Съобщение

**kmeto** · 21-02-2010, 13:22

ИЗРАЗХОДВАНИ БОЕПРИПАСИ

Уважаеми съфорумници,
предполагам, че тези данни са интересни за някои от Вас и за това ги поставям в темата. Не знам как да направя таблицата за това ще сложа и ПДФ файл допълнително. Тиретата показват липса на число в съответната колонка.
Три цифреният код е служебен номер от моя архив

ИЗРАЗХОДВАНИ БОЕПРИПАСИ ВЪВ ВАЖНИ СРАЖЕНИЯ В КОИТО СА УЧАСТВАЛИ ДРУЖИНИ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

дата; код; подразделение; място на битката; брой пушки; изстреляни патрони:
бердана, крнка.
06 юли 1877 112 13-и стрелкови батальон завземането на пр.Шипка 570 30000 -
06 юли 1877 113 15-и стрелкови батальон завземането на пр.Шипка 736 22830 -

15 юли 1877 117 9-и драгунски Казански полк гр.Стара Загора 142 - 617
18 и 19 юли 1877 105 33-и Елецкий пех. полк гр.Стара Загора и с.Джуранли 2630 - 21040
18 и 19 юли 1877 105 34-и Севский пех. полк гр.Стара Загора и с.Джуранли 2335 - 38994
19 юли 1877 112 13-и стрелкови батальон с.Джуранли 534 20000 -
19 юли 1877 113 15-й стрелкови батальон с.Джуранли 474 23700 -
19 юли 1877 117 8-и драгунски Астрахански полк с.Джуранли 204 1020
17 до 19 юли 1877 117 9-и драгунски Казански полк гр.Стара Загора 288 - 9119
17 до 19 юли 1877 118 9-и хусарски Киевски полк гр.Стара Загора 196 506 -
17 до 19 юли 1877 113 16-и стрелкови батальон гр.Стара Загора 698 5250 -

09 юли до 20 август 1877 105 35-и Брянски пехотен полк Шипка 2600 - 368680 !!!
09 юли до 23 август 1877 106 36-и Орловски пехотен полк Шипка 825 - 98587
12, 13 и 14 август 1877 108 56-и Житомирски пехотен полк Шипка 2650 - 76180
11, 12 и 13 август 1877 112 13-и стрелкови батальон Шипка 561 55000 -
14 август 1877 112 13-и стрелкове батальон Лысой горе (връх Голата планина) 118 5000 -
11, 14 август 1877 113 15-и стрелкови батальон Шипка 555 35000 -
11, 14 август 1877 113 16-и стрелкови батальон Шипка (числеността спада от 698 на) 596 59600 -
09 до 15 август 1877 113 7-и сапьорен батальон Шипка 20 2400 -
11 до 15 август 1877 125 23-и Донски полк (казаци) Шипка - 5000 -

дата; код; подразделение; място на битката; брой оръдия, калибър; изстреляни снаряди:
гранати, шрапнел, картеч.
18 и 19 юли 1877 145 9-та арт.бригада 4-та батарея гр.Нова Загора и с.Джуранли 8 бр. 4 фунтови 290 375 24
18 и 19 юли 1877 145 9-та арт.бригада 6-та батарея гр.Нова Загора и с.Джуранли 8 бр. 4 фунтови 199 223 1
17 до 10 юли 1877 165 16-та конна батарея гр.Стара Загора и с.Джуранли 6 бр. 4 фунтови 140 28 -
18 и 19 юли 1877 171 Донска батарея ¹ 10 гр.Нова Загора и Стара Загора 4 бр. 4 фунтови 190 100 -
18 и 19 юли 1877 171 Донска батарея ¹ 15 гр.Нова Загора и Стара Загора 6 бр. 4 фунтови 219 114 -
19 юли 1877 174 2-ра планинска батарея гр.Стара Загора - бр. 4 фунтови 24 - 10

