Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво четеш в момента

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Kaiser написа
    Мен ми стана супер гадно. Имам изключително добро мнение за книгите му, пишеше наистина красиво.

    Сега гледам преди около половин година сме водили разговор с Хана за него и Видал-Наке, и аз млад и весел (явно преди няколко катарзиса и да почна с Чоран, ха) пишейки така леко, давам едно смело "[Вернан] е по-добрият".
    Мда, за съжаление и Видал-Наке почина преди няколко месеца. Странно, че така едновременно се случи, в моето съзнание те са свързани, макар че вероятно школата им не са само те
    Рънсиман (който между другото също умира не много отдавна, макар да е историк от друго поколение) казал към края на живота си, че с него си отива и последния филелин. Мисля, че последните филелини (засега) бяха Видал-Наке (който е по-добър, Кайзер ) и Вернан, макар че последния е много повече от само филелин, признавам.

    Към обхваналата ни некрофилия мога да прибавя и скръбната вест за Волфганг Изер, а към аналофилията - една култова сцена от "Последно танго в Париж" на Бертолучи.

    Comment


      абе
      непростимо и необратимо

      Comment


        Док Холидей написа
        абе
        непростимо и необратимо
        Сега разбирам и за Пиер Видал-Наке и Волфганг Изер (признавам последният ми е познат само като биография и да, нали и той като Вернан е бил (това идване не го помня, 2000 г.) в България и станал доктор хонорис кауза тук (отново на НБУ).

        Бил е, доказателството: http://www.nbu/index.php?l=834

        Comment


          Михал-Павел Марковски е бил в София (браво, пропущам мъртвите и живите ведно), май вече бях писал за неговата Анатомия на любопитството, много интересна книга, та имало е представяне в Полския културен център на 26 март(разбирайте в София), някой случайно да е бил... ама съвсем случайно... да разкаже, поне.

          П.С. Писал съм...

          тук: http://ebulletin.liternet.bg/news.ph...nid=3705&sid=4

          тук вече дават комент: http://homily.cult.bg/siv/?t=1&article=798

          П.С.С. Вим Вендерс не може да се похвали с особена красота, между другото, странен тип. Книгите му са прекалено дебели. По-добре оня тип с рибата.

          Comment


            вим вендерс си струва ужасно много. добре че не го изпуснах. в какъвто и да е смисъл

            Comment


              Този цитат не е точно за тук, но за другаде пък съвсем не е ...

              "Education doesn't make you happy...
              ...nor does freedom.
              We don't become happy just because we're free (if we are) or because we've become educated (if we have), but because education may be the means by which we realize that we are happy.

              It opens our eyes, our ears; it tells us where delights are lurking, convinces us that there is only one freedom of any importance whatsoever - that of the mind. It gives us the assurance, the confidence to walk the path our mind - an educated mind - offers."

              Iris Murdoch

              Comment


                Paul Kennedy - The Rise And Fall Of The Great Powers
                -"War is much too serious a matter to be entrusted to the military." - Clemencau

                Comment


                  Похвално е, че четеш в оригинал: Пол Кенеди, Възход и падения на Великите сили. Икономически промени и военни конфликти XV-XX век, София, Военно издателство, 2003.

                  Приятна и полезна книга, наскоро я ползвах за вдъхновение върху Британската империя през 20-те и 30-те години на XX век, макар и Кенеди да я разглежда преплетено с Франция.

                  Comment


                    Стар Академи за писатели...!?

                    Четейки априлският брой на списание ЛИК попаднах на няколко интересни статии - като тази на Жан-Пиер Вернан - но една ме накара (забележете) да започна да чета с усмивка. Поводът носи ясното заглавие "Добре дошли в литературната Академия за звезди"* )) и прави паралел между явленията в медиите - 'реалити' шоута от типа на "Биг Брадър" и "Стар Академи" и кръга от млади дарования на литературната сцена.

                    Статията е френска, и всичко е толкова френско.

