„Краят на държавата” представлява преглед на войните в бивша Югославия през 90–те години на миналия век. Разгледана е хронологията на бойните действия, включително и тези на НАТО и ООН. Прегледът обхваща период от 1990 до 1995 година, през който Словения, Хърватска и Босна и Херцеговина стават самостоятелни и независими държави. Наблегнато е на фактологията на провежданите операции от страните, участващите военни структури и някои изводи и анализи на бойните действия. Целта на прегледа е предимно образователна - до момента в света има издадени много книги на тази тема, но в България – непосредствен съсед на Югославия книга, разглеждаща тези войни не е издавана.
Източниците, използвани при съставянето на прегледа са предимно материали, публикувани в Интернет, книги на руски, американски и хърватски автори, неиздавани у нас, изследвания и анализи на военни специалисти и експерти, публикации в средствата за масова информация, спомени на участници в конфликтите, енциклопедии, данни, отразени в протоколите от разпит на свидетели пред Международния трибунал за разследване на престъпленията в бивша Югославия, документални филми и периодика.
Източниците, използвани при съставянето на прегледа са предимно материали, публикувани в Интернет, книги на руски, американски и хърватски автори, неиздавани у нас, изследвания и анализи на военни специалисти и експерти, публикации в средствата за масова информация, спомени на участници в конфликтите, енциклопедии, данни, отразени в протоколите от разпит на свидетели пред Международния трибунал за разследване на престъпленията в бивша Югославия, документални филми и периодика.
Ако някой има интерес, да ми пише лична бележка, ще му изпратя ПДФ-а по мейла, с изричното условие да не се разпространява.
Книгата е с богат фактологичен материал, на 420 страници, ползвани са много източници и е учудващо безпристрастно написана.
Ето съдържанието:
ПРЕДИСЛОВИЕ 5
Въведение 5
Предистория на конфликтите 12
Състав и организация на ЮНА 18
ЧАСТ ПЪРВА
СЛОВЕНИЯ – ДЕСЕТ ДНИ ПОДОБИЕ НА ВОЙНА 24
Състояние и подготовка на страните 24
Ход на бойните действия 29
Краят на войната и резултати
от бойните действия 36
ЧАСТ ВТОРА
ХЪРВАТСКА – НЕОБЯВЕНИТЕ ВОЙНИ 37
ГЛАВА ПЪРВА
Войната на Югославия с Хърватска 1991 – 1992 г. 37
Исторически предпоставки 37
Създаване и развитие на хърватските въоръжени сили. Планове на страните 45
Начало на войната и намеса на ЮНА 50
Книнска Крайна 50
Пакрац и Плитвице 52
Битката за казармите на ЮНА
в Хърватска 54
Сраженията в Източна Славония. Битката за Вуковар 64
Борово село 65
Обсадата на Вуковар 68
Настъплението към Осиек 78
Сраженията в Западна Славония 79
Бойните действия в Кордун,
Лика и Бания 84
Сраженията в Далмация и Херцеговина. Обсадата на Дубровник 92
Настъплението на ЮНА в Северна Далмация 92
Обсадата на Дубровник 96
Бойните действия в Херцеговина 106
Краят на войната и резултати
от бойните действия 112
ГЛАВА ВТОРА
Войната на Хърватска с Република Сръбска Крайна и с Република Сръбска 119
Създаване на въоръжените сили на Република Сръбска Крайна и развитие на хърватските въоръжени сили 119
Бойните действия на Хърватска срещу Република Сръбска Крайна до 1995 г. 124
Разгромът на САО „Западна Славония” 129
Бойните действия на Хърватска срещу Република Сръбска в Босна и Херцеговина до лятото на 1995 г. 133
Разгромът на САО „Книнска Крайна” 146
ЧАСТ ТРЕТА
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА – СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ 159
Въведение. Основните политически движения в Босна и Херцеговина 159
Политически пролог към войната 169
Преустройството на ЮНА през 1992 г. 171
ГЛАВА ПЪРВА 175
Бойните действия през 1992 г. 175
Начало на бойните действия и намеса на ЮНА 175
Боевете в Сараево през април и май. 179
Създаване на армиите на воюващите страни. Боевете в района на Сараево до края на 1992 г. 189
