ЧИТАЛИЩЕ «ЗОРА - КЮСТЕНДИЛ»
ВИ КАНИ
На 09. IX. 2009 г. (сряда) от 18.00 часа
във Възрожденското килийно училище
гр. Кюстендил
по случай отбелязването на
65 години от окупирането на България
от войските на СССР
в едностранно обявена война
на 5 - 9 септември 1944 г.
НА ДИСКУСИЯ ПО ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕМА:
РУСКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ В ГЕРМАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА
Автори - ген.лт. Владислав Андерс и Антонио Муньос
Не е известно кога са създадени първите части, съставени от доброволци от СССР и от държавите, окупирани след 1939г. от Съветския съюз, участвали в боевете на Втората световна войната на страната на Германия. Тяхното създаване е обвито в дълбока тайна. Главната причина е желанието на германските бойни командири да запазят в тайна от Хитлер съществуването на такива части, тъй-като той бил категорично против всяка форма на участие на съветски граждани във войната срещу СССР.
Нуждите на германската армия на Източния фронт и неудържимото желание на стотици офицери и хиляди пленени и дезертирали от Червената армия руски войници и почти цялото население на завзетите територии на Съветския съюз, принуждават бойните командири от германската армия да приемат на служба доброволци, готови да се сражават срещу болшевизма и комунизма, независимо от ясните заповеди на германското главно командване. Хитлер бил неприятно изненадан, когато разбрал за съществуването на такива бойни части. В края на войната безнадеждното военно положение на Третия райх по фронтовете го принудило да приеме тяхното съществуване.
Създаването на части от доброволци от източна Европа било подчинено (в пълна тайна) на разузнавателното отделение на германския генерален щаб, така наречената «Fremde heere ost». Офицерите от този отдел оценили важното значение на една анти-съветска руска армия, сражаваща се на германска страна и възможния ефект за влияние върху хода на войната. Идеята била одобрена изцяло и от пропагандния отдел Wehrmacht propaganda IV, който ръководел психологическата война от двете страни на източния фронт и ръководел специални военнопленнически лагери-школи за подбрани пленници, подготвяни за диверсионни акции и специални операции.
Част от германските генерали също подкрепяли идеята за създаване на доброволческа армия, но мнението им дълго време не било чуто от Хитлер.
През есента на 1941г. Фелдмаршал Бок изпратил в Главната квартира на Хитлер детайлно разработен план за организирането на Освободителна армия от 200 000 руски доброволци и за формирането на местно правителство в района на Смоленск. През месец ноември той бил върнат с резолюция: «Такива теми не може да бъдат дискутирани с Фюрера» и че «политиката не е в прерогативите на командващия армията». Разбира се, че фелд-маршал Кайтел, който написал тази резолюция не е докладвал за този план на Хитлер.(1)
Предшественик на частите от доброволци били спомагателните войскови части, съставени през есента на 1941 година на полувоенен принцип от германскиге командири на фронтовите части. По собствена инициатива те сформирали помощни войски за различни дейности, съставини от съветски дезертьори, затворници и добро-волци от местното население. Така наречените «Хиви» (Hilfswillige - желаещи да помагат) били назначавани за санитари, шофьори, пазачи, работници в складове и др. Експериментът надминал всички очаквания. През пролетта на 1942г. в тила си германската армия имала подкрепата на над 200 000 руски доброволци, а в края на същата година броят им нарастнал на над 1 000 000.(2)
Следващата стъпка, предприета от германските полеви командири, зад гърба на Хитлер, била създаването на доброволчески военни отряди наречени «Osttruppen». Те били облечени в германска военна униформа, въоръжени и със задача да охраняват обекти в тила (железопътни линии, пътища, да прочистват територии от партизани и понякога да заемат маловажни участъци от фронта). Големината на тези отряди рядко надминавала батальон. През лятото на 1942 г. в тила на групата армии «Център» действали шест такива помощни батальона.
Една от първите доброволчески формации била РОНА (Руска освободителна народна армия). Тя била създадена от съветския капитан Камински, който бил повишен от германците в чин генерал-майор. Неговата армия, която в същност по численост не надминавала дивизия, в началото се биела със съветските партизани, а после и на фронта. През лятото на 1944г., след значителни загуби на личен състав, РОНА била изтеглена в Източна Прусия. Химлер успял да я вземе от командването на сухопътните войски и под свое ръководство я реорганизирал като СС бригада. Тази бригада си спечелила печалната слава на шайка от жестоки и безмилостни убийци, особено след потушаването на въстанието във Варшава през 1944 г. От деянията им се възмущавали и дистанцирали дори руските доброволци. Само германската СС бригада Дирлевангер, съставена от германски затворници и концлагеристи, можела да сравнява позорните си деяния с нея.(3) След потушаването на Варшавското възстание, по заповед на Химлер, Камински бил разстрелян и остатъците от бригадата били придадени към новосформиращата се тогава армия на генерал Власов.
В края на 1941г. били създадени Дружината на Гил-Радионов в Белорусия и близо до Смоленск Руската национална народна армия. Същевременно през 1943 една СС формация била разформирована, а съставената от Вермахта бригада Боярски последвала нейната съдба. Освен тези големи части били сформирани и няколко доброволчески батальона, роти и ескадрони. В началото те имали неофициален статус, но по-късно получили официално признание. Повечето от тях, съставени от доброволци с руска националност, по-късно били присъединени към Руската освободителна армия, която не била армия във военен организационен смисъл, а име дадено на всички руски доброволчески формирования, които признавали генерал Власов за свой командир.
В по-добро положение били така наречените «Източни легиони» (Ostlegionen), които съгласно концепцията на Розенберг били съставени от неруски доброволци. Хитлер ги ограничил до националности, живеещи далече от границите на «Великия райх». На 30 декември 1941г. секретен меморандум заповядва на Главното командване да създаде: 1. Туркестански легион, съставен от доброволци от тюркмени, узбеки, казаци, киргизи, каракалпаки и таджики. 2. Кавказки мохамедански легион, съставен от азери, дагестанци, ингушети, лезгини и чеченци. 3. Грузински батальон. 4. Арменски легион.(4)
За разлика от неофициалните формирования, Източните легиони имали национални комитети още при формирането си с доброволци. Трябва да се каже, че «легион» не било тактическа военна формация, а тренировъчни лагери, където се подготвяли националните формирования - в повечето случаи с големина на батальон. Изглежда, че 162-ра Тюркменска пехотна дивизия, съставена от германци, тюркмени и азери, била най-голямата сред тях. По думите на командира на дивизията нейните бойни качества били като на редовна германска пехота.(5) По твърдения на кавказките ръководители, броят на доброволците от Кавказкия район в подкрепа на германската армия надвишавал 102 300 човека.(6)
Германските командири изпитвали симпатии към казаците без да споделят техните политически амбиции за създаването на независима казашка държава - Казахия. Казашката смелост, омразата им към Съветския съюз и оказаната помощ в борбата срещу съветските партизани дали бързо ефективни резултати още от първите дни на войната.
През лятото на 1942 г. в гр. Могильов били създадени казашки кавалерийски отряди. Командир на отрядите бил бившият съветски майор Кононов, който преминал на страната на германците при първата възможност, заедно с войниците от полка си. На тях била поверена охраната на пътищата и железопътните линии, както и борбата срещу съветските партизани.(7)
С преместването на фронта на юг към Кавказ и Волга германските войски достигнали до територии населени с казаци. Казаците от векове живеели на племена. По времето на гражданската война в Русия през 1917 - 1920 г. били създадени шест казашки федерални републики. Казаци от Дон, от Кубан, от Терек, от Ораниенбург, от Урал и от Астрахан.
Републиките били ликвидирани от болшевиките с голяма жестокост. (Същото се случило и с българите живеещи на територии попаднали в Съветския съюз.) По тези причини казаците посрещнали германците като освободители. Цялото население на градовете, селата и махалите излизало навън да посреща германските войни с цветя, храна и всякакви подаръци, пеейки националния казашки химн.
Цели казашки полкове от Червената съветска армия идвали в пълен състав в редовете на германската армия. Създавали се и нови, от доброволци, които пристигали от всякъде, облечени в традиционната казашка униформа и въоръжени със саби, пистолети, ками и пушки заровени в скривалища от десетилетия. Казашкият дух бил жив въпреки смазващите години на комунизъм и съветска социалистическа власт!
Героят от гражданската война, атаман Кулаков, за когото още от 1919 г. се сматало че е убит, се появил от скривалището си и съпровождан от стотици казаци облечени във великолепни униформи, яздещи огромни коне, триумфално преминали в параден строй през град Полтава с надеждата, че най-после е дошъл краят на руското робство. Хиляди казаци военнопленници предложили да служат в битката против комунизма.
Дори остатъците от калмикски племена, наброяващи само около 60 - 80 000 човека сформирали и екипирали 16 кавалерийски ескадрона, с които прочистили степите от остатъците на съветската армия, без да покажат капка милост към доскорошните си поробители. Това била разплатата на казаците за десетилетния терор от страна на комунистическата власт и палачите от НКВД.
Германският генерал Кьоестринг, който от август 1942 г. станал губернатор на Кавказ, познавал добре Русия и руската история. Той често казвал, че има чувството че сънува или гледа грандиозен исторически филм.(8)
Набирането на казаци-доброволци за германската армия ставало под патронажа на Казашкото Национално Освободително Движение, чиято главна цел била създаването на независима казашка република.
През лятото на 1943 г. е сформирана Първа казашка дивизия под командването на генерал фон Паннвиц. Тя се състояла от шест кавалерийски полка. Малко по-късно дивизията се разрастнала в XV SS казашки кавалерийски корпус, който наброявал 50 000 човека. В последствие са сформирани още две казашки бригади, дванадесет казашки запасни полка и няколко по-малки формирования, причислени към германски военни части. Като цяло общият брой казаци, воювали в редовете на германските въоръжени сили, надминал 250 000 човека.(9)
Трябва да се отбележи, че даването на статус на SS войски било дело на Химлер, който по този начин се опитвал да предотврати политическото влияние на чуждестранните военни формирования от доброволци. Германците използвали казаците за борба срещу съветските партизани, за охрана на тила и рядко за действия на фронтовата линия. По-късно накои казашки формирования били преместени във Франция и Югославия. Казашките командири напразно протестирали, че казашките войски трябва да бъдат използвани само на територията на Казахия в борбата срещу съветските поробители!
Междувременно малка група германски офицери и цивилни служители, независимо от трудностите, продължили с усилията си да създадат Руска Освободителна Армия от стотиците хиляди доброволци, които искали да воюват срещу Съветите. Техните надежди се засилили, когато бил намерен руският «де Гол» - генерал Андрей Андреевич Власов, бивш командващ на Тридесет и седма и Двадесета съветска армии и по-късно заместник командир на фронта на река Волков.(10)
Генерал Власов е син на руски селяни от Нижнигород. Район който независимо, че не бил населен с богати хора бил смятан от болшевиките за кулашки. Населението било третирано като кулаци! Младият Власов завършил основно училище с финансовата подкрепа на брат си. Продължил образованието си в Теологичния, а по-късно в Агрономическия факултет на университета в Нижнигород. През пролетта на 1919 г. е повикан в редовете на Червената армия. След едномесечно обучение в полка Власов е изпратен на четиримесечна школа за младши офицери. Като младши лейтенант е изпратен на фронта за да се бие срещу «белите». В комунистическата партия постъпил чак през 1930 г. Тогава в кариерата му настъпил пълен обрат и пред него се отворили големи перспективи.
През 1938 г. вече като генерал-майор Власов бил съветски военен съветник на Чай-Кан-Ши в Китай. През декември 1939 г. се завръща в Русия и му е поверено командването на дивизия. В началото на войната с Германия командва танков корпус и армия. Взима активно участие в битката при Киев и защитата на Москва.
През март 1942 г. става заместник командир на Волковския фронт. В средата на юни 1942 г. съветските войски при река Волков са обградени в горите без храна и доставки и до края на месеца се предават на германците. Генерал Власов станал военнопленник.(11) Специалистите от IV пропагандна секция ( WPrIV ) като научили, че Власов е важен офицер от червената армия проявили веднага интерес. Той бил преместен в специален лагер за висши офицери военнопленници и подложен на умела пропаганда. Скоро германските поддръжници на колаборационизъм с антисъветските движения били убедени, че този военнопленник е човека когото търсят. Неговото лично обаяние, поведението му, ораторските му качества и особено талантът му да вдъхновява и създава чувство на доверие, както и опитът му на висш офицер от Червената армия ясно показвали, че това е човекът който трябва да оглави Освободително движение и армия, която въпреки изричните заповеди на Хитлер започнала да се сформира. През септември 1942 г. все още във лагера за военнопленници геверал Власов разпространил апел с призив до офицерите от Червената армия и руската интелигенция да отхвърлят режима на комунистите и Сталин, когото обвинявал за всички злини, стоварили се върху Русия. Апелът съдържал и нацистка пропаганда, включена при отпечатването му без знанието на самия Власов.(12)
Листовките били хвърляни с хиляди от самолетите на Луфтвафе. Германските поддръжници на генерал Власов възлагали големи надежди на тях. Надявали се, че ефектът от тях ще принуди Хитлер най-после да разреши създаването на Освободителна армия. Ефектът от апела наистина бил впечатляващ. Всеки ден главното командване на Вермахта започнало да получава рапорти от частите си, че хиляди дезертьори от Червената армия се предавали и търсели начин за включване в армията на генерал Власов за борба срещу Съветската власт. Тези рапорти разгневили Хитлер. Стигнало се до там, че по негова заповед фелдмаршал Кайтел забранил на всички, включително и на офицерите от Генералния Щаб, да изпращат меморандуми или рапорти с тема включваща генерал Власов или създаването на Руска освободителна армия.(12) Това не обезкуражило подръжниците на идеята за създаване на антисъветско движение. Те постъпили по необичаен начин. Направили нещо нечувано за времето на режима на Хитлер - без негово знание и без официално разрешение, създали през декември 1942 г. Руски национален комитет с председател генерал Власов. Това било трудно решение поради силната опозиция на неруските националности. Решено било център да бъде град Смоленск, където бил подписан и разпространен «Смоленски манифест». В неговите 13 точки манифестът обещавал следното:
1. Премахване на принудителната работа и създаването на реални права за труд на работниците. Свобода на избора на професия; 2. Премахване на колхозите и планомерно връщане на земята в частна собственост на селяните. 3. Възстановяване на търговията, манифактурата и занаятите. Даване на възможност за участие на частните производители в икономиката на страната; 4. Предоставяне възможност на интелигенцията да твори свободно за благото на хората; 5. Лична свобода за всеки. Гарантиране на социална справедливост и защита на работещите от експлоатация; 6. Право на образование, почивка и осигурена старост; 7. Премахване на терора и насилието. Свобода на вероизповеданието, словото, печата и събранията. Гарантирана неприкосновеност на жилището; 8. Гарантирани права и свободи на хората от всички националности; 9. Незабавно освобождаване на всички политически затворници на болшевизма, връщане от затворите и лагерите в Родината на всички, подложени на репресии заради борбата си против болшевизма; 10. Възстановяване на разрушените по време на войната градове и села за сметка на държавата. 11. Възстановяване на разрушените по време на войната държавни заводи и фабрики; 12. Отказване да се плащат грабителските договори, сключени от Сталин с англо-американските капиталисти; 13. Гарантирани пенсии за инвалидите от войната и техните семейства.
Освен това манифестът твърди, че «Германия, водена от Адолф Хитлер, се бори за създаването на «Нов ред» в Европа, без болшевики и капиталисти», което било добавено от германските специалисти по пропаганда. Той завършва с апел към войниците и офицерите от Червената армия да се включат в редовете на Народната освободителна армия, която се бие на германска страна. С него подръжниците на руско-германското сътрудничество искали да поставят германските власти пред свършен факт.(14) Рискованото им начинание не успяло. Никой от вестниците, контролирани от германците, дори не споменал за създаването на Комитета и Манифеста. Разпространяването на манифеста било забранено. На Смоленск било отказано да стане център на Националния комитет. Съветските граждани от окупираните територии разбрали за съществуването му от бюлетини предназначени за пускане над руска територия, но пуснати «по погрешка» над вече завзетите от германци територии.
Независимо от ограниченията, през януари 1943 г. кампанията с бюлетините дала такъв резултат, че командването на група армии Център и Север повикали генерал Власов да посети техните позиции и да държи речи пред военнопленниците, съветските доброволци и местното население. През март 1943 г. генерал Власов, който имал свобода на движение, посетил Смоленск, Могилев, Бобруйск, Борисов, Орша и други места. Навсякъде неговите речи ентусиазирали хиляди негови нови привърженици. По-късно след кратка почивка посетил позициите на група армии Север. През март негово писмо било публикувано във вестниците. В него той обяснявал мотивите си да поведе борбата против болшевизма.
През втората половина на април се разразила очакваната буря. Фелдмариал Кайтел искал да знае кой е разрешил на Власов да прави политически декларации. Заплашил с тежки последствия виновниците, които са разрешили на Власов да се появява на публични места и да се нарича «бъдещият водач на руснаците». Няколко дни по-късно Кайтел издал нова заповед, в която разяснил, че Власов е само военнопленник, който с «безсрамните» си речи е ядосал Фюрера така, че Хитлер напълно забранил да се споменава името Власов в негово присъствие. Същият трябвало незабавно да бъде върнат във военнопленническия лагер и държан под строга охрана. Ако в бъдеще време Власов отново се покаже някъде на публично място да бъде арестуван и предаден на Гестапо.(15) Приятелите на генерал Власов успели да му издействат престой в Берлин - под надзор. Всъщност надзорът бил фиктивен. Междувременно кампанията с листовките вървяла с пълна сила. Скоро от всички армейски групи започнали да пристигат рапорти, че е крайно необходимо публикуването на политически декларации и промяна на отношението към антисъветските доброволци. В противен случай задържането на източните територии ще бъде невъзможна за изпълнение задача.
С помощта на Розенберг били направени опити да се повлияе на Хитлер да промени мнението си по този въпрос. Проблемът бил, че Розенберг смятал създаването на Руски национален комитет за конкурентен на неговата концепция. След няколко месеца генерал Власов се отказал от идеята за създаване на «единна свободна и неделима Русия», съгласил се с принципа за самоопределението на неруските народи, за мирно решаване на споровете на Русия с Украйна и Кавказ и съпротивата на Розенберг омекнала.(16) Преди Розенберг да осъществи някакво въздействие, Хитлер потвърдил досегашното си мнение по въпроса. На 8 юни, по време на конференция с военните си съветници и началник-щабове, той декларирал, че: «- Създаването на Освободителна армия е опасна прищявка. Той нямал нужда от такава армия и никога нямало да разреши създаването на такава организация. За създаването на самостоятелни държави в окупираните територии не можело да става и дума. Жалко, че такава глупава идея имала толкова поддръжници в кръга около Розенберг и в армията изобщо! Вместо да сформират доброволни войски от руските военнопленници, по-добре било да ги изпратят да работят в мините на Германия и по този начин да освободят германски работници. Власов бил нужен за пропаганда на фронта и всякаква негова активност в тила е нежелана. Германските загуби в жива сила могат да бъдат попълвани от доброволци само в ограничен размер, никога в големи размери».(17&18)
След конференцията Кайтел написал на Розенберг писмо в остър тон, в което го информирал за решението на Хитлер и изискал от него да забрави за намеренията си. Осевн това Хитлер намалил Руския национален комитет и Освободителната армия, които в голямата си част съществували само на хартия, и ги превърнал в пропаганден център, контролиран от германци и занимаващ се основно с писане на статии и памфлети за вестниците издавани на руски език.