                    Литературата се лута в безпътица. Издателите "избутват в светлината на прожекторите "недоносени" писатели, чиято безпорна заслуга е, че са приятни на външен вид, скандални и псевдомодерни". Всички са натъпкани в Сен-Жермен-де-Пре, тази модерна Бастилия, всички използват младостта си като "лого, което да се надене като прашка върху посредствеността".

                    Убеждавам се, че гледката е доволно лицеприятна от представените портрети на дарованията.

                    Казва се, че няколко от младите дами не са се поколебали да използват красотата си по кориците на книгите си - Бенедикт Мартен "се мъдреше по бикини" на сборника си Сгорещяване, а Тристан Банон (бих се влюбил в нея) "предпочита художествените мъглявини и навярно поради тази причина чертите на красивото и личице прозират върху корицата на "Акробатката". Печелившата комбинация била: "Моят живот, моето творчество, моят клитор", лансирана от (какво пък, и в нея бих се влюбил) Лолита Пил в "романизираната автобиография" Ад (където въпросната девойка се представя като "мръсница"), и догонвана от гореспоменатата Тристан Банон и нейния роман Акробатката, явно един панаир на суетата от "вечери в скъпи ресторанти, креватни игри с телевизионни водещи и унили неделни вечери".

                    И над всичко тегне едно "майсторство в кавъра" и любовта на "фиданките на литературната сцена" да съсипват по някой и друг "литературен паметник".

                    И прочее и прочее, додето стигнем до човека, дето "въдежда в светския занаят". Познайте кой е Кръстника на тази весела групичка... не можете? Хайде де, човека, който брани "със зъби и нокти своите две протежета - Лолита Пил и Бенедикт Мартен". Мосю Фредерик Бегбеде.

                    Светът е толкова малък, особено Франция.

                    * ЛИК, брой 4, април 2007, стр. 20-21.
                    Last edited by Kaiser; 14-04-2007, 20:50.

                    Comment


                      пък аз се заех с класиката - Барбара Йелавич - "История на Балканите ХVIII-ХХ век" и съм ногу доволен.

                      Comment


                        Сега чета:Летящите самураи , Луфтвафе 1 и 2 част , Небето над Раиха , Луфтвафе възход и крах. И сп.Ретросалон!

                        Comment


                          Леге Артис издаде Юнгиански подход към българския фолклор. Почувствах се противоречиво. Когато си я купя и прочета ще дам мнение, или е нескопосана върволица от буквално преписани идеи или е обнадеждаващо българско начало на оригинална интерпретация на една велика традиция. В предговора пише, че авторът използвал "един нов ключ"... ще видим. Поне представиха и още една от книгите на Мари-Луиз фон Франц.

                          Напоследък ми е интересен Декарт, разбирам, че единственото издание на български, където може да бъде четен що годе достойно, е от 1978 - Избрани философски съчинения, ще трябва малко да се поровя из библиотеките.

                          П.С. Да не забравя и Хана Арент, след толкова писане и самонапомняне си взех Насилие и политика и Единствена модерност на Фредрик Джеймисън, интересна изглежда.

                          П.С.С. И след известно търсене открих мелодията, която си тананикам цял ден - оказа се марш "Preussens Gloria" ))) Ще да съм го чул из някой документален филм...

                          Comment


                            "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов(за 3-ти път я чета и не мога да й се насладя на таз книгъ )
                            И "Фашистката Революция" от Бенито Мусолини.

                            Comment


                              A aз, срам не срам,
                              Чета "Мечо Пух"
                              Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                              Comment


                                не се задържам над нищо. на масата постоянно се сменят някакви книги и то не кои да е, но просто не ми е възможно да се концентрирам. от много време отварям голите и мъртвите на произволна страница и карам донякъде.
                                шедьовър.
                                мислех си дали да пусна някаква тема за любим разказ. всеки да си напише нещо, което би чел винаги. при всякакви условия. щеше да е повод да изтъкна "краткого щастие в живота на франсис макомбър".

                                Comment

                                Working...
                                X