А.Болны или историческата бактериология

[von Danitz]

Болни следим не от вчера. Човекът пише в изобилие, двойно повече превежда. Вярата в творческия му плам, разбира се беше силно разколебана от превода на Барбара Такман, но там пък другият корифей на "Интелектуалния петербургски милитаризъм", ако се съгласите с моята квалификация на явлението, Переслегин в задговори, почти по-дълги от съкратения текст на "Августовските оръдия", обясняваше как Фишер (адмиралът) разбил на пух и прах плановете на Шлифен за световно господство. (Както е известно, все още се спори изобщо имало ли е план Шлифен, според съвременните трактовки не. това, естествено не пречи на Переслегин да чертае с широка ръка сблъсъците на двамата милитари гений по картата на Европа.)

Та ръчкайки си за нещо ново от откривателя на "Първосветовния блицкриг" А.Болни, попадам и на писмо до него, вероятно болшевишко, но изключително ярко като стил. Не мога да не споделя:

http://zhurnal.lib.ru/h/hljustow_m_w/bolnuh.shtml

Самият Хлюстов е писател-самиздатец, така е сблъсъкът се получава вътрешен за Рунетската система.

[ivan_kunchev]

Брей, толкова енергия вложена, за да се защити позиция! Тука или вече остаряваме, или някаква анемия ни е поразила.

[messire Woland]

Моето впечатление е, че руските автори като цяло много пресилват нещата. На моменти - даже повече от прекалено.
За Переслегин - да си призная, едно време бях голям почитател на неговите творби, но сега нещо ми се вижда, че и той доста поизкривява и пресилва нещата, за да защитава тезите си. Освен това, в сравнение с 90-те години, сега някак почервеня ли, стана почитател на СССР ли - не знам, обаче последните му неща хич не са добри. Или поне тия статии, на които аз съм попадал.
Като цяло обаче това, дето съм го зачитал от Болных, само потвърждава впечатлението ми, че съветският слон все още е най-големият. Или айде, да сме модерни, вече руският. И твърде много емоции

[gollum]

Даниц, да си призная, вярата ми в него бе разколебана доста преди новия превод на книгата на Такман (за първи път я четох в стария превод, още от социалистическо време, който май не беше толкова съкратен): твърде краен във възгледите и емоциите си е за моя вкус (това винаги ме е поразявало у хора, които претендират, че имат значителни интереси в дадена област - това много трудно ми се връзва с крайните емоции и особено с ярката им провяа в текста). А подозирам, че това се отразява не само в прегдоворите и коментарите му, но и върху преводите. А ако първото вече го пропускам без да се замисля (в крайна сметка, от книгата ме интересува именно текста, а не твърде раздутите коментарии на преводачи и съставители), то второто е главното, което ме интересува.
За Переслегин - в началото, когато беше нещо ново, наистина се впечатлявах от начина му на писане, а не по-малко и от идеите му. Впоследствие обаче мнението ми значително се промени - особено щом започнах по-подробно да се запознавам с източниците, които и той е ползвал. Всичките му идейни разработки се оказват крайно раздути умозрителни постановки, с несигурни или дори липсващи основания, изсмукани от пръстите.
Енергетиката на сблъсъците е характерна за рунета.

[von Danitz]

выродки, садисты-изуверы, подлые наймиты, зараза большевизма. Вы что, вчера вернулись с польского фронта?

просто вчера се смях на глас и си ритах чекмеджето. Благодаря за мненията, че една епоха си замина, е ясно отдавна. Тези "първопроходци", днес първо са им ясни грешките и несъвършенствата, второ вече го отнасят и от ПутМедв-а. Трето, ритат ги и откъм студентството от западните университети. Карат го на романтика, друго не им остава. Стругацкият дух съчетан с тайнствата на Университета в Тарту е вече нещо като пенсиониран Гари Пьотарович.