Сраженията в Северна, Западна и Централна Босна до края на 1992 г. 200
Сръбското настъпление в Посавина 200
Сръбските настъпления в Северозападна и в Централна Босна 210
Сраженията в Семберия, Подринието и в Херцеговина 221
Краят на първия етап на войната. Резултати за страните в конфликта 235
ГЛАВА ВТОРА
Бойните действия през 1993 г. и
до пролетта на 1994 г. 238
Опитите за политически изход
от кризата през 1993 г. 238
Развитие на армиите на воюващите страни 239
Бойните действия в Семберия, Посавина и Романия през 1993 г. 245
Бойните действия в Подринието и в района на Сараево 250
Бойните действия в районите на Братунац, Сребреница и Жепа 250
Бойните действия в районите на Горажде и Сараево. 255
Въоръжените сблъсъци между мюсюлманите в Цазинска Крайна 261
Мюсюлманско - хърватската война 1993 – 1994 г. 263
Първите сблъсъци между мюсюлмани и хървати през 1992 г. 263
Бойните действия между мюсюлмани и хървати
през 1993 – 1994 г. 268
Краят на операция „ Дрина – 93” 293
Краят на втория етап на войната. Резултати за страните в конфликта 295
ГЛАВА ТРЕТА
Бойните действия до края на 1994 г. 297
Въведение 297
Боевете в Централна Босна до края на 1994 г. и сръбското настъпление
към Горажде. 298
Бойните действия в Семберия и в Херцеговина до края на 1994 г. 305
Бойните действия в района на Сараево до края на 1994 г. 312
Бойните действия в Цазинска Крайна 316
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Основните сражения през 1995 г. 324
Реорганизация на армиите на воюващите страни 324
Сраженията в Северозападна Босна и краят на Бихачката република 329
Бойните действия в Централна Босна и Семберия 333
Сраженията в района на Сараево до края на войната 339
Падането на Сребреница 344
Превземането на Жепа 355
Сражението за Озрен 357
Настъплението на АБХ, ХВ и ХВО в Западна Босна през есента на 1995 г. 365
Споразумението в Дейтън. Край на войната и резултати за страните 375
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ДЕЙНОСТТА НА ООН, ЕС И НАТО 379
Политически предпоставки 379
Мисията на UNPROFOR в Хърватска 384
Мисията на UNPROFOR в Босна и Херцеговина. 389
Мисията на UNPROFOR в Македония 398
Операция „Освободена сила” и краят на бойните действия. 399
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 404
С П И С Ъ К на български доброволци, загинали във войните в бивша Югославия 412
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ 413
Примерна част от нея
Обсадата на Вуковар
В изпълнение на стратегическия план на ЮНА в края на август 1991 г. подразделения от 12 корпус ЮНА навлизат в Бараня и окупират Бели Манастир, след което продължават придвижването си на юг към Осиек. Основните сили на корпуса, усилен с 211 танкова бригада се насочват към Вуковар и Винковци от север, а част от силите се отправят на запад към Осиек. Друга част, предимно артилерия заемат позиции срещу Вуковар на територията на Войводина. По реката патрулират катери на ЮНА, а градът периодично е обстрелван с оръдия и минохвъргачки. Тези обстрели също допринасят за напускане на местното население и към края на месеца във Вуковар остават не повече от 15 000 жители.
В същото време от територията на Сърбия в Източна Славония и в Западен Срем навлизат части от 1 гвардейска пролетарска механизирана дивизия и 252 танкова бригада, които бавно настъпват към Винковци, сломявайки слабата съпротива в хърватските села, част от които - Опатовац, Овчара, Ловаш са подложени на артилерийски обстрел, предизвикал цивилни жертви.
Първият хърватски град на река Дунав – Илок е блокиран от части на ЮНА. След няколко дни на спорадични престрелки е постигнато споразумение за мирно изтегляне на хърватското население във вътрешността на Хърватска, но минавайки през Вуковар, част от него остава в този град, усилвайки местните хърватски отряди.