от 9 до 22 август 1877 144 9-та арт.бригада 2-ра батарея връх Св.Никола 8 бр. 9 фунтови 1013 961 25
от 9 до 22 август 1877 144 9-та арт.бригада 2-ра батарея връх Св.Никола 8 бр. 4 фунтови 834 906 -
от 19 юли до 18 август 1877 171 Донска батарея ¹ 10 на шипченския проход 2 бр. 4 фунтови 255 255 -

Общо изстреляни в боевете на 17 до 19 юли 1877 при с.Джуранли, гр.Нова Загора и гр.Стара Загора 4 фунтови 1062, 840, 35. Сумарно = 1937 бр.
Общо изстреляни в боевете на 19 юли 22 август 1877 при прохода Шипка и околностите 9 фунтови 1013, 961, 25; 4 фунтови 1089, 1161,-. Сумарно = 4249 бр.
Руска артилерия 4 фунтова = 87 мм; 9 фунтова = 107 мм.
Датите са по стар стил. За да получите датата по новия стил прибавете 13.

**kmeto** · 27-02-2010, 17:25

От ген.майор Раух до Главнокомандващия
за действията на СтароЗагорския отряд от 19 до 22 юли 1977 г.
(Воен.учен.арх., отд II, д.4804, стр. 249)

На 19 юли получих заповед от началника на Предния отряд г.ад. Гурко да се отправя от полесражението при с.Джуранли към гр.Ески Загру (Стара Загора) и да поема ръководството над отряда там. Потеглих по шосето и в 11 ч. и 15 мин. пристигнах на височините източно от града. На тези височини бяха разположени: 8-и драгунски Астрахански полк, 9-и хусарски Киевски полк, 16-а конна батарея, взвод от Донската казача батарея ¹ 10, полу сотня от Донския казачи полк ¹ 26 и две роти от българското опълчение. Останалите части на отряда - две дружини на българското опълчение (2 и 5), 4 планински оръдия, 9-и драгунски Казански полк и две сотни от Донския казачи полк ¹ 26 се намираха в града и южно от него по направление на с.Мурадли, а една и половина дружини (8-а -?!? така е в оригиналната релация на Раух може би става дума за 3-та?!?! - и две роти от 1-а) се движеха по старозагорското шосе и се преместваха от тази височина на която се намираше конната артилерия на друга, лежаща на една верста източно от входа на дефилето водещо в гр.Казанлък. Веднага щом пристигнах се запознах с положението от доклада на началник щаба полк. Фрезе и служещия в отряда генералщабен полк. Бунаков. Разглеждах левия фланг на позицията, когато получих от командващия войските на десния фланг полк. де-Прерадович донесение, че турската войска го е притиснала силно, че пехотата (2 и 5 дружини) едва удържат на натиска и ме моли да подкрепя неговите войски.
Нямах с какво да подкрепя десния фланг и виждайки от височината на която беше разположен щаба на поверения ми отряд, че турските войски настъпват със значителни сили, аз в желанието си, все пак, да удържа града и входа на дефилето за себе си заповядах да се преместят останалите при конната артилерия две роти от 1-а дружина при основните сили на същата дружина, а тяхното място да заеме взвод от Донската казача батярея ¹ 10. 8-и драгунски Астрахански полк, 9-и хусарски Киевски полк и 16-а конна батарея реших да изпратя по старозагорското шосе към отряда на ген.ад. Гурко с надеждата, че с помощта на тези войски той ще приключи по-бързо боя с турците при с.Джуранли и след това бързо ще дойде на помощ за отбраната на Стара Загора.

