Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво четеш в момента

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Е, това е то младостта - желанието да се отдадеш напълно на едно конкретно нещо, съчетано със свещеннослужителско отношение към текста . Изкуството да отделяш кътчета в съзнанието е ценно нещо, Манщайн и още по-полезно когато четеш по такъв начин. А четенето никога не е едновременно . Всяко нещо си има своя момент, точно съчетание (или може би съвпадение) на време и място.
    Като прибавиш към това леко магично отношение изискванията на всекидневието, то нещата си идват на мястото при този начин на четене.
    А промяната си е промяна - принципно не се променяме за добро, всеки в един момент осъзнава към какво го придвижва всяка следваща промяна .

    Comment


      Какво е доброто и какво е злото ? Хайде и тук да не почваме философски спор. Днес тялото ми ще изгуби към 10 милиона клетки, всяка секунда вече не съм същата като предишната. А удоволствието е състояние на духа, на отдаденост към нещо. Не си мисли, че ако не хвана една книга и не я изчета от корица до корица, без да прочета нещо други, аз съм й °изневерила°. Всяка книга има своя собствен парфюм, аромат, сянка, които се усещат от различни части на съзнанието и душата. Аз не съм само тази, която ще оцени Достоевски, аз съм и тази, която изпитва същото удоволствие и при разглеждането на Космополитън или Вог. Но това никога не предизвиква осмоза, защото натрупаните елементи са взаимно нереактивни. Което не им пречи да носят всеки своите удоволствия
      "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
      Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

      Comment


        Нищо не разбрах, но го каза добре. Ела да ми напишеш темата.

        Comment


          mellisa написа
          Аз не съм само тази, която ще оцени Достоевски, аз съм и тази, която изпитва същото удоволствие и при разглеждането на Космополитън или Вог. Но това никога не предизвиква осмоза, защото натрупаните елементи са взаимно нереактивни. Което не им пречи да носят всеки своите удоволствия
          Винаги съм оценявал скромността ти!:church:
          Проблемът на форума :damnyou:

          "Чети историята и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш"
          Паисий Хилендарски

          Comment


            mellisa написа
            Хенри Милър, Тропикът на рака.
            Това, което ми направи най-силно впечатление от Тропика на рака, като изключим вулгаризмите на Милър, което в един момент престава да прави впечатление, е образът на Анаис Нин. Дибо има един неин цитат в подписа си. Изключителна жена! Так се запалих по нея, че после специално си купих Дневниците й. И понеже скоро стана дума за Ницше, Анаис Нин ми напомня Лу Андеас Саломе, жената, с която е имал връзка Ницше (после тя е имала и връзк с Райнер Мария Рилке). Общото между двете, че и извън (по-точно преди) брачните им отношения, и брачните са били платонични. Значи мръсникът Милър е поддържал отношения с нея, като предварително се е съгласил с платоничността им. Нещо повече, с това се е съгласил и съпругът й. А Лу Андреас сключва договор с бъдещия си съпруг, който е бил известен за времето си учен, биолог мисля, че бракът им няма да бъде консумиран. И се чудя: първо, за какво им е било на тези две несъмненно умни жени това, а второ, защо тези, също така несъмненно умни мъже, са се съгласили с тези условия?
            А по Тропика на рака имаше много хубав филм - "Хенри и Джун".
            Last edited by Хана; 14-05-2005, 12:59.

            Comment


              Хана написа
              Това, което ми направи най-силно впечатление от Тропика на рака, като изключим вулгаризмите на Милър, което в един момент престава да прави впечатление, е образът на Анаис Нин.
              А по Тропика на рака имаше много хубав филм - "Хенри и Джун".
              Много чувствена, ако мога така да се изразя, е Анаис Нин. А Хенри и Джун не знаех, че е по Тропика. Някак си не ми се връзва филмиране на книга на Хенри Милър. Нонсенс:vsad:
              Проблемът на форума :damnyou:

              "Чети историята и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш"
              Паисий Хилендарски

              Comment


                Хана написа
                И се чудя: първо, за какво им е било на тези две несъмненно умни жени това, а второ, защо тези, също така несъмненно умни мъже, са се съгласили с тези условия?
                Не разбирам учудването ти, тук се връщаме до добрата стара теория за разделението на рационалното от ирационалното в човека и психологическата визия на хомо сексуалис като несъвместим с хомо рационалис. Физическата връзка като вредна на една интелектуална такава. Разумът с голямо Р е поставен над животинските първични инстинкти у нас, които рано или късно разрушават мисловната обвързаност между двама представители на противоположни пола. Просто казано, тези две умни жени и тези двама гениални мъже са разбрали, че онова, което ги свързва и което си дават взаимно не струва 5 минутно боричкане в сеното, заплашващо, след падането на тестостерона, да унищожи нещо по-рядко от сексуалното удоволствие.

                Такааа...

