В какво бъдеще живеем?

[messire Woland]

Вдъхновен от един пост на блогъра LordK и разговор с Голъм, реших да направя тази тема: в какво бъдеще живеем? Тоест, ако погледнем творенията на фантастите от 20ти век, техните произведения и предвиждания, къде сме сега? Разбира се, ясно е, че няма еднозначен отговор. Но пък може да се получи интересна дискусия евентуално.
Моето мнение ще го споделя малко по-нататък.

[Макс Щирнер]

Здравейте, от доста време не бях влизал и писал във форума(:

Живеем в едно странно бъдеще, смесица (отчасти) от прогнозите в любимите ми, но не чак толкова оптимистични книги като Brave new world на Орсън Уелс и 451 по Фаренхайт на Бредбъри с превес на .... или май поравно... относно прогнозите за развитието на обществото.

На технологично равнище сигурно отговаряме на свръхпозитивна кибер нф творба (:

[1951]

Brave new world на Орсън Уелс

Олдъс Хъксли е авторът на "Прекрасен нов свят".

[sewast]

Мисля си, обаче, че сме твърде далеч от нещо подобно на Хъксли и Бредбъри (или екранните им "бегли подобия" Гатака и Еквилибриум), не съм и сигурен, че някой мисли сериозно в тази насока - книгите и свободните мисли, които пораждат (какво клише) се маргинализират и без нарочни усилия; а нарочното селективно подобряване на човечеството ще е невъзможно като цена (по-скоро и по-реално се върви към нещо подобно - Children of Men, без хипреболите, разбира се, но със силно затваряне на границите, застаряване на населението и т.н.).
Иначе вече е минал между другото и се осъществил един, вярно не едно към едно зловещ, но все пак близък до оригинала вариант на 1984: камери, информационен контрол, апогей на политкоректния език и т.н., въобще, повече полицейщина и по-малко свободи и то в световен мащаб.

[Thorn]

И аз имам усещане, че сме в навечерието на 1984

[bsb]

Някой беше казал, че преди години се опасявали, че ще се осъществи "1984", а междувременно се стигнало до "Прекрасния нов свят". За жалост нищичко не си спомням от втората, трябва да взема да я прочета пак.
По повод езика - не знам, когато съм чел "1984", почти никакво внимание не съм обръщал на този аспект. Между другото, май на български е преведена доста добре.

Все пак не е зле да уточним кой е предсказвал бъдещето. Реално повечето фантастика, която се е опитвала да дава конкретни технологични предвиждания, още повече пък в съчетание с времеви диапазон, е била забравяна доста бързо. Изключенията са съвсем малко. Лафът "двехилядната година дойде, искам си летящите коли", който често се среща на английски, най-вероятно е плод на комбинация от предвиждания от списания (тип Popular mechanics) и филмчета (тип The Jetsons). Между другото, оказа се, че и за това има статия: http://en.wikipedia.org/wiki/Flying_car_(fiction) - "In addition, flying cars have become a running joke; the question "Where is my flying car?" is emblematic of the supposed failure of modern technology to match futuristic visions that were promoted in earlier decades."

Така че бихме могли по-скоро да правим проверка доколко са се изпълнили предвижданията в това или онова произведение въобще, а не конкретно за нашето време. Примерно очевидно е, че доста от нещата, описани в "Една одисея в космоса през 2001-та година" (това е заглавието на първия превод, после е пооправено) и съответно във "Втора одисея: 2010" не само липсват, но и не се очакват скоро. От друга страна, някои неща от същите тези книги се развиха доста по-бързо от очакванията, примерно разпадът на Съветския съюз.

Та затова може би е по-добре да наблегнем на конкретиката.

[Imperial]

Един аспект от прекрасния нов свят като че ли се осъществява именно в новия свят... На все по-голяма част от емоционалните и психичните проблеми на хората се слагат клинични етикети и съответно се предписват хапчета... например все повече деца се диагнозират с ADHD и др. болести и биват съсипани за цял живот с успокоителни. Какъв човек излиза от дете което от 5 годишно е на успокоителни всеки ден?

[gollum]

Да, интересното е, че от тези емблематични книги са се осъществили не малко неща - разбира се, не става въпрос за материални или чисто технологични (по-скоро технически иновации). От "84"-та - езикът, технологиите за следене и прочее, а от "Прекрасният нов свят" - химическия контрол над емоциите (макар и не евегничната програма, поне засега).