Независимо от намесата на Хитлер, Комитетът и Освободителната армия станали символ на борбата на руския народ срещу Съветското комунистическо робство. Голяма част от пленените руски войници се включили активно. През 1943 г. броят на доброволците в частите на Освободителната армия нараснал значително и достигнал 800 000 души.(19) През септември същата година нова вълна от доброволци се вляла в тези формирования.(20)
Според преувеличени коментари в германските дневни рапорти, съветските войски успяват до пробият германската фронтова линия, главно заради «вероломното» поведение на частите от руски доброволци. Хитлер побеснял и заповядал всички части от руски доброволци да бъдат разпуснати незабавно. Веднага една група от 80 000 доброволци да бъде изпратена във Франция на работа в каменовъглените мини. Заповядал на всеки 48 часа да му се докладва за развитието на процеса на разоръжаване на руските доброволци. Началникът на Генералния щаб бил също ядосан и изисквал изпълнението на заповедта да става незабавно. Когато накрая разбрал, че твърденията за вероломство и предателство са преувеличени и че е невъзможно да изтегли от фронта повече от 3 до 5 000 човека, той решил да се намеси. След три дни Хитлер променил заповедта си. Само части от разбити сектори от фронта подлежали на разформироване и изпращане на принудителна работа. Според твърденията на генерал от източния фронт, по това време по целия Руски фронт имало около 427 000 бивши съветски войници, преминали на германска страна и воюващи срещу комунистическата съветска армия. Германия трябвало да намери същия брой германци, за да ги замени. Една трудна и бавна задача.(21) Тези числа не включват над 100 000 «Хиви»-та (помагащи), които не били смятани за военнослужещи, както и Латвийските, Естонските и Украинските военни части.
Наколко дни по-късно последвала нова заповед на Хитлер: Доброволческите части да бъдат изтеглени от източния фронт и да бъдат изпратени на други места от театъра на военните действия. По този начин през есента на 1943 година около 70 - 80 % от доброволците били изтеглени от Руския фронт и изпратени в Полша, Франция, Италия и на Балканите.
С тези си действия Хитлер лишил доброволците от най-главната им причина и мотивация - да се бият против комунистите и Съветския съюз.
Създаването на Украинска дивизия започнало от края на месец април 1943 г. Това отклонение от политиката на Хитлер било продиктувано от неочакваното влошаване на ситуацията на Източния фронт и появата на руски партизани в югоизточните територии на Полша. Украинското население било раздвоено в отношенито си към набирането на войници за създаване на Украинска дивизия. От една страна то било объзсърчено от лошата германска окупационна администрация, но от друга страна бил страхът, че германците ще отведат украинските младежи на работа в Германия или ще ги включат в германските наказателни части.(22) От своя страна и германците не дали някакви права на украинските ръководители. Те нарекли военното формирование 14-та СС Гвардейска Дивизия (Галиция-1), което показвало, че войските са подчинени на Химлер и са лишени от националния си характер на освободително движение. Украинците получили само уверения, че дивизията ще бъде използвана само в бойни действия на Източния фронт. През юни 1944 г. дивизията била нападната, обкръжена и понесла тежки загуби при пробива на обкръжението си. Доброволците в последствие били заменени от наборни военослужещи.(23) През есента на 1944 г. германците най-после се съгласили да променят името на дивизията в «1-ва украинска дивизия» и през март 1945 г. тя станала част от украинската армия.(24) В края на 1943 г. е организиран малоброен «Украински легион», който година по-късно бил разформиран поради нежеланието на войниците да се бият срещу Вътрешната полска армия (Армия Крайова). Командирът на легиона бил разстрелян от германците.(25)
Сред източните военни формации може да бъде причислен и «Руският отбранителен корпус» в Сърбия, съставен от доброволци набрани от старата руска емиграция живееща в Югославия. Числеността на корпуса достигнала (в апогея си) около 15 000 човека. Той имал доста по-различен характер на членския състав сравнен с останалите източни доброволски части, които били съставени предимно от граждани на Съветския съюз. За създаването на корпуса били положени големи усилия, понеже Хитлер се противопоставял на участието на руски емигранти (бивши царисти) във военни действия против СССР. Той ограничил дейността на корпуса само в действия срещу партизаните в Югославия, което лишило войниците от мотивация. Арестуването на членовете на Руския Национален Комитет и на генерал Власов допълнително попречило на усилията на германските симпатизанти на антикомунистическото доброволческо движение.(26) Опит да повлияе на Хитлер направил гаулайтерът на Виена - Балдур фон Ширах, който бил спечелен за идеята за създаване на освободителна армия. Хитлер не отговорил на писмото на Ширах. Вместо това през есента на 1943 г. дошла заповед доброволческите части да бъдат преместени от руския фронт на други театри на бойни действия. Поискали от генерал Власов да публикува отворено писмо до руските доброволци, в което да обясни, че изтеглянето е само временна мярка, продиктувана от нуждата от почивка и реорганизиране на войските. Генерал Власов отказал да го подпише, но писмото било отпечатано и разпространено без негово знание. Като цяло по средата на 1944 г. ситуацията с антикому-нистическото движение била следната: Руската освободителна армия (РОА) не била военна сила в истинския смисъл. Частите, носещи нейното име, били командвани основно от германски офицери и били разположени на територията на цяла Европа. Генерал Власов и руския национален комитет нямали никакво влияние и не били признати от германското правителство. Въпреки това, обикновените хора войници-доброволци виждали в тях свои водачи.
През юли 1944 г. настъпил обрат. Химлер, който бил непримирим враг на генерал Власов и РОА, най-после достигнал до убеждението, че при тази критична ситуация за Третия райх си струва да се промени курса на следваната до сега официална политика. За това съдействали неговите СС командири. По това време Химлер е вторият човек в йерархията на властта. В него били съсредоточени много власт и влияние. Като шеф на СС на него били подчинени Началникът на полицията (включително и на тайната полиция Гестапо), министърът на вътрешните работи, а след неуспешния опит за атентат на 20 юли 1944 г. срещу Хитлер и ръководството на запасните войски. Хитлер му имал пълно доверие и му дал свобода той да вземе решение какво да се прави с Власов. Планираната среща помежду им за 21 юли била отложена поради събитията от 20 юли. Тя се състояла два месеца по-късно на 16 септември 1944 г. Като краен резултат Химлер се съгласил за създаването на нов комитет наречен «Комитет за Освобождение на Народите на Русия (КОНР) (27) и създаването на КОНР армия под командването на генерал Власов. Армията и комитета трябвало да обединят всички съветски граждани, живеещи на териториите управлявани от германците. Да обединят техните политически и военни усилия в борбата им против съветския болшевизъм. Генерал Власов потвърдил отново своя Смоленски манифест, като подчертал, че в Нова Русия всеки народ ще има право на национална свобода и самоопределение. Това е възможно да се случи след свалянето на режима на Сталин и неговата клика.(28) Химлер се съгласил с тези интерпретации и обещал да помогне за сформирането на армията на КОНР. Започнали с организирането на пет дивизии, сътавени от затворници и работници доведени в Германия от окупиранете източни територии. Броят на тези източноевропейци достигнал 5 000 000 човека. Тъй като повечето от частите на РОА били разпръснати по фронтовете, било необходимо време, за да бъдат събрани под знамената на КОНР. Взимайки под своето крило комитета и армията Химлер прекъснал връзките им с военните от Вермахта и най-вече с Розенберг, когото той по начало мразел.
Създаването на Комитета и общото съгласие за създаването на армия срещнали съпротива в някои германски кръгове. Главната причина била, че те се ръководят от руснак - генерал Власов и поради това, че обединяват в себе си хора от различни националности на СССР. На това се противопоставил не само Розенберг, но и много висши служители и офицери. Най-силна съпротива генерал Власов срещнал в лицето на представителите на неруските националности, чиято главна цел била да се откъснат от Русия и да създадат независими национални държави. В техните очи КОНР бил руско начинание, контролирано от руснаци, нещо на което те нямали доверие. Декларацията за «равенство на народите, правото за национално самоопределиние и национална независимост»(29) не била сериозен аргумент, на който можело да се вярва. Историческият им опит от последните векове показвал, че руснаците винаги забравят обещанията си след като опасностите преминат!
Химлер желаел да работи само с един общоруски комитет, вместо с няколко национални комитета. За да постигне целта си той приложил натиск и заплахи към представителите на различните националности. Независимо от това украинците, белорусите, грузинците и казаците отказали да участват в този комитет. Калмиките, които били наречени казаци, приели. Генерал Власов, подтикнат от свои близки сътрудници, достигнал до споразумение с някои от украинците, белорусите, казаците и грузинците, които твърдели, че «представляват» тези националности. Например руският генерал Балабин се включил в КОНР като представител на казаците, независимо че неговите връзки с казаците било само времето му прослужено в казашки полк. Генерал Власов не хранел никакви илюзии. Тай ясно осъзнавал поражението си. Когато един германец го поздравил с успешното разрешаване на проблема с неруските представители генералът отговорил тъжно: «Тези? Другите са само сенки на своите народи! Тези са сенки на сенките!»(30)
Повечето от старите руски емигранти се обявили против КОНР и генерал Власов и описвали неговата програма като болшевишка, защото тя се стреми да запази плодовете на революцията от 1917 година. Онази част от тях, които осъзнавали, че е невъзможно връщане на държавното устройство от преди 1917 г., подкрепили комитета и Власов.Така комитетът останал до края на своето съществуване под влиянието на руснаци - бивши съветски граждани. Това бил израз на техния протест срещу тиранията на Сталин. На 14 ноември 1944 комитетът за освобождение на народите на Русия провел първото си заседание в Прага. Там бил издаден «Пражки манифест». В него са посочени целите на комитета: а) Отхвърляне тиранията на Сталин, освобождаване на гражданите на Русия от болшевишката система и възстановяване на правата на народите на Русия, за които те се борели през 1917 г.; б) Прекъсване на войната и сключване на почтен мир с Германия; в) Създаване на нова демократична политическа система без болшевики и експлоататори (31) Политическата програма била почти еднаква с тази в «Смоленския манифест» от декември 1942 г., но допълвала още в първата си точка правата на народите на самоопределение и пълна национална независимост. Отхвърляла възможността за ограничаване правата на човека.(32) Приветствала германската помощ за достойно развитие на независима Русия. Декларацията завършва с призив към войниците и офицерите от Червената армия да обърнат оръжията си срещу болшевиките и да спрат войната и агресията срещу народите на Европа, водена от Сталин. Комитетът провел още няколко заседания в Прага, но нямал възможност да развие реална дейност. Краят на Третия райх наближавал с бърза скорост. Постоянният германски контрол спирал работата на комитета, защото всички негови решения трябвало да бъдат координирани със съответния висш германски комисар.
Независимо от всичко това, публикуването на «Пражкия манифест» направило дълбоко впечатление на руснаците. Като начало се увеличил броят на желаещите да се включат в борбата срещу комунизма. Само за един ден 20 ноември 1944 г. били подадени 60 000 молби на доброволци желаещи да се включат в Освободителната армия.(33) Особено голям бил броят на доброволци сред военнопленниците и руснаците-бежанци, напуснали домовете си заедно с отстъпващата германска армия. Хора предпочели живота на скитници в чужбина, отколкото завръщане под робството на комунистите и НКВД. Още по-озадачаващо е дезертьорството от редовете на Червената армия в редовете на германските войски, което нарастнало след публикуването на манифеста, когато никой вече не се съмнявал, че Германия ще загуби войната.(34)
Каквото и да се каже днес за тези събития, за тези надежди и вяра на хората, то трябва да се признае, че те са били широко разпространени и със силно влияние.
Армията на КОНР е наричана упорито погрешно Руска освободителна армия (РОА). Такова военно формирование не е съществувало. Формирането на КОНР започва 6 месеца преди края на войната. Раждането й е съпътствано от липса на оръжие и обору-дване,(35) хаос от разпадането на Третия райх. Кратковременният й патрон Химлер осъзнал, че каузата е загубена и я изоставил в ръцете на Вермахта. Германската военна машина закъснявала с превозването на войските, предназначени за командване от генерал Власов. Много от тези части били унищожени или претърпели тежки загуби на западния фронт. (36) Германските индустриалци протестирали против изтеглянето на чуждестранната работна ръка от фабриките и заводите, произвеждащи военна продукция, и включването й в Освободителната армия. В резултат на тези причини вместо пет броят на дивизиите бил намален на две (две и половина плюс малки въздушни сили - бел. на редактора). Армията на КОНР нямало да може да се сформира за толкова кратко време без огромния ентусиазъм на доброволците и готовия скелет, който генерал Власов подготвил през двете години на принудително бездействие.(37) Независимо от трудностите генерал Власов сформирал Армейско главно командване, две моторизирани дивизии, една резервна бригада, един инженерен батальон и офицерско училище с обща численост от около 50 000 човека.(38&39) На 28 януари 1945 г. той официално поел командването на своята армия. Малко по-късно германските военни знаци били заменени със собствени военни знаци. Първа КОНР дивизия под командването на генерал Сергей Кузмич Буняченко (украинец) получила името «600-тна Танкова гвардейска дивизия»(40) Нейното сформиране започнало през ноември 1944г. в Muensingen [военен тренировъчен лагер в Пето военно окръжие- бел. на ред.]. Оперативна готовност достигнала в средата на февруари 1945 г. Поради нежеланието на Вермахта да се раздели с източните си доброволчески войски (споменато по-горе), ядрото на дивизията се състояло от остатъците на 30-та СС пехотна дивизия (Руска ¹ 2), която била силно намалена след боевете във Франция и остатъците от безславната «Камински СС дивизия», която била сбирщина от престъпници, а не военна част. Тази паплач пристигнала в тренировъчния лагер и от колите й се изсипали тълпи от въоръжени и невъоръжени хора, във всевъзможни униформи, придружени от жени в луксосзни дрехи, отрупани с бижута от главата до петите. Офицерите се отличавали от войниците само по броя на часовниците на китките си - от три до пет! Думата дисциплина не съществувала!(41) При тази гледка генерал Буняченко възкликнал ядосан: «Това ли е което ми давате? Бандити, разбойници и крадци! Давате ми това, което вие не можете повече да използвате!»(42) Въпреки, че скоро дивизията достигнала оперативната си сила имало недостиг на оръжие, оборудване и запаси.(43) Налични били само 50 % от нужните учебници за обучение на войниците. Налагало се половината от тях да остават в бараките и да чакат своя ред докато другите провеждат занятия.(44) След приключване на обучението дивизията чакала до началото на месец март да получи заповед за боен марш и месец по-късно достигнала фронта при река Одер. Това закъснение било заради хаоса, обхванал Германия в този период в края на войната. По пътя за фронта към дивизията се присъединили няколко хиляди руски работници и войници-доброволци от източни военни части.
Втора КОНР дивизия под командването на генерал Г.А.Зверев е наименована «650-та Танкова гвардейска дивизия».(45) Нейното сформиране започва през януари 1945 г. в Баден на 60 километра от лагера на първа дивизия.(46) Поради недостиг на оръжие и оборудване тя никога не достигнала оперативна готовност. Основата се състояла от няколко батальона, изтеглени от Норвегия и нови руски военно-пленници.(47) Главната квартира на армията на КОНР, резерва, инженерния батальон, офицерското училище и няколко други части, общо около 25 000 човека се сформирали в района на втора дивизия. Организирането на трета дивизия започнало в Австрия, но нейната численост не надминала 2 700 човека.
Предвиждало се казашкият кавалерийски корпус на генерал фон Панвиц, който наброявал около 50 000 човека и Руския отбранителен корпус в Сърбия около 15 000 да се включат в армията, но казаците дошли при втора дивизия, когато вече всичко било свършило, а корпусът от Сърбия изобщо не се включил във войските на генерал Власов.(48) От частите на армията на КОНР само две участвали в реални бойни действия: малка лека бронирана част, командвана от полковник Сахаров в началото на февруари 1945 г. и първа дивизия в средата на април, когато достигнала до фронта със задача да завземе съветско предмостие на реката в района на Франкфурт на Одер.(49) Предмостието било атакувано безуспешно преди това от германски войски. Атаката на първа дивизия също не успяла и войските понесли тежки загуби поради липсата на адекватна артилерийска и въздушна подкрепа.(50) От деня на напускане на тренировъчния лагер генерал Буняченко закъснявал с изпълнението на всички заповеди издадени от германски офицери, изчаквайки първо одобрението на генерал Власов. След провала на атаката той на своя отговорност изтеглил дивизията от фронта (51) и някалко дни по-късно потеглил с ускорен марш към границата на Чехословакия. Заедно с него бил полка на Сахаров и други руски доброволци, които увеличили броя на бойците от 12 000 до над 20 000 човека. Напразно германците се опитвали да го накарат да се подчини на техните заповеди. В края на април дивизията достигнала до границата с Чехословакия, където се срещнали с генерал Власов. На 2 май 1945 г. те спрели на разстояние около 45 км. от Прага. Там германски пратеник информирал генерал Власов, че главната квартира на армията, втора дивизия и останалите части на КОНР се придвижват от Австрия към Чехословакия, че те (германците) нямат нужда повече от първа дивизия, но искат да са сигурни, че тя нама да обърне оръжие срещу тях.(52) По това време Прага била цел на армиите на американците и руснаците, които приближавали към нея от две страни. Това подтикнало Чехословашкия национален съвет да вдигне въстание срещу германците. То започнало на 5 май 1945 г. Напразно още същия ден чехите умолявали Съюзниците по радиото, да се притекат на помощ, защото Прага била заплашена от германците. По силата на споразумение с комунистите в Кремъл, което оставяло Чехословакия (а и България) в сферата на руско влияние, американците спрели придвижването си към града. Същото направила и Червената армия, всъщност за да даде време и възможност на германските СС войски да се справят за руска сметка с антисъветските въстаници. Тук руснаците повторили действията си от август и септември 1944 г. по време на въстанието във Варшава. След като не получили помощ от американците, чехословашкият национален съвет потърсил помощта на генерал Буняченко. В ранното утро на 6 май 1945 г. Първа дивизия се включила в боевете и до вечерта прочистила Прага от германските СС войски.(53) Чехите благодарили радостно на генерал Власов, но на следващата сутрин генерал Буняченко бил информиран, че Прага ще бъде окупирана от Червената армия, а не от американците, както той очаквал (54) и, че Чехословашкият национален съвет ще бъде заменен от правителство на г-н Бенеш. То искало от генерала или да дочака завземането на града от руските войски и да се предаде, или да напусне Прага колкото се може по-бързо. На сутринта на 8 май 1945 г. войските на генерал Буняченко потеглили в марш по същия път, по който дошли преди четири дни.(55)
Междувременно на 19 април 1945 г. Втора дивизия и армейското командване получили заповед да се придвижат по посока на Линц. Там трябвало да бъдат екипирани и подготвени за изпращане на фронта. По пътя си дивизията преминала покрай лагер за руски военнопленници, които като видели своите другари, разбили оградите и решетките и се включили като доброволци. Германската охрана открила огън по бегълците, но била подавена от огъня на бойците на Втора дивизия. Германските офицери за свръзка успели да успокоят създалата се ситуация. На 1 май 1945 г. дивизията пристигнала в Линц. Хитлер вече бил мъртав. Краят на войната бил въпрос на дни.(56) По същото време двама пратеници на генерал Власов, единият от тях германски офицер, достигнали до главната квартира на Седма американска армия. Командващият армията ги инструктирал да изчакат решението на американското правителство. След няколко дни им било съобщено, че са военнопленници. След като не получил никакви вести от пратениците си генерал Власов загубил надежда, че ще може да спаси живота на войниците си от отмъщението на Кремъл. Той не хранел никакви илюзии. Няколко дни след напускането на Прага Първа КОНР дивизия сложила оръжие и се предала на американците в малкото чешко селце Шлюселбург. Съветски емисари положили всички усилия да убедят генерал Буняченко да се предаде на Червената армия. В желанието си да спечели време той се опитал да накара американците да приемат неговите войници и да не ги предават на Съветите. На 12 май 1945 г. той бил информиран, че село Шлюселбург ще бъде предадено в Съветската окупационна зона, и че местния американски командир не е съгласен дивизията да премине през новата демаркационна линия. Единствената възможност, предложена от друг американски офицер, била войниците от КОНР да се опитат да преминат в американската окупационна зона индивидуално. Генерал Буняченко незабавно разпуснал дивизията и предложил на хората си да пробват щастието си и да преминат в американската зона. При този опит много от хората били застреляни от руски войски. По-голямата част от тях били заловени от Червената армия, а други били върнати от американците.(57) Говори се, че около 17 000 от тях са депортирани в Русия, където били разстреляни с картечници при слизането от вагоните. Генерал Власов паднал в съветски ръце на 12 май 1945 г. След промяна на демаркационната линия той пътувал с кола от Шлюселбург за американската окупационна зона. Има няколко версии (не много различни) за обстоятелствата при които той е заловен, но всички са единодушни, че всичко е станало случайно и той не е предаден умишлено от американците.(58)
Втора КОНР дивизия се разделила на две части. По-голямата заедно с Казашкия корпус на генерал фон Панвиц се предали на англичаните на 12 май 1945 г. в Австрия и били интернирани в зоната на Клагенфурт - Сент Фейт. Един полк от дивизията и армейското командване достигнали до американската зона след дълго и изтощително пътешествие и били интернирани в Ландау в западна Бавария. Командирът на дивизията генерал Зверев паднал в съветски ръце на 11 май 1945 г. Решил да остане с умиращата си съпруга, генералът заедно с адютанта си се заключили в квартирата и решили да се бият до смърт. В завързалата се престрелка адютантът бил убит, а генералът тежко ранен и пленен.(59). На 27 май 1945 г., съгласно подписаното споразумение във Виена между британските и съветските власти, започнало предаването на съветските власти на пленените войници от източните формирования, както и на казаците. На този ден в Грац били предадени генерал фон Панвиц, Краснов и Шкуро. И тримата до последния момент се надявали да се спасят, защото първият бил германец, а останалите стари (царски) емигранти.(60) По същото време британски командир пристигнал в командния пост на Втора КОНР дивизия и съобщил, че на следвашия ден затворниците ще напуснат лагера, групирани по националности. Попитан дали това е първата стъпка по пътя към Сибир, той отговорил утвърдително и започнал да обяснява, че политиката понякога принуждава войника да прави неща, с които не е съгласен в душата си.(61) През нощта германците от дивизионния отдел за свръзка и няколкостотин затворника (предимно казаци), с помощта на британски офицер и няколко британски войници, избягяли от военноплен-ническия лагер. Повечето останали в лагера, защото не можели да се решат на бягство или били отпаднали и нямали сили за такава авантюра. На сутринта били натоварени на камиони и предадени на НКВД. По пътя, още в съветската окупационна зона, мнозина се опитали да «избягат», но били застреляни или намясто от охраната на конвоя или от специалните патрули разпратени по полето. След пристигането им във Виена останалите живи затворници били натоварени на влак и изпратени в Русия.(62).