На ген.Столетов, който командваше войските на левия фланг заповядах да се държи «на всяка цена»
Линията която трябваше да защитавам беше прекалено дълга за нашите войски и не предлагаше удобни артилерийски и стрелкови позиции.
От юг покрай града минава път веднага след който започват гъсти клонести дървета, храсталаци, царевични ниви и гробища които обкръжават града с една ивица широка около една верста.
По-на юг от изток на запад се простира една равна и гладка местност широка около една верста, след която започват храсти, редки дървета и малки горички.
Самият град, както всички тукашни градове се състои от малки групи разпръснати къщички, разделени от лабиринт от криви и тесни улички. Минаването през тези улички е силно затруднено и направо не възможно от множество каруци, животни и пр.
Дефилето през което минава пътя за гр.Казанлък излиза на една верста източно от града. Позицията беше заета по следния начин: Пред града (на Чирпанския път) беше 3-а рота от 2-а дружина с командир подполк. Куртьянов, на терасовидния склон зад нея 1-и дивизион на 9-и драгунски полк. В ляво покрай пътя за Ак бунар, пред града бяха останалите роти на 2-а дружина и взвод планинска артилерия прикрити със барикада от лозови клони в които са оставени амбразури. По-наляво от 2-а дружина, от двете страни на Адрианополското шосе, на около 1500 крачки от града бяха 5-а дружина командвана от подполк. Нищенко заедно с две планински оръдия. Оръдията бяха на шосето, а дружината беше разположена по ротно надолу по линията с вериги от 1, 2 и 3-та рота. Цялата 4-а рота беше оставена в резерв. Втори дивизион на 9-и драгунски полк беше на терасите над левия фланг. По този начин бяха разположени войските от десния фланг командван от полк. де-Прерадович още от 9 часа сутринта, когато 1 и 3-а дружини още не бяха въведени в боя и стояха на височината около конната артилерия.

Неприятелят в началото настъпи с голяма сила към нашия десен фланг. После отдръпна кавалерията си назад и продължи с едночасов артилерийски обстрел. След него настъпи с пехотата си произвеждайки силен и чест огън.
Около 11 часа 1-а дружина на гв. подполк. Кесяков и 3-а дружина на подполк. Калитин, както казахме по-горе, получиха заповед да заемат своите позиции обстралвани от далечен, но учестен пушечен огън на противника. Трета дружина имаше в първа линия и по веригата си 1 и 2-ра роти а на втора линия 3 и 4-та роти. Тя зае пространството пред източния край на града в ляво от турско-еврейското гробище. Първа дружина се разположи в ляво от трета дружина като разгърна 2-ра рота във верига, а 1 и 3-та рота остави в резерв. 4-та рота прикриваше взвода на Донската казача батарея ¹ 10, която беше на пряко на шосето до левия фланг на дружината.
Турците, прикрити зад дървета, храсти и лозя постепенно настъпваха и усилваха пушечния огън. Веригите им бяха толкова гъсти, че по-скоро приличаха на разгърнат строй, произвеждаха незаглъхващ батален огън, а зад тях прииждаха още по-гъстите колони на турските табори.
Вероятно желаейки да придърпат нашите резерви към десния фланг на позицията и с това да си облекчат усилията за пробив в нашето ляво крило, след което да завземат входа на дефилето и с това да ни пресекат пътя за отстъпление, противникът насочи своите първи атаки срещу 2-ра и 5-та дружини.
Около 12 часа на обяд на малката полянка пред позицията на 2-ра дружина се показа гъста верига и плътна колона турци, които започнаха атака съпроводена със силна пушечна стрелба. Тази атака беше посрещната с огъня на веригата на 2-ра дружина и планинския взвод. Турците бяха принудени да отстъпят и да се скрият в гората. След известно време, подкрепени от нови сили отново атакуваха, но и тази атака беше отразена.
Не по-успешни бяха опитите на турците срещу 5-та дружина. Планинският взвод и стрелците с точна и честа стрелба заставиха неприятелските колони, настъпващи по шосето, да се прикрият в храстите от двете му страни. Неприятеля се притаи. Това даде възможност за кратък отдих на нашите бойци. Скоро пред цялата позиция на 5-та дружина от гората излезе гъста верига турски войници, а след нея на шосето се появи турска батарея, която откри силен огън както по нашите планински оръдия, така и по резервите на веригата (дружината). Турците тръгнаха в решителна атака, но в същото време в ляво от 5-та дружина се чу гръмко «Ура!» и чести пушечни залпове. Турската колона се върна назад, стрелците почти престанаха да стрелят. Дружината, без да обръща внимание на големия брой убити и ранени усили огъня. Замаяният неприятел се опита да организира нова атака, но ново «Ура!» от нашата лява страна го спря отново. Все пак скоро се появиха нови турски колони от ляво и от дясно, а след тях и пред фронта на дружината и едновременно с това той поведе нова атака срещу 2-ра дружина.