                След като получих едно великолепно издание на Секс и Ужас на Киняр, 28 на 18 см, черни страници с бели букви, като почти всички илюстрации, за които авторът говори в романа са приложени, книгата прилича повече на луксозен албум или каталог, от колкото на обикновен роман, категорично се отказвам от членството си в неговия клуб. Разочарована съм ! Тази книга не може да стъпи и на малкото пръстче на Скитащите сенки и трилогията Последното царство, а най-лошото, отвъд разбира се личния вкус, който си остава индивидуален, е, че Киняр показва и допуска непознаване същността на някои аспекти на срещащите се в романа споменавания и цитати. Образованието му е разбира се перфектно, както казват в родината му, той познава отлично класиците /и в пряк и в преносен смисъл/, но в един момент образът на типичния френски интелигент писател от втората половина на 20ти век се очертава все по-ясно. Типичното строго католическо образование, смесено с особения морал на буржоазията, го прави краен женомразец и скептик, без при това да може да бъде изкоренено от стила му. Киняр е като онзи червей, който дълбоко в сърцето на Бог сънува, че няма такъв.
                А самата книга, въпреки дълбоките прозрения, които не мога да му отрека, показва, че авторът и познава технично произведенията, които цитира, но не винаги е схванал дълбоката им смислена насоченост и зареденост. Прекалено зает да °кълве° цитати разхождайки се из цялата култура на Античността за да подкрепи нишката, която води разказа му, Киняр проявява избирателна пропускливост на това ниво, позволявайки си целенасочено да пренебрегне онова, което не влиза в предварително установените от него рамки.
                Вземете например главата за Медея, едновременно сравнително независима от разказа, но и поредното парче от пъзела, наречен Секс и Ужас. Прекалено зает да приведе поредното доказателство в подкрепа на идеята си за определен тип сексуален живот в Древен Рим, авторът изкривява и пропуска това, което е действително Медея в трагедията на Сенека например. И заетите от драмата цитати, съвършенно точни в техния превод, но извадени от контекста и мястото им в действието, техният смисъл нарушен, стават променени и изпразнени от реалния смисъл, даден им от автора. Много бих искала да чуя как би реагирал Сенека, ако прочшето описанието, направено на неговата Медея и представящо я като слаба и болна жена, неспособна да контролира своите първични инстинкти, заменила всяка възможна проява на рациото с това на фурора. Жестът на прочистването на нейните вътрешности, ако случайно в тях се крие още едно дете в никакъв случай не е символ на представения от Киняр мотив. Ама хайде моля ви се ! Ако вярвам на Киняр /а всеки нормален човек би му повярвал, предвид перфектната външна форма, под която той представя разказа си/, ще излезе, че Медея се самонаказва и то чрез унищожаването на онова, причинило провала й. Нищо не е по-малко вярно в действителното поведение на тази героиня, вплела в себе си стоическата визия и питагорийската душевност. Медея не е болната, неспособна да се контролира жена, напротив, всяка дума от трагедията на Сенека показват една Медея, feminae nequita et robur virile /и аз мога да цитирам Сенека, кво си мисли Киняр, че е единствен ли ? / - женски злобен ум и мъжка сила ! А подхвърления случайно и далеч не на място цитат Mеdea nunc sum е целият клуч на катарзиса на един образ, който отхвърлил страстта, замъглявал го до сега, може да извърши, чрез наказание на онзи, предизвикал промяната, връщане към времето на истинската й същност. Сега вече съм Медея ! Киняр го е разбрал токова зле от истинското му значение ! Достигнала абсолютния контрол на самата себе си чрез освобождаването от Язон, Медея вече неподвластна на всяко чувство.
                Last edited by mellisa; 15-05-2005, 14:45. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                Comment


                  :argh:
                  Мелиса , още не мога да проумея каква точно е причината да низвергнеш
                  " Секс и ужас " - факта , че и отделяш толкова разпалена критика и
                  сврьхконцентрираш вьрху отделна идея за един митичен образ ( женски ),
                  само доказва , как книгата е с достатьчно силни послания и идеи.Обе-
                  щавам отново да прегледам главата за Медея в светлината на твоите
                  критики - но каква е тя - ако сьдиш по римските литературни образци
                  пропущаш архаичната Медея - тази родена in illo tempore в контекста на
                  древните представи за погльщащата природа на жената - та значи за теб
                  Медея е силната и властната ,но кьде е дивото отмьщение ,което замьг-
                  лява ума .Нима самият Свят не е роден от болката на Гея , изковала
                  harpe -сьрпа , с който Кронос ,скрит в утробата и ( оттам и болката - да
                  носи децата на Небето ) кастрира Уран-Бащата Небе . Та каква е жената
                  в древните представи , и каква в нашите мечти и сьвремие , са отделни
                  образи.Или както ведньж каза , понякога ерудитите интелектуалци
                  сьздават перфектни образи - но не задьлжително исторически
                  достоверни .Вьпросьт е кой е попаднал в тази група-Киняр или ти .