Трябва да се обърне внимание на броя на предадените казаци военнопленници от британците на съветските НКВД власти. Предаването започва на 28 май 1945 г. Същият ден в малкото австрийско градче Спитал британските власти извикали и събрали целия офицерски казашки корпус: 35 генерали, 167 полковници, 283 подполковници, 375 капитани, 1752 подофицери, 136 военни спициалисти и лекари, двама свещеници, двама диригенти на оркестри, двама фотографи и двама преводачи - общо 2756 човека.
По време на заминаването са докладвани 2201 готови за път. Останалите отказали да тръгнат или изчезнали. По пътя за Линц 55 се самоубили, а 2146 били предадени на НКВД. Сред тях били 1856 казашки офицери, 176 руснаци, 63 украинци, 31 кавказци, и няколко от други националности.
Каква е съдбата на тези хора? Дванадесет генерала са изпратени в Москва, 120 офицери са разстреляни по пътя до Виена от съветските войници от конвоя, 1030 офицери умрели по време на «разпитите» в НКВД, 983 офицери «починали от естествена смърт», а останалите били осъдени на доживотен каторжен труд в мините на Урал, без право да излизат на повърхността. Двама от казашките генерали били застреляни в гарнизоните си в деня на предаване. На 1 юни 1945 г. около 25 000 човека са предадени на съветските власти от казашкия лагер в Линц, в който били събрани около 32 000 затворници - повечето стари мъже, жени и деца, които всъщност били бежанци, сред които имало и казашки войници. Дори след определените дати за предаване на военнопленници, съветски военни продължили да нахлуват в лагерите за бежанци в американската и британската зона и продъл-жили да отвличат със сила когото си поискат. Като цяло над 150 000 казаци били предадени на комунистическите съветски власти и изпратени в СССР. Съдбата на казаците сполетяла и войниците от 162-ра Тюркменска дивизия, която се предала на британците в Италия, (63) и на всички руски затворници военнопленници - съветски граждани. До края на февруари 1946 г. същото се случило и с част от Втора КОНР дивизия, която заедно с главното командване била интернирана от американците в Ландау. Командирите на дивизията се опитали да убедят американците да запазят остатъците от КОНР армията, като запазят нейния анти-болшевишки характер. Американ-ците заявили, че това е невъзможно и посочили, че всеки може да избяга от слабо охраняваните военно-пленнически лагери. Много от интернираните се възползвали от тази възможност, но 3 000 човека решили да останат в лагера. През есента затворниците били преместе-ни в Регенсбург и по-късно в Платтинг. Там една неделна утрин, в шест часа започнало принудителното предаване на затворниците на съветки представители. Това била ужасна изненада за затворниците, които не вярвали, че може да бъдат изпратени в Съветския съюз. Лагерите в Кемптон, Ландшут и други градчета били ликвидирани по същия начин.(64) Половината от водачите на движението за освобождение на генерал Власов били предадени на руснаците.(65) Състоянието на казашките военно-пленници се потвърждава от спомените на английски моряк свидетел на събитията. Той твърди: « Участвах при евакуацията на Дюнкерк. Нашите войници се чувстваха ужасно. Помагах да ловим и вадим от водата германски моряци от потъналия кораб Бисмарк, който беше ударен с най-големия брой сполучливи попадения с торпедо във военната история на човече-ството. Видях населението на Малта бомбардирано непрекъснато в продължение на седмици, оглушали от взривовете на авиационните бомби и снарядите. Те бяха изтощени от експлозиите и сирените. Преживях потъването на кораба, на който служех. Преживял съм и знам какво е да скачаш нощем във водата, сред пръскащи се вълни и викове за помощ от давещите се мои другари. Събрани в претоварена лодка чакахме и се надявахме с дни да дойде помощ. Беше ужасно. Охранявал съм германски войници, пленени при навлизането в Нормандия. Те умираха от страх, но всичко това беше нищо! Нищо! Истински, неописум, страх видях по време на конвоирането и репатри-рането на хората в Съветска Русия! Те бяха пребледнели, позелененли и посивели от страха, който ги беше обзел. Когато пристигнахме на пристанището и започнахме да ги предаваме на руснаците, те започна-ха да припадат и да губят разсъдъка и сетивата си. Тогава разбрах какъв е ужасът на хората приминали през ада и че той е нищо в сравне-ние с ужаса на хора, които биват връщани в ада на Съветския съюз!»
Руският отбранителен корпус в Сърбия се спасил от такава зла участ. Войниците му били спасени от факта, че са стари руски емигранти или синове на такива емигранти. (66) По същия начин били спасени войниците от Украинската дивизия. Понеже повечето от тях били полски граждани, а останалите твърдели същото, те не попадали, според разбирането на западните правителства в категорията «предатели» на Съветския Съюз. Но докато се вземе такова окончателно решение, украинците живели дълго време тръпнейки за съдбата си. Спасени били и войниците от Естония и Латвия, понеже двете прибалтийски държави били окупирани от СССР през 1939 г. и никое правителство не било признало тази окупация. На 2 август 1946 г. за първи път в съветския печат било съобщено за движението на генерал Власов. На последната страница на вестник «Правда» съобщили за обесването на Власов, Малишкин, Жиленков, Трухин, Закутни, Благовешченски, Меандров, Малцев, Буняченко, Зверев, Корбуков и Шатов. «Всички обвинени признаха вината си по повдигнатите им обвинения... Присъдата е изпълнена.»(67)
Освободителното движение на генерал Власов е най-силното идеологическо движение в съвременната история на човечеството със своя огромен брой привърженици. Впечатляващо е с особените идеали, към които тези подръжници се присъединяват. Борба с оръжие в ръце срещу собственото си правителство и власт, на страната на враговете на своя народ. Независимо от своята сила и жизненост, то не могло да постигне очакваните резултати и донесло на германците повече проблеми отколкото полза. Причините не били в освободи-телното движение, колкото поради условията, в които то се зародило и трябвало да съществува.(68) До средата на 1944 г. през трите години на война със СССР, Хитлер непрестанно воювал с освободителното движение на генерал Власов и националните антисъветски движения (както и самия Сталин)! Когато дал подкрепата си за тези сили, тя не била изцяло. Дори на 27 януари 1945 г. Хитер говорел с неприязън за облечените в германски униформи чужденци (предимно от СССР): «Те нямат чуство за чест! Винаги съм бил против тях!»(69) Въпреки лошото отношение на германските командири, антисъветските движения продължили да се развиват.(70) Често пъти на тях се гледало като на хора «трета класа», за които не е нужно да се полагат никакви грижи. Чак в средата на 1944 г., когато се виждала опасността за Германия, началникът на Генералния щаб издал инструкция, с която разпореждал към военнослужещите в освободителните движения да се отнасят с правата и задълженията на редовните войници.(71) Въпреки това по време на бой често пъти войските били оставяни да се оправят сами без подкрепа, вместо да бъдат изтеглени навреме. Много от тях загинали по този начин по време на боевете в Нормандия. В края на август 1944 г. американците имали около 20 000 военно-пленници от Източните доброволци.(73&74)
Невероятно е, че въпреки всички тези убийствени обстоя-телства, броят на доброволците нараствал непрекъснато до последния ден на войната! Необичайно е, че тяхното развитие останало незабеля-зано от Хитлер и неговия наблюдателен полицай Химлер. Когато през октомври 1944 г. генералите на източните войски информирали Хитлер, че по времето на Англо-Американската инвазия на континента над 800 000 доброволци от изток служат в германската армия и около 100 000 служат във флота и военновъздушните сили, Химлер просто не повярвал и не прикрил страха си, че тази маса от хора може да бъде заплаха за германците.(74) Хитлер дори знаел още по-малко. На 23 март 1945 г. по време на конференция изразил изненадата си: « Ние не знаем какво става около нас. За моя най-голяма изненада, чух току-що за пръв път, че съществува Украинска СС дивизия. Нищо не знам по този въпрос!»(75) Ако до тогава движението на Власов и антисъветските неруски движения не даваха добър резултат, то със сигурност Хитлер щеше да е първият, който ще ги спре и разтури. До самия край, нито той нито неговите съратници не прозряха потенциала на тази сила. Дори последният опит да се промени тази политика остава безуспешен, защото те не разбират ( и не желаят да разберат) стремежите и желанието на неруските нации да отхвърлят съветската социалистическа система, както и правото на Русия да ръководи техните държави и народи. Това е основната причина за неуспеха на идеята на Химлер да се съберат всички антисъветските движения под знамето на генерал Власов. Вярно е, че Пражкия манифест признава правото на независимост на всички националности под (антикомуни-стическо) руско управление, но липсата на доверие към Русия възпряло сепаратистите да се присъединят. Като следствие на това Комитетът за освобождение на народите на Русия останал руско начинание. Неговата армия имала още по-голям руски привкус и командване. Трагедията на освободителното движение на Власов е, че то се бори за свободата на своя народ, воювайки на страната на народ, който иска да ги пороби! Неговата либерална програма е парадоксална. Същото важи и за националните антисъветски движения, съставени от неруски народи. Западните правителства не ги разбирали. По това време хората тръгнали с оръжие против СССР в очите на Запада били смятани за предатели на своята родина, които не заслужавали снизхождение. Това бил опростенчески поглед на нещата. От морална гледна точка украинците, белорусите, казаците, грузинците, арменците, тюркмените и членовете на всички неруски народи не са предатели. Няма значение в каква държавна система са се родили и в коя географска точка на света. Всички те воюват срещу власт, която не е тяхната власт и срещу държава, която не е тяхната държава, а е такава, която ги е заробила. Обратното на това руснаците на генерал Власов се бият само срещу своето правителство, но не и срещу своя народ. Още повече те се борят за освоождение на своя народ от система, която ги е поробила. Може да каже, че те са предатели на своето правителство, но не са предали интересите на народа си и, че в Съветска Русия правителството и народа не са едно и също нещо. В Русия никога не е имало демократично правителство. Държавата и правителството не съществуват за доброто на хората, а за целите на комунистическата върхушка. Генерал Власов, хилядите му войници и милионите подръжници са били добри руснаци, а не наемници на Хитлер, каквито за съжаление се превърнали и каквито Хитлер искал да бъдат. Още през есента на 1942 г. в меморандум на германското външно министерство е записано, че: «генерал Власов не е човек, който търси политически блясък, няма да стане наемник и няма да иска да бъде водач на наемници»(76) Той станал водач на метеж срещу съветската система не поради лично недоволство. Напротив! До последния момент на неговата служба в Червената армия той имал изключителна кариера. Бил част от управляващата върхушка. Измяната и предателството не стават бързо и в съзнанието на хора с низък морал. На негова страна почти един милион съветски граждани се биели рамо да рамо в редовете на германските нашественици и милиони други показвали симпатиите си към окупатора! Трябва да има някаква много сериозна причина за този феномен!
По наше мнение има една причина, която обяснява всичко - голямата омраза към съветската система. Омраза, по-голяма от вродения патриотизъм и лоялност към нечие правителство. Този, който не е виждал унижението и безкрайната деградация и падение на човешкото достойнство в съветския ад (и в социалистическия строй), не може да разбере, как идва момент, в който човек взима оръжие за битка с омразната система и дори застава на страната на враговете си. Отговорността за неговия бунт е на системата, а не на индивида! В такава ситуация думи като вярност и предателство губят своето значиние.
Ако в очите на хората германците, които се бориха и воюваха срещу Хитлер не са предатели, защо руснаците, които воюваха срещу съветската система и Сталин ще са предатели?
Колко малко хората от Запада разбират истинското състояние на проблема можем да разберем от текста на бюлетина, адресирана до съветските войници в германска униформа, хвърляна от авиацията на съюзниците във Франция през лятото на 1944 г. Този апел призовавал за спиране на въоръжената съпротива от страна на руските доброволци и обещанието, в замяна на това, като награда да бъдат върнати бързо със статут на военнопленници обратно в Съветския съюз! Ефектът от това бил, че формированията от доброволци се биели отчаяно до смърт до последния човек!(77) Известен е случаят с арменски батаьон, избит до последния човек в бой!(78)
Войниците добровлци от СССР били най-нещастните войници на Втората световна война. Лишени от своята родина, презирани от закрилниците си, изобщо считани за предатели - въпреки че не са били такива, често се налагало да се бият за чужди и омразни каузи. Единствената отплата, която получавали, била мъки и смърт, обикновено в «чужда» страна или принудително връщане обратно в ада, от който се опитвали да избягат. Старият генерал Ернст Кьостринг в разговор с американски полковник казал: « Ние германците поради нашата самонадеяност и гордост погубихме най-големия капитал, който съществува и може да съществува в борбата с болшевизма. Ние потъпкахме европейските ценности в представите на безброй руснаци. Остана ни малко, което може да даде плодове в бъдеще. Няма да ме разберете, когато казвам, че в последните няколко седмици Вие унищожихте този капитал за втори път, не само материално, но и в душите на всички онези, които разчитат на Вашата помощ и разбиране, след като германците не можаха да го сторят. Много лесно може да стане така, че скоро Вие ще търсите това, което сега не приемате!»(79)
Така свършва историята на руските доброволци служили в редовете на германските войски през Втората Световна Война.
Бележки:
1 «Wen Sie Verderben Wollen,» стр. 82-83.
2 «Soviet Opposition to Stalin,» стр.45.
3 «Panzer Leader,» стр.356; «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 76-78; «Soviet Opposition to Stalin,» pp. 42-43.
4 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 48.
5 Пак там., стр. 48-49.
6 Пак там., стр. 51.
7 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 80.
8 Пак там., стр. 118-119.
9 «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 80.
10 Steenberg, Sven. «Vlasov.» Alfred A. Knopf: New York, 1970. стр. 21. Според Sven Steenberg, бевш германски офицер запознат с РОА, генерал Власов е назначен за главнокомандващ на целия Северозападен фронт на 6 март 1942г.
11 Информацията за генерал Власов е цитирана от книгата «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 26-32.
12 «Vlasovskoye Dvizhenye v Svieti Dokumentov,» стр. 78.
13 «Wen Sie Verderben Wollen.» стр. 173-174.
14 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 58-60.
15 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 220.
16 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 62-63.
17 Пак там., стр. 63; Също в приложение II стр.176-187.
18 Както изглежда това правило е било пренебрегнато от дивизионния командир на германската 134-та пехотна дивизия, който според автора Alexander Dallin [«German Rule in Russia, 1941-1945»] твърди, че неговият персонал се е състоял от 50 % руснаци и други доброволци до края на 1942 г. - Редакционна бел.
19 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 45.
20 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 283-285.
21 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 45.
22 Според германски офицер от дивизията [Wolf-Dietrich Heike], дивизията е приела в състава си 4-ти и 8-ми «Galician» (Украинци) полицейски полкове - Редакционна бел.
23 Според авторите R. J. Bender & H. P. Taylor, от събраните около 80 000 украински доброволци са подбрани 13 000 с които е сложено началото на формиране на дивизията - «Uniforms, Organization And History of the Waffen-SS» Vol. IV. R. James Bender Publishing: San Jose, 1975. стр. 22.
24 «Prawda o Ukrainskiej Dywizji.».
25 «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 85.
26 В началото включва повечето от персонала на «Fremde Heer Ost» (Външни армии изток), ръководени от Reinhard Gehlen, включително офицери, които били 200 % убедени, че трябва да се организира Руска освободителна армия - като капитаните Wilfried Strik-Strikfeldt, Sven Steenberg, и Egon Peterson (сред по-активните), а по-късно включва повечето високопоставени генерали от Руския фронт, както и офицери от СС и дори от Нацисткия политически елит. - Ред. бел.
27 «Komitet Osvobozhdyeniya Narodov Rossii» - Ред. бел.
28 Soviet Opposition to Stalin, стр. 74.
29 Пак там., «Prague Manifesto,» Appendix IV, стр.196.
30 Wen Sie Verderben Wollen, стр. 424.
31 Soviet Opposition to Stalin, «Prague Manifesto,» стр. 196-199.
32 Пак там., стр.196-199.
33 Пак там., стр. 96. Казанцев твърди в своята Tretia Sila, стр. 290, че броят на доброволците до този ден бил 62 000, през ноември нарастнал до 300 000, а през декември вече бил над 1 000 000.
34 Това е едно от най-озадачаващите събития в цялата история на движението за създаване на доброволчески сили РОА. При един случай през декември 1944 г. цял полк от Червената армия дезертира изцяло и се присъединява към създадения от германците XV-ти Казашки кавалерийски корпус в Югославия. Същото се случва и когато пилотите на цяла ескадрила от самолети на Червената армия се приземяват зад германската линия и са готови да служат и се бият в редовете на КОНР!
35 Също така според германските стандарти за 1944/1945 година само две дивизии и една бригада са с пълен щат (над 20 000 човека в дивизия) оборудвани и въоръжени (двете пехотни дивизии разполагали дори с танкове Т-34 и самоходни противотанкови оръдия!) - Ред. бел.