На 25 август части от 12 корпус достигат Вуковар от север, но не влизат в града, задоволявайки се с блокиране и обстрел. На същата дата от юг танкова колона – преден отряд на 252 танкова бригада достига село Богдановци, но попада в минно поле и след загубата на няколко танка придвижването спира. Хърватите обявяват и за два свалени самолета на ЮНА западно от Вуковар. 25 август е датата, на която започва битката за Вуковар.
На 28 август във Вуковар от Винковци пристигат хърватите Миле Дедакович и Бранко Борович, които с помощта на местния хърватски лидер Благо Задро организират отбраната на Вуковар. Дедакович е бивш подполковник от ЮНА, а Борович – бивш капитан.
На 10 септември във Вуковар е сформирана 204 пехотна бригада ХВ, наброяваща около 2 000 души – основната хърватска сила за отбрана на града. Хърватското правителство изпраща и допълнителни сили – подразделения от 1 и 3 бригади КНГ, полиция и отряди на ХОС, в населения пункт пристигат и отряди от Илок и от околните хърватски села, с което силите на защитниците нарастват на около 6 000 души.
Отбраната на града се ръководи от кризисен щаб, разположен в противоатомен бункер под градската болница. Този щаб организира разпределението и доставките на храна, вода и медикаменти на цивилното население, включително и на около двете хиляди сърби, които не пожелават или не успяват да напуснат Вуковар. Цивилното население се установява в подземните и бетонирани убежища, строени някога и предназначени за използване в случай на ядрена война. Движението на това население по улиците е сведено до минимум.
За да се противопоставят на ЮНА, хърватите формират малки отряди от 5 - 10 до 50 - 70 войници и доброволци. Въпреки слабото и недостатъчно въоръжение (основно леко стрелково оръжие) тези защитници притежават висок боен дух и мотивация за бой - повечето от тях се сражават за своите къщи и семейства. Тактиката им се състои в миниране на възможните подходи и пътища към града, миниране на част от улиците, снайперски обстрел и близка борба с танковете и бронираните машини. На важни кръстовища са изградени много добре укрепени опорни пунктове. Създадени са два укрепени района, където опорните пунктове са обединени в единна система – първият обхваща централната и югоизточната част на Вуковар, а вторият обхваща предградието Борово село, в което почти няма останали сърби. Ключ към тези райони се явява селцето Лужица, разположено на завой на река Вука между тях.
Хърватските сили – общо около 6000 войници, полицаи и доброволци са разпределени в постоянни гарнизони – за отбрана на опорните пунктове и в мобилни групи – за усилване на отбраната, диверсии, засади и за нанасяне на удари по ЮНА. Борово Село се отбранява от 3 батальон на 204 пехотна бригада, взвод от 1 бригада КНГ, батальон от 3 бригада КНГ, отряд на ХОС и хърватски доброволци. Селцата Богдановци, Лужица и кварталът Нови Вуковар се отбраняват от 4 батальон на 204 пехотна бригада и подразделения от 3 бригада КНг. Югозападно от тях районът на Саймище се отбранява от 1 батальон на 204 пехотна бригада и 4 батальон от 3 бригада КНг. Югозападните окрайнини на Вуковар се отбраняват от 2 батальон на 204 пехотна бригада и отряди хърватски доброволци. Отряди от хърватските СТО, подпомагани от хърватски подразделения отбраняват селата покрай пътя, свързващ Вуковар с Винковци.
В изпълнение на стратегическия план на ЮНА в края на август 1991 г. подразделения от 12 корпус ЮНА навлизат в Бараня и окупират Бели Манастир, след което продължават придвижването си на юг към Осиек. Основните сили на корпуса, усилен с 211 танкова бригада се насочват към Вуковар и Винковци от север, а част от силите се отправят на запад към Осиек. Друга част, предимно артилерия заемат позиции срещу Вуковар на територията на Войводина. По реката патрулират катери на ЮНА, а градът периодично е обстрелван с оръдия и минохвъргачки. Тези обстрели също допринасят за напускане на местното население и към края на месеца във Вуковар остават не повече от 15 000 жители.