                  Comment


                    Kaiser написа
                    още не мога да проумея каква точно е причината да низвергнеш " Секс и ужас "
                    Низвергвам Секс и ужас, защото доверието автор-читател бе нарушено след неточностите, които открих в това му произведение. Не свръхконцертрирам върху един конкретен женски образ, просто едно доказетелство в подкрепа на думите ми според мен бе достатъчно, без да се налага да правя обстоен литературен анализ на книгата. Бих могла да напиша много и дълго върху особено фрапантните му грешки, като тази на датирането на Вилата на Мистериите към 220 пр.Хр /да, той казва, ерудити, но ми се иска да знам кой ерудит го е казал, а след това да му поискам диполомата!/, както и особено малките такива, които са много по-опасни, бидейки почти неоткриваеми с невъоръжено око или неподготвен ум. Особено ме подразни не свободата на интерпретация, която е достояние на всеки човек, а в литературата още повече и на всеки автор, а неговият начин на налагане на собствените му идеи като единствените правилни. Киняр има повече от достатъчна езикова тежест за да хипнотизира на свой ред читателя, но тази литературна власт става опасна, когато е използвана произволно. За да се върна на примера на Медея, мисля, не си ме разбрал правилно. Не ти говоря в никакъв случай за моята съвременна представа за този митологичен античен образ, а за един определен такъв - Медеята на Сенека. Не за мен тя е силна и властна жена, всеки, който прочете трагедията и се заинтересува малко за критиката и анализа на този образ ще установи каква е точно тя и ще види, че няма много общо с тази, видена от Киняр в трагедията на учителя на Нерон. Но колко от читателите на Киняр ще си направят или са си направили труда да прочетат Медея ? И няма ли тя да остане в съзнанието им точно такава, каквато я представя той ? А дивото отмъщение, замъгляващо ума има много малко място в литературно-философския състав на стоицизъм и питагоризъм, от който е омесена тя.
                    Не е ли истинско предателство към паметта на един от най-големите римски пълководци, Помпей, а и към неговият победител, Цезар, да се каже, че е изгубил властта, защото се е влюбил ? Историческият персонаж е удобно избран за да съвпада с литературният образ, но Киняр леко задгърбва например безумно влюбения в Ливия Октавиан, който, в пълно противоречие с изведеното от Киняр правило, не загубва ни най-малко каквато и да е власт.

                    Древните са идея, мит за много от нас, невероятен източшник на вдъхновение също, но всеки, посегнал сериозно към техния отдавна принадлежащ на библиотеките мълчалив свят е длъжен пред тях, ако не пред нас, да възроди възможно най-много и най-точно техните гласове
                    "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                    Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                    Comment


                      Разни хора , разни идеали .
                      Всеки сам открива достойнствата или недостатъците на една творба.Важното е търсенето , което , права си е толкова рядко в наше време.Не съм съгласен с
                      някои твои постановки - Сенека пише и " Отиквяване " посветено на Клавдий ,
                      това значи ли , че принцепса е бил отчайващ глупак , а младият Нерон
                      пристъпващ към сътворяването на нова велика ера герой ? За Август и Ливия - сигурно
                      августата му е намира държанки / според Светоний и Ливий / от неистов копнеж,
                      а не по користни амбиции да види Тиберий начело на Рим ?
                      Древните са вдъхновение - но нима за един творец , както казваше Лесинг ,
                      пристъпващ към писането на една историческа творба не е важна достоверността -
                      тя е за историците - а внушението - пример : нима в " Натан мъдреца " на същият
                      Лесинг достоверно е представена политико-социалната картина на Близкия Изток
                      в зората на западната кръстоносна идея ? Не , но е вграден просвещенският
                      идеал за религиозна търпимост .Та в този смисъл , какво е " Секс и ужас " -
                      академична енциклопедия , или литературна творба ? Права си - второто е .
                      Не я приемам като книга за реалността на миналото , а като дискурс на модерното проектиран
                      върху фрагменти от миналото . Да , италианците са прави - истината
                      разваля красотата .
                      Last edited by Kaiser; 22-05-2005, 18:22.

                      Comment


                        Мислех да ти отговоря подробно за отношенията на Август и Ливия, както и за образите в творчеството на Сенека, но мисля тук не му е мястото, а и последното ти изречение е толкова на място, че се спрях.
                        Но твърдо реших да пиша на Киняр за да му кажа какво мисля за грешките му

                        Иначе минах на Хайнлайн, Достатъчно време за любов
                        "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
                        Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

                        Comment


                          Реших отново да преоткрия Дж. Кр. Джеръм и започнах с "Трима души в една лодка ( без да става дума за кучето )
                          SEMPER AGRESSUS

                          Comment


                            Буковски - Поща и още разни неща.

                            Comment


                              Erich Von Manstein написа
                              Буковски
                              BEER
                              from: Love is A Mad Dog From Hell

                              I don't know how many bottles of beer
                              I have consumed while waiting for things
                              to get better
                              I dont know how much wine and whisky
                              and beer
                              mostly beer
                              I have consumed after
                              splits with women-
                              waiting for the phone to ring
                              waiting for the sound of footsteps,
                              and the phone to ring
                              waiting for the sounds of footsteps,
                              and the phone never rings
                              until much later
                              and the footsteps never arrive
                              until much later
                              when my stomach is coming up
                              out of my mouth
                              they arrive as fresh as spring flowers:
                              "what the hell have you done to yourself?
                              it will be 3 days before you can fuck me!"

                              Comment


                                e?

                                Comment

                                Working...
                                X