ние сме Урук-хай — не спираме да се бием ни денем, ни нощем... Какво зората?

              Comment


                Естествено, че зависи от нивото. Да речем, пробелмите котио засега виждам от трейлъра са на ниво контекст/непротиворечивост на описвания свят. Могат да се преживеят, ако не са съществени или ако някак е въведено (да речем, катаклизъм, намалява храната, обаче намират чуждоземен кораб със съответния запас от енергия и двигател или пък идват добрите извън-земни и им подаряват кораб, способен на междузвездно пътуване - възможности - бол). Т.е. някакво обяснение как могат едното, а не могат другото. Т.е. могат нещо, което вероятно и след няколко хиляди години ще ни е недостъпно, а не могат нещо, което общо взето и сега вече можем, просто нямаме достатъчно енергия. Факт е, че за повечето хора това не е проблем, така че проблема си е мой - мен подобна "дупка" ме дразни. От друга страна, нещо маловажно като твоя пример с вертолета не ме притеснява въобще.
                От друга страна, ако всичко останало е наред, т.е. историята а и героите са си ок, разказа е добър, лесно мога да преживея проблемите в общата свързаност на описвания свят. Лошото е ако останалото също е шаблонно и няма за какво да се "закача", за да ми е интересно. Лични проблеми, де, ама аз си говоря от моята камбанария, та това е ясно.

                Томек написа
                В един от най-силните ню уейв представители на жанра "Слепоглед" капитанът на космическият кораб е ... вампир.
                Е, това е напълно простимо, още повече, че е подходящо въведено и добре обяснено, включително от научна гледан точка. Мен други неща не ми харесаха там, но поне романа е оригинален (даже доста) като идеи (ако и да лъха на средновековие на моменти), интересно е написан, историята и героите общо взето си ги бива. Но си прав. Аз май нямам кой знае какъв поглед върху съвременното НФ (литературното). Май съм си просто един застаряващ консерватор, който си харесва нещата от своята младост.

                Comment


                  Томек написа Виж мнение
                  "Moon" (2009), "Europa Report" (2013)
                  И двата бяха разочароващо деривативни.

                  А Blindsight ми е любима книга. Останалите книги Peter Watts също си струват.
                  albireo написа
                  ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                  Comment


                    Не отговаря на името на темата, но е в духа на дискусията- ако не сте гледали, препоръчвам THX 1138 (1971) на Лукас. Старичък филм, малко бавен и странен на пръв поглед, но всъщност е бая интересен и вдъхновил не един или двама души за техните творби. Не лоша фантастика.
                    "Далеч съм от мисълта си"

                    Comment


                      Аха, тъкмо вчера го хвалих на Амазон, добре че напомни.
                      albireo написа
                      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                      Comment


                        Малайзиски проект - почва снимки през юни.
                        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                        Comment




                          Кой от любимите ни екшън герои е изтребил най-много врагове?

                          Ако си спомним филмите от 80-те и 90-те години на миналия век, няма как да пропуснем онези брутални екшъни, в които добрият герой върви наред и треби лошите, докато накрая не спаси красавицата. Или нещо от сорта. Сценариите не им бяха най-силната черта. Тяхната сила си беше откровеното меле, избиването на множество зли учени / зли военни / зли комунисти / всякакви други зли хора и техните подчинени.

                          Блогърът Рандъл Олсън изготви списък на най-смъртоносните актьори на екран. Тя измерва колко жертви имат героите на различните екшън герои във всичките си филми. Убедителен победител е големият лош австриец (а след това и образцов американец) Арнолд Шварценегер, който в актьорската си кариера е убил 369 души. Второто място държи Чоу Йън Фат с 295 жертви, а трети е Силвестър Сталоун, който през кариерата си "е избил" 267 души.

                          Виж още: Арнолд Шварценегер - един екшънгерой на 65

                          Ето я и пълната класация:

                          1. Арнолд Шварценегер - 369 убити
                          2. Чоу Юн-фат - 295 убити
                          3. Силвестър Сталоун - 267 убити
                          4. Долф Лундгрен - 239 убити
                          5. Томисабуро Уакаяма - 226 убити
                          6. Клинт Ийстуд - 207 убити
                          7. Никълъс Кейдж - 204 убити
                          8. Джет Ли - 201 убити
                          9. Клайв Оуен - 194 убити
                          10. Уесли Снайпс - 193 убити
                          11. Джейсън Стейтъм - 182 убити
                          12. Крисчън Бейл - 161 убити
                          13. Уил Смит - 158 убити
                          14. Брус Уилис - 157 убити
                          15. Рей Стивънсън - 149 убити
                          16. Мел Гибсън - 148 убити
                          17. Стивън Сегал - 146 убити
                          18. Тоширо Мифуне - 134 убити
                          19. Чарли Шийн - 131 убити
                          20. Марк Уолбърг - 125 убити
                          21. Антонио Бандерас - 122 убити
                          22. Франко Неро - 115 убити
                          23. Чарлз Бронсън - 113 убити
                          24. Джеймс Кобърн - 106 убити
                          25. Майкъл Кларк Дънкан - 103 убити
                          Кой от любимите ни екшън герои е изтребил най-много врагове?
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment




                            Comment


                              Този филм е правен за мен.
                              This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                              Comment


                                Сънят е слаб заместител на кофеина!

                                Comment

                                Working...
                                X