В един часа след обяд началника на десния фланг полк. де-Прерадович прецени, че повече е невъзможно да продължава борбата с превъзхождащия го противник, към когото непрестанно прииждаха нови свежи части и заповяда бавно отстъпление. По време на този бой командира на 5-та дружина подполк. Нищенко беше ранен с два куршума в ръката и крака, но остана до край в строя. Освен него бяха ранени 5 офицери и един (пор.Павлов) убит.
На левия фланг се случваше следното:
1-ва и 3-та дружини, както беше споменато по-горе, зае своите место около 11 часа - по това време, когато 2-ра и 5-та дружини удържаха неравния бой с противника и навлязоха направо в зоната на поразяване на пушечния огън на турците. На тези дружини се падна да удържат главния удър на противника на левия фланг, зад който се намираше дефилето - нашия път за отстъпление. Началникът на 3-та дружина подполк.Калитин, виждайки че неговата дружина трябва да заеме по-слаба позиция отколкото турците, скрити в лозята и царевичните ниви, вдигна веригата и се придвижи напред под страшен противников пушечен огън. Офицерите поведоха ротите и от 70 крачки с викове «Ура» се нахвърлиха на противника с щикова атака. Това беше атаката, която спря настъплението на турските колони срещу 5-та дружина. Неприятелят не издържа на дружния натиск, прекрати огъня и в безпорядък отстъпи назад. По пътя на нашите роти остана широка ивица осеяна с трупове на турски войници, но по време на тази атака бяха убити кап. Федоров, щабс-капитан Усов и пор.Попов, а ранени още трима офицери.
Връщайки се в прикритите зони на местността турците изчакаха ново подкрепление и отново преминаха в настъпление обхождайки фланговете на дружините, малко повече десния. Полк. Калитин подаде заповед на десния фланг да отстъпи малко назад и да посрещне неприятеля с огън. В боя влязоха всички резерви. Огънят на опълченците удържаше в престрелката врага, но дружината вече беше загубила повече от половината си бойци и командирът подполк.Калитин реши да смени позицията и да се отдръпне с дружините назад, още повече че и в дясно от страната на 5-та дружина огънят забележимо се премести назад към града, което подсказваше, че 5-та дружина отстъпва. По време на това движение последователно бяха убити трима знаменни унтер-офицери и всички знаменни редници. Тогава знамето беше поето от командира на дружината подполк.Калитин, но в същия момент беше ранен смъртоносно и той. При неговото падане от коня се счупи дървената дръжка на знамето и се изкриви сребърната пика, която беше вече ударена от турски куршум. Знамето беше изнесено от бойното поле от унтер-офицера Тома Тимофеев.
От 3-та дружина остана само една слаба верига бойци. Почти всички офицери бяха убити или ранени. Тогава старшият и единствен останал жив ротен командир - щабс-капитан Стессел заповяда да започне отстъпление.
Не по-леко беше положението на 1-ва дружина, която водеше неравен бой на левия фланг на позицията. Дружината още от влизането си в боя понасяше загуби от скритите в храстите и дърветата невидими стрелци на врага. След половин час силна престрелка турците започнаха атака. Зад храстите изскочиха два табора войници, които със залпове започнаха да поразяват стрелковата ни верига. Нашата верига беше отхвърлена назад до линията на подръжката заела канавката, където заедно откриха ответен огън - също на залпове. Турците