Съобщение

Collapse
No announcement yet.

"Haeresis Bulgarica" в българското културно съзнание на Х²Х и ХХ в.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    "Haeresis Bulgarica" в българското културно съзнание на Х²Х и ХХ в.

    Гражина Шват-Гълъбова
    Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на Х²Х и ХХ в.
    376 с.
    Превод от полски език Вера Деянова и Грета Коминек
    Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2010. Библиотека "Световна българистика"

    Съдържание:

    Трон, амвон и клада за богомилството и неговите фабулации - Панайот Карагьозов
    Към българския читател
    Увод
    - Богомилството - елементарен разказ
    - Космогония на богомилите
    Глава ². Богомилството като тема на историческото повествование (1762-1944)
    - Проблеми с идентичността
    - Спирачка на прогреса
    - Предвестник на прогреса
    - Загорчиновата "утопия на ордена"
    Глава ²². Окултистки опити за съживяване на богомилството
    - Теософската версия. Магове
    - Намерената книга на маговете. Фалшификатът на Глогов
    - Версията на Учителя Петър Дънов
    Глава ²²². Инспирации от богомилството по времето на комунизма (Българинът в търсене на съвременна идентичност)
    - Марксистката версия
    - Окултистката квазимарксистка версия
    - Хиликът и пневматикът у Стефан Цанев
    - Парадигмите на еретичката. Богомилката на Блага Димитрова
    - - Слънчова невеста
    - Емилиян-Станевата духовна беография на изгнаника
    - - Аристократ и плебей
    - "Пуритани" в клопката на хедонизма
    - - Скептикът в света на идеите
    - Антихристът (мистик - агностик - гностик)
    - - Исихия
    - - В света на хаоса
    - - Идеолог
    Глава ²V. Литературни транспозиции на богомилството в епохата на Ню Ейдж и постмодернизма
    - Още веднъж към утопия на прогреса
    - Ню Ейдж версия за странстванията на Тайната книга из Европа
    - Постмодерно усъмняване в аксиологичния център?
    - В гностическия Ад
    Заключение
    Използвана литература
    Именен показалец
    Summary
    Гражина Шват-Гълъбова. Избрана библиография
    Представянето на българското издание с участието на авторката, преводачката Вера Деянова и редактора проф. Панайот Карагьозов бе днес, 26 април 2010, в Полския институт в София. Безплатни екземпляри бяха предоставени на публиката, което бе възможно благодарение на съдействието на Института.

    Пет години след издаването си в Полша у нас е преведена и публикувана монографията относно употребите на богомилството в българската литература, национално самосъзнание и разнопосочни идеологически моди. Матихеи, гностици, павликяни, богомили, павликяни, албигойци - еретиците на средновековния дуализъм ту са приемани за носители на истинска чистота на вярата и на духовна свобода, ту са отхвърляни като рушители на обществото и отрицатели на всичко земно. В България от следосвобожденската епоха, в годините на социалистическата власт и днес богомилите представляват интерес за писатели, историци и народопсихолози. Начините, по които гледаме на богомилството, са разгледани в книгата на проф. Шват.
    Български филолог от Варшавския университет, бивш заместник-директор на Полския институт в София, ценител на Радичков и познавач на новата българска литература, Гражина Шват събира и обобщава наблюденията си върху присъствието на представите за богомилството в художествената ни литература - която пък по различни начини влияе върху обществените разбирания.
    Трезв външен поглед - западнославянски, централноевропейски, университетски и може би малко католически. Поглед върху амалгамата от атеизъм, неясни представи за няколко езически традиции, обагрено с националистически нюанси полухристиянство, склонност към псевдоориенталски мистицизъм и смътната симпатия към богомилството, която изпълва художествената литература в България поне от времето на Николай Райнов насам.

    За мен книгата представлява интерес преди всичко от религиозна гледна точка. Друг може да я чете като историк. Или като теоретик на литературата.

    На самото представяне, разбира се, се прояви и магарията в най-чистия й вид. Г-н Петър Петров, представил се като "историк-националист" (и, както разбирам, водещ на предаване за история по т. нар. "Национал-патриотична телевизия", излъчваща само в Интернет) си позволи да обиди авторката в дълъг коментар, отричащ приноса на книгата (която г-н Петров все още няма как да е чел). Позицията му беше, че богомилството не може да бъде наричано "ценност". Разбира се, г-н Петров не си беше направил труда да чуе думите на самата проф. Шват, която недвусмислено заяви и във всъпителните си думи, а го заявява и в самата книга, че не застава зад (или против) богомилството като такова. Тя излага разказ за възприемането на това учение в различна среда. А в частност за комунистите, да речем, богомилството или това, което те смятат за богомилство, наистина е ценност.
    Луд на шарено се радва - цивилен блог

    #2
    Проучването наистина изглежда интересно, ако имам време, с удоволствие бих го прочел.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

    Comment


      #3
      Това за книгата звучи много интересно.

      А споменатия Петър Петров да не е така наречения Пешо Лудия? Един слаб тип, говорещ леко забързано? Обикновено ръси само идиотии и се движеше в най-гнусните среди на българската политическа класа. Типичен за крайните националистически среди. Аз кой знае защо си мислех, че е вече умрял, но явно съм сбъркал.

      P.S. (29.04.): поправка, сега си спомних, този откачалник се наричаше всъщност лудия Пиер. Напомни ми го един познат историк, на когото въпросният Пиер е досаждал многократно.
      Last edited by messire Woland; 29-04-2010, 14:07.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        Книгата изглежда яка в частта си за писателите (аз понапреднах вече с нея, че ми стана интересно).
        Встъпителната част е историческа - кои са богомилите, що са и явно е предназначена за полска публика. Тя е по-слаба. Там има направо неточности, но авторката сама казва, че не е историчка, доверява се на българските медиевисти (обаче се е нахакала главно на Димитър Ангелов), така че това, дето се вика, не мога да го броя за нейна слабост - пък и книгата няма за цел да бъде история на богомилството.

        Липсват ми някои неща - отношението на Пенчо Славейков към апокрифите, глумите с религията на Елин Пелин, богомилските залитания на Фани Попова-Удари Мутафова и Талев, вярата у Йовков... но явно книгата е натежала повече към по-новите ни писатели - Емилиян Станев, Блага Димитрова, Стефан Цанев. Авторов вкус, в крайна сметка.

        То, дето се вика, склонност към дуализъм има в поп-културата ни. Чувал съм един лаф: "И с Дявола дослук сторвам", който поляк надали би употребил. А се сещам и за песничката на "Щурците": "Кълна се - и в Дявола, и в Бога..." Така че книгата си ми харесва. Още повече, че г-жа Шват на много места коментира доста иронично склонността ни да инструментализираме миналото (не че това и в Полша го няма, но в случая тази ирония много ми допада, защото нашите умни глави все не могат да излязат от Ботевото "силно да любя и мразя" и всякаква по-сдържана рефлективност им е чужда).

        Ами че Петър Петров (Пешо Лудия или Пиер) си е живо доказателство за тая неспособност да се погледнеш отстрани и да се изкоментираш сам без да се палиш. Впрочем, за Петров научих, че навремето бил имал и някакви политически амбиции. Шантав човек. И крайно невъзпитан.
        Last edited by gregorianus; 28-04-2010, 15:57.
        Луд на шарено се радва - цивилен блог

        Comment

        Working...
        X