Нобеловата награда за литература тази година е връчена на Марио Варгас Льоса. Това тотално ме убеждава как поне в последните две десетилетия, с няколко забележителни изключения, се дават предпочитания не толкова за литературни достойнства, колкото за обществена позиция, проявена гражданска доблест и т.н. и т.н., все хубави неща, ама някак изкривяващи смисъла. Усилено се говореше (както и миналата година) за Филип Рот - ето това щеше да е човек, за който бих написал, че е писател и си е струвало да получи (освен камарата американски награди) и това световно признание. А Льоса бил удостоен "for his cartography of structures of power and his trenchant images of the individual's resistance, revolt, and defeat". Здраво куцат нещата. После защо (например един) Буковски явно не се вписва в разбирането за литература в Стокхолм. Сакаш пък му е пукало, че не се вписва.
Няколко книги, които искам да прочета бързо: Труман Капоти, Други гласове, други стаи и определено Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба на Буковски. Кутси и Аренас после. И да си купя бързо - Чудовища: галерия от страхотии и чудатости, супер красив албум, представящ как митологичните демони, чудовища и прочее страхотии биват пречупени в изкуството през вековете.
Проветох На плажа Чезъл (великолепно романче, което ме грабна) и Когато бяхме сираци (а мислех да почна с Никога не ме оставяй, дам) - чудесен роман, просто признавам Ишигуро.
В (хм) Литературен фронт пишеше, че щели да публикуват някакво томче с есета на Синтия Озик - беше приложено едно за Кафка, но нямах нерви да го чета. Пък Месията от Стокхолм само съм я мяркал.
Няколко книги, които искам да прочета бързо: Труман Капоти, Други гласове, други стаи и определено Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба на Буковски. Кутси и Аренас после. И да си купя бързо - Чудовища: галерия от страхотии и чудатости, супер красив албум, представящ как митологичните демони, чудовища и прочее страхотии биват пречупени в изкуството през вековете.
Проветох На плажа Чезъл (великолепно романче, което ме грабна) и Когато бяхме сираци (а мислех да почна с Никога не ме оставяй, дам) - чудесен роман, просто признавам Ишигуро.
В (хм) Литературен фронт пишеше, че щели да публикуват някакво томче с есета на Синтия Озик - беше приложено едно за Кафка, но нямах нерви да го чета. Пък Месията от Стокхолм само съм я мяркал.
Comment