се спряха и започнаха да се връщат назад. Тогава цялата 1-ва дружина премина в настъпление, но достигайки до предишните си позиции беше принудена да спре поради изключително силния противников огън. След известно време неприятеля отново започна да настъпва с гъст строй и стрелба на залпове. Тогава командващия бригадата флигел-адютант полк. граф Толстой заповяда дружината да пресрещне тази атака на неприятеля с ответна контра-атака. Сигналистите подадоха сигнал, веригата тръгна напред и командирът на дружината подполк.Кесяков, когато достигнаха на 60 крачки от врага, с вик «Ура» поведе бойците на щикова атака! Турците не издържаха и се върнаха назад. Всички офицери, които водеха дружината бяха повторно ранени. Конят на флигел-адютанта граф Толстой беше убит в боя, но веригата се движеше напред докато на левия и фланг се появи турска колона, която започна да поразява нашите и започна да обхожда целият ни ляв фланг.
Наблюдавайки от височината действията на дружините и виждайки новите подкрепления на турците, аз осъзнах, че няма да мога да удържа позицията и изпратих на полк. де-Прерадович заповед да отстъпи, а на дивизиона от 9-ти драгунски полк, намиращ се между левия фланг на дружините и фронта, заповядах в случай на нападение от страна на противника към дефилето да го задържи на място докато в дефилето не пристигнат дружините от десния фланг. Когато дружините започнаха да отстъпват аз отидох на входа на дефилето, което беше задръстено от бягащи жители на града. Обозът на поверения ми отряд, под охраната на половин сотня казаци още в 11 часа по разпореждане на началник щаба на отряда полк. Фрезе се измъкна през дефилето и в описваното време (около два часа след обяд) вече се намираше в с. Дербент кьой.
Понеже не видях каде отидоха Донските оръдия поръчах на полковника от генералния щаб Бунаков да ги открие и да им покаже посоката на изтегляне. Оказа се, че оръдията не могли да отстъпят заедно с дружините, поради което генерал Столетов ги повел под прикритието на казаци към планините на изток за да се присъединят към отряда на ген.адютант Гурко.
Възложих на Негово Императорско Височество Николай Максимилиянович Лейхтенбергски да се отправи към с.Дербент кьой и там да се погрижи за ранените и събирането на отстъпващите войски, а аз заедно с моя началник щаб и ординареца си щабен-ротмистър Охотников от лейб гвардейския конен полк останахме на входа на дефилето, където преминаваха отстъпващите войски.
Най-рано пристигнаха 2-ра и 5-та дружини. Разположих ги за отбрана в околните градини и пропуснах първо остатъците от 1-ва и 3-та дружини, планинската батарея и 9-ти драгунски казачи полк. През това време полк. де-Прерадович приведе в пълен порядък 3-та рота на 2-ра дружина, разположена на крайния десен фланг на Чирпанското шосе. Премина с ротата през целия град, отиде в конака, свали всички постове разположени в града и чак тогава се изтегли в дефилето. На този достоен офицер възложих заедно с 2-ра дружина да се движи в ариергард и да задържа настъплението на противника.
За наша изненада турците щом навлязоха в градините покрай НовоЗагорското шосе спряха придвижването си и само няколко групи от черкези изскочиха зад хълмчетата и нападнаха ариергарда. Решителният отпор на 3-та рота от 2-ра дружина ги обърна в бягство. Нашите загуби при това нападение бяха петима убити. Боят приключи.

