Ф.М.Достоевски-има ли почитатели на неговото творчество?

[Коцето]

Мисля,че дойде време да дам повече разяснения относно причините,накарали ме да потърся почитатели на Достоевски. Общо взето мненията досега са в сферата на очакваното от мен. Далеч съм от мисълта да се хваля, че знам всичко около този велик човек. Самото творчество впечатлява с голям обем,което буди предразсъдъци у някои читатели и критици. И така - книгата,която за мен се яви като кляч за разгадаването на писателя е книгата на Николай Нейчев - " Ф. М. Достоевски-тайнствената поетика". В нея по е направен опит за разгадаванена поетиката на Достоевски,която е издържана в строго религиозен смисъл -защита на Православието от нахлуващите от Запад идеи,които рушат устоите на руската държава и народ. С помощта на словото като градивен елемент , Достоевски изгражда храма на вярващата душа( в по-широк аспект- на всяка душа). Така от само себе си отпадат всички други клишета и щампи,налагани върху книгите му-криминални,социално-психологически и т.н. Считам, това е достатъчно за истинските почитатели на Достоевски и руската литература от Х²Х в.,за да бъде започнат един по-дълъг разговор.............

[Док Холидей]

Аха.
Окей, говорете да видим.

[SRH]

Ъъъ, аз съм го докарал до социално-писхологическия пласт... И така и не схванах каква е системата за игра на рулетка. :sm186:
---------------
"А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният."

[gollum]

Хъм, то с това по-скоро разговорът се приключва. Нещо нормално, когато се отдаде абсолютно предпочитание на една интепретация (само защото се възпирема като авторова) пред всички възможни други. Ако възпиремаме даден текст абсолютно, няма място за разговор. Има място за споделяне на вяра, но това не е точно в областта на литературата, според мен.

[ahileas]

Надали Достоевски е забравен или неоценен, лично аз най-много харесвам "Идиот", намирам книгата за непреходна, вън от контекста на конкретното историческо време.
Но по-интересно в дискусията ми се струва, твърдението на Ам-гъл, за това, че "има време " за тези автори, оспорено съвсем аргументирано от Хана, странното е, че и аз кат Смеагол съм изчел повечето класици / не слагам Дикенс и Балзак в една категория с Достоевски и Ман/, в ранната си юношеска възраст. Сега от дали от напрежение в работата или от мързел ли що ли :sm186: ми е трудно да чета, "тежка категория" класически романи /като изключим античните/, предпочитам леките жанрове/не че в тях няма сериозни произведения/.
Намирам това явлени, ако мога да го нарека така за доста странно, наясно съм че това е чисто субективно предпочитание към литературата, но наблюдавам и у други хора подобни тенденции.

[alexmania]

Мисля,че дойде време да дам повече разяснения относно причините,накарали ме да потърся почитатели на Достоевски. Общо взето мненията досега са в сферата на очакваното от мен. Далеч съм от мисълта да се хваля, че знам всичко около този велик човек. Самото творчество впечатлява с голям обем,което буди предразсъдъци у някои читатели и критици. И така - книгата,която за мен се яви като кляч за разгадаването на писателя е книгата на Николай Нейчев - " Ф. М. Достоевски-тайнствената поетика". В нея по е направен опит за разгадаванена поетиката на Достоевски,която е издържана в строго религиозен смисъл (защита на Православието от нахлуващите от Запад идеи,които рушат устоите на руската държава и народ.Словото като градивен елемент е "материалът",от който Достоевски изгражда храма на вярващата душа. Така от само себе си отпадат всички други клишета и щампи,налагани върху книгите му-криминални,социално-психологически и т.н. Считам, това е достатъчно за истинските почитатели на Достоевски и руската литература от Х²Х в.,за да бъде започнат един по-дълъг разговор.............

Не мислиш ли, че все пак Достоевски дава не просто някакви умозаключения, свързани с религия, раса, народ принадлежност или геополитическо положение, а общочовешки такива?И може би като общочовешки те наистина нямат нужда от дообясняваното им от каквито и да е помощни литературни статии книги или повести.Така де всеки си има глава и в нея мозък при достатъчно време и желание може да му хрумне нещо.Истина е че творецът черпи вдъхновение от мястото където се намира и хората заобикалящи го но творчеството му не се простира просто за това място а за всички и за всичко.Това е като с шофьорската книжка.Не ти я издават за мястото където си карал курсовете, а за целият свят.