По повод на прогнозите се сетих за един откъс от интервю на Лем (Воланд ми го припомни миналата седмица):

? В книгата „Молох“ вие се връщате обратно към „Summa Technologiae“. Може ли това да се нарече опит да се коригира прогнозата?

Лем: Това, което се случи с моите футурулогични конструкции при срещата с реалността, е нещо като автомобилна катастрофа.
Ние имаме сега съвсем не това, за което някога се е мечтало. От редицата възможности, които ни дават знанията и технологиите, ние винаги избираме за използване само една малка част, и това решение предопределя спектъра на нашите решения в бъдеще.
А критериите за подбор, прилагани в последните петдесет години, и особено сега, скоро, не са такива, какъвто съм си ги представял.
От това, което очаквах да видя, се осъществи само онова, което се оказа доходно, това което се продава възможно най- добре. Ние взехме от бъдещето не най-красивото, не най-възвишеното, не това, което можеше да направи всеки от нас по-добър, а това, което на хората с много пари изглежда най-обещаващо в комерсиален план, това , с което са свързани най-добрите маркетингови планове на младите специалисти в големите рекламни агенции.

?: Доколко переспективна е въобще футурологията? Всъщност, прогнозите може и да не се сбъднат

Лем: Много удачно и много смешно описание на постиженията на футурология даде Уди Алън , когато писа за известно предсказание, според което „два народа ще се борят помежду си, но само един може да спечели.“
Съвсем наскоро един от водещите футуролози (и по-специално – Херман Кан), заяви, че тавана на цената на барел петрол е дванадесет долара! И не може да е повече!
Не мога да си представя какво ще се случи със света и с Европа. Аз подчертавам много пъти, че не вярвам във възможността за такава категорична прогноза.
Нашите опити да се предскаже бъдещето напомнят опитите да се предвиди развитието на сложна игра шах. При това шахът, с който си имаме работа, е такъв, че играчът може по всяко време – вместо да направи следващия ход -да извади нож, бухалка и да удари с нещо тежко партньора си по главата, ако реши, че това му харесва.
Когато аз се обърнах към най-известните футурологични творби за последните 30 години, се оказа, че нещата не са такива, както са си ги представяли най-добрите умове на 60-те.
Сбъркал е в прогнозите си и Кан, и Хъдсън институт и Комисията Бел. Нищо в техните творби не бе потвърдено.
Прав е само Антон Голубев, който обичаше да казва, че същността на бъдещето се крие във факта, че „всичко останало“ е по- различно, отколкото си мислим. Така е наистина.
Това означава нито много по-хубаво, нито много по-зле. Просто по-различно.
По принцип, историята прави от нашите мечти и нашите страхове някакъв тюрлюгювеч, където попадат хубави парчета месо, малко вътрешности и шкембе, но най-вече – смляно зеле.
Беше предвидено и клонирането и производството на изкуствени органи, и сглобяване на хората от различни части, но тези прогнози се сбъднаха, малко по-различно.

[sewast]

Да, това с хапчетата е много любопитно - това с медикаментозно лекуваната хиперактивност у малки деца не го знаех - в този смисъл обаче разкрасителните процедури, описани от Хъксли, са се реализирали напълно в лицето на пластичната хирургия (е, без евтаназията накрая).

[Макс Щирнер]

Олдъс Хъксли е авторът на "Прекрасен нов свят".

Дам, вярно да му се не види (:

Иначе вече е минал между другото и се осъществил един, вярно не едно към едно зловещ, но все пак близък до оригинала вариант на 1984: камери, информационен контрол, апогей на политкоректния език и т.н., въобще, повече полицейщина и по-малко свободи и то в световен мащаб.

Това с по-малкото свободи много не ми е ясно - би ли разяснил кои точно свободи са нарушени в сравнение с предходните десетилетия като цяло по света, така и в България? (; Понастоящем екстремистите в своите възгледи, които не отговарят на социално наложените такива, биват "капсулирани" , а не...интернирани, ликвидирани, анихилирани и въобще подлагани на неприятни физически (и психически чат-пат) процедури... Просто с поредица манипулативни техники обществото ги праща в нишата на аутсайдерите, където никой не им обръща внимание...

В книгата за прекрасният свят има един интересен пример, който един от персонажите дава на главния герой (по памет, и то не чак толкова добра, перифразирам) - как на гръцки (средиземноморски) остров направили експеримент като оставят да се самоуправляват само интелектуалци (или хора с установено висок КИ), които в крайна сметка след известно време се разделили на лагери и започнали не-мирна разправа за власт и територия... Като изводът (внушението) на литературния герой се заключава вв това, че в голям процент хората в даден социум е редно да бъдат ограничени интелектуално...