36 По-подробно описание на тези части от доброволци влели се в двете КОНР дивизии има в «Hitler’s Eastern Legions, Vol.II - The Osttruppen» от Antonio J. Munoz, Axis Europa, Inc.: New York, 1997.
37 На базата на така наречената «Dabendorf» група, която организира тренировъчно училище за руски доброволци под същото име и съставена от руски офицери. - Ред. бел.
38 Soviet Opposition to Stalin, стр. 97.
39 - 40 Според списъците на военната полева поща часта е посочена като пехотна дивизия [600. Infanterie-Division (russ.)], но както се посочва в приложението тя е «чудесно екипирана пехотна дивизия», включваща в състава си и бронирана част! - Ред. бел.
41 Докато коментарите на General Anders за състоянието на бригадата Камински в Muensingen, и нейното поведение във Варшава са верни то (1) тя никога не е била част от Waffen-SS, въпреки че Химлер имал такова намерение (2) поведението на войниците и действията на бригадата са образцови като сериозна антипартизанска бойна единица, действаща в района на Локот - Брянски регион. Разложението и превръщането в недисциплинирана продажна тълпа започва след преместването й в Белорусия в края на 1943 година. По-детайлно представяне на тази дивизия вж. «The Kaminski Brigade: A History» от Antonio Munoz (Axis Europa: Bayside, 1995). - Редакционна бел.
42 Wen Sie Verdeben Wollen, стр. 441.
43 Отново, може би General Anders говори за състоянието на частта в началото, при нейното формироване, защото приложението на книгата показва, че дивизията е напълно комплектована, въоръжена и оборудвана с всички щатни оръжия, правейки я равностойна на всяка германска военна част. След 2 април 1945 г. оръжията посочени в приложението са на дивизионно командване. - Ред. бел.
44 Tretia Sila, стр. 302.
45 Отново германски документи сочат часта като пехотна дивизия [650. Infanterie-Division (russ.)].- Ред. бел.
46 Още веднъж, германски документи сочат, че часта е била във Военнен окръг 5 ( Wehrkreis V), разположена в лагера за обучение Хойберг, по-късно преместена в Muensingen. - Ред. бел.
47 Това отново не е цялата картина, защото германският военен историк Joachim Hoffman твърди, че няколко Ost-bataillonen са включени в състава на дивизията: 427, 600, 642, 667, 851, III-rd Bataillon/ (russiche) Grenadier Regiment 714, и Bau Pioneer (инженерни войски) Bataillon 851. [«Die Geschichte der Wlassow-Armee» von Joachim Hoffman. 1986 Rombach: Verlagshaus KG, Freiburg im Breisgau]. - Ред. бел.
48 Това е много вероятно. На 29 март 1945 г. бойците от Казашкия кавалерийски корпус единодушно гласували да преминат на подчинение на генерал Власов (след като провъзгласили фон Панвиц за първия в историята атаман от неказашки произход) и отхвърлили казашкото командване на генерал Краснов. Както споменава и General Anders тези промени в командването никога не настъпили, тъй като не били одобрени от Химлер чак до 29 април 1945 г., когато до края на войната оставали няколко седмици. За казаците било невъзможно да достигнат до местоположението на войските на генерал Власов и да се присъединят към тях.- Ред. бел.
49 Всъщност Anders не е обърнал внимание на третият КОНР контингент изпратен от Дания, когото военните историци определят като 1064 Russian Grenadier Regiment от 599th Russian Brigade, докато други автори твърдят, че това е 1604 Russian Regiment от същата бригада [който всъщност е преформирования Grenadier Regiment 714th (Russian)]. Също така 1-ва КОНР дивизия воюва при Furstenberg-Erlenhof (около 30 километра южно от Frankfurt an Oder). Командването на полковник Сахаров на «150-strong light armored contingent» продължило от 9 февруари 1945 до края на месеца или първата седмица на март, когато се завърнали в Muensingen. В началото частта воюва срещу съветското предмостие при Нойловин, а след това в Померания, където си спечелила слава, взимайки в плен много съветски войници. На полковник Сахаров помагал граф Григорий фон Ламсдорф. И двамата са изпратени в Дания, където поели един от трите полка на 599-th Russian Brigade (транспортиране с жп транспорт бил осигурен само за единия от полковете) и били изпратени в посока на Щетин. Там те били предадени под командването на Ото Скорцени, който междувременно поел защитата на този град на река Одер. Полкът с командири Сахаров и Ламсдорф воювал южно от Щетин от 10 март до 10 април 1945 г., когато по заповед на Сахаров напуснал бойната линия и се насочил на юг (към Власовите 1-ва & 2 -ра дивизия). Пълна загадка е как са успели да стигнат, но е факт, че Сахаров, Ламсдорф и техния полк достигнали до зоната командвана от Власов около 19 април 1945 г. при Родеберг (близо до Дрезден).- Ред. бел.
50 Всъщност Власов казал на командира на 1-ва дивизия генерал Буняченко, че е невъзможно да се проведе атака и, че той само трябва да направи един опит след което да се изтегли незабавно. Атаката трябвало да се проведе, защото Химлер заявил на Власов, че бъдещото разрастване на КОНР зависи от постигнатите начални резултати на бойните му части, които трябва да се «докажат» на бойното поле. Атакували четири часа, след което се изтеглили. Трябва да бъдем честни спрямо генерал Сергей Кузьмич Буняченко и момчетата от 1-ва КОНР дивизия и да признаем, че условията били изключително трудни и местността неподходяща за атака (тя започнала в 5 ч. сутринта на 14 април 1945 г.), главно поради (1) блатистата и тясна полоса за атака, (2) загражденията от бодлива тел поставени от червената армия и (3) фланговия и артилерийски огън от насрещния по-висок бряг на реката.- Ред. бел.
51 Генерал Власов станал «удобно-неоткриваем» и германците не направили оплакване за оттеглянето на Буняченко.- Ред. бел.
52 Според Sven Steenberg («Vlasov» Alfred A. Knopf: New York, 1970), германското командване на сухопътните войски или Главното армейско командване мобилизирали 2-ра дивизия, служителите на военното училище и резервната бригада и ги изпратили по посока на гр. Линц в Австрия за да се включат в армейска група Rendulic. По това време (края на април 1945) 1-ва КОНР дивизия къщо се придвижвала с марш на юг. - Ред. бел.
53 Чехите дали гаранция на Буняченко, че той и войниците от неговата дивизия ще получат политическо убежище в Чехословакия, ако се включат във въстанието на тяхна страна. Власов не вярвал, че чешките демократи могат да действат самостоятелно без одобрението на американците. В същия момент било ясно, че американците нямали желание да преговарят с така наречените от техния комунистически съюзник в Москва «предатели ренегати». След разгорещени спорове Власов разрешил на Буняченко да следва собственото си убеждение, тъй като повечето от хората в дивизията имали желание за «разплата» с техните германски покровители за годините на пренебрежение, пропуснати възможности и унижения.- Ред. бел.
54 Или били накарани (удобно за чехите) да повярват. - Ред. бел.
55 При описанието на действията на 1-ва дивизия се основаваме на написаното в «Soviet Opposition to Stalin», стр. 98-102.
56 Съдбата на 2-ра дивизия е описана в «Wen Sie Verdeben Wollen», стр. 514-517.
57 Пак там., стр. 117-118.
58 Пак там., стр. 117-118. В допълнение. Този район е контролиран от Трета американска армия, водена от генерал Джордж Патън. Неговите антикомунистически убеждения били широко известни. Неговото желание да продължи войната против съюзниците си от Съветския съюз е повод за много скандали разисквани нашироко във вестниците.- Ред. бел.
59 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 564.
60 Истината е, че международните закони изисквали само тези, които са били съветски граждани на 22 юни 1941 г. да бъдат изпратени обратно. Тези постулати изключвали повечето от хората, които съставлявали Russian Guard Corps (в Сърбия); Но комунистите и англичаните имат собствено мнение за това кой подлежи на третиране по тези закони! - Ред. бел.
61 Това звучи като извинението, което много германци дават за «холокоста» над еврейския народ! За тези клетници предаването им от Великобритания и САЩ на «милостта» на Сталин и неговите палачи, представлява «холокост» за 2 000 000 човека, много вярно представен от Nicholas Bethell в класическото историческо изследване: «The Last Secret» (Basic Books, Inc.: New York, 1974).- Редакционна бел.
62 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 571-572.
63 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 116.
64 Пак там., стр. 116-117.
65 Пак там., стр. 119.
66 Както споменахме по-горе тези закони били използвани от Съюзниците и руснаците, когато и както им изнасяло. Характерен е случая с германския генерал фон Панвиц и казаци от царистката ера като: Шкуро, Краснов, Клич и Гирей. Шкуро е известен на британците офицер, които го наградили със висши военни почести през 1919 г. Ясно е, че британците са били наясно кой е той и кои са хората му. Въпреки това всички те са предадени на комунистите! - Ред. бел.
67 Soviet Opposition to Stalin, стр. 120.
68 Много добре е представено зараждането, развитието и основните грешки на доброволческото движение и сформирането на военни част в книгата «Hitler’s Eastern Legions, Volume II - The Osttruppen» от Antonio J. Munoz (Axis Europa: Bayside, 1997).- Ред. бел.
69 Soviet Opposition to Stalin, стр. 96.
70 Да не споменаваме регулярните германски доброволци и редовно служещи, които често пъти показвали липса на такт и разбиране, когато ставало дума за доброволци от източния фронт.- Ред. бел.
71 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 325.
72 Пак там., стр. 402.
73 Между юни и декември 1944 г. Съюзниците заловили над 74000 доброволци, а от януари до април 1945 г. допълнително още около 30 000. («Hitler’s Eastern Legions, Vol. II - The Osttruppen.» Axis Europa: Bayside, 1997. Стр. 30. - Ред. бел.
74 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 410-411.
75 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 96.
76 Пак там., стр. 36.
77 Пак там., стр. 116.
78 Противно на поведението на един арменски батальон, който въстанал в Холандия. (вж. «Eastern Troops in Zeeland, Netherlands 1943-1944» от Hans Houterman).- Ред. бел.
79 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 579.
ОБРЪЩЕНИЕ НА РУСКИЯ КОМИТЕТ КЪМ БОЙЦИТЕ И КОМАНДИРИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ, КЪМ ЦЕЛИЯ РУСКИ НАРОД И ДРУГИТЕ НАРОДИ
Другари и братя! Бълшевизмът е враг на руския народ. Той донесе неизброими беди на нашата Родина и накрая въвлече Руския народ в кървава война за чужди интереси. Тази война донесе на нашето Отечество невиждани страдания. Милиони руснаци заплатиха с живота си престъпните стремежи на Сталин да господства над света, за свръхпечалбите на англо-американските капиталисти. Милиони руснаци са инвалиди и завинаги загубиха възможността да се трудят. Жени, старци и деца гинат от студ, глад и непосилен труд. Стотици руски градове и хиляди села са разрушени, взривени и изгорени по заповед на Сталин. Историята на нашата родина не помни такива поражения и щети, каквито понесе Червената армия по време на тази война. Независимо от самоотвержеността на бойците и командирите, независимо от храбростта и жертвоготовността на Руския народ, се губеха битка след битка. Виновни за това са гнилата болшевишка система и бездарността на Сталин и неговия главен щаб. Сега, когато болшевизмът се оказа неспособен да организира отбраната на страната, Сталин и неговата клика продължават с помощта на терора и лъжлива пропаганда да тикат хората към гибел и смърт, желаейки с цената на кръвта на целия руски народ да се задържат на власт, макар и само за още малко време.
Съюзниците на Сталин - английските и американски капиталисти - предадоха руския народ. Използвайки болшевизма за завладяване на природните богатства на нашата Родина, тези плутократи не само, че спасяват своята кожа с цената на милиони руски живота, но и сключиха със Сталин тайни грабителски договори. В същото време Германия води война не против Руския народ и неговата родина, а само против болшевизма. Германия не посяга на жизненото пространство на руския народ и неговите национално-политически свободи. Национал-социалистическа Германия на Адолф Хитлер си е поставила за цел да създаде Нова Европа, без болшевики и капиталисти, в която Европа на всеки народ ще бъде осигурено почтено място. Мястото на руския народ е в семейството на европейските народи и неговото място в Нова Европа ще зависи от приноса му в борбата против болшевизма и унищожаването на кървавата власт на Сталин и неговата престъпна клика. Това е работа за самия руски народ.
За обединение на руския народ и ръководство на борбата против ненавистния режим, за сътрудничество с Германия в борбата с болшевизма за построяване на Нова Европа, НИЕ, синовете на нашия народ и патриоти на своето Отечество създадохме Руски комитет.
Руският комитет си поставя следните цели: а) Сваляне на Сталин и неговата клика и унищожаване на болшевизма. б) Сключване на почтен мир с Германия. в) Създаване заедно с Германия и другите народи на Европа на Нова Русия без болшевики и капиталисти.
Руският комитет поставя в основите за построяването на Нова Русия следните принципи:
1. Премахване на принудителната работа и създаването на реални права за труд на работниците. Свобода на избора на професия; 2. Премахване на колхозите и планомерно връщане на земята в частна собственост на селяните. 3. Възстановяване на търговията, манифактурата и занаятите. Даване на възможност за участие на частните производители в икономиката на страната; 4. Предоставяне възможност на интелигенцията да твори свободно за благото на хората; 5. Лична свобода за всеки. Гарантиране на социална справедливост и защита на работещите от експлоатация; 6. Право на образование, почивка и осигурена старост; 7. Премахване на терора и насилието. Свобода на вероизповеданието, словото, печата и събранията. Гарантирана неприкосновеност на жилището; 8. Гарантирани национални свободи и права на хората от всички националности; 9. Незабавно освобождаване на всички политически затворници на болшевизма, връщане от затворите и лагерите в Родината на всички подложени на репресии заради борбата си против болшевизма; 10. Възстановяване на разрушените по време на войната градове и села за сметка на държавата. 11. Възстановяване на разрушените по време на войната държавни заводи и фабрики; 12. Отказване да се плащат грабителските договори сключени от Сталин с англо-американските капиталисти; 13. Гарантирани пенсии за инвалидите от войната и техните семейства.
Свято вярвайки, че на основата на тези принципи може и трябва да бъде построено щастливото бъдеще на руския народ, Руският комитет призовава всички руснаци, намиращи се в освободените територии и в областите, които са още под болшевишко робство, работниците, селяните, интелигенцията, бойците и командирите, политработниците да се обединят в борбата за спасяването на Родината, против нейния най-зъл враг - болшевизма.
Руският комитет обявява за врагове на народа Сталин и неговата клика. Руският комитет обявява за врагове на народа всеки който служи доброволно на органите на болшевизма - специалните отдели, НКВД, заградотрядите. Руският комитет обявява за врагове на народа тези, които унищожават ценности, принадлежащи на руския народ. Дълг на всеки верен син на народа е да унищожава тези врагове, тласкащи нашата родина към нови нещастия. Руският комитет призовава всеки руснак да изпълни своя дълг! Руският комитет призовава бойците и командирите от Червената армия и всички руснаци да преминат на страната на Освободителната армия, действаща в съюз с Германия. На всички преминали на страната на борбата против болшевизма се гарантира живота и непрекосновеност, независимо от предишните им дейности и служба. Руският комитет призовава руснаците да въстават на борба против ненавистния болшевизъм, да създават партизански освободителни отряди и да насочат оръжие против угнетителите на народа - Сталин и неговите лакеи.
Руснаци! Другари и братя! Стига сме проливали народна кръв! Стига вдовици и сираци! Стига глад, принудителна робска работа и мъчения в болшевишките зандани! На борба за свобода! На бой за святото дело на нашата Родина! На смъртен бой за щастието на руския народ! Да живее почтения мир с Германия, поставящ началото на вечно сътрудничество между германския и руския народ!
Да живее руския народ, равноправен член на семейството на народите на Нова Европа!
Председател на Руския комитет: Генерал-лейтенат А.А.Власов
Секретар на Руския комитет: Генерал-майор В.Ф.Малышкин
27 декември 1942 г., гр. Смоленск
Манифест на комитета за освобождение на народите на Русия
Съотечественици! Братя и сестри! В час на тежки изпитания трябва да решим съдбата на нашата Родина, нашите народи, нашата собствена съдба! Човечеството преживява епоха на велики сътресения. Сегашната световна война е смъртоносна схватка на противоположни политически системи. Борят се силите на империализма, водени от плутократите на Англия и САЩ, чието величие се крепи на угнетените и експлоатирани народи и страни по света. Борят се силите на интернационализма, начело с кликата на Сталин, мечтаещи за световна революция и унищожаване на националната независимост на другите страни и народи. Борят се свободолюбивите народи, които желаят да живеят своя живот съгласно тяхното историческо и национално развитие.
Няма по-голямо престъпление от това което прави Сталин - да разорява страни и държави и да потиска и заробва народи, които искат да запазят земята и обичаите на своите предци и със собствен труд да изграждат своето щастие. Няма по-голямо престъпление от това да поробваш друг народ и да му налагаш своята воля. Силите на разрушението и робството прикриват своите престъпни цели с лозунги в защита на свободата, демокрацията, културата и цивилизацията!
Под думите, «защита на свободата», те разбират завземане на чужди земи! Под думите, «защита на демокрацията», те разбират насилственото налагане на собствената политическа система на други държави. Под думите, «защита на културата», те разбират разрушаване на паметниците на културата и цивилизацията създавани през хилядолетията с труда на други народи!
За какво се борят в тази война народите на Русия?
Защо те са обречени на неизчислими жертви и страдание?
Народите на Русия повече от четвърт век изпитват на гърба си тежестта на болшевишката тирания. С революцията от 1917 г. народите, населяващи руската империя, искали да осъществят своите стремежи към справедливост, общо благосъстояние и национални свободи. Те въстанали против отживелия царски строй, който не искал, а и не можел да премахне причините, пораждащи социална несправе-дливост, крепостничество, икономическа и културна изостаналост. Партиите и деятелите не се решили на смели реформи след свалянето на царизма в Русия през февруари 1917г. Със своята двойствена политика, съглашателство и нежеланието да вземат в свои ръце отговорността за развитието в бъдеще, те не оправдаха народното доверие. Народът стихийно тръгна след тези, които му обещаха незабавено мир, земя, свобода и хляб и други радикални лозунги!
До преди две години Сталин още можеше да залъгва хората с думи за отечествения и освободителен характер на тази война. Но сега Червената армия премина държавните граници на Съветския съюз. Нападна Румъния, България, Сърбия, Хърватия, Унгария и залива с кръв чужди земи. Стана очевиден истинският характер на продължаваната от болшевиките война. Нейната цел е да укрепи още повече господството на сталинската тирания над народите на СССР и да установи такова кърваво господство в целия свят.
гр. Прага
14 ноември 1944 г.
Марш на Руската Освободителна Армия
Мы идем широкими полями
На восходе утренних лучей.
Мы идем на бой с большевиками
За свободу Родины своей.
Припев: Марш вперед, железными рядами
В бой за Родину, за наш народ!
Только вера двигает горами,
Только смелость города берет!
Только вера двигает горами,
Только смелость города берет!
Мы идем вдоль тлеющих пожарищ
По развалинам родной страны,
Приходи и ты к нам в полк, товарищ,
Если любишь Родину, как мы.
Припев
Мы идем, нам дальний путь не страшен,
Не страшна суровая война.
Твердо верим мы в победу нашу
И твою, любимая страна.
Припев
Мы идем, над нами флаг трехцветный.
Мы шагаем по родным полям.
Наш мотив подхватывают ветры
И несут к московским куполам.
