Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сериозна пълнометражна анимация

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Сериозна пълнометражна анимация



    Have to write a film analysis but don’t know where to start? Read our comprehensive guide on how to write a film analysis with examples.




    Валс с Башир / Valse avec Bachir / Vals Im Bashir /
    Waltz with Bashir ( 2008 )

    Жанр: Animation / Biography / Drama / War
    Година: 2008
    Страна: Израел / Германия / Франция / САЩ
    Времетраене: 1 час 26 мин. 39 сек.
    Режисьор: Ari Folman
    Актьори: Ron Ben-Yishai (voice), Ronny Dayag (voice), Ari Folman (voice), Dror Harazi (voice), Yehezkel Lazarov (voice), Mickey Leon (voice), Ori Sivan (voice), Zahava Solomon (voice) и др.



    Won Golden Globe. Another 17 wins & 18 nominations

    Нещо което може да ви заинтригува.
    Last edited by gollum; 21-01-2009, 14:02.

    #2
    Alexmania, филмът изглежда интригуващ (поне за мен), но не съм убеден, че е точно за тази тема, ако правилно съм разбрал идеята на Империал. По-скоро си е за тема за пълнометражна сериозна анимация, където биха попаднали и филми като "Persepolis", "Grave for fireflies" и много други.

    ПП Динайн го препоръча във филмовата тема (а може би мястото им си е за там) и оттам ми хвана окото, та мисля да го гледам тия дни.

    Comment


      #3
      Ами и това е вярно тоест филма има за цел да документира или по скоро да разкаже тези събития но все пак е анимация. Тя е направена така както би трябвало да се направи един игрален филм от режисиор като да кажем от ранга на Кубрик (филм като Full metal jacket). Мен спецялно ме впечатли първата сцена от филма или именно 26 те кучета. Отначало те са няколко злобни кучета тичащи по улиците на един сравнително мръсен град като към тях се присъединява по някое ново. Колкото повече стават толкова повече се укоряват. Кучетата са нарисувани в ахроматична или сива гама докато небето над тях е мръсно ярко неаполитанско жълто. Този контраст преобладав през по голямата част от кадрите. В повечето сцени има нещо точно такова което те грабва. Естествено това са само мой си расъждения по въпросите за анимацията но според мен е много красив. По скоро е съвпадение че все пак е на военна тематика но ми се стори забавно. Поради това реших да ви го покажа. Ако някой иска да го гледа защото съм убеден че тук по кината него не ще го пуснат може да посети определени сайтове и хм да го гледа. Просто наистина ми се стори подходящо.

      Comment


        #4
        Премествам двата поста, с което направо отварям нова тема - сериозна (малко е претенциозно определението, но в момента не се сещам друго - "за възрастни" също звучи донякъде глупаво) пълнометражна анимация, с други думи, същото като "хубави и сериозни филми", но анимационни.

        ПП А другата тема е за различен тип анимационни филмчета (по-скоро късометражи, макар че това не е толкова съществено - да речем, "Angel`s egg" също си е за там), в които не се разказва история, а се показва някакъв вътрешен свят. И това определение не е много точно, но за да бъда кратък мога да ги нарека "странни".

        Comment


          #5
          Да вметна, че "Валс с Башир" няма за цел да "разкаже" събития, а строго индивидуални спомени. Авторите директно заявяват, че филмът е субективен. Режисьорът просто се е хванал и е разказал в картинки собствените си и на негови познати, спомени от войната.
          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
          "But I know none, and therefore am no beast."

          (Richard III - William Shakespeare)

          Comment


            #6
            И се е получило много интересно - вчера го изгледах, като изключим една странност в анимацията, с която ми трябваше известно време да свикна, всичко ми хареса много. В никакъв случай не е някакъв опит за разказване на историята на войната (като обективен разказ), тук съм съгласен с Динайн, а по-скоро става въпрос за нещо като "история" на колективната памет (макар че дуата може да подведе някого) за войната.

            Comment


              #7
              Не съм много сигурен за къде е това, но не исках да го наказвам в майтапи:



              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #8
                Това май не е за тук според определението, но пък дали има смисъл и от трета тема за анимация (примерно, "несериозна" )? Може би не, тази може да остане въобще за анимация.

                Comment


                  #9
                  Дано през следващите години анимацията да се използва по-често в създаването на сериозни филми, защото и този подход при добра работа много засилва художествената стойност. Безсмислено е цели 90% да се влагат само за детски палячовщини, които на всичкото от горе, вече започват да дразнят. Щом по стените в галериите има безброй безсмъртни произведения на рисуването, нищо не пречи това да се пренесе и в киното.
                  Truth will save the world

                  Comment


                    #10
                    В 70 % от филмите произмеждащи се в днешни дни анимация има. Тя е пренесена именно за да се подсили художествената стойност на филмите но за мен тази стойност си остава съмнителна все още. Иначе освен за деца анимация има и за възрастни има и за подрастващи има и за средната възаст. Има пропагандираща анимация има и анимация на философска тематика. Иначе да съгласем съм с теб. Повече сериозна анимация не би навредила но прекалено много ще е катастрофа. Все пак дори и в гореспоменатият филм има документални кадри накрая. Защото реалността е най силна.