В същото време от територията на Сърбия в Източна Славония и в Западен Срем навлизат части от 1 гвардейска пролетарска механизирана дивизия и 252 танкова бригада, които бавно настъпват към Винковци, сломявайки слабата съпротива в хърватските села, част от които - Опатовац, Овчара, Ловаш са подложени на артилерийски обстрел, предизвикал цивилни жертви.
Първият хърватски град на река Дунав – Илок е блокиран от части на ЮНА. След няколко дни на спорадични престрелки е постигнато споразумение за мирно изтегляне на хърватското население във вътрешността на Хърватска, но минавайки през Вуковар, част от него остава в този град, усилвайки местните хърватски отряди.
На 25 август части от 12 корпус достигат Вуковар от север, но не влизат в града, задоволявайки се с блокиране и обстрел. На същата дата от юг танкова колона – преден отряд на 252 танкова бригада достига село Богдановци, но попада в минно поле и след загубата на няколко танка придвижването спира. Хърватите обявяват и за два свалени самолета на ЮНА западно от Вуковар. 25 август е датата, на която започва битката за Вуковар.
На 28 август във Вуковар от Винковци пристигат хърватите Миле Дедакович и Бранко Борович, които с помощта на местния хърватски лидер Благо Задро организират отбраната на Вуковар. Дедакович е бивш подполковник от ЮНА, а Борович – бивш капитан.
На 10 септември във Вуковар е сформирана 204 пехотна бригада ХВ, наброяваща около 2 000 души – основната хърватска сила за отбрана на града. Хърватското правителство изпраща и допълнителни сили – подразделения от 1 и 3 бригади КНГ, полиция и отряди на ХОС, в населения пункт пристигат и отряди от Илок и от околните хърватски села, с което силите на защитниците нарастват на около 6 000 души.
Отбраната на града се ръководи от кризисен щаб, разположен в противоатомен бункер под градската болница. Този щаб организира разпределението и доставките на храна, вода и медикаменти на цивилното население, включително и на около двете хиляди сърби, които не пожелават или не успяват да напуснат Вуковар. Цивилното население се установява в подземните и бетонирани убежища, строени някога и предназначени за използване в случай на ядрена война. Движението на това население по улиците е сведено до минимум.
За да се противопоставят на ЮНА, хърватите формират малки отряди от 5 - 10 до 50 - 70 войници и доброволци. Въпреки слабото и недостатъчно въоръжение (основно леко стрелково оръжие) тези защитници притежават висок боен дух и мотивация за бой - повечето от тях се сражават за своите къщи и семейства. Тактиката им се състои в миниране на възможните подходи и пътища към града, миниране на част от улиците, снайперски обстрел и близка борба с танковете и бронираните машини. На важни кръстовища са изградени много добре укрепени опорни пунктове. Създадени са два укрепени района, където опорните пунктове са обединени в единна система – първият обхваща централната и югоизточната част на Вуковар, а вторият обхваща предградието Борово село, в което почти няма останали сърби. Ключ към тези райони се явява селцето Лужица, разположено на завой на река Вука между тях.
Хърватските сили – общо около 6000 войници, полицаи и доброволци са разпределени в постоянни гарнизони – за отбрана на опорните пунктове и в мобилни групи – за усилване на отбраната, диверсии, засади и за нанасяне на удари по ЮНА. Борово Село се отбранява от 3 батальон на 204 пехотна бригада, взвод от 1 бригада КНГ, батальон от 3 бригада КНГ, отряд на ХОС и хърватски доброволци. Селцата Богдановци, Лужица и кварталът Нови Вуковар се отбраняват от 4 батальон на 204 пехотна бригада и подразделения от 3 бригада КНг. Югозападно от тях районът на Саймище се отбранява от 1 батальон на 204 пехотна бригада и 4 батальон от 3 бригада КНг. Югозападните окрайнини на Вуковар се отбраняват от 2 батальон на 204 пехотна бригада и отряди хърватски доброволци. Отряди от хърватските СТО, подпомагани от хърватски подразделения отбраняват селата покрай пътя, свързващ Вуковар с Винковци.