Припев
ВИ КАНИ
На 09. IX. 2009 г. (сряда) от 18.00 часа
във Възрожденското килийно училище
гр. Кюстендил
по случай отбелязването на
65 години от окупирането на България
от войските на СССР
в едностранно обявена война
на 5 - 9 септември 1944 г.
НА ДИСКУСИЯ ПО ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕМА:
РУСКИТЕ ДОБРОВОЛЦИ В ГЕРМАНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА
Автори - ген.лт. Владислав Андерс и Антонио Муньос
Не е известно кога са създадени първите части, съставени от доброволци от СССР и от държавите, окупирани след 1939г. от Съветския съюз, участвали в боевете на Втората световна войната на страната на Германия. Тяхното създаване е обвито в дълбока тайна. Главната причина е желанието на германските бойни командири да запазят в тайна от Хитлер съществуването на такива части, тъй-като той бил категорично против всяка форма на участие на съветски граждани във войната срещу СССР.
Нуждите на германската армия на Източния фронт и неудържимото желание на стотици офицери и хиляди пленени и дезертирали от Червената армия руски войници и почти цялото население на завзетите територии на Съветския съюз, принуждават бойните командири от германската армия да приемат на служба доброволци, готови да се сражават срещу болшевизма и комунизма, независимо от ясните заповеди на германското главно командване. Хитлер бил неприятно изненадан, когато разбрал за съществуването на такива бойни части. В края на войната безнадеждното военно положение на Третия райх по фронтовете го принудило да приеме тяхното съществуване.
Създаването на части от доброволци от източна Европа било подчинено (в пълна тайна) на разузнавателното отделение на германския генерален щаб, така наречената «Fremde heere ost». Офицерите от този отдел оценили важното значение на една анти-съветска руска армия, сражаваща се на германска страна и възможния ефект за влияние върху хода на войната. Идеята била одобрена изцяло и от пропагандния отдел Wehrmacht propaganda IV, който ръководел психологическата война от двете страни на източния фронт и ръководел специални военнопленнически лагери-школи за подбрани пленници, подготвяни за диверсионни акции и специални операции.
Част от германските генерали също подкрепяли идеята за създаване на доброволческа армия, но мнението им дълго време не било чуто от Хитлер.
През есента на 1941г. Фелдмаршал Бок изпратил в Главната квартира на Хитлер детайлно разработен план за организирането на Освободителна армия от 200 000 руски доброволци и за формирането на местно правителство в района на Смоленск. През месец ноември той бил върнат с резолюция: «Такива теми не може да бъдат дискутирани с Фюрера» и че «политиката не е в прерогативите на командващия армията». Разбира се, че фелд-маршал Кайтел, който написал тази резолюция не е докладвал за този план на Хитлер.(1)
Предшественик на частите от доброволци били спомагателните войскови части, съставени през есента на 1941 година на полувоенен принцип от германскиге командири на фронтовите части. По собствена инициатива те сформирали помощни войски за различни дейности, съставини от съветски дезертьори, затворници и добро-волци от местното население. Така наречените «Хиви» (Hilfswillige - желаещи да помагат) били назначавани за санитари, шофьори, пазачи, работници в складове и др. Експериментът надминал всички очаквания. През пролетта на 1942г. в тила си германската армия имала подкрепата на над 200 000 руски доброволци, а в края на същата година броят им нарастнал на над 1 000 000.(2)
Следващата стъпка, предприета от германските полеви командири, зад гърба на Хитлер, била създаването на доброволчески военни отряди наречени «Osttruppen». Те били облечени в германска военна униформа, въоръжени и със задача да охраняват обекти в тила (железопътни линии, пътища, да прочистват територии от партизани и понякога да заемат маловажни участъци от фронта). Големината на тези отряди рядко надминавала батальон. През лятото на 1942 г. в тила на групата армии «Център» действали шест такива помощни батальона.
Една от първите доброволчески формации била РОНА (Руска освободителна народна армия). Тя била създадена от съветския капитан Камински, който бил повишен от германците в чин генерал-майор. Неговата армия, която в същност по численост не надминавала дивизия, в началото се биела със съветските партизани, а после и на фронта. През лятото на 1944г., след значителни загуби на личен състав, РОНА била изтеглена в Източна Прусия. Химлер успял да я вземе от командването на сухопътните войски и под свое ръководство я реорганизирал като СС бригада. Тази бригада си спечелила печалната слава на шайка от жестоки и безмилостни убийци, особено след потушаването на въстанието във Варшава през 1944 г. От деянията им се възмущавали и дистанцирали дори руските доброволци. Само германската СС бригада Дирлевангер, съставена от германски затворници и концлагеристи, можела да сравнява позорните си деяния с нея.(3) След потушаването на Варшавското възстание, по заповед на Химлер, Камински бил разстрелян и остатъците от бригадата били придадени към новосформиращата се тогава армия на генерал Власов.
В края на 1941г. били създадени Дружината на Гил-Радионов в Белорусия и близо до Смоленск Руската национална народна армия. Същевременно през 1943 една СС формация била разформирована, а съставената от Вермахта бригада Боярски последвала нейната съдба. Освен тези големи части били сформирани и няколко доброволчески батальона, роти и ескадрони. В началото те имали неофициален статус, но по-късно получили официално признание. Повечето от тях, съставени от доброволци с руска националност, по-късно били присъединени към Руската освободителна армия, която не била армия във военен организационен смисъл, а име дадено на всички руски доброволчески формирования, които признавали генерал Власов за свой командир.
В по-добро положение били така наречените «Източни легиони» (Ostlegionen), които съгласно концепцията на Розенберг били съставени от неруски доброволци. Хитлер ги ограничил до националности, живеещи далече от границите на «Великия райх». На 30 декември 1941г. секретен меморандум заповядва на Главното командване да създаде: 1. Туркестански легион, съставен от доброволци от тюркмени, узбеки, казаци, киргизи, каракалпаки и таджики. 2. Кавказки мохамедански легион, съставен от азери, дагестанци, ингушети, лезгини и чеченци. 3. Грузински батальон. 4. Арменски легион.(4)
За разлика от неофициалните формирования, Източните легиони имали национални комитети още при формирането си с доброволци. Трябва да се каже, че «легион» не било тактическа военна формация, а тренировъчни лагери, където се подготвяли националните формирования - в повечето случаи с големина на батальон. Изглежда, че 162-ра Тюркменска пехотна дивизия, съставена от германци, тюркмени и азери, била най-голямата сред тях. По думите на командира на дивизията нейните бойни качества били като на редовна германска пехота.(5) По твърдения на кавказките ръководители, броят на доброволците от Кавказкия район в подкрепа на германската армия надвишавал 102 300 човека.(6)
Германските командири изпитвали симпатии към казаците без да споделят техните политически амбиции за създаването на независима казашка държава - Казахия. Казашката смелост, омразата им към Съветския съюз и оказаната помощ в борбата срещу съветските партизани дали бързо ефективни резултати още от първите дни на войната.
През лятото на 1942 г. в гр. Могильов били създадени казашки кавалерийски отряди. Командир на отрядите бил бившият съветски майор Кононов, който преминал на страната на германците при първата възможност, заедно с войниците от полка си. На тях била поверена охраната на пътищата и железопътните линии, както и борбата срещу съветските партизани.(7)
С преместването на фронта на юг към Кавказ и Волга германските войски достигнали до територии населени с казаци. Казаците от векове живеели на племена. По времето на гражданската война в Русия през 1917 - 1920 г. били създадени шест казашки федерални републики. Казаци от Дон, от Кубан, от Терек, от Ораниенбург, от Урал и от Астрахан.
Републиките били ликвидирани от болшевиките с голяма жестокост. (Същото се случило и с българите живеещи на територии попаднали в Съветския съюз.) По тези причини казаците посрещнали германците като освободители. Цялото население на градовете, селата и махалите излизало навън да посреща германските войни с цветя, храна и всякакви подаръци, пеейки националния казашки химн.
Цели казашки полкове от Червената съветска армия идвали в пълен състав в редовете на германската армия. Създавали се и нови, от доброволци, които пристигали от всякъде, облечени в традиционната казашка униформа и въоръжени със саби, пистолети, ками и пушки заровени в скривалища от десетилетия. Казашкият дух бил жив въпреки смазващите години на комунизъм и съветска социалистическа власт!
Героят от гражданската война, атаман Кулаков, за когото още от 1919 г. се сматало че е убит, се появил от скривалището си и съпровождан от стотици казаци облечени във великолепни униформи, яздещи огромни коне, триумфално преминали в параден строй през град Полтава с надеждата, че най-после е дошъл краят на руското робство. Хиляди казаци военнопленници предложили да служат в битката против комунизма.
Дори остатъците от калмикски племена, наброяващи само около 60 - 80 000 човека сформирали и екипирали 16 кавалерийски ескадрона, с които прочистили степите от остатъците на съветската армия, без да покажат капка милост към доскорошните си поробители. Това била разплатата на казаците за десетилетния терор от страна на комунистическата власт и палачите от НКВД.
Германският генерал Кьоестринг, който от август 1942 г. станал губернатор на Кавказ, познавал добре Русия и руската история. Той често казвал, че има чувството че сънува или гледа грандиозен исторически филм.(8)
Набирането на казаци-доброволци за германската армия ставало под патронажа на Казашкото Национално Освободително Движение, чиято главна цел била създаването на независима казашка република.
През лятото на 1943 г. е сформирана Първа казашка дивизия под командването на генерал фон Паннвиц. Тя се състояла от шест кавалерийски полка. Малко по-късно дивизията се разрастнала в XV SS казашки кавалерийски корпус, който наброявал 50 000 човека. В последствие са сформирани още две казашки бригади, дванадесет казашки запасни полка и няколко по-малки формирования, причислени към германски военни части. Като цяло общият брой казаци, воювали в редовете на германските въоръжени сили, надминал 250 000 човека.(9)
Трябва да се отбележи, че даването на статус на SS войски било дело на Химлер, който по този начин се опитвал да предотврати политическото влияние на чуждестранните военни формирования от доброволци. Германците използвали казаците за борба срещу съветските партизани, за охрана на тила и рядко за действия на фронтовата линия. По-късно накои казашки формирования били преместени във Франция и Югославия. Казашките командири напразно протестирали, че казашките войски трябва да бъдат използвани само на територията на Казахия в борбата срещу съветските поробители!
Междувременно малка група германски офицери и цивилни служители, независимо от трудностите, продължили с усилията си да създадат Руска Освободителна Армия от стотиците хиляди доброволци, които искали да воюват срещу Съветите. Техните надежди се засилили, когато бил намерен руският «де Гол» - генерал Андрей Андреевич Власов, бивш командващ на Тридесет и седма и Двадесета съветска армии и по-късно заместник командир на фронта на река Волков.(10)
Генерал Власов е син на руски селяни от Нижнигород. Район който независимо, че не бил населен с богати хора бил смятан от болшевиките за кулашки. Населението било третирано като кулаци! Младият Власов завършил основно училище с финансовата подкрепа на брат си. Продължил образованието си в Теологичния, а по-късно в Агрономическия факултет на университета в Нижнигород. През пролетта на 1919 г. е повикан в редовете на Червената армия. След едномесечно обучение в полка Власов е изпратен на четиримесечна школа за младши офицери. Като младши лейтенант е изпратен на фронта за да се бие срещу «белите». В комунистическата партия постъпил чак през 1930 г. Тогава в кариерата му настъпил пълен обрат и пред него се отворили големи перспективи.
През 1938 г. вече като генерал-майор Власов бил съветски военен съветник на Чай-Кан-Ши в Китай. През декември 1939 г. се завръща в Русия и му е поверено командването на дивизия. В началото на войната с Германия командва танков корпус и армия. Взима активно участие в битката при Киев и защитата на Москва.
През март 1942 г. става заместник командир на Волковския фронт. В средата на юни 1942 г. съветските войски при река Волков са обградени в горите без храна и доставки и до края на месеца се предават на германците. Генерал Власов станал военнопленник.(11) Специалистите от IV пропагандна секция ( WPrIV ) като научили, че Власов е важен офицер от червената армия проявили веднага интерес. Той бил преместен в специален лагер за висши офицери военнопленници и подложен на умела пропаганда. Скоро германските поддръжници на колаборационизъм с антисъветските движения били убедени, че този военнопленник е човека когото търсят. Неговото лично обаяние, поведението му, ораторските му качества и особено талантът му да вдъхновява и създава чувство на доверие, както и опитът му на висш офицер от Червената армия ясно показвали, че това е човекът който трябва да оглави Освободително движение и армия, която въпреки изричните заповеди на Хитлер започнала да се сформира. През септември 1942 г. все още във лагера за военнопленници геверал Власов разпространил апел с призив до офицерите от Червената армия и руската интелигенция да отхвърлят режима на комунистите и Сталин, когото обвинявал за всички злини, стоварили се върху Русия. Апелът съдържал и нацистка пропаганда, включена при отпечатването му без знанието на самия Власов.(12)
Листовките били хвърляни с хиляди от самолетите на Луфтвафе. Германските поддръжници на генерал Власов възлагали големи надежди на тях. Надявали се, че ефектът от тях ще принуди Хитлер най-после да разреши създаването на Освободителна армия. Ефектът от апела наистина бил впечатляващ. Всеки ден главното командване на Вермахта започнало да получава рапорти от частите си, че хиляди дезертьори от Червената армия се предавали и търсели начин за включване в армията на генерал Власов за борба срещу Съветската власт. Тези рапорти разгневили Хитлер. Стигнало се до там, че по негова заповед фелдмаршал Кайтел забранил на всички, включително и на офицерите от Генералния Щаб, да изпращат меморандуми или рапорти с тема включваща генерал Власов или създаването на Руска освободителна армия.(12) Това не обезкуражило подръжниците на идеята за създаване на антисъветско движение. Те постъпили по необичаен начин. Направили нещо нечувано за времето на режима на Хитлер - без негово знание и без официално разрешение, създали през декември 1942 г. Руски национален комитет с председател генерал Власов. Това било трудно решение поради силната опозиция на неруските националности. Решено било център да бъде град Смоленск, където бил подписан и разпространен «Смоленски манифест». В неговите 13 точки манифестът обещавал следното:
1. Премахване на принудителната работа и създаването на реални права за труд на работниците. Свобода на избора на професия; 2. Премахване на колхозите и планомерно връщане на земята в частна собственост на селяните. 3. Възстановяване на търговията, манифактурата и занаятите. Даване на възможност за участие на частните производители в икономиката на страната; 4. Предоставяне възможност на интелигенцията да твори свободно за благото на хората; 5. Лична свобода за всеки. Гарантиране на социална справедливост и защита на работещите от експлоатация; 6. Право на образование, почивка и осигурена старост; 7. Премахване на терора и насилието. Свобода на вероизповеданието, словото, печата и събранията. Гарантирана неприкосновеност на жилището; 8. Гарантирани права и свободи на хората от всички националности; 9. Незабавно освобождаване на всички политически затворници на болшевизма, връщане от затворите и лагерите в Родината на всички, подложени на репресии заради борбата си против болшевизма; 10. Възстановяване на разрушените по време на войната градове и села за сметка на държавата. 11. Възстановяване на разрушените по време на войната държавни заводи и фабрики; 12. Отказване да се плащат грабителските договори, сключени от Сталин с англо-американските капиталисти; 13. Гарантирани пенсии за инвалидите от войната и техните семейства.
Освен това манифестът твърди, че «Германия, водена от Адолф Хитлер, се бори за създаването на «Нов ред» в Европа, без болшевики и капиталисти», което било добавено от германските специалисти по пропаганда. Той завършва с апел към войниците и офицерите от Червената армия да се включат в редовете на Народната освободителна армия, която се бие на германска страна. С него подръжниците на руско-германското сътрудничество искали да поставят германските власти пред свършен факт.(14) Рискованото им начинание не успяло. Никой от вестниците, контролирани от германците, дори не споменал за създаването на Комитета и Манифеста. Разпространяването на манифеста било забранено. На Смоленск било отказано да стане център на Националния комитет. Съветските граждани от окупираните територии разбрали за съществуването му от бюлетини предназначени за пускане над руска територия, но пуснати «по погрешка» над вече завзетите от германци територии.
Независимо от ограниченията, през януари 1943 г. кампанията с бюлетините дала такъв резултат, че командването на група армии Център и Север повикали генерал Власов да посети техните позиции и да държи речи пред военнопленниците, съветските доброволци и местното население. През март 1943 г. генерал Власов, който имал свобода на движение, посетил Смоленск, Могилев, Бобруйск, Борисов, Орша и други места. Навсякъде неговите речи ентусиазирали хиляди негови нови привърженици. По-късно след кратка почивка посетил позициите на група армии Север. През март негово писмо било публикувано във вестниците. В него той обяснявал мотивите си да поведе борбата против болшевизма.
През втората половина на април се разразила очакваната буря. Фелдмариал Кайтел искал да знае кой е разрешил на Власов да прави политически декларации. Заплашил с тежки последствия виновниците, които са разрешили на Власов да се появява на публични места и да се нарича «бъдещият водач на руснаците». Няколко дни по-късно Кайтел издал нова заповед, в която разяснил, че Власов е само военнопленник, който с «безсрамните» си речи е ядосал Фюрера така, че Хитлер напълно забранил да се споменава името Власов в негово присъствие. Същият трябвало незабавно да бъде върнат във военнопленническия лагер и държан под строга охрана. Ако в бъдеще време Власов отново се покаже някъде на публично място да бъде арестуван и предаден на Гестапо.(15) Приятелите на генерал Власов успели да му издействат престой в Берлин - под надзор. Всъщност надзорът бил фиктивен. Междувременно кампанията с листовките вървяла с пълна сила. Скоро от всички армейски групи започнали да пристигат рапорти, че е крайно необходимо публикуването на политически декларации и промяна на отношението към антисъветските доброволци. В противен случай задържането на източните територии ще бъде невъзможна за изпълнение задача.
С помощта на Розенберг били направени опити да се повлияе на Хитлер да промени мнението си по този въпрос. Проблемът бил, че Розенберг смятал създаването на Руски национален комитет за конкурентен на неговата концепция. След няколко месеца генерал Власов се отказал от идеята за създаване на «единна свободна и неделима Русия», съгласил се с принципа за самоопределението на неруските народи, за мирно решаване на споровете на Русия с Украйна и Кавказ и съпротивата на Розенберг омекнала.(16) Преди Розенберг да осъществи някакво въздействие, Хитлер потвърдил досегашното си мнение по въпроса. На 8 юни, по време на конференция с военните си съветници и началник-щабове, той декларирал, че: «- Създаването на Освободителна армия е опасна прищявка. Той нямал нужда от такава армия и никога нямало да разреши създаването на такава организация. За създаването на самостоятелни държави в окупираните територии не можело да става и дума. Жалко, че такава глупава идея имала толкова поддръжници в кръга около Розенберг и в армията изобщо! Вместо да сформират доброволни войски от руските военнопленници, по-добре било да ги изпратят да работят в мините на Германия и по този начин да освободят германски работници. Власов бил нужен за пропаганда на фронта и всякаква негова активност в тила е нежелана. Германските загуби в жива сила могат да бъдат попълвани от доброволци само в ограничен размер, никога в големи размери».(17&18)
След конференцията Кайтел написал на Розенберг писмо в остър тон, в което го информирал за решението на Хитлер и изискал от него да забрави за намеренията си. Осевн това Хитлер намалил Руския национален комитет и Освободителната армия, които в голямата си част съществували само на хартия, и ги превърнал в пропаганден център, контролиран от германци и занимаващ се основно с писане на статии и памфлети за вестниците издавани на руски език.
