Какво четеш в момента

[Родозащитник]

"Непримиримият-Илия Минев"

[albireo]

А досега четох едно есе на Барт за критиката Нито-Нито (явно съм пъпчив младеж, който иска да е куул в собствените си очи). Наведе ме на някои мисли - че Док Холидей и Кайзер са разбира се неизказано прави що се отнася до постановката им за единствения избор; че ако това се екстраполира малко в една определена посока изводът, че Док Холидей трябва да бъде полаган от време на време ей така профилактично, се налага от само себе си (точно така - никаква толерантност мамка му!) и други такива работи.

[модератор]

Хайде малко да успокоим духа, да го приберем в бутилката, да сменим подписи и титли и да ограничим спама до личните съобщения.

[gollum]

Брях, по една случайност и аз съм разлиствал книжици, на чиято корица ако не ме лъже паметта, бе напечатано "Ролан Барт", обозначавайки автора. А не съм филолог (това е едно от малкото неща, в които всеки ден се убеждавам) и, от друга страна, може и да съм пъпчив, но за съжаление отдавна вече не съм младеж, а и което е по-неприятното в тази ханина загадка около идентичността на четящите Барт, никога не съм имал представата, че това ме е правило "куул". Жалко, пропуснал съм възможността да бъда такъв, па и само в собствените си очи (с помощта на огледало предполагам). Абе колкото повече се оглеждам (все това огледало си носи вината) то заключавам, че по-скоро съм от останалото човечество, което няма отношение към него. Хубаво е, оказва се че можеш и да четеш, но да "нямаш отношение", това ме разхожда по някакви мисли...
Стратегия на четенето... в този форум това е много на място, даже е под и върху и навсякъде около мястото. Та нима в този форум всички ние не упражняваме войната като изкуство да четеш и разбираш написан текст? Войната като книга, като описване чрез думи... изкуството на войната в книгата, защо пък тогава да не си позволим да възприемем четенето като война (и чрез изкуството на войната да подходим към него)?
Стратегията и четенето, военен по(д)ход към проблема откъм читателя и срещу книгата, книгата като военен проблем и четенето като геройство и подвиг (екскурзоводът: " А, ето, погледнето вляво от нас е военното гробище на падналите в борба с пълните съчинения на Достоевски... много са нали? Паметниците изпълват хълмовете чак до хоризонта... А след малко ако отправите погледите си надясно ще видите..."), като гениалност на ръководенето (книжарите като логистични специалисти, библиотекарките като ротни фелдфебели и, разбира се, преподавателите като генерали, насочващи своето студенско (не)четящо войнство по пътеките (на войната) между каталозите). Дааа, човек може да помечтае кошмарно.
Но как да не развием това кълбо (надявам се не от нечий нерви), разбира се, не само стратегия, но и тактика на четенето, не можем да се ограничим само до висшата сфера на стратегията, иначе няма да сме ние и това няма да е постнато на този форум... Та това ни предлага такива възможности за разчленяване на частите и подразделенията и захождане към проблема откъм фланговете и тила му. Тактическата диспозиция на четящите: лежейки, с опасност за очното здраве, що воини-четци са получили наранявания поради злоупотребата с тази тактика. Или пък сериозно заседнали зад отбранителната позиция, предлагана от стабилно бюро или маса, книгите са подредени в бюрофортификации и в барикадни купища, блоксиращи свободата на ръцете и най-вече на погледа, това основно нападателно оръжие, ръцете подпират главата, за да я облекчат от тежестта на бойната умора, а дланите упорито стискат страните на главата (за да компенсират неизбежните наранявания и вътрешното напрежение на упорната атака), по лоба избиват и блясват едри капки пот. Или пък авантюристично-небрежно поседнали на някой перваз, използващи удобствата на временното прикритие на някой шезлонг, в един бърз разузнавателен рейд по страниците на противника...