АРСБХ се заема с реализирането на почти неизпълнима по военните канони задача – настъпление срещу превъзхождащ противник. Шестнадесет сръбски бригади трябва да настъпват срещу шест бригади ХВ и осем бригади ХВО и да задържат евентуално настъпление на още около шестнадесет бригади на АБХ и ХВО. Сърбите обаче имат превъзходство в артилерия и танкове, което се оказва и решаващо за успеха.
Подготвителният етап започва на 8 юни 1992 г. с настъпление на части от Оперативна група „Добой” на север с цел освобождаване на бреговете на река Босна и съединяване с обкръжените в района на село Подновле и в планината Требава сръбски подразделения от СТО. След тридневни боеве сърбите изтласкват отбраняващите се хървати и достигат до селата Йеховац и Которско, разположени между Добой и Подновле, но не успяват да ги превземат.
На 14 юни 1 Крайнски корпус развръща силите си в район северно от Добой. Корпусът формира две тактически групи. Тактическа група – 1 (ТГ - 1) се командва от полковник Новица Симич и се състои от 1 Пърняворска лекопехотна бригада, 1 Кърнинска лекопехотна бригада, танков батальон от 16 Крайнска моторизирана бригада, танков батальон от 1 танкова бригада, два батальона от 2 танкова бригада, батальон от 6 Санска пехотна бригада, интервентен отряд „Вълците от Вучак”, батальон военна полиция и артилерийски дивизион. Групата наброява 4000 души и разполага с 60 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северозападно от Добой и достигане до Дервента. Тактическа група - 2 (ТГ - 2) се командва от министърът на вътрешните работи на Република Сръбска Крайна Милан Мартич и се състои от бригада „спецназ” на крайнската милиция, 1 Вучакска лекопехотна бригада, 1 Требавска лекопехотна бригада, две танкови роти и артилерийски дивизион. И тази група наброява около 4000 души и разполага с 20 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северно от Добой в района на Которско и деблокиране на обкръжените сръбски подразделения в района на Подновле. Групите се поддържат с авиация от 92 смесена авиационна бригада.
В полосата за настъпление на тактическите групи хърватите разполагат с четири бригади – подразделения от 3 гвардейска и 108 пехотна бригади ХВ, 101 и 103 пехотни бригади ХВО и батальон от мюсюлманските СТО.
На 15 юни сръбското настъпление започва с танков пробив на хърватската отбрана западно от селата Йеховац и Которско, извършен от ТГ - 1. Хърватските защитници от този и от останалите участъци на северозапад се оттеглят в Дервента. На тази дата настъпва и ТГ - 2, която успява да превземе Йеховац и Которско, разгромявайки и унищожавайки мюсюлманско - хърватските отряди от двете страни на река Босна. На 20 юни ТГ - 2 се съединява със сръбските сили в Подновле, а ТГ -1 достига Дервента.
Подготвителният етап на операция „Коридор” завършва, както е планиран. През следващите три дни сръбските сили извършват прегрупиране. В район югоизточно от Дервента са съсредоточени допълнителни сили – три пехотни бригади и моторизирана бригада, които формират трета тактическа група (ТГ – 3) под командването на полковник Славко Лисица. ТГ - 1 е прехвърлена източно от река Босна и заема район северно от село Долни Скугрич, а ТГ - 2 продължава настъплението си към Оджак по западния бряг на река Босна и достига теснината Добор – Кула на 12 км югозападно от града. На групите са поставени основните задачи - настъпление и овладяване на Модрича от ТГ - 1, настъпление и овладяване на Оджак от ТГ - 2 и настъпление и овладяване на Дервента от ТГ - 3.
Това настъпление се предшества от специализирана операция по дезинформация на противника, благодарение на която хърватите са заблудени, че ТГ – 1 е преместена в нов район за евентуално настъпление на юг към Градачац, Грачаница и Сребреник с крайна цел Тузла.