Независимо от намесата на Хитлер, Комитетът и Освободителната армия станали символ на борбата на руския народ срещу Съветското комунистическо робство. Голяма част от пленените руски войници се включили активно. През 1943 г. броят на доброволците в частите на Освободителната армия нараснал значително и достигнал 800 000 души.(19) През септември същата година нова вълна от доброволци се вляла в тези формирования.(20)
Според преувеличени коментари в германските дневни рапорти, съветските войски успяват до пробият германската фронтова линия, главно заради «вероломното» поведение на частите от руски доброволци. Хитлер побеснял и заповядал всички части от руски доброволци да бъдат разпуснати незабавно. Веднага една група от 80 000 доброволци да бъде изпратена във Франция на работа в каменовъглените мини. Заповядал на всеки 48 часа да му се докладва за развитието на процеса на разоръжаване на руските доброволци. Началникът на Генералния щаб бил също ядосан и изисквал изпълнението на заповедта да става незабавно. Когато накрая разбрал, че твърденията за вероломство и предателство са преувеличени и че е невъзможно да изтегли от фронта повече от 3 до 5 000 човека, той решил да се намеси. След три дни Хитлер променил заповедта си. Само части от разбити сектори от фронта подлежали на разформироване и изпращане на принудителна работа. Според твърденията на генерал от източния фронт, по това време по целия Руски фронт имало около 427 000 бивши съветски войници, преминали на германска страна и воюващи срещу комунистическата съветска армия. Германия трябвало да намери същия брой германци, за да ги замени. Една трудна и бавна задача.(21) Тези числа не включват над 100 000 «Хиви»-та (помагащи), които не били смятани за военнослужещи, както и Латвийските, Естонските и Украинските военни части.
Наколко дни по-късно последвала нова заповед на Хитлер: Доброволческите части да бъдат изтеглени от източния фронт и да бъдат изпратени на други места от театъра на военните действия. По този начин през есента на 1943 година около 70 - 80 % от доброволците били изтеглени от Руския фронт и изпратени в Полша, Франция, Италия и на Балканите.
С тези си действия Хитлер лишил доброволците от най-главната им причина и мотивация - да се бият против комунистите и Съветския съюз.
Създаването на Украинска дивизия започнало от края на месец април 1943 г. Това отклонение от политиката на Хитлер било продиктувано от неочакваното влошаване на ситуацията на Източния фронт и появата на руски партизани в югоизточните територии на Полша. Украинското население било раздвоено в отношенито си към набирането на войници за създаване на Украинска дивизия. От една страна то било объзсърчено от лошата германска окупационна администрация, но от друга страна бил страхът, че германците ще отведат украинските младежи на работа в Германия или ще ги включат в германските наказателни части.(22) От своя страна и германците не дали някакви права на украинските ръководители. Те нарекли военното формирование 14-та СС Гвардейска Дивизия (Галиция-1), което показвало, че войските са подчинени на Химлер и са лишени от националния си характер на освободително движение. Украинците получили само уверения, че дивизията ще бъде използвана само в бойни действия на Източния фронт. През юни 1944 г. дивизията била нападната, обкръжена и понесла тежки загуби при пробива на обкръжението си. Доброволците в последствие били заменени от наборни военослужещи.(23) През есента на 1944 г. германците най-после се съгласили да променят името на дивизията в «1-ва украинска дивизия» и през март 1945 г. тя станала част от украинската армия.(24) В края на 1943 г. е организиран малоброен «Украински легион», който година по-късно бил разформиран поради нежеланието на войниците да се бият срещу Вътрешната полска армия (Армия Крайова). Командирът на легиона бил разстрелян от германците.(25)
Сред източните военни формации може да бъде причислен и «Руският отбранителен корпус» в Сърбия, съставен от доброволци набрани от старата руска емиграция живееща в Югославия. Числеността на корпуса достигнала (в апогея си) около 15 000 човека. Той имал доста по-различен характер на членския състав сравнен с останалите източни доброволски части, които били съставени предимно от граждани на Съветския съюз. За създаването на корпуса били положени големи усилия, понеже Хитлер се противопоставял на участието на руски емигранти (бивши царисти) във военни действия против СССР. Той ограничил дейността на корпуса само в действия срещу партизаните в Югославия, което лишило войниците от мотивация. Арестуването на членовете на Руския Национален Комитет и на генерал Власов допълнително попречило на усилията на германските симпатизанти на антикомунистическото доброволческо движение.(26) Опит да повлияе на Хитлер направил гаулайтерът на Виена - Балдур фон Ширах, който бил спечелен за идеята за създаване на освободителна армия. Хитлер не отговорил на писмото на Ширах. Вместо това през есента на 1943 г. дошла заповед доброволческите части да бъдат преместени от руския фронт на други театри на бойни действия. Поискали от генерал Власов да публикува отворено писмо до руските доброволци, в което да обясни, че изтеглянето е само временна мярка, продиктувана от нуждата от почивка и реорганизиране на войските. Генерал Власов отказал да го подпише, но писмото било отпечатано и разпространено без негово знание. Като цяло по средата на 1944 г. ситуацията с антикому-нистическото движение била следната: Руската освободителна армия (РОА) не била военна сила в истинския смисъл. Частите, носещи нейното име, били командвани основно от германски офицери и били разположени на територията на цяла Европа. Генерал Власов и руския национален комитет нямали никакво влияние и не били признати от германското правителство. Въпреки това, обикновените хора войници-доброволци виждали в тях свои водачи.
През юли 1944 г. настъпил обрат. Химлер, който бил непримирим враг на генерал Власов и РОА, най-после достигнал до убеждението, че при тази критична ситуация за Третия райх си струва да се промени курса на следваната до сега официална политика. За това съдействали неговите СС командири. По това време Химлер е вторият човек в йерархията на властта. В него били съсредоточени много власт и влияние. Като шеф на СС на него били подчинени Началникът на полицията (включително и на тайната полиция Гестапо), министърът на вътрешните работи, а след неуспешния опит за атентат на 20 юли 1944 г. срещу Хитлер и ръководството на запасните войски. Хитлер му имал пълно доверие и му дал свобода той да вземе решение какво да се прави с Власов. Планираната среща помежду им за 21 юли била отложена поради събитията от 20 юли. Тя се състояла два месеца по-късно на 16 септември 1944 г. Като краен резултат Химлер се съгласил за създаването на нов комитет наречен «Комитет за Освобождение на Народите на Русия (КОНР) (27) и създаването на КОНР армия под командването на генерал Власов. Армията и комитета трябвало да обединят всички съветски граждани, живеещи на териториите управлявани от германците. Да обединят техните политически и военни усилия в борбата им против съветския болшевизъм. Генерал Власов потвърдил отново своя Смоленски манифест, като подчертал, че в Нова Русия всеки народ ще има право на национална свобода и самоопределение. Това е възможно да се случи след свалянето на режима на Сталин и неговата клика.(28) Химлер се съгласил с тези интерпретации и обещал да помогне за сформирането на армията на КОНР. Започнали с организирането на пет дивизии, сътавени от затворници и работници доведени в Германия от окупиранете източни територии. Броят на тези източноевропейци достигнал 5 000 000 човека. Тъй като повечето от частите на РОА били разпръснати по фронтовете, било необходимо време, за да бъдат събрани под знамената на КОНР. Взимайки под своето крило комитета и армията Химлер прекъснал връзките им с военните от Вермахта и най-вече с Розенберг, когото той по начало мразел.
Създаването на Комитета и общото съгласие за създаването на армия срещнали съпротива в някои германски кръгове. Главната причина била, че те се ръководят от руснак - генерал Власов и поради това, че обединяват в себе си хора от различни националности на СССР. На това се противопоставил не само Розенберг, но и много висши служители и офицери. Най-силна съпротива генерал Власов срещнал в лицето на представителите на неруските националности, чиято главна цел била да се откъснат от Русия и да създадат независими национални държави. В техните очи КОНР бил руско начинание, контролирано от руснаци, нещо на което те нямали доверие. Декларацията за «равенство на народите, правото за национално самоопределиние и национална независимост»(29) не била сериозен аргумент, на който можело да се вярва. Историческият им опит от последните векове показвал, че руснаците винаги забравят обещанията си след като опасностите преминат!
Химлер желаел да работи само с един общоруски комитет, вместо с няколко национални комитета. За да постигне целта си той приложил натиск и заплахи към представителите на различните националности. Независимо от това украинците, белорусите, грузинците и казаците отказали да участват в този комитет. Калмиките, които били наречени казаци, приели. Генерал Власов, подтикнат от свои близки сътрудници, достигнал до споразумение с някои от украинците, белорусите, казаците и грузинците, които твърдели, че «представляват» тези националности. Например руският генерал Балабин се включил в КОНР като представител на казаците, независимо че неговите връзки с казаците било само времето му прослужено в казашки полк. Генерал Власов не хранел никакви илюзии. Тай ясно осъзнавал поражението си. Когато един германец го поздравил с успешното разрешаване на проблема с неруските представители генералът отговорил тъжно: «Тези? Другите са само сенки на своите народи! Тези са сенки на сенките!»(30)
Повечето от старите руски емигранти се обявили против КОНР и генерал Власов и описвали неговата програма като болшевишка, защото тя се стреми да запази плодовете на революцията от 1917 година. Онази част от тях, които осъзнавали, че е невъзможно връщане на държавното устройство от преди 1917 г., подкрепили комитета и Власов.Така комитетът останал до края на своето съществуване под влиянието на руснаци - бивши съветски граждани. Това бил израз на техния протест срещу тиранията на Сталин. На 14 ноември 1944 комитетът за освобождение на народите на Русия провел първото си заседание в Прага. Там бил издаден «Пражки манифест». В него са посочени целите на комитета: а) Отхвърляне тиранията на Сталин, освобождаване на гражданите на Русия от болшевишката система и възстановяване на правата на народите на Русия, за които те се борели през 1917 г.; б) Прекъсване на войната и сключване на почтен мир с Германия; в) Създаване на нова демократична политическа система без болшевики и експлоататори (31) Политическата програма била почти еднаква с тази в «Смоленския манифест» от декември 1942 г., но допълвала още в първата си точка правата на народите на самоопределение и пълна национална независимост. Отхвърляла възможността за ограничаване правата на човека.(32) Приветствала германската помощ за достойно развитие на независима Русия. Декларацията завършва с призив към войниците и офицерите от Червената армия да обърнат оръжията си срещу болшевиките и да спрат войната и агресията срещу народите на Европа, водена от Сталин. Комитетът провел още няколко заседания в Прага, но нямал възможност да развие реална дейност. Краят на Третия райх наближавал с бърза скорост. Постоянният германски контрол спирал работата на комитета, защото всички негови решения трябвало да бъдат координирани със съответния висш германски комисар.
Независимо от всичко това, публикуването на «Пражкия манифест» направило дълбоко впечатление на руснаците. Като начало се увеличил броят на желаещите да се включат в борбата срещу комунизма. Само за един ден 20 ноември 1944 г. били подадени 60 000 молби на доброволци желаещи да се включат в Освободителната армия.(33) Особено голям бил броят на доброволци сред военнопленниците и руснаците-бежанци, напуснали домовете си заедно с отстъпващата германска армия. Хора предпочели живота на скитници в чужбина, отколкото завръщане под робството на комунистите и НКВД. Още по-озадачаващо е дезертьорството от редовете на Червената армия в редовете на германските войски, което нарастнало след публикуването на манифеста, когато никой вече не се съмнявал, че Германия ще загуби войната.(34)
Каквото и да се каже днес за тези събития, за тези надежди и вяра на хората, то трябва да се признае, че те са били широко разпространени и със силно влияние.
Армията на КОНР е наричана упорито погрешно Руска освободителна армия (РОА). Такова военно формирование не е съществувало. Формирането на КОНР започва 6 месеца преди края на войната. Раждането й е съпътствано от липса на оръжие и обору-дване,(35) хаос от разпадането на Третия райх. Кратковременният й патрон Химлер осъзнал, че каузата е загубена и я изоставил в ръцете на Вермахта. Германската военна машина закъснявала с превозването на войските, предназначени за командване от генерал Власов. Много от тези части били унищожени или претърпели тежки загуби на западния фронт. (36) Германските индустриалци протестирали против изтеглянето на чуждестранната работна ръка от фабриките и заводите, произвеждащи военна продукция, и включването й в Освободителната армия. В резултат на тези причини вместо пет броят на дивизиите бил намален на две (две и половина плюс малки въздушни сили - бел. на редактора). Армията на КОНР нямало да може да се сформира за толкова кратко време без огромния ентусиазъм на доброволците и готовия скелет, който генерал Власов подготвил през двете години на принудително бездействие.(37) Независимо от трудностите генерал Власов сформирал Армейско главно командване, две моторизирани дивизии, една резервна бригада, един инженерен батальон и офицерско училище с обща численост от около 50 000 човека.(38&39) На 28 януари 1945 г. той официално поел командването на своята армия. Малко по-късно германските военни знаци били заменени със собствени военни знаци. Първа КОНР дивизия под командването на генерал Сергей Кузмич Буняченко (украинец) получила името «600-тна Танкова гвардейска дивизия»(40) Нейното сформиране започнало през ноември 1944г. в Muensingen [военен тренировъчен лагер в Пето военно окръжие- бел. на ред.]. Оперативна готовност достигнала в средата на февруари 1945 г. Поради нежеланието на Вермахта да се раздели с източните си доброволчески войски (споменато по-горе), ядрото на дивизията се състояло от остатъците на 30-та СС пехотна дивизия (Руска ¹ 2), която била силно намалена след боевете във Франция и остатъците от безславната «Камински СС дивизия», която била сбирщина от престъпници, а не военна част. Тази паплач пристигнала в тренировъчния лагер и от колите й се изсипали тълпи от въоръжени и невъоръжени хора, във всевъзможни униформи, придружени от жени в луксосзни дрехи, отрупани с бижута от главата до петите. Офицерите се отличавали от войниците само по броя на часовниците на китките си - от три до пет! Думата дисциплина не съществувала!(41) При тази гледка генерал Буняченко възкликнал ядосан: «Това ли е което ми давате? Бандити, разбойници и крадци! Давате ми това, което вие не можете повече да използвате!»(42) Въпреки, че скоро дивизията достигнала оперативната си сила имало недостиг на оръжие, оборудване и запаси.(43) Налични били само 50 % от нужните учебници за обучение на войниците. Налагало се половината от тях да остават в бараките и да чакат своя ред докато другите провеждат занятия.(44) След приключване на обучението дивизията чакала до началото на месец март да получи заповед за боен марш и месец по-късно достигнала фронта при река Одер. Това закъснение било заради хаоса, обхванал Германия в този период в края на войната. По пътя за фронта към дивизията се присъединили няколко хиляди руски работници и войници-доброволци от източни военни части.
Втора КОНР дивизия под командването на генерал Г.А.Зверев е наименована «650-та Танкова гвардейска дивизия».(45) Нейното сформиране започва през януари 1945 г. в Баден на 60 километра от лагера на първа дивизия.(46) Поради недостиг на оръжие и оборудване тя никога не достигнала оперативна готовност. Основата се състояла от няколко батальона, изтеглени от Норвегия и нови руски военно-пленници.(47) Главната квартира на армията на КОНР, резерва, инженерния батальон, офицерското училище и няколко други части, общо около 25 000 човека се сформирали в района на втора дивизия. Организирането на трета дивизия започнало в Австрия, но нейната численост не надминала 2 700 човека.
Предвиждало се казашкият кавалерийски корпус на генерал фон Панвиц, който наброявал около 50 000 човека и Руския отбранителен корпус в Сърбия около 15 000 да се включат в армията, но казаците дошли при втора дивизия, когато вече всичко било свършило, а корпусът от Сърбия изобщо не се включил във войските на генерал Власов.(48) От частите на армията на КОНР само две участвали в реални бойни действия: малка лека бронирана част, командвана от полковник Сахаров в началото на февруари 1945 г. и първа дивизия в средата на април, когато достигнала до фронта със задача да завземе съветско предмостие на реката в района на Франкфурт на Одер.(49) Предмостието било атакувано безуспешно преди това от германски войски. Атаката на първа дивизия също не успяла и войските понесли тежки загуби поради липсата на адекватна артилерийска и въздушна подкрепа.(50) От деня на напускане на тренировъчния лагер генерал Буняченко закъснявал с изпълнението на всички заповеди издадени от германски офицери, изчаквайки първо одобрението на генерал Власов. След провала на атаката той на своя отговорност изтеглил дивизията от фронта (51) и някалко дни по-късно потеглил с ускорен марш към границата на Чехословакия. Заедно с него бил полка на Сахаров и други руски доброволци, които увеличили броя на бойците от 12 000 до над 20 000 човека. Напразно германците се опитвали да го накарат да се подчини на техните заповеди. В края на април дивизията достигнала до границата с Чехословакия, където се срещнали с генерал Власов. На 2 май 1945 г. те спрели на разстояние около 45 км. от Прага. Там германски пратеник информирал генерал Власов, че главната квартира на армията, втора дивизия и останалите части на КОНР се придвижват от Австрия към Чехословакия, че те (германците) нямат нужда повече от първа дивизия, но искат да са сигурни, че тя нама да обърне оръжие срещу тях.(52) По това време Прага била цел на армиите на американците и руснаците, които приближавали към нея от две страни. Това подтикнало Чехословашкия национален съвет да вдигне въстание срещу германците. То започнало на 5 май 1945 г. Напразно още същия ден чехите умолявали Съюзниците по радиото, да се притекат на помощ, защото Прага била заплашена от германците. По силата на споразумение с комунистите в Кремъл, което оставяло Чехословакия (а и България) в сферата на руско влияние, американците спрели придвижването си към града. Същото направила и Червената армия, всъщност за да даде време и възможност на германските СС войски да се справят за руска сметка с антисъветските въстаници. Тук руснаците повторили действията си от август и септември 1944 г. по време на въстанието във Варшава. След като не получили помощ от американците, чехословашкият национален съвет потърсил помощта на генерал Буняченко. В ранното утро на 6 май 1945 г. Първа дивизия се включила в боевете и до вечерта прочистила Прага от германските СС войски.(53) Чехите благодарили радостно на генерал Власов, но на следващата сутрин генерал Буняченко бил информиран, че Прага ще бъде окупирана от Червената армия, а не от американците, както той очаквал (54) и, че Чехословашкият национален съвет ще бъде заменен от правителство на г-н Бенеш. То искало от генерала или да дочака завземането на града от руските войски и да се предаде, или да напусне Прага колкото се може по-бързо. На сутринта на 8 май 1945 г. войските на генерал Буняченко потеглили в марш по същия път, по който дошли преди четири дни.(55)
Междувременно на 19 април 1945 г. Втора дивизия и армейското командване получили заповед да се придвижат по посока на Линц. Там трябвало да бъдат екипирани и подготвени за изпращане на фронта. По пътя си дивизията преминала покрай лагер за руски военнопленници, които като видели своите другари, разбили оградите и решетките и се включили като доброволци. Германската охрана открила огън по бегълците, но била подавена от огъня на бойците на Втора дивизия. Германските офицери за свръзка успели да успокоят създалата се ситуация. На 1 май 1945 г. дивизията пристигнала в Линц. Хитлер вече бил мъртав. Краят на войната бил въпрос на дни.(56) По същото време двама пратеници на генерал Власов, единият от тях германски офицер, достигнали до главната квартира на Седма американска армия. Командващият армията ги инструктирал да изчакат решението на американското правителство. След няколко дни им било съобщено, че са военнопленници. След като не получил никакви вести от пратениците си генерал Власов загубил надежда, че ще може да спаси живота на войниците си от отмъщението на Кремъл. Той не хранел никакви илюзии. Няколко дни след напускането на Прага Първа КОНР дивизия сложила оръжие и се предала на американците в малкото чешко селце Шлюселбург. Съветски емисари положили всички усилия да убедят генерал Буняченко да се предаде на Червената армия. В желанието си да спечели време той се опитал да накара американците да приемат неговите войници и да не ги предават на Съветите. На 12 май 1945 г. той бил информиран, че село Шлюселбург ще бъде предадено в Съветската окупационна зона, и че местния американски командир не е съгласен дивизията да премине през новата демаркационна линия. Единствената възможност, предложена от друг американски офицер, била войниците от КОНР да се опитат да преминат в американската окупационна зона индивидуално. Генерал Буняченко незабавно разпуснал дивизията и предложил на хората си да пробват щастието си и да преминат в американската зона. При този опит много от хората били застреляни от руски войски. По-голямата част от тях били заловени от Червената армия, а други били върнати от американците.(57) Говори се, че около 17 000 от тях са депортирани в Русия, където били разстреляни с картечници при слизането от вагоните. Генерал Власов паднал в съветски ръце на 12 май 1945 г. След промяна на демаркационната линия той пътувал с кола от Шлюселбург за американската окупационна зона. Има няколко версии (не много различни) за обстоятелствата при които той е заловен, но всички са единодушни, че всичко е станало случайно и той не е предаден умишлено от американците.(58)
Втора КОНР дивизия се разделила на две части. По-голямата заедно с Казашкия корпус на генерал фон Панвиц се предали на англичаните на 12 май 1945 г. в Австрия и били интернирани в зоната на Клагенфурт - Сент Фейт. Един полк от дивизията и армейското командване достигнали до американската зона след дълго и изтощително пътешествие и били интернирани в Ландау в западна Бавария. Командирът на дивизията генерал Зверев паднал в съветски ръце на 11 май 1945 г. Решил да остане с умиращата си съпруга, генералът заедно с адютанта си се заключили в квартирата и решили да се бият до смърт. В завързалата се престрелка адютантът бил убит, а генералът тежко ранен и пленен.(59). На 27 май 1945 г., съгласно подписаното споразумение във Виена между британските и съветските власти, започнало предаването на съветските власти на пленените войници от източните формирования, както и на казаците. На този ден в Грац били предадени генерал фон Панвиц, Краснов и Шкуро. И тримата до последния момент се надявали да се спасят, защото първият бил германец, а останалите стари (царски) емигранти.(60) По същото време британски командир пристигнал в командния пост на Втора КОНР дивизия и съобщил, че на следвашия ден затворниците ще напуснат лагера, групирани по националности. Попитан дали това е първата стъпка по пътя към Сибир, той отговорил утвърдително и започнал да обяснява, че политиката понякога принуждава войника да прави неща, с които не е съгласен в душата си.(61) През нощта германците от дивизионния отдел за свръзка и няколкостотин затворника (предимно казаци), с помощта на британски офицер и няколко британски войници, избягяли от военноплен-ническия лагер. Повечето останали в лагера, защото не можели да се решат на бягство или били отпаднали и нямали сили за такава авантюра. На сутринта били натоварени на камиони и предадени на НКВД. По пътя, още в съветската окупационна зона, мнозина се опитали да «избягат», но били застреляни или намясто от охраната на конвоя или от специалните патрули разпратени по полето. След пристигането им във Виена останалите живи затворници били натоварени на влак и изпратени в Русия.(62).