В продължение на повече от 4 часа двехилядният отряд от хора събрани неотдавна под знамената твърдо удържа атаките на най-добрите турски войски - армията на Сюлейман паша!

Към 5 часа вечерта целият отряд се събра в с.Дербент кьой. Аз пристигнах с последните части на войските и заварих всички ранени превързани и качени в каруци. Изпратих ги с конвой в гр.Казанлък. Дадох малък отдих на отряда и след това се преместих на левия бряг на река Тунджа, където останах на бивак.
През нощта, около 2 часа получих известие от г.ад.Гурко, че той има намерение на сутринта да атакува гр.Стара Загора. Съобразявайки се с него реших да премина през дефилето и да участвам в атаката от север. Веднага изпратих в гр.Казанлък заповед на 9 фунтовата батарея, която трябваше под прикритието на 4-та дружина на българското опълчение да се придвижи от с.Шипка към града на сутринта на 20 юли, да се присъедини към мен. На основание на тези решения останах в бивака до 9 часа сутринта на 20 юли очаквайки известие от ген.ад.Гурко и пристигането на батареята. Батареята не пристигаше. Изпратените към ген.ад.Гурко разезди от доброволци не се завръщаха, а разезда изпратен към Стара Загора бил посрещнат със залпове в дефилето след с.Дербент кьой. Най-накрая получих известие от ген.ад.Гурко, че той потегля през Далбок към долината на река Тунджа. Получих и донесение, че сотнята казаци разположена по пътя за Карлово е заминала по посока от Калофер към с.Ак паша.
В следствие на всички тези известия и имайки впредвид, че всичките ни ранени са в гр.Казанлък, аз се отказах да отида на присъединяване с ген.ад.Гурко и отстъпих към гр.Казанлък. Навлизайки в него срещнах 9 фунтовата батарея, която с големи усилия успяла да се спусне от превала, поради което и не могла да се присъедини към мен по-рано.
В град Казанлък останах едно денонощие през което превозих до прохода Шипка всички ранени и болни, а така също и монахините от манастира, които оказаха голяма помощ на нашите ранени. Разположих отряда на лагер южно от с.Шипка. Там останах още едно денонощие с надежда да получа заповеди от началника на Предния отряд, но вместо тях получих предписание от командира на VIII армейски корпус да изкача обратно на прохода 9 фунтовата батарея и да присъединя своите войски към намиращите се вече там два батальона на 36-ти пехотен Орловски полк. Преди да потегля към прохода Шипка получих заповед от ген.ад. Гурко да изпратя 9-ти драгунски Казански полк в град Софуляр за присъединяване към 8-ми драгунски Астрахански полк, който се намира там по негова заповед. Изпълних заповедта и изпратих полка заедно с лекия обоз на кавалерията на отряда под началството на Княз Евгений Максимилиянович Лейхтенбергски.

След пристигането на прохода Шипка заедно с полк. Бунаков внимателно огледах позицията и намерих за необходимо да направя някой промени на укрепленията там. На върха св.Никола, от който се контролира цялата местност, заповядах да поставят шест 9 фунтови оръдия. Останалите две оръдия от тази батарея и пленените турски оръдия поставих в ляво от върха, така че целия наклон на пътя да бъде под обстрела им. На фланговете на позицията, на места удобни за обстрел на подстъпите към върха, заповядах да се изкопаят още окопи за стрелците.
Донасяйки гореизложеното на Ваше Императорско Височество считам за свой свещен дълг да засвидетелствам за славното поведение с което се отличи войската от СтароЗагорския отряд. Българските дружини и особено офицерите се биха и умираха геройски, без да обръщат внимание на убийствения огън, който покосяваше цели редове! Дружините не само че не помръднаха, но и сами преминаха в атака и чак когато половината офицери и нижни чинове бяха извън строя, отстъпиха на многократно превъзхождащия ги по брой противник.
Нашите загуби са 5 убити и 16 ранени офицери и 514 нижни чинове.

Подпис: генерал майор Раух

**kmeto** · 03-03-2010, 23:43

Иван Сапунджиев: Потомствен германец е освободителят на Кюстендил
03 март 2010 | 19:02 | Радио "Фокус"-Кюстендил
Начало / Мнение
Иван Сапунджиев, председател на читалище „Зора”, в интервю за радио „Фокус” - Кюстендил