                    Comment


                      #11
                      В 70 % от филмите произмеждащи се в днешни дни анимация има.
                      Ъъъ, в случая не става въпрос за "анимация" като средство за допълване на игрални филми (т.е. ефекти и прочее), а за анимацията като основно средство. В първият случай компютърно генерираното графично съдържание (което не е равностойно на "рисувано" )се прави така, че да не разкрива изкуствения си произход, докато във втория е точно обратното. Разбира се, можем да рискуваме с предположението, че в даден момент може да се стигне до тенденция компютърно генерираното съдържание да се припокрие по качество с аналоговото (снимането на реални обекти) и да имаме игрални псевдо реални напълно компютърно генерирани филми. Но не мисля, че това ще ни позволи да ги наречем "анимационни", т.е. "рисувани" - не и в смисъла, в който тази дума се употребява в темата.

                      Тя е пренесена именно за да се подсили художествената стойност на филмите но за мен тази стойност си остава съмнителна все още.
                      Понякога е така - съгласен съм, има случаи, в които рисувани елементи или цели рисувани сцени се смесват с игрален филм и намерението е "художествено", т.е. цели се определен ефект. Но все пак по-масовият случай е, когато се прибягва до това средство за да се реализира нещо, което не може да бъде заснето реално, но трябва да изглежда "реално", т.е. да заблужадва, че не е изкуствено създадено или рисувано. В този случай нямаме за цел "подсилване на художествената стойност", а въвеждане на въображаемо съдържание като реално такова. Поне аз така бих го нарекъл.

                      Иначе освен за деца анимация има и за възрастни има и за подрастващи има и за средната възаст.
                      "Рисуваните филми", които тук наричаме "анимация" за краткост, не се различават чак толкова от игралните такива в това отношение: и в двата случая съдържанието може да е всякакво. Разликата не се отнася до съдържанието, а до средството и начините, по които се създава филма. В този смисъл, можем да имаме (и имаме) като игрални, така и рисувани филми за всякаква целева аудитория.

                      Все пак дори и в гореспоменатият филм има документални кадри накрая. Защото реалността е най силна.
                      Ще си позволя да не се съглася: едва ли става въпрос за "сила", това са различни величини, а и въздействието никога не е еднакво върху всекиго. "Валс с Башир" би имал за мен съвсем същият ефект и без последната, игрална част. Обратното, може да се създаде много въздействащ изцяло игрален или документален филм. Но не бих казал, че единият ще е по-"силен" от другия заради израбното средство (игрален, документален или рисуван). Ако е така, то това ще се дължи не на медиума, а на създателите му и техните умения.

                      ПП Да се иска "повече сериозна анимация" би било горе-долу същото, като да се изисква повече "сериозно кино".

                      Comment


                        #12
                        Ами всъщнаст не. В почти всеки филм излизащ на голям екран анимация има. Дали ще е под формата на Мат пейнтинг или моушън капчър за мен значение няма. Тези неща не са реялни и с каквото и име да ги нагласиш те си остават моделирани от фантазията на човек което по дефиниция в крайна сметка се доближава до моята представа за кое е анимация и кое не. Така де дигиталното изкуство е изкуство първо после е дигитално защото се прави чрез дигитални машини. И според мен когато става въпрос за кино то то си се нарича анимация. Не разбирам защо голъм е написаб останалите постановления под цитатие извадени от контекста на моето мнение но в крайна сметка това е негово право. Така де в крайна смета аз разбирам какво пише на тях но не разбирам защо ги е написал. Има няколко специализирани български форума за анимация в който хора занимаващи се с анимация показват новите си неща на свой колеги. Когато се върна в София ще поразпитам и ще пусна линк тъй като предполагам от там би могла да се намери по подробна информация за сериозни анимациони филми късометражни и пълнометражни. Колкото и смешно да звучи ние имаме традиция в анимационото кино позната в европа и аниматори известни със свойте произведения. Иначе нека да не превръщаме и тази тема в поредната разправия относно това какво как се казва. Нямам нищо против да отвориме отделна тема или който иска да ми пише чрез лично съобщение или останалите възможни начини. Колкото до документалните кадри за мен те са замълшека на филма. Без тях той щеше да бъде като мелба без бишкотата. Тоест зблъсъкат на реалноста с преживяванията на лирическия герой се подсилват от контраста между анимация и документални кадри. Тоест без тях да филма щеше да си е филм но с тях става по добър. Ако искате прочетете интервютата с режисьора на филма. Той казва интересни неща.

                        П.С. Аз мисля че от повече такава анимация има смисъл така каткто смисъл има и от всяко произведение на изкуството. Защото ако няма то по същата логика спокоино можем да си теглим крушума без да му мислиме. Моята иея беше че не всички филми са хубави и поради това от прекалено много гледане главоболието не ви мърда.И извинете за праописа просто е прекалено късно и светлината не ми стига за да виждам добре буквите от тъпата френска клавиатура.

                        Comment

                        Working...
                        X