Или да попишем за тактическите похвати, подходи, изненадващи решения... Но ако сериозно ще се захващаме с тази тема, то вероятно не можем да подминем с нехайна стъпка възможността да дефинираме едно оперативно изкуство на четенето, да подходим към читателската кампания сериозно и от военно-теоретични позиции, да палнираме и проведем военния си подход като серия от операции. Дааа, тук има място и за теоретизиращо философстване, от което могат да ти опадат зъбите и да се притъпи погледът до степен да разчиташ на монокли с дебели лупи и място за исторически подход или още по-добре за мемоари - от юношеските сериозно-несериозни съчинения "Как се преборих с библиотеката на татко", през "Отворих, прочетох, изгорих!", та до "Читателски дневник - от каталожно шкафче "Агн-Арг" до средата на Първа читалня". И, разбира се, просто не можем без това, ще се родят и национални подходи към стартегията на четенето. Колкото да назовем неколцина: - класически френски подход (характерен за първата половина на миналия век) - организиран, бавен и сигурен, изискващ огромно превъзходство в жива сила и технически средства, систематичност на мисленето, чистота на намеренията. Същността му е проста - взимат се всичките сили на врага в тяхната пълнота (желателно е да се използва когато пред себе си имаме поне 10-тома, твърди корици, тежки, миришещи на мухъл, прах и застояло двугодишно сирене) и методично се четат, следвайки пътеводителя на номерацията на страници, глави и томове... Подходящ е за сериозни младежи с претенции, които искат да се развиват постоянно и имат планове в живота... читателски планове и пълен списък, включващ авторите с главно "А".
Или пък авантюристичният немски подход - светкавичен, объркващ противника и разчитащ на леността на ума и доверчивостта му. Един блицкриг, който подхожда откъм съзнанието за ограничеността на времевите ресурси, очното здраве и умствения капацитет (складовете на паметта не са безкрайни, както често заявява главният интендант, а комуникационните линии е опасно да се удължават през повече от три броя събрани съчинения, особено ако става въпрос за класически пълни издания с обширни коментарни бележки, първи издания и чернови). Подходът е гениално прост - вместо да хабим ресурсите си за пълно изчитане, подхождаме целерационално - събираме няколко малки тънки книжлета с критика върху автора, изчитаме всички предговорчета, задговорчета и уточнителни думи и така се сдобиваме с познанието за това, което е същестевното и важното в многобройните томове, без да се подлагаме на изтощителната кампания по пълното им прочитане, където бихме изгубили всичките си средства и сили, без да стигнем до победа. Подобен подход разчита най-вече на това, че ще сте неуязвими за младежта, предпочитаща класическия френски подход. Първо, далеч ще я задминете във времето - докато те добросъвестно се опитват да съберат силите си и да започнат повсеместно настъпление по цялата дължина на фронта на първия том, то вие вече сте реализирали пробив в пълното събрание на съчиненията, навлезли сте в дълбокия тил и противникът вече капитулира. И докато другите още се потят, вие вече можете спокойно да почивате на лаврите на победата си и да се хвалите с ордените от успешната кампания. Вярно, някой би възразил, че могат "да ви хванат", но това може да стори само някой от последователите на френския подход, които с труд и пот са познали текста. Но вие ще ги изпреварите и можете да разчитате на това, че докато стигнат до края на кампанията комуникациите им толкова ще са се разтеглили, че комуникативните им умения ще се изгубят напълно (и как ще ви възразят тогава ), а паметта им ще се е изхабила от запълване и бойно износване, та едва ли ще могат да си спомнят нещо...
Разбира се, има и други стратегически подходи, например американското въздушно настъпление. Много добър и пестелив откъм интелектуални ресурси подход, но пък за него са нужни големи финансови възможности... Работата е проста - купувате наред книги и бомбардирате с тях познатите си, като разпределяте внимателно боеприпасите, така че да не ги претоварите. След това трябва само да узанете в картик разговори с всеки от тях за какво става въпрос и ето - вие сте постигнали победа в множестов кампании за минимално време, но с голям разход на средства (финансови, все пак трябва да закупите книгите).
А има и широкодушевен славянски подход. Вместо да се мъчите със систематика или авантюризъм, който изисква голяма енергичност, достатъчно е само да обявите, че започвате кампанията, селд това да се отдадете на други занимания. Когато ножът опре до кокал винаги можете да се измъкнете с общи приказки и самосъжалителни оправдания... А и цитатите, заучени от порчетените първи старници в предишни бляскаво загубени кампании са удобни - хем не задръстват много складовете, хем са универсално бойно средство и могат да се употребяват за отбрана от всякакви внезапни нападения.
Та после разправяйте, че нямало стратегия, оперативно изкуство и тактика на четенето.