Това ,общо взето индуцирано затъпяване на популацията, наред с налагането на фармацевтичната индустрия в третирането на нормални отклонения в характера, според мен е отчетлива черта в днешно време (и в България дори).

За 1984 искам само да отбележа, че там не става въпрос толкова за политкоректния език, колкото за новговора и за двусмисъла, на които няма да се спирам, всеки може да прочете книгата за повече подробности, но и двата термина са малко далеч от тезата, че са равностойни на "апогей на политкоректния език".

[Thorn]

"Политкоректния" език си е жив новговор то 1984.

[SizarieldoR]

В общи линии, живеем във Прекрасен Нов Свят. Всички консумират радостно, подтиквани от идеята за успех, и дори когато се предложи нова, по–добра платформа за демократичност, която е интернета, повечето хора я използват за забавление вместо за упражняване на натиск върху управляващите. Например, погледнете колко е популярен Уикилийкс и колко е популярна memebase мрежата. Това е аргументирано във "The Net Delusion" на Евгени Морозов и няма да задълбавам защото ме мързи . Но книгата я има на PDF за безплатно сваляне ако ви интересува.


Освен това, 21 век е време, в което малко хора осъзнават колко материално невероятно добре живее човечеството. В един от филмите на Рос Кемп снимаха контрабандисти, които внасят неща в Газа от Египет през подземен тунел. Тези хора вкарваха Нескафета и десерти, освен всичко останало. Това показва как дори и в регион в развиващия се свят хората могат да си купят дори хранителни стоки, които не са жизненоважни за оцеляването им. Вярно, има блокада и това е нелегално, но да погледнем България. Вече толкова много хора имат достъп до всякакви храни в сравнение със 90–те, соца или царското време. В САЩ бедните семейства имат къщи, хладилници, телевизори и отопление. В България всеки, който не е тотално мързелив също може да си позволи такива луксове. Говоря от мои общи наблюдения. В сравнение, преди 50 години отоплението е било лукс, както и хладилниците и достъпът до здравословна храна.

Колкото до летящите коли, градовете в Европа наистина изглеждат до голяма степен както са изглеждали преди 30–40 години. Лъскавите небесни сгради със летящи коли между тях май няма да се осъществят още дълго, и аз очаквам когато се пенсионирам около 2060, все още сградите и автомобилите да са на земята

Футуроложките прогнози от 50те и 60те и 70те, все пак, са правени от хора живяли във първия и втория свят, където през тези години научното образование е било много добро. В САЩ след 90–те, броят на младите хора, които стават някъкъв вид инженери и специалисти, е трагично малък в сравнение с броят от първата половина на Студената Война (според Том Фридман). В България преподаването на математика и наука е трагично в сравнение със соца, и до някаква степен и по цяла Европа, смея да твърдя без данни.

Летящите коли са огромен инженерен скок. За да се наеме някой да налива пари във R&D, трябва да има интерес и търсене сред обикновения човек. Демографските промени, които обясних, обаче, предполагат, че такова търсене може и да е имало през Студената Война, заради научното образование на младите, но в днешно време, когато всички имат един по–хедонистичен и консуматорски weltanschauung, дори и да се измисли летяща кола на разумна цена, вълни от ентусиазъм няма да последват.

В книгата за прекрасният свят има един интересен пример, който един от персонажите дава на главния герой (по памет, и то не чак толкова добра, перифразирам) - как на гръцки (средиземноморски) остров направили експеримент като оставят да се самоуправляват само интелектуалци (или хора с установено висок КИ), които в крайна сметка след известно време се разделили на лагери и започнали не-мирна разправа за власт и територия... Като изводът (внушението) на литературния герой се заключава вв това, че в голям процент хората в даден социум е редно да бъдат ограничени интелектуално...

Това ,общо взето индуцирано затъпяване на популацията, наред с налагането на фармацевтичната индустрия в третирането на нормални отклонения в характера, според мен е отчетлива черта в днешно време (и в България дори).

Шефа на Европа, Мустафа Монд обяснява за експеримент на о. Кипър.

Но по мое мнение Хъксли този аргумент го вади от някой ръкав, тьй като има един остров, на който населението е много грамотно, образовано и независимо, и този остров се казва Исландия, и там нещата са си съвсем наред. Но по това може да се спори. Държа да спомена, че да се изучава човешката природа чрез романи е като да се изучава физика чрез Sci-fi.