Южно от Модрича се отбраняват 105 пехотна бригада ХВО и подразделения от 107 моторизирана бригада ХВО. Западно от Оджак е разположена 102 пехотна бригада ХВО и батальон от 2 гвардейска бригада ХВ. Хърватските гвардейци защищават силна позиция, преграждайки Добор – Кула. Общата численост на хърватите в районите на Оджак и Модрича е около 8000 души.
Подготвителният етап започва на 8 юни 1992 г. с настъпление на части от Оперативна група „Добой” на север с цел освобождаване на бреговете на река Босна и съединяване с обкръжените в района на село Подновле и в планината Требава сръбски подразделения от СТО. След тридневни боеве сърбите изтласкват отбраняващите се хървати и достигат до селата Йеховац и Которско, разположени между Добой и Подновле, но не успяват да ги превземат.
На 14 юни 1 Крайнски корпус развръща силите си в район северно от Добой. Корпусът формира две тактически групи. Тактическа група – 1 (ТГ - 1) се командва от полковник Новица Симич и се състои от 1 Пърняворска лекопехотна бригада, 1 Кърнинска лекопехотна бригада, танков батальон от 16 Крайнска моторизирана бригада, танков батальон от 1 танкова бригада, два батальона от 2 танкова бригада, батальон от 6 Санска пехотна бригада, интервентен отряд „Вълците от Вучак”, батальон военна полиция и артилерийски дивизион. Групата наброява 4000 души и разполага с 60 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северозападно от Добой и достигане до Дервента. Тактическа група - 2 (ТГ - 2) се командва от министърът на вътрешните работи на Република Сръбска Крайна Милан Мартич и се състои от бригада „спецназ” на крайнската милиция, 1 Вучакска лекопехотна бригада, 1 Требавска лекопехотна бригада, две танкови роти и артилерийски дивизион. И тази група наброява около 4000 души и разполага с 20 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северно от Добой в района на Которско и деблокиране на обкръжените сръбски подразделения в района на Подновле. Групите се поддържат с авиация от 92 смесена авиационна бригада.
В полосата за настъпление на тактическите групи хърватите разполагат с четири бригади – подразделения от 3 гвардейска и 108 пехотна бригади ХВ, 101 и 103 пехотни бригади ХВО и батальон от мюсюлманските СТО.
На 15 юни сръбското настъпление започва с танков пробив на хърватската отбрана западно от селата Йеховац и Которско, извършен от ТГ - 1. Хърватските защитници от този и от останалите участъци на северозапад се оттеглят в Дервента. На тази дата настъпва и ТГ - 2, която успява да превземе Йеховац и Которско, разгромявайки и унищожавайки мюсюлманско - хърватските отряди от двете страни на река Босна. На 20 юни ТГ - 2 се съединява със сръбските сили в Подновле, а ТГ -1 достига Дервента.
Подготвителният етап на операция „Коридор” завършва, както е планиран. През следващите три дни сръбските сили извършват прегрупиране. В район югоизточно от Дервента са съсредоточени допълнителни сили – три пехотни бригади и моторизирана бригада, които формират трета тактическа група (ТГ – 3) под командването на полковник Славко Лисица. ТГ - 1 е прехвърлена източно от река Босна и заема район северно от село Долни Скугрич, а ТГ - 2 продължава настъплението си към Оджак по западния бряг на река Босна и достига теснината Добор – Кула на 12 км югозападно от града. На групите са поставени основните задачи - настъпление и овладяване на Модрича от ТГ - 1, настъпление и овладяване на Оджак от ТГ - 2 и настъпление и овладяване на Дервента от ТГ - 3.
Това настъпление се предшества от специализирана операция по дезинформация на противника, благодарение на която хърватите са заблудени, че ТГ – 1 е преместена в нов район за евентуално настъпление на юг към Градачац, Грачаница и Сребреник с крайна цел Тузла.
Южно от Модрича се отбраняват 105 пехотна бригада ХВО и подразделения от 107 моторизирана бригада ХВО. Западно от Оджак е разположена 102 пехотна бригада ХВО и батальон от 2 гвардейска бригада ХВ. Хърватските гвардейци защищават силна позиция, преграждайки Добор – Кула. Общата численост на хърватите в районите на Оджак и Модрича е около 8000 души.
Comment