ПП Между другото, Албирео, в тази дискусия има поне две доста различни въпросчета (естествено, някои хора от висотата на дихотомните си предпочитания и стила си, едва ли биха ги забелязали, а и се съмнявам, че ползват помощни оптични средства с подобна разделителна способност, особено с оглед на това, че за тях всичко се свежда до постен набор от опозиции) - от една страна е разделението на книгите на такива за развлечение и на сериозни и възвишено-полезни откъм развитие на ума. Разделение, което се натрапва със своята безкомпромисна единственост, но може би пропуска, че посписъчното изборяване никога не е идентично ако изброяващия е повече от един. Второто проблемче е около това дали подхождаме с религиозно благоговение към "Великите Автори" и системно и внимателно, с чисто измити ръчички и оченца разлистваме скрижалите на тяханта мъдрост (ако и да са отпечатани, а не лично от ръката им изписани) или пък си позволяваме едно профанно отношение на повсеместно смесване и свободен подбор... Впрочем, това донякъде се обединява от въпроса "защо четем?", на който всеки може привидно лесно да даде отговор и отговорите, коагто се появят ще ни кажат достатъчно за отговарящите .

[Sir Gray]

Мамка му, Голъм, това беше хубаво :nworthy: :nworthy: :nworthy:

[Док Холидей]

нищо по-хубаво за успокояване на духове и хидри от едно мнение на голъм.

[Kaiser]

Изпадам в известно затруднение... не съм бил пъпчив дори на млади години (т.е. кога бях на около 15-16), не съм ляв, не съм французин (съжалявам - просто един немски възпитаник), нито пък интелектуалец, представете си - нямам и размаха на gollum, очевидно не съм и стеснителна девойка, нито пък филолог. Но по странно стечение на битието Барт е един от любимите ми автори. Ergo, аз съм заблудена душа - реално съм млад пъпчив стеснителен французин-травестит на име gollum, който/която следва филология при плесенясал професор, също травестит, който/която ме възхвалява като вери куул.

PS gollum, :nworthy: направо стопли мелонхоличната ми млада душа...

[Dinain]

млад пъпчив стеснителен французин-травестит на име gollum

WTF? Това предполагам е някаква грешка, но доста се смях :lol:

[Imperial]

Това ме навежда на мисълта за необходимостта от отдел за златни форумни писания

[Shelenberg]

не мога да разбера как хората се разтоварват с някакви книги. аз лично харча по около 70/100 лева на месец за книги /условно разбира се/ но не бих дал и 1 лев за каквато и да е разтоварваща книга. не само не съм съгласен, но този път съм готов да споря и да си обоснова твърдението. шеленберг, зарибен ли си, батка )) ;p

Ако ме питаш дали съм зарибен по Матю Райли не съм и двете книги ми ги подариха. Просто ми хареса екшъна в тях :rock: беше ми любопитно да прочета такава книга те се четат за ден-два не се и губи много време. Иначе не бих си дал парите за негова книга, само ако ми ги подарят или дадат да я прочета.

Иначе аз се разтоварвам като чета някоя книга и ми прави удоволствие ако е хубава книгата. Ама не виждам защо трябва да се спори кой какво изпитва докато чете книги всеки да се наслаждава както може от една книга.

Динайн между другото и аз имам над 20-ет книги на Стивън Кинг.

[Хана]

Голъм!
:nworthy:

Такъв налудничав ден имах и най-малко съм очаквала тук да си разплета нервите - като вечерен мехлем ми дойде четенето на твоя текст (четенето като мехлем или в твоя ред на мисли като оръжейна смазка ).
Извинения пред всички, които са чели Барт и не са пъпчиви. Май ще трябва да мисля не само преди да говоря, но и преди да пиша

[Shelenberg]

Значи почнах да чета Factotum (Момче за всичко) от Буковски.

А иначе от вчера се сдобих с няколко книги - "Генералния щаб през войната" от Сергей Щеменко, Държавно военно издателство 1969 г. става дума за червената армия.; "Спомени и размисли" - Г.К. Жуков второ преработено и допълнително издание пак от Военно издателство - 1976 г.; "Процесът в Токио" от Л.Н. Смирнов и Е.Б. Зайцев от издателство Партиздат 1980 г. поредица Архивите са живи; "Смъртта на героя" от Ричард Олдингтън пак от Партиздат 1985 г. става дума за ПСВ.; "Вълчите глутници на адмирал Дьониц. Немския подводен флот през ВСВ 1939-1945" университетско издателство Св. Климент Охридски - 2002 г.; "22 юни 1941 г. другата версия" от Васил Лазаров. Всички книги ми излязоха 22 лв. Иначе какво мислите за тях и особено ми е интересно за книгите на Жуков и Щеменко дали са достоверни или пълни с доста измислици.

[Dinain]

"Спомени и размисли" - Г.К. Жуков второ преработено и допълнително издание пак от Военно издателство - 1976 г.;

Това прочутите мемоари на Жуков ли са? Дето продължават да се видоизменяват и след смъртта му? Не съм чувал хубави неща за тях.

[Odzava]

За мемоярите на Жуков съм чувал все хубави неща. Че са доспа по-обективни от много други спомени на съветски военначалници.

[Док Холидей]

щеменко не трябваше да си го взимаш. единственото яко нещо е една снимка на гудериан, която може и да я пропуснеш.
за жуков не бих си дал парите /и жуков и щеменко ги имам и не съм горд с това/
такива разнопосочни покупки, ще взема да се усъмня нещо.