Колкото до фармацевтичната индустрия, това е просто резултат от свободния пазар на медицина навярно.

[messire Woland]

За политкоректния език съм съгласен с Торн, но ми се струва, че това тепърва ще се промени и то - в недобра посока. Кризи като тази, която в момента преобръща съществувалия след падането на комунизма ред (2 непълни десетилетия ...) и въобще твърде бързите промени в световната икономика, политика (да не забравяме и технологичното развитие) надали ще донесат нещо добро. Преди всичко, защото ние не можем, като вид, да се адаптираме към такива промени. В досегашната история на човечеството не е имало подобни примери, обикновено промените са били по-бавни от смяната на поколенията, а сега ... сега е точно обратното - големи промени и то - в няколко сфери едновременно, стават в рамките на живота на едно поколение. Като най-големия проблем в случая е бързото развитие на информационните технологии, което не може да бъде вписано в текущия социално-икономически ред. Лично според мен сме в предверието не на 1984 точно, а по-скоро в края на ерата, която може да се определи като "златна" (на добро икономическо развитие, технологии, които също са добавили сила на икономиката), с елементи от "Прекрасния нов свят". По-същественото според мен е обаче, че този период е към края си. Съвсем видимо е, че политическият елит, в основната си част състоящ се от хора, израснали в друга епоха, не знае как да се справя в новите времена и губи контрол. Представителната демокрация изгуби вярата и силата си. А след криза (в неразрешима криза всъщност), винаги се случват най-неприятните варианти на развитие.
И тук идва една книга на Лем, "Фиаско", ако някой я е чел и помни. Та там имаше част която се отнасяше до изгубила контрола над информационните технологии цивилизация. Това е, пред което ми изглежда, че сме изправени. Накратко, съвсем даже накратко казано

И още нещо, вече относно благосъстоянието и перспективите пред развитието, в икономическо-технологичен план. Основната тенденция, която се забелязва е, че благосъстоянието и западния модел на живот се прехвърля вече и върху гражданите на държави, които нямат нищо общо с демокрацията и въобще разбирането на западняка. Като Китай и Индия. Не че Бразилия и Мексико не са в сходна група ... но както и да е, да не се отклонявам. Та, това означава неизбежно, че процесът ще прилича на преливане и изравняване на вода между два басейна - от по-малкия, който е бил много пълен (Западния, Първи свят), ще се излее вода и ще се изравни с нивото в много по-големия (част от Третия свят). Едните неизбежно малко или много ще обеднеят, а другите - ще станат една идея по-богати. Неизбежно е, защото процесите, които водят към това, са започнали още през 90те, с прехвърлянето на индустриалните произодства от развитите страни към Третия свят, процес, което не мисля, че може да се обърне, не и без нови големи технологични промени.
Едно от неприятните следствия на това е, че неизбежно ще се появят нови центрове на сила (вече са се появили, но вероятно няма да остане същото) и че светът тепърва ще се пренареди в политическо отношение. Част от тези промени, ново разделение в Европа, възраждане на Германия и неизбежна, макар и само икономическа конфронтация със САЩ тепърва предстои.
Така че, всички виждания за лъскави технически нововъведения за средната класа според мен останаха в миналото. Нито средната класа вече ще съществува в същия обем, както през златните години, нито относителното равенство - това се вижда и сега, с все по-голямото разслояване на обществото и "разтваряне на ножицата" между бедните (част от предишната средна класа) и богатите.

[sewast]

Това с по-малкото свободи много не ми е ясно - би ли разяснил кои точно свободи са нарушени в сравнение с предходните десетилетия като цяло по света, така и в България? (; Понастоящем екстремистите в своите възгледи, които не отговарят на социално наложените такива, биват "капсулирани" , а не...интернирани, ликвидирани, анихилирани и въобще подлагани на неприятни физически (и психически чат-пат) процедури... Просто с поредица манипулативни техники обществото ги праща в нишата на аутсайдерите, където никой не им обръща внимание...

За политкоректния език (новговора) вече ти е отговорено и към този отговор нямам какво повече да добавя по въпроса - обърни си внимание на изречението от "капсулирани" нататък.
За свободите в Б-я: напъните последните няколко години, независимо от това кой е на власт, да се позволи подслушването и следенето в интернет, без да се изисква санкция от съда (която санкция и в момента, според някои правозащитници, реално се прескача), е реално ограничение на свободата. И това мисля е достатъчно драстичен пример.