[Коцето]

По прицип си прав/а, само че фактът, че са общочовешки не затваря вратата на интерпретации, а тъкмо обратното-търси се кое е това общочовешко. Но в херменетичния процес все пак има доста субективизъм, който е зависим от някои от изброените от теб фактори. Пример: за един американец, на който цял живот са му пълнили главата с крими историйки, Разколников си остава някакъв разкаял се убиец. За почитателите на диалектическия материализъм, то е жертва на социалните условия, на средата. Ето, имаме няколко възможни тълкувания, всяко от които претендира за "общочовечност" и си е правилно само по себе си, само дето "адаптира" създаденото към себе си, без да търси неговата първопричина. Именно там е ползата от такива изследвания, а още повече, че те са напълно коректни ( намират опора както в самите текстове, така и в живота на Достоевски ), а не са изградени от абстракности. Ако си запален/а по Достоевски искрено те съветвам да прочетеш цитираното изследване, а ако това стане с интерес ще очаквам мнението ти .

[gollum]

Коце, подобни изследвания са интересни и си имат своето място - няма спор. Но аз бих се изразил така - ако ме интересува животът на автора и това провеждам свое търсене, което ме отвежда (неизбежно) отвъд текста, за да разбера какво той е искал да каже, то да, тогава подобно изследване ще ми е полезно (в известен смисъл четенето на изследвания винаги има своята стойност, защото ти позволява да се запознаеш с различна от твоята интерпретация, което обогатява преживяването ти). В повечето случаи обаче аз се интересувам от текста сам по себе си (връзката с автора и намеренията му, както и житейските обстоятелства е вторична, текста е това, което ме интересува) и от връзките, които се създават в процеса на четене. Иначе казано - стойността на текста не се променя дори и да го четеш без да знаеш нищо за този, който го е написал. Аз предпочитам да чета по този начин, особено неща, които смятам че си струва да бъдат прочетени (т.е. мотивацията ми надхвърля процеса на убиване на време, макар че в определени случаи удоволствието от този процес може да остане основното, което ще ме ръководи насетне - всичко зависи от текста). С други думи (което сигурно ще предизвика Иван Кунчев ), сред множеството възможни интерпретации, които възникват когато се чете един текст не смятам тази, която се предполага да е на автора му, за "ръководна" или пък за "основна".

[alexmania]

ОК ще се опитам да я прочета в следващите дни.Ако възприемеш от какъвто и да е ключ към творчеството на определен автор и почнеш да го четеш наново изведнъж от текста или от произведението почват да изкачат ценностите вплетени вътре.Понякога такива неща наистина помагат на хората да разбират правилно определени произведения но в това има и минуси.Ако възприемеш само ключа без да си видял същината на произведението това няма да промени вътрешността ти каквато е целта на произведението ами просто ще го наизустиш както всички останали криминални романи.Без ценности.Без да го изживееш което да ти даде някаква духовно богатство то винаги ще си остане само едно просто интелектуално разбиране.Иначе си прав естествено.Когато го прочета ще пиша.

Изглежда някои ме е изпреварил с отговора.Както и да е аз винаги съм последен както твърдят други така, че не се сърдя.

[Коцето]

В повечето случаи обаче аз се интересувам от текста сам по себе си (връзката с автора и намеренията му, както и житейските обстоятелства е вторична, текста е това, което ме интересува) и от връзките, които се създават в процеса на четене. Иначе казано - стойността на текста не се променя дори и да го четеш без да знаеш нищо за този, който го е написал.

Процесът на четене както го наричаш ти се състои от 3 основни нека ги наречем елемента: автор-текст (медиатор)- читател. За мен също текста е най-важният елемент от веригата, без нея другите звена си остават разделени. Към средата 20в. обаче става модерна една тенденция, която можем да наречем "смърт" на автора. Един от поддръжниците и е Р. Бърт. С две думи подобни люде казват,че авторът е твърде условен обект и връзката му с дадено негово произведение е повече от спорна. Може би сте чували знаменитото изречение: "И без Пушкин "Евгений Онегин" щеше да бъде написан".Това е едната крайност, към която,струва ми се, клони Голъм.Другата-да се надценява автора е също толкова пагубна- все да се повтаря какво е искал да каже този или онзи писател. Ако е искал да "каже" нещо да го е написал на един лист и толкова. В посочената от мен книга не става въпрос за просто животоописание, а за принципи, които,мисля,вече изясних. Пак подчертавам, че е текстът е важеното в цялата работа, но е добре да се знае туй-онуй за автора. Ако все пак целта ни е да се опитаме да изживеем (както правилно отбелязаха!!!) нещо, а не да запълваме свободното си време.

ОК ще се опитам да я прочета в следващите дни.Ако възприемеш от какъвто и да е ключ към творчеството на определен автор и почнеш да го четеш наново изведнъж от текста или от произведението почват да изкачат ценностите вплетени вътре.Понякога такива неща наистина помагат на хората да разбират правилно определени произведения но в това има и минуси.Ако възприемеш само ключа без да си видял същината на произведението това няма да промени вътрешността ти каквато е целта на произведението ами просто ще го наизустиш както всички останали криминални романи.Без ценности.Без да го изживееш което да ти даде някаква духовно богатство то винаги ще си остане само едно просто интелектуално разбиране.Иначе си прав естествено.Когато го прочета ще пиша.