Трябва да се обърне внимание на броя на предадените казаци военнопленници от британците на съветските НКВД власти. Предаването започва на 28 май 1945 г. Същият ден в малкото австрийско градче Спитал британските власти извикали и събрали целия офицерски казашки корпус: 35 генерали, 167 полковници, 283 подполковници, 375 капитани, 1752 подофицери, 136 военни спициалисти и лекари, двама свещеници, двама диригенти на оркестри, двама фотографи и двама преводачи - общо 2756 човека.
По време на заминаването са докладвани 2201 готови за път. Останалите отказали да тръгнат или изчезнали. По пътя за Линц 55 се самоубили, а 2146 били предадени на НКВД. Сред тях били 1856 казашки офицери, 176 руснаци, 63 украинци, 31 кавказци, и няколко от други националности.
Каква е съдбата на тези хора? Дванадесет генерала са изпратени в Москва, 120 офицери са разстреляни по пътя до Виена от съветските войници от конвоя, 1030 офицери умрели по време на «разпитите» в НКВД, 983 офицери «починали от естествена смърт», а останалите били осъдени на доживотен каторжен труд в мините на Урал, без право да излизат на повърхността. Двама от казашките генерали били застреляни в гарнизоните си в деня на предаване. На 1 юни 1945 г. около 25 000 човека са предадени на съветските власти от казашкия лагер в Линц, в който били събрани около 32 000 затворници - повечето стари мъже, жени и деца, които всъщност били бежанци, сред които имало и казашки войници. Дори след определените дати за предаване на военнопленници, съветски военни продължили да нахлуват в лагерите за бежанци в американската и британската зона и продъл-жили да отвличат със сила когото си поискат. Като цяло над 150 000 казаци били предадени на комунистическите съветски власти и изпратени в СССР. Съдбата на казаците сполетяла и войниците от 162-ра Тюркменска дивизия, която се предала на британците в Италия, (63) и на всички руски затворници военнопленници - съветски граждани. До края на февруари 1946 г. същото се случило и с част от Втора КОНР дивизия, която заедно с главното командване била интернирана от американците в Ландау. Командирите на дивизията се опитали да убедят американците да запазят остатъците от КОНР армията, като запазят нейния анти-болшевишки характер. Американ-ците заявили, че това е невъзможно и посочили, че всеки може да избяга от слабо охраняваните военно-пленнически лагери. Много от интернираните се възползвали от тази възможност, но 3 000 човека решили да останат в лагера. През есента затворниците били преместе-ни в Регенсбург и по-късно в Платтинг. Там една неделна утрин, в шест часа започнало принудителното предаване на затворниците на съветки представители. Това била ужасна изненада за затворниците, които не вярвали, че може да бъдат изпратени в Съветския съюз. Лагерите в Кемптон, Ландшут и други градчета били ликвидирани по същия начин.(64) Половината от водачите на движението за освобождение на генерал Власов били предадени на руснаците.(65) Състоянието на казашките военно-пленници се потвърждава от спомените на английски моряк свидетел на събитията. Той твърди: « Участвах при евакуацията на Дюнкерк. Нашите войници се чувстваха ужасно. Помагах да ловим и вадим от водата германски моряци от потъналия кораб Бисмарк, който беше ударен с най-големия брой сполучливи попадения с торпедо във военната история на човече-ството. Видях населението на Малта бомбардирано непрекъснато в продължение на седмици, оглушали от взривовете на авиационните бомби и снарядите. Те бяха изтощени от експлозиите и сирените. Преживях потъването на кораба, на който служех. Преживял съм и знам какво е да скачаш нощем във водата, сред пръскащи се вълни и викове за помощ от давещите се мои другари. Събрани в претоварена лодка чакахме и се надявахме с дни да дойде помощ. Беше ужасно. Охранявал съм германски войници, пленени при навлизането в Нормандия. Те умираха от страх, но всичко това беше нищо! Нищо! Истински, неописум, страх видях по време на конвоирането и репатри-рането на хората в Съветска Русия! Те бяха пребледнели, позелененли и посивели от страха, който ги беше обзел. Когато пристигнахме на пристанището и започнахме да ги предаваме на руснаците, те започна-ха да припадат и да губят разсъдъка и сетивата си. Тогава разбрах какъв е ужасът на хората приминали през ада и че той е нищо в сравне-ние с ужаса на хора, които биват връщани в ада на Съветския съюз!»
Руският отбранителен корпус в Сърбия се спасил от такава зла участ. Войниците му били спасени от факта, че са стари руски емигранти или синове на такива емигранти. (66) По същия начин били спасени войниците от Украинската дивизия. Понеже повечето от тях били полски граждани, а останалите твърдели същото, те не попадали, според разбирането на западните правителства в категорията «предатели» на Съветския Съюз. Но докато се вземе такова окончателно решение, украинците живели дълго време тръпнейки за съдбата си. Спасени били и войниците от Естония и Латвия, понеже двете прибалтийски държави били окупирани от СССР през 1939 г. и никое правителство не било признало тази окупация. На 2 август 1946 г. за първи път в съветския печат било съобщено за движението на генерал Власов. На последната страница на вестник «Правда» съобщили за обесването на Власов, Малишкин, Жиленков, Трухин, Закутни, Благовешченски, Меандров, Малцев, Буняченко, Зверев, Корбуков и Шатов. «Всички обвинени признаха вината си по повдигнатите им обвинения... Присъдата е изпълнена.»(67)
Освободителното движение на генерал Власов е най-силното идеологическо движение в съвременната история на човечеството със своя огромен брой привърженици. Впечатляващо е с особените идеали, към които тези подръжници се присъединяват. Борба с оръжие в ръце срещу собственото си правителство и власт, на страната на враговете на своя народ. Независимо от своята сила и жизненост, то не могло да постигне очакваните резултати и донесло на германците повече проблеми отколкото полза. Причините не били в освободи-телното движение, колкото поради условията, в които то се зародило и трябвало да съществува.(68) До средата на 1944 г. през трите години на война със СССР, Хитлер непрестанно воювал с освободителното движение на генерал Власов и националните антисъветски движения (както и самия Сталин)! Когато дал подкрепата си за тези сили, тя не била изцяло. Дори на 27 януари 1945 г. Хитер говорел с неприязън за облечените в германски униформи чужденци (предимно от СССР): «Те нямат чуство за чест! Винаги съм бил против тях!»(69) Въпреки лошото отношение на германските командири, антисъветските движения продължили да се развиват.(70) Често пъти на тях се гледало като на хора «трета класа», за които не е нужно да се полагат никакви грижи. Чак в средата на 1944 г., когато се виждала опасността за Германия, началникът на Генералния щаб издал инструкция, с която разпореждал към военнослужещите в освободителните движения да се отнасят с правата и задълженията на редовните войници.(71) Въпреки това по време на бой често пъти войските били оставяни да се оправят сами без подкрепа, вместо да бъдат изтеглени навреме. Много от тях загинали по този начин по време на боевете в Нормандия. В края на август 1944 г. американците имали около 20 000 военно-пленници от Източните доброволци.(73&74)
Невероятно е, че въпреки всички тези убийствени обстоя-телства, броят на доброволците нараствал непрекъснато до последния ден на войната! Необичайно е, че тяхното развитие останало незабеля-зано от Хитлер и неговия наблюдателен полицай Химлер. Когато през октомври 1944 г. генералите на източните войски информирали Хитлер, че по времето на Англо-Американската инвазия на континента над 800 000 доброволци от изток служат в германската армия и около 100 000 служат във флота и военновъздушните сили, Химлер просто не повярвал и не прикрил страха си, че тази маса от хора може да бъде заплаха за германците.(74) Хитлер дори знаел още по-малко. На 23 март 1945 г. по време на конференция изразил изненадата си: « Ние не знаем какво става около нас. За моя най-голяма изненада, чух току-що за пръв път, че съществува Украинска СС дивизия. Нищо не знам по този въпрос!»(75) Ако до тогава движението на Власов и антисъветските неруски движения не даваха добър резултат, то със сигурност Хитлер щеше да е първият, който ще ги спре и разтури. До самия край, нито той нито неговите съратници не прозряха потенциала на тази сила. Дори последният опит да се промени тази политика остава безуспешен, защото те не разбират ( и не желаят да разберат) стремежите и желанието на неруските нации да отхвърлят съветската социалистическа система, както и правото на Русия да ръководи техните държави и народи. Това е основната причина за неуспеха на идеята на Химлер да се съберат всички антисъветските движения под знамето на генерал Власов. Вярно е, че Пражкия манифест признава правото на независимост на всички националности под (антикомуни-стическо) руско управление, но липсата на доверие към Русия възпряло сепаратистите да се присъединят. Като следствие на това Комитетът за освобождение на народите на Русия останал руско начинание. Неговата армия имала още по-голям руски привкус и командване. Трагедията на освободителното движение на Власов е, че то се бори за свободата на своя народ, воювайки на страната на народ, който иска да ги пороби! Неговата либерална програма е парадоксална. Същото важи и за националните антисъветски движения, съставени от неруски народи. Западните правителства не ги разбирали. По това време хората тръгнали с оръжие против СССР в очите на Запада били смятани за предатели на своята родина, които не заслужавали снизхождение. Това бил опростенчески поглед на нещата. От морална гледна точка украинците, белорусите, казаците, грузинците, арменците, тюркмените и членовете на всички неруски народи не са предатели. Няма значение в каква държавна система са се родили и в коя географска точка на света. Всички те воюват срещу власт, която не е тяхната власт и срещу държава, която не е тяхната държава, а е такава, която ги е заробила. Обратното на това руснаците на генерал Власов се бият само срещу своето правителство, но не и срещу своя народ. Още повече те се борят за освоождение на своя народ от система, която ги е поробила. Може да каже, че те са предатели на своето правителство, но не са предали интересите на народа си и, че в Съветска Русия правителството и народа не са едно и също нещо. В Русия никога не е имало демократично правителство. Държавата и правителството не съществуват за доброто на хората, а за целите на комунистическата върхушка. Генерал Власов, хилядите му войници и милионите подръжници са били добри руснаци, а не наемници на Хитлер, каквито за съжаление се превърнали и каквито Хитлер искал да бъдат. Още през есента на 1942 г. в меморандум на германското външно министерство е записано, че: «генерал Власов не е човек, който търси политически блясък, няма да стане наемник и няма да иска да бъде водач на наемници»(76) Той станал водач на метеж срещу съветската система не поради лично недоволство. Напротив! До последния момент на неговата служба в Червената армия той имал изключителна кариера. Бил част от управляващата върхушка. Измяната и предателството не стават бързо и в съзнанието на хора с низък морал. На негова страна почти един милион съветски граждани се биели рамо да рамо в редовете на германските нашественици и милиони други показвали симпатиите си към окупатора! Трябва да има някаква много сериозна причина за този феномен!
По наше мнение има една причина, която обяснява всичко - голямата омраза към съветската система. Омраза, по-голяма от вродения патриотизъм и лоялност към нечие правителство. Този, който не е виждал унижението и безкрайната деградация и падение на човешкото достойнство в съветския ад (и в социалистическия строй), не може да разбере, как идва момент, в който човек взима оръжие за битка с омразната система и дори застава на страната на враговете си. Отговорността за неговия бунт е на системата, а не на индивида! В такава ситуация думи като вярност и предателство губят своето значиние.
Ако в очите на хората германците, които се бориха и воюваха срещу Хитлер не са предатели, защо руснаците, които воюваха срещу съветската система и Сталин ще са предатели?
Колко малко хората от Запада разбират истинското състояние на проблема можем да разберем от текста на бюлетина, адресирана до съветските войници в германска униформа, хвърляна от авиацията на съюзниците във Франция през лятото на 1944 г. Този апел призовавал за спиране на въоръжената съпротива от страна на руските доброволци и обещанието, в замяна на това, като награда да бъдат върнати бързо със статут на военнопленници обратно в Съветския съюз! Ефектът от това бил, че формированията от доброволци се биели отчаяно до смърт до последния човек!(77) Известен е случаят с арменски батаьон, избит до последния човек в бой!(78)
Войниците добровлци от СССР били най-нещастните войници на Втората световна война. Лишени от своята родина, презирани от закрилниците си, изобщо считани за предатели - въпреки че не са били такива, често се налагало да се бият за чужди и омразни каузи. Единствената отплата, която получавали, била мъки и смърт, обикновено в «чужда» страна или принудително връщане обратно в ада, от който се опитвали да избягат. Старият генерал Ернст Кьостринг в разговор с американски полковник казал: « Ние германците поради нашата самонадеяност и гордост погубихме най-големия капитал, който съществува и може да съществува в борбата с болшевизма. Ние потъпкахме европейските ценности в представите на безброй руснаци. Остана ни малко, което може да даде плодове в бъдеще. Няма да ме разберете, когато казвам, че в последните няколко седмици Вие унищожихте този капитал за втори път, не само материално, но и в душите на всички онези, които разчитат на Вашата помощ и разбиране, след като германците не можаха да го сторят. Много лесно може да стане така, че скоро Вие ще търсите това, което сега не приемате!»(79)
Така свършва историята на руските доброволци служили в редовете на германските войски през Втората Световна Война.
Бележки:
1 «Wen Sie Verderben Wollen,» стр. 82-83.
2 «Soviet Opposition to Stalin,» стр.45.
3 «Panzer Leader,» стр.356; «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 76-78; «Soviet Opposition to Stalin,» pp. 42-43.
4 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 48.
5 Пак там., стр. 48-49.
6 Пак там., стр. 51.
7 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 80.
8 Пак там., стр. 118-119.
9 «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 80.
10 Steenberg, Sven. «Vlasov.» Alfred A. Knopf: New York, 1970. стр. 21. Според Sven Steenberg, бевш германски офицер запознат с РОА, генерал Власов е назначен за главнокомандващ на целия Северозападен фронт на 6 март 1942г.
11 Информацията за генерал Власов е цитирана от книгата «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 26-32.
12 «Vlasovskoye Dvizhenye v Svieti Dokumentov,» стр. 78.
13 «Wen Sie Verderben Wollen.» стр. 173-174.
14 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 58-60.
15 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 220.
16 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 62-63.
17 Пак там., стр. 63; Също в приложение II стр.176-187.
18 Както изглежда това правило е било пренебрегнато от дивизионния командир на германската 134-та пехотна дивизия, който според автора Alexander Dallin [«German Rule in Russia, 1941-1945»] твърди, че неговият персонал се е състоял от 50 % руснаци и други доброволци до края на 1942 г. - Редакционна бел.
19 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 45.
20 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 283-285.
21 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 45.
22 Според германски офицер от дивизията [Wolf-Dietrich Heike], дивизията е приела в състава си 4-ти и 8-ми «Galician» (Украинци) полицейски полкове - Редакционна бел.
23 Според авторите R. J. Bender & H. P. Taylor, от събраните около 80 000 украински доброволци са подбрани 13 000 с които е сложено началото на формиране на дивизията - «Uniforms, Organization And History of the Waffen-SS» Vol. IV. R. James Bender Publishing: San Jose, 1975. стр. 22.
24 «Prawda o Ukrainskiej Dywizji.».
25 «Ukraincy a Likwidacja Powstania Warszawskiego,» стр. 85.
26 В началото включва повечето от персонала на «Fremde Heer Ost» (Външни армии изток), ръководени от Reinhard Gehlen, включително офицери, които били 200 % убедени, че трябва да се организира Руска освободителна армия - като капитаните Wilfried Strik-Strikfeldt, Sven Steenberg, и Egon Peterson (сред по-активните), а по-късно включва повечето високопоставени генерали от Руския фронт, както и офицери от СС и дори от Нацисткия политически елит. - Ред. бел.
27 «Komitet Osvobozhdyeniya Narodov Rossii» - Ред. бел.
28 Soviet Opposition to Stalin, стр. 74.
29 Пак там., «Prague Manifesto,» Appendix IV, стр.196.
30 Wen Sie Verderben Wollen, стр. 424.
31 Soviet Opposition to Stalin, «Prague Manifesto,» стр. 196-199.
32 Пак там., стр.196-199.
33 Пак там., стр. 96. Казанцев твърди в своята Tretia Sila, стр. 290, че броят на доброволците до този ден бил 62 000, през ноември нарастнал до 300 000, а през декември вече бил над 1 000 000.
34 Това е едно от най-озадачаващите събития в цялата история на движението за създаване на доброволчески сили РОА. При един случай през декември 1944 г. цял полк от Червената армия дезертира изцяло и се присъединява към създадения от германците XV-ти Казашки кавалерийски корпус в Югославия. Същото се случва и когато пилотите на цяла ескадрила от самолети на Червената армия се приземяват зад германската линия и са готови да служат и се бият в редовете на КОНР!
35 Също така според германските стандарти за 1944/1945 година само две дивизии и една бригада са с пълен щат (над 20 000 човека в дивизия) оборудвани и въоръжени (двете пехотни дивизии разполагали дори с танкове Т-34 и самоходни противотанкови оръдия!) - Ред. бел.
