Г. Армстронг, "Падането на Франция" - много забавно книжле, на места познавателно. Написана е малко след събитията, в края на 1940 г. Има доста паралели между поведението на политиците и военните във Франция (1940 г.) и тези в СССР (през 1941 г.).
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какво четеш в момента
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
-
Гост
-
Ако говориш за българската версия, то тя е действително в две части (естествено за пари направено) и е пусната от издателство Атика. Аз ги взех от Славейков, но тогава не сметнах, че двете книжки ще излезат 26 лева.
Като видях, то май само българската версия е на две части или бъркам нещо.
Послепис: Грехота е "Вълците на Адмирала" да я пуснат с цена 12 лева за 384 страници (прави средно по 32 стотинки на страница). Явно ще трябва възможно най-скоро да се захващам с руския език...
Comment
-
bonebiter написа Виж мнение"Проиграни победи" първа част на фон Манщайн.. с голям зор я намерихПолитикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало
Comment
-
Гост
-
Гост
-
Гост
Проиграни победи" първа част на фон Манщайн.. с голям зор я намерих
интересно звучи...
наскоро (преди година някъде) успях да се снабдя със Спомените на Гудериан(Спомените на Войника)...Първо Съветско издание от 1952..Специално и само за танковата и генералщабната им академии-пълен и точен превод от Първото Английско издание от 1952-Лондон...Книгата е без идеологически вметки -което Шокира за онея години --пълен и точен превод !и най-важното,с печат-"Не для продажи!".
Второто подобно издание което взех е на Генерал-майор Фон Миллетин --Танковите сражения 39-45...пак руско издание от 1957,превод от английското първо 1956-та ...описва целият си живот от 1904 до 1945-та ..разбира се набляга на службата си в панцер войските 40-45-та ...като характерното е че има лично негови схеми плюс коментарите му за различните развития на ситуациите...
разбира се ,за мен най-ценното и в двете книжки е описанието на въоръжението ,а на второ място е личностните отношения в самите щабове....
Comment
-
Stug3, добре е като четеш мемоарите на фон Мелентин да си наясно, че те са силно идеологизирани и "изкривени", т.е. добър източник са за начина на мислене на индоктринираните офицери от по-младото поколение (за атмосфера), но недей да разчиташ на тях за описания на самите сражения или за качествата на въоръжението. Разглеждай ги по същия начин, както примерно спомените на Попел.
Спомените на Гудериан са по-добър източник, но си имат своите недостатъци. От моя гледна точка накратко описва операциите, в които участва, на мен не ми достигат детайли. Мемоарите на Манщайн са малко по-добри, макар че повече място отделя на лични неща. Ако си се хванал с мемоарна литература, можеш да пробваш мемоарите на Зенгер ("Нито страх, нито надежда", издадоха ги на руски език), те са (според мен), доста добри като информация и атмосфера, а има и по нещо за бойните действия.
Ако търсиш нещо за тактиката и въоръжението, най-доброто, на което съм попадал, е книгата на Айке Миделдорф, "Руската кампания, тактика и въоръжение" (пак на руски език).
Всичките ги има в Милитерата.
ПП Трябва да се има едно наум, когато се четат немски спомени за войната. За съжаление, никой от тези победени генерали след войната няма никакъв достъп до документи, за да свери нещата и се налага да разчитат само на паметта си. А, естествено, след отминаването на няколко до десет и повече години от събитията, тя не е надежден източник. особено за подробности. Така че всички тези книги са повече или по-малко неточни. Във всеки случай, в сравнение с мемоарите на победителите, които имат достатъчно добри възможности да проверяват и сверяват (когато има воля за това, разбира се).
Comment
-
Голъм, не мога да кажа че книгата на Мелентин е идеологизирана. Мелентин е бил началник на разузнавателен и оперативен отдел, началник на щаб, при аполитични офицери като Ромел и Балк, чел съм "Бронирований кулак Вермахта" /"Танковие сражения"/, няма идеология там, не остава време...
Манщтайн наистина малко изпада в лични отклонения, но това е нормално, синът му загива на фронта като лейтенант...В общи линии "Потеряние победьi" като мемоарна литература са най-добрите , според мен мемоари на военначалник. Особено ми харесва описанието му на бойните действия от Курската дъга до Киев-"голямото сражение пред фронта на групата армии".
Comment
-
Въпрос на преценка - според мен е крайно идеологизиран и това личи почти навсякъде, особено по отношение на СССР. И тази страна на текста няма нищо общо с военната професия на автора му, а с възгледите му. Затова и го сравнявам с Попел - възгледите им са в еднаква степен индоктринирани и това почти в равна степен се отразява върху обективността. Няма да повтарям точно какво и къде, защото сме го обсъждали в тема във форума. Още повече, че съм ги чел достатъчно отдавна (поне преди десетина години), че да ги помня в детайли.
За съжаление, "остава му време", просто защото не отделя особено "специално място", а това присъства навсякъде. Интересното е, че примерно при Кеселринг, който е също толкова убеден национал-социалист, това съвсем не личи в такава степен. Така че явно е въпрос и на характер.
Затова и пиша, че Мелентин в известен смисъл е добър пример за "новите" правоверни офицери, които имат съвсем различно отношение към политиката и армията.
За сравнение ще приведа спомените на Зенгер - много по-балансирани и нормални в това отношение. Вярно, него партията го отвращава като цяло, човекът е професионален военен.
Comment
Comment