Фокус: Господин Сапунджиев,разкажете ни за книгата, която представяте.
Иван Сапунджиев: Първо трябва да кажа, че днес се празнува 132-годишнината от Освобождението на България и създаването на Третото Българско царство – впоследствие и Република България. За това винаги трябва да сме признателни на Негово величество Александър Втори, да почетем паметта му и да се помолим за всички загинали за свободата на България. Книгата на ген. Овсяний „Българско опълчение и земски войски” е написана през 1904 година, като тогава е и нейното единствено издание на руски език. Сега за щастие ние успяхме да я издадем и на български. Генерал Овсяний е пряко свързан с Кюстендил и е един от освободителите на града, тогава е на длъжност „щабс капитан”. След 25 – 26 години вече е генерал и като такъв пише тази книга. Той е бил окръжен управител на Кюстендил и е познавал много добре условията на района. Работейки в Държавния архив и в архивите на МВР, попаднах на много документи, свързани с Руско-турската война, които поставят нещата в едни много прагматични рамки. Цялата война е едно много добре планирано събитие и през нейното протичане няма нищо случайно. Един от най-интересните документи за войната, които ми попаднаха, това са отчетите на Полевото артилерийско управление на действащата армия, за време на цялата война от 1877 и 1878 година в Европейска Турция, и приложенията му. В тези отчети войната е представена в комплект от 103 книги, и в тях е описано всичко - от разходите за облекло и храна на всяко бойно формирование, до въоръжението на войската. В този артилерийски отчет са описани разходите по дни – всеки ден, кое подразделение на руската войска, къде е водило сражения или престрелки, колко човека са стреляли, пушките от кой вид са били, и по колко патрона са изстреляни във всяка битка.
Фокус: А защо тогава Русия губи толкова войници във войната, при положение, че всичко е било така добре пресметнато?
Иван Сапунджиев: Това е една голяма тема, която миналат година развихме съвместно с Регионалния исторически музей в Кюстендил. За съжаление точно в тези години се получава една промяна на начина на водене на война. Точно в този период между 1860 - 1880 година започва едно превъоръжаване на световните войски. Те започват да има по-бързо стрелящи пушки, докато част от полковете са обучени да се бият и атакуват с щикове.
Фокус: И все пак нека споменем нещо повече за човека, освободил Кюстендил.
Иван Сапунджиев: До сега по причина на различни идеологеми, името му не е споменавано и остава известно само за професионалните историци. Името на този човек е барон Феофил Майендорф. Той е потомствен германец, поданик на руския император, както много други поляци, австрийци, датчани, шведи, финландци. Те са част от имперската армия на Русия. Работили са на заплата, както сега нашите войници ходят в Ирак и се бият. Тук е мястото да кажа, че и двете армии на Отоманската и на Руската империя са формирани по един и същи начин. Пряк подчинен на генерал Майендорф е също една интересна личност, това е полковник Кшивидски. Той е от полски произход и е на руска служба, като той е човекът, който при битката за Горни Дъбник въвежда разпръснатата атака, полковете не вървят като на парад под строй, а започват да се прикриват по гънките на местността. Тогава, при битката за Горни Дъбник, само за една нощ батальонът на полк. Кшивидски от Измайловския полк успява да превземе турските редути. Много популярният при нас, тогава поручик, впоследствие генерал - Савойски е само един лейтенант, който ръководи ескадрон от 105 войници – конници, които участват в освобождението на Кюстендил. Другите войници – егерите от Измайловския полк са 2000 войници. В битката участват и четири оръдия, като от тях стрелят само две. Изстреляни са шест снаряда, като пет от тях знаем къде са паднали. Вероятно поради това, че това са последните дни на войната, при битката за Кюстендил са изстреляни 20 000 патрона. Битката е била сериозна и войниците са стреляли непрекъснато по време на цялата атака.
Фокус: Вие как отбелязвате 3 март?
Иван Сапунджиев: Освен поднасянето на цветя на паметника в центъра на Кюстендил, ние направихме нетрадиционен подарък на потомците на финландските ни освободители. За Финландия тръгна военна делегация, водена от външния ни министър Николай Младенов. Ние направихме скромен подарък от три патрона от Руско-турската война. Тези патрони ще бъдат предадени на нашите приятели от град Тампере, където е клубът на любителите – историци и на наследниците на войните, участвали в освобождението на България. Те са организирани в клуб, които се казва „Плевна”. Сградата, в която се намира, е на наследниците на генерал Ернрот.
Емилия ГЕОРГИЕВА © 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Съобщение

Представяне на книгата на ген.Николай Овсяный БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

Представяне на книгата на ген.Николай Овсяный БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ

Comment

Comment

Comment