Изглежда някои ме е изпреварил с отговора.Както и да е аз винаги съм последен както твърдят други така, че не се сърдя.

Прав/а си,но не бих ги нарекъл минуси,а по-скоро опасности за хора, интересуващи се само от формалната страна. Нормално, но мисля, че ще успееш да се предпазиш от тях. Поздрави и успех!

[gollum]

"Изживяването" се получава в процеса на четене и зависи от читателят (основно) и в определена степен от качествата на текста. Познаването на останалото творчество и на жизнения път на писателя, както и на различни вече изградени интерпретации на връзката между двете (творчество / житейски път) може да промени този процес, но не бих казал, че тази промяна е винаги е в положителна посока. Така или иначе, "преживяването" не се получава, според мен, задължително по очертания от теб път. Така може да се получи нещо друго (затова и посочих пътя на религията) - определено преустройване на собственото съществуване в насока, очертана от една над текстуална връзка автор/житейски път, която поражда "принципите", които след това се възприемат и следват. Горе-долу в тази посока предполагаш нещата ти, Коце, поне доколкото схващам.
В моята представа нещата са малко по-сложни - има много повече и по-сложно организирани нива на въздействие. Познаването на биографията на автора или пък на мястото и ролята му в историята на определена идеология или за да бъде не толкова конкретен, система от идеи, е само един елемент, който създава извън текстова връзка (не е единствения такъв, разбира се). В повечето случаи точно тази връзка не ме интересува по определени причини. Повече ме интересуват текстовите връзки, които аз ще създам в процеса на четене и след това в по-нататъшната си читателска история (т.е. "срещи" с други книги не задължително от същия автор). С други думи, не ме интересуват книгите като маркери или проводници на житейски идеологии. Разбира се, когато чета дадена книга с цел да установя за себе си определени факти от историческия контекст (психологически факти, т.е. принадлежащи повече към атмосферата на времето), то тогава търся именно тези връзки. Но това е частен случай.
А целта, която си поставяме много зависи от нас като читатели, а всички ние сме различни. Вероятно ще е правилно да отбележа, че зависи и от възрастта ни (имам предвид по-скоро психическата, а не биологическата).

[Kaiser]

С две думи подобни люде казват,че авторът е твърде условен обект и връзката му с дадено негово произведение е повече от спорна. Може би сте чували знаменитото изречение: "И без Пушкин "Евгений Онегин" щеше да бъде написан".Това е едната крайност, към която,струва ми се, клони Голъм.

Чували сме, че и сме цитирали. Един бегъл поглед при подобна литературна дискусия (темата "Антиутопия") навежда на размисъл. Мнението ми не се е променило кой знае колко, та няма да го повтарям.

Както бе казал gollum: "... да се занимаваме с приложно литературознание без да пишем нищо по същество"; пак хубаво, че темата е достигнала втората си страница.

[Док Холидей]

мен ако питаш не е хубаво
темата е самоцелна и не казва нищо ново

[Коцето]

Разбира се, че литературният процес е строго индивидуален и вурху него влияят субективно-оценъчните връзки, създадени от други книги на автора и т.н. Идеята ми за тази тема конкретно е може ли след като съществуват много интерпретации и мнения, всяко от които претендира да е най-точното и да съдържа в себе си най- голяма част от авторовата идея ( ако има такава ), та може ли все пак да се открои една обективна основа, която да служи за база при по-нататъчното изграждане на представите ни?

[gollum]

всяко от които претендира да е най-точното и да съдържа в себе си най- голяма част от авторовата идея ( ако има такава ), та може ли все пак да се открои една обективна основа, която да служи за база при по-нататъчното изграждане на представите ни?

Коце, не съм сигурен, че е коретно да направиш такова заключение. Моята интепретация (само давам пример) въобще няма подобин претенции. А мисля че далеч не е сама в това.
Но ако подходим към една книга с намерението да разкрием политическите идеи на автора, изхождайки от текста, то явно пътя ни ще мине през живота на автора и основно ще се задържи там. Това е определен прочит или интепретация, която определено е само една от възможните. Вероятно може да претендира, че "разкрива най-точно" политическите идеи на автора на текста, но е мисля, че може да претендира, че автора е написал въпросния текст само за да вложи тези си идеи в него. Т.е. че политическите (или хайде, за да не бъде толкова ограничен в определението) или идеологическите възгледи на автора са причина да се появи книгата и тя се изчерпва с тях.