36 По-подробно описание на тези части от доброволци влели се в двете КОНР дивизии има в «Hitler’s Eastern Legions, Vol.II - The Osttruppen» от Antonio J. Munoz, Axis Europa, Inc.: New York, 1997.
37 На базата на така наречената «Dabendorf» група, която организира тренировъчно училище за руски доброволци под същото име и съставена от руски офицери. - Ред. бел.
38 Soviet Opposition to Stalin, стр. 97.
39 - 40 Според списъците на военната полева поща часта е посочена като пехотна дивизия [600. Infanterie-Division (russ.)], но както се посочва в приложението тя е «чудесно екипирана пехотна дивизия», включваща в състава си и бронирана част! - Ред. бел.
41 Докато коментарите на General Anders за състоянието на бригадата Камински в Muensingen, и нейното поведение във Варшава са верни то (1) тя никога не е била част от Waffen-SS, въпреки че Химлер имал такова намерение (2) поведението на войниците и действията на бригадата са образцови като сериозна антипартизанска бойна единица, действаща в района на Локот - Брянски регион. Разложението и превръщането в недисциплинирана продажна тълпа започва след преместването й в Белорусия в края на 1943 година. По-детайлно представяне на тази дивизия вж. «The Kaminski Brigade: A History» от Antonio Munoz (Axis Europa: Bayside, 1995). - Редакционна бел.
42 Wen Sie Verdeben Wollen, стр. 441.
43 Отново, може би General Anders говори за състоянието на частта в началото, при нейното формироване, защото приложението на книгата показва, че дивизията е напълно комплектована, въоръжена и оборудвана с всички щатни оръжия, правейки я равностойна на всяка германска военна част. След 2 април 1945 г. оръжията посочени в приложението са на дивизионно командване. - Ред. бел.
44 Tretia Sila, стр. 302.
45 Отново германски документи сочат часта като пехотна дивизия [650. Infanterie-Division (russ.)].- Ред. бел.
46 Още веднъж, германски документи сочат, че часта е била във Военнен окръг 5 ( Wehrkreis V), разположена в лагера за обучение Хойберг, по-късно преместена в Muensingen. - Ред. бел.
47 Това отново не е цялата картина, защото германският военен историк Joachim Hoffman твърди, че няколко Ost-bataillonen са включени в състава на дивизията: 427, 600, 642, 667, 851, III-rd Bataillon/ (russiche) Grenadier Regiment 714, и Bau Pioneer (инженерни войски) Bataillon 851. [«Die Geschichte der Wlassow-Armee» von Joachim Hoffman. 1986 Rombach: Verlagshaus KG, Freiburg im Breisgau]. - Ред. бел.
48 Това е много вероятно. На 29 март 1945 г. бойците от Казашкия кавалерийски корпус единодушно гласували да преминат на подчинение на генерал Власов (след като провъзгласили фон Панвиц за първия в историята атаман от неказашки произход) и отхвърлили казашкото командване на генерал Краснов. Както споменава и General Anders тези промени в командването никога не настъпили, тъй като не били одобрени от Химлер чак до 29 април 1945 г., когато до края на войната оставали няколко седмици. За казаците било невъзможно да достигнат до местоположението на войските на генерал Власов и да се присъединят към тях.- Ред. бел.
49 Всъщност Anders не е обърнал внимание на третият КОНР контингент изпратен от Дания, когото военните историци определят като 1064 Russian Grenadier Regiment от 599th Russian Brigade, докато други автори твърдят, че това е 1604 Russian Regiment от същата бригада [който всъщност е преформирования Grenadier Regiment 714th (Russian)]. Също така 1-ва КОНР дивизия воюва при Furstenberg-Erlenhof (около 30 километра южно от Frankfurt an Oder). Командването на полковник Сахаров на «150-strong light armored contingent» продължило от 9 февруари 1945 до края на месеца или първата седмица на март, когато се завърнали в Muensingen. В началото частта воюва срещу съветското предмостие при Нойловин, а след това в Померания, където си спечелила слава, взимайки в плен много съветски войници. На полковник Сахаров помагал граф Григорий фон Ламсдорф. И двамата са изпратени в Дания, където поели един от трите полка на 599-th Russian Brigade (транспортиране с жп транспорт бил осигурен само за единия от полковете) и били изпратени в посока на Щетин. Там те били предадени под командването на Ото Скорцени, който междувременно поел защитата на този град на река Одер. Полкът с командири Сахаров и Ламсдорф воювал южно от Щетин от 10 март до 10 април 1945 г., когато по заповед на Сахаров напуснал бойната линия и се насочил на юг (към Власовите 1-ва & 2 -ра дивизия). Пълна загадка е как са успели да стигнат, но е факт, че Сахаров, Ламсдорф и техния полк достигнали до зоната командвана от Власов около 19 април 1945 г. при Родеберг (близо до Дрезден).- Ред. бел.
50 Всъщност Власов казал на командира на 1-ва дивизия генерал Буняченко, че е невъзможно да се проведе атака и, че той само трябва да направи един опит след което да се изтегли незабавно. Атаката трябвало да се проведе, защото Химлер заявил на Власов, че бъдещото разрастване на КОНР зависи от постигнатите начални резултати на бойните му части, които трябва да се «докажат» на бойното поле. Атакували четири часа, след което се изтеглили. Трябва да бъдем честни спрямо генерал Сергей Кузьмич Буняченко и момчетата от 1-ва КОНР дивизия и да признаем, че условията били изключително трудни и местността неподходяща за атака (тя започнала в 5 ч. сутринта на 14 април 1945 г.), главно поради (1) блатистата и тясна полоса за атака, (2) загражденията от бодлива тел поставени от червената армия и (3) фланговия и артилерийски огън от насрещния по-висок бряг на реката.- Ред. бел.
51 Генерал Власов станал «удобно-неоткриваем» и германците не направили оплакване за оттеглянето на Буняченко.- Ред. бел.
52 Според Sven Steenberg («Vlasov» Alfred A. Knopf: New York, 1970), германското командване на сухопътните войски или Главното армейско командване мобилизирали 2-ра дивизия, служителите на военното училище и резервната бригада и ги изпратили по посока на гр. Линц в Австрия за да се включат в армейска група Rendulic. По това време (края на април 1945) 1-ва КОНР дивизия къщо се придвижвала с марш на юг. - Ред. бел.
53 Чехите дали гаранция на Буняченко, че той и войниците от неговата дивизия ще получат политическо убежище в Чехословакия, ако се включат във въстанието на тяхна страна. Власов не вярвал, че чешките демократи могат да действат самостоятелно без одобрението на американците. В същия момент било ясно, че американците нямали желание да преговарят с така наречените от техния комунистически съюзник в Москва «предатели ренегати». След разгорещени спорове Власов разрешил на Буняченко да следва собственото си убеждение, тъй като повечето от хората в дивизията имали желание за «разплата» с техните германски покровители за годините на пренебрежение, пропуснати възможности и унижения.- Ред. бел.
54 Или били накарани (удобно за чехите) да повярват. - Ред. бел.
55 При описанието на действията на 1-ва дивизия се основаваме на написаното в «Soviet Opposition to Stalin», стр. 98-102.
56 Съдбата на 2-ра дивизия е описана в «Wen Sie Verdeben Wollen», стр. 514-517.
57 Пак там., стр. 117-118.
58 Пак там., стр. 117-118. В допълнение. Този район е контролиран от Трета американска армия, водена от генерал Джордж Патън. Неговите антикомунистически убеждения били широко известни. Неговото желание да продължи войната против съюзниците си от Съветския съюз е повод за много скандали разисквани нашироко във вестниците.- Ред. бел.
59 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 564.
60 Истината е, че международните закони изисквали само тези, които са били съветски граждани на 22 юни 1941 г. да бъдат изпратени обратно. Тези постулати изключвали повечето от хората, които съставлявали Russian Guard Corps (в Сърбия); Но комунистите и англичаните имат собствено мнение за това кой подлежи на третиране по тези закони! - Ред. бел.
61 Това звучи като извинението, което много германци дават за «холокоста» над еврейския народ! За тези клетници предаването им от Великобритания и САЩ на «милостта» на Сталин и неговите палачи, представлява «холокост» за 2 000 000 човека, много вярно представен от Nicholas Bethell в класическото историческо изследване: «The Last Secret» (Basic Books, Inc.: New York, 1974).- Редакционна бел.
62 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 571-572.
63 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 116.
64 Пак там., стр. 116-117.
65 Пак там., стр. 119.
66 Както споменахме по-горе тези закони били използвани от Съюзниците и руснаците, когато и както им изнасяло. Характерен е случая с германския генерал фон Панвиц и казаци от царистката ера като: Шкуро, Краснов, Клич и Гирей. Шкуро е известен на британците офицер, които го наградили със висши военни почести през 1919 г. Ясно е, че британците са били наясно кой е той и кои са хората му. Въпреки това всички те са предадени на комунистите! - Ред. бел.
67 Soviet Opposition to Stalin, стр. 120.
68 Много добре е представено зараждането, развитието и основните грешки на доброволческото движение и сформирането на военни част в книгата «Hitler’s Eastern Legions, Volume II - The Osttruppen» от Antonio J. Munoz (Axis Europa: Bayside, 1997).- Ред. бел.
69 Soviet Opposition to Stalin, стр. 96.
70 Да не споменаваме регулярните германски доброволци и редовно служещи, които често пъти показвали липса на такт и разбиране, когато ставало дума за доброволци от източния фронт.- Ред. бел.
71 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 325.
72 Пак там., стр. 402.
73 Между юни и декември 1944 г. Съюзниците заловили над 74000 доброволци, а от януари до април 1945 г. допълнително още около 30 000. («Hitler’s Eastern Legions, Vol. II - The Osttruppen.» Axis Europa: Bayside, 1997. Стр. 30. - Ред. бел.
74 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 410-411.
75 «Soviet Opposition to Stalin,» стр. 96.
76 Пак там., стр. 36.
77 Пак там., стр. 116.
78 Противно на поведението на един арменски батальон, който въстанал в Холандия. (вж. «Eastern Troops in Zeeland, Netherlands 1943-1944» от Hans Houterman).- Ред. бел.
79 «Wen Sie Verdeben Wollen,» стр. 579.
ОБРЪЩЕНИЕ НА РУСКИЯ КОМИТЕТ КЪМ БОЙЦИТЕ И КОМАНДИРИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ, КЪМ ЦЕЛИЯ РУСКИ НАРОД И ДРУГИТЕ НАРОДИ
Другари и братя! Бълшевизмът е враг на руския народ. Той донесе неизброими беди на нашата Родина и накрая въвлече Руския народ в кървава война за чужди интереси. Тази война донесе на нашето Отечество невиждани страдания. Милиони руснаци заплатиха с живота си престъпните стремежи на Сталин да господства над света, за свръхпечалбите на англо-американските капиталисти. Милиони руснаци са инвалиди и завинаги загубиха възможността да се трудят. Жени, старци и деца гинат от студ, глад и непосилен труд. Стотици руски градове и хиляди села са разрушени, взривени и изгорени по заповед на Сталин. Историята на нашата родина не помни такива поражения и щети, каквито понесе Червената армия по време на тази война. Независимо от самоотвержеността на бойците и командирите, независимо от храбростта и жертвоготовността на Руския народ, се губеха битка след битка. Виновни за това са гнилата болшевишка система и бездарността на Сталин и неговия главен щаб. Сега, когато болшевизмът се оказа неспособен да организира отбраната на страната, Сталин и неговата клика продължават с помощта на терора и лъжлива пропаганда да тикат хората към гибел и смърт, желаейки с цената на кръвта на целия руски народ да се задържат на власт, макар и само за още малко време.
Съюзниците на Сталин - английските и американски капиталисти - предадоха руския народ. Използвайки болшевизма за завладяване на природните богатства на нашата Родина, тези плутократи не само, че спасяват своята кожа с цената на милиони руски живота, но и сключиха със Сталин тайни грабителски договори. В същото време Германия води война не против Руския народ и неговата родина, а само против болшевизма. Германия не посяга на жизненото пространство на руския народ и неговите национално-политически свободи. Национал-социалистическа Германия на Адолф Хитлер си е поставила за цел да създаде Нова Европа, без болшевики и капиталисти, в която Европа на всеки народ ще бъде осигурено почтено място. Мястото на руския народ е в семейството на европейските народи и неговото място в Нова Европа ще зависи от приноса му в борбата против болшевизма и унищожаването на кървавата власт на Сталин и неговата престъпна клика. Това е работа за самия руски народ.
За обединение на руския народ и ръководство на борбата против ненавистния режим, за сътрудничество с Германия в борбата с болшевизма за построяване на Нова Европа, НИЕ, синовете на нашия народ и патриоти на своето Отечество създадохме Руски комитет.
Руският комитет си поставя следните цели: а) Сваляне на Сталин и неговата клика и унищожаване на болшевизма. б) Сключване на почтен мир с Германия. в) Създаване заедно с Германия и другите народи на Европа на Нова Русия без болшевики и капиталисти.
Руският комитет поставя в основите за построяването на Нова Русия следните принципи:
1. Премахване на принудителната работа и създаването на реални права за труд на работниците. Свобода на избора на професия; 2. Премахване на колхозите и планомерно връщане на земята в частна собственост на селяните. 3. Възстановяване на търговията, манифактурата и занаятите. Даване на възможност за участие на частните производители в икономиката на страната; 4. Предоставяне възможност на интелигенцията да твори свободно за благото на хората; 5. Лична свобода за всеки. Гарантиране на социална справедливост и защита на работещите от експлоатация; 6. Право на образование, почивка и осигурена старост; 7. Премахване на терора и насилието. Свобода на вероизповеданието, словото, печата и събранията. Гарантирана неприкосновеност на жилището; 8. Гарантирани национални свободи и права на хората от всички националности; 9. Незабавно освобождаване на всички политически затворници на болшевизма, връщане от затворите и лагерите в Родината на всички подложени на репресии заради борбата си против болшевизма; 10. Възстановяване на разрушените по време на войната градове и села за сметка на държавата. 11. Възстановяване на разрушените по време на войната държавни заводи и фабрики; 12. Отказване да се плащат грабителските договори сключени от Сталин с англо-американските капиталисти; 13. Гарантирани пенсии за инвалидите от войната и техните семейства.
Свято вярвайки, че на основата на тези принципи може и трябва да бъде построено щастливото бъдеще на руския народ, Руският комитет призовава всички руснаци, намиращи се в освободените територии и в областите, които са още под болшевишко робство, работниците, селяните, интелигенцията, бойците и командирите, политработниците да се обединят в борбата за спасяването на Родината, против нейния най-зъл враг - болшевизма.
Руският комитет обявява за врагове на народа Сталин и неговата клика. Руският комитет обявява за врагове на народа всеки който служи доброволно на органите на болшевизма - специалните отдели, НКВД, заградотрядите. Руският комитет обявява за врагове на народа тези, които унищожават ценности, принадлежащи на руския народ. Дълг на всеки верен син на народа е да унищожава тези врагове, тласкащи нашата родина към нови нещастия. Руският комитет призовава всеки руснак да изпълни своя дълг! Руският комитет призовава бойците и командирите от Червената армия и всички руснаци да преминат на страната на Освободителната армия, действаща в съюз с Германия. На всички преминали на страната на борбата против болшевизма се гарантира живота и непрекосновеност, независимо от предишните им дейности и служба. Руският комитет призовава руснаците да въстават на борба против ненавистния болшевизъм, да създават партизански освободителни отряди и да насочат оръжие против угнетителите на народа - Сталин и неговите лакеи.
Руснаци! Другари и братя! Стига сме проливали народна кръв! Стига вдовици и сираци! Стига глад, принудителна робска работа и мъчения в болшевишките зандани! На борба за свобода! На бой за святото дело на нашата Родина! На смъртен бой за щастието на руския народ! Да живее почтения мир с Германия, поставящ началото на вечно сътрудничество между германския и руския народ!
Да живее руския народ, равноправен член на семейството на народите на Нова Европа!
Председател на Руския комитет: Генерал-лейтенат А.А.Власов
Секретар на Руския комитет: Генерал-майор В.Ф.Малышкин
27 декември 1942 г., гр. Смоленск
Манифест на комитета за освобождение на народите на Русия
Съотечественици! Братя и сестри! В час на тежки изпитания трябва да решим съдбата на нашата Родина, нашите народи, нашата собствена съдба! Човечеството преживява епоха на велики сътресения. Сегашната световна война е смъртоносна схватка на противоположни политически системи. Борят се силите на империализма, водени от плутократите на Англия и САЩ, чието величие се крепи на угнетените и експлоатирани народи и страни по света. Борят се силите на интернационализма, начело с кликата на Сталин, мечтаещи за световна революция и унищожаване на националната независимост на другите страни и народи. Борят се свободолюбивите народи, които желаят да живеят своя живот съгласно тяхното историческо и национално развитие.
Няма по-голямо престъпление от това което прави Сталин - да разорява страни и държави и да потиска и заробва народи, които искат да запазят земята и обичаите на своите предци и със собствен труд да изграждат своето щастие. Няма по-голямо престъпление от това да поробваш друг народ и да му налагаш своята воля. Силите на разрушението и робството прикриват своите престъпни цели с лозунги в защита на свободата, демокрацията, културата и цивилизацията!
Под думите, «защита на свободата», те разбират завземане на чужди земи! Под думите, «защита на демокрацията», те разбират насилственото налагане на собствената политическа система на други държави. Под думите, «защита на културата», те разбират разрушаване на паметниците на културата и цивилизацията създавани през хилядолетията с труда на други народи!
За какво се борят в тази война народите на Русия?
Защо те са обречени на неизчислими жертви и страдание?
Народите на Русия повече от четвърт век изпитват на гърба си тежестта на болшевишката тирания. С революцията от 1917 г. народите, населяващи руската империя, искали да осъществят своите стремежи към справедливост, общо благосъстояние и национални свободи. Те въстанали против отживелия царски строй, който не искал, а и не можел да премахне причините, пораждащи социална несправе-дливост, крепостничество, икономическа и културна изостаналост. Партиите и деятелите не се решили на смели реформи след свалянето на царизма в Русия през февруари 1917г. Със своята двойствена политика, съглашателство и нежеланието да вземат в свои ръце отговорността за развитието в бъдеще, те не оправдаха народното доверие. Народът стихийно тръгна след тези, които му обещаха незабавено мир, земя, свобода и хляб и други радикални лозунги!
До преди две години Сталин още можеше да залъгва хората с думи за отечествения и освободителен характер на тази война. Но сега Червената армия премина държавните граници на Съветския съюз. Нападна Румъния, България, Сърбия, Хърватия, Унгария и залива с кръв чужди земи. Стана очевиден истинският характер на продължаваната от болшевиките война. Нейната цел е да укрепи още повече господството на сталинската тирания над народите на СССР и да установи такова кърваво господство в целия свят.
гр. Прага
14 ноември 1944 г.
Марш на Руската Освободителна Армия
Мы идем широкими полями
На восходе утренних лучей.
Мы идем на бой с большевиками
За свободу Родины своей.
Припев: Марш вперед, железными рядами
В бой за Родину, за наш народ!
Только вера двигает горами,
Только смелость города берет!
Только вера двигает горами,
Только смелость города берет!
Мы идем вдоль тлеющих пожарищ
По развалинам родной страны,
Приходи и ты к нам в полк, товарищ,
Если любишь Родину, как мы.
Припев
Мы идем, нам дальний путь не страшен,
Не страшна суровая война.
Твердо верим мы в победу нашу
И твою, любимая страна.
Припев
Мы идем, над нами флаг трехцветный.
Мы шагаем по родным полям.
Наш мотив подхватывают ветры
И несут к московским куполам.
Припев
Comment