В световен мащаб е още по-лесно: лидерът на свободния свят снема пръстови отпечатъци от абсолютно всички, които влизат на негова територия по легален начин, а това не е от грижа за свободата на тия, които влизат, нито пък за свободата на самите американци, прави се за сигурността им, това имам предвид като казвам повече сигурност, за сметка на по-малко свободи; по времето след 11 септ. имаше рестрикции в публичното говорене срещу политиката на Буш, защото критиките "отслабвали държавата" в неподходящ момент и тук става дума не за ограничаване на чужденци, екстремисти-маргинали и пр. врагове, а за журналисти, университетски преподаватели и т.н.; Гуантанамо - някои от лежащите там не са бойци-терористи, а симпатизиращи на каузата журналисти, проповедници, общественици и т.н., и не обществото (още по-малко тяхното) ги е пратило на място, където лежат неограничено време, без съд. Между другото и в бг има такива случаи на "капсулирани" в емигрантските лагери "екстремисти" (а човек, какъвто и да е, има правото да не го затварят, без да е доказан от съда престъпник, или, според теб, е добре да си стои капсулиран маргинално, за неопределено време); освен това, напрактика, с войните в Ирак и Афганистан, протече и нещо като реабилитация на мъченията като техника на разпит (вярно, в повечето случаи става дума за психически тормоз, но и то не е малко: оня, дето го нарочиха, че предава класифицирана информация на уикилийкс, го държаха чисто гол в килията; в Лондон гръмнаха един бразилец, защото тичал към метрото с раница и други такива; за Гуантанамо има даже наръчник за отношението на надзирателите към интернираните там, в НЮ таймс бяха цитирали откъс, че задържаният не трябва да се третира като човешко същество - било по-лесно на войниците да си изпълняват задълженията, а затворниците се пречупвали по-лесно); но не е нужно да се дават чак толкова драстични примери - страните в Шенген имат единна информационна система, тоест, ако ти си се напил в Германия, или си се пекъл дибидюс на Ривиерата, и това е регистрирано като нарушение от органите, то ще ти излиза навсякъде като нарушение - едва ли ще ти е приятно и няма да го сметнеш за посегателство върху свободата на личността (си), когато, например, на Хийтроу служителите установят какъв си калпазанин понякога и те задържат, защото не си платил глоба в Австрия, за която по някаква причина не си бил уведомен.

Както и да е, затова казах, че вариантът на 1984, който се е реализирал, не е в зловещите краски от книгата.

Освен това, пак казвам, нито затъпяването на нацията, нито гълтането на хапчета за щастие и разкрасителните хирургически процедури, са плод на някаква нарочна политика за подчиняване на масите - затова и не смятам, че описаното от Хъксли се реализира (ако си спомняте предговора му, Хъксли казва, че не е номерът само да направляваш мисленето на хората, а и да направиш така, че те сами да следят за правилното протичане на направляването; не мисля, че по настоящем някой някъде, дори в Китай, например, влага нарочни усилия да постигне това; нещата се случват тъкмо по линия на 1984 с наблюдение и контрол на достъпа до информацията, само дето вместо да се крие информация от хората, днес те се предозират с нея, до степен да не може да се отсее същественото в нея, което я прави безполезна).

PS. Днес с половин ухо слушах как според някаква нова законова промяна (закона срещу прането на пари), адвокатите трябва да докладват на ДАНС какво правят по защита на "съмнителните си клиенти"и по-специално такива с несъответствия между състояние и доходи (напр., митничар с бентли; но и безработен, който си купува кола на старо). Според адвокатите това е противоконституционно, защото суспендира адвокатската тайна. А и е пряк отговор на въпроса ти "кои точно свободи са нарушени в сравнение с предходните десетилетия". Това е все едно гестаповците да принудят кюретата да им дават отчет за изповедите на предполагаеми членове на политическата опозиция.

[pnp5q]

Съществува мнение, че редица черти на днешното потребителско `бъдеще` са отгатнати от братя Стругацки в романа "Хищните вещи на века" - рейв, екстремални спортове, анти-глобализация и радикализъм, зависимост от виртуална реалност. Хм, още едно прекрасно съчетание тази вечер - из преразказа на романа (мой свободен превод): "Иван смята, че справянето с "виртуала" е възможно само чрез изменение на мирогледа, борба с неистовото потребителство. Ръководството възприема мнението му като "философстване", защото не предлага бързи и решителни мерки за унищожаване на заплахата."...