Какво четеш в момента

[messire Woland]

Статистиката на няколкоте страни, дадени долу, само показва силата на киното - ако не беше филма, "Властелинът на пръстените" нямаше да попада в тази класация, е, може би, с изключение на Англия. Може би.

[dibo]

И да, и не:

Consider: Ballantine sold 32 million copies of the Rings books from 1965 to 2001. But since the release of the first film two years ago, Ballantine has sold an additional 14 million — almost half as much as the entire preceding 36 years.

[meir]

В интерес на истината това твърдение не означава нищо, извън контекст. Въобще не е трудно за една книга да стане "бестселър" тука, това просто означава, че е достигнала определено количество продажби, само че не си пояснил за какво точно количество става дума и къде точно се нарежда сред хилядите (по-скоро десетките и стотиците хиляди) други бестселъри.

Търсих си повод да спомена моя фаворит. Изобщо не съм имал за цел да правя класации на щатски бестселъри.

Повече би ме заинтригувала дефиниция на: що е то нашенски бестселър?
Голъм, благодаря, че си направил труда да съставиш таблица. Сега я прегледах и имам няколко уточняващи въпроса:

1/ Каква част /%/ от посочената литература е художествeна? Все пак коментираме романи.

2/ Каква част от отпечатаните книги /романи/ са били реализирани на пазара? Мисля всеки прави разлика между двете.

3/ Около 10% от всички публикувани бг. автори минават заветните над 1000 броя, но това е по- стари данни, като тенденцията е редуциране; колко % от българските автори са минали въпросния предел през 2008г.? Излишно е да казвам, че това ще е неангажиращо мнение- за форумна консумация.

4/ Ако се приеме, че 95% от тиража на излизащите от печат книги е до 1000 бр.:това много ли е?


П.П. Струва ми се, че има някаква печатна грешка в графата за български автори от 2002г. Сумарно процентите излизат над сто!

[Odzava]

Повече би ме заинтригувала дефиниция на: що е то нашенски бестселър?

А мен повече ме интересува как точно се определя, че една книга е стойностна. Защото за децата стойностно е едно, за бабите - друго, а за нас (за мен със сигурност) - вероятно трето.

[gollum]

Meir, благодаря за корекцията - така или иначе беше автоматична грешка във формулата - коригирах я и прикачих коригирания файл (така е като бързам и не проверявам внимателно формулите). За останалите коментари - това ми е ясно, но за съжаление такива данни отсъстват от въпросната статия (пуснал съм връзка към нея), даден е само общия обем, при това това не е пълна картина на издаденото през годината, защото се базира само на постъпленията в НБКМ и съответните отчети, а от доста време вече това не е чак толкова обвързващо и задължително условие, каквото беше. Т.е. със сигурност това не покрива самиздатът (част от който минава формално под шапката на някое издателство), при който тиражите са между 200 и 500, много рядко над 500.
За съотношението художествена литература спрямо други издания само мога да гадая. Като се има предвид, че съотношението между книги с българки автори и преводни е около 78% към 22% и за двете години, то мога да предположа следните неща: от преводните книги едва ли повече от 20% са учебници, вероятно други 40% може да не са литература, а различни технически или други издания (включително за развлечение, но не хужодествена литература), което оставя около 40% за художествена литература.
Някаква част от тази чуждоезична художествена литература се пада на спонсорирани издания по различни програми и техните тиражи най-вероятно са достатъчно малки, защото общо взето не се издава за печалба (вероятно се колебаят под или около 1 000, рядко над това число). Друга част се издават с идеята, че няма да се кой знае колко популярни - те също едва ли често надхвърлят 3 000 тираж. Останалата част се поделя между книги, котио бихме могли да оприличим като кандидати за бестселъри. При тях тиражите по идея трябва да надхвърлят 3 000 и вероятно средните са около 5 000. Става въпрос за книгите, които се издават с идеята да се печели. Смятам така, защото при по-малки тиражи цялата работа ще е доста нерентабилна. А с допечатките вероятно се случва достатъчно често тиражите да надхвирлят 10 000. Разбира се (както се вижда и от таблицата), годишно се издават не повече от 100-тина книги с подобни очаквания и тиражи. С оглед на горното вероятно от тях художествена литература са около 25-30.
При българските книги ще е по-скоро обратното, т.е. много от тях ще са учебници, научни и технически издания и прочее - според мен, поне 70-80% и едва 20-30% ще да са художествена литература (романи и поезия). От тези около 25% по-голямата част вероятно са поезия (на границата на самиздата), като тиражите са вероятно под 500. Някаква малка, много малка част, ще са съвременни романи или сборници с разкази, като не вярвам тиражите да надхвърлят 500-800 и в много редки случаи - 1 000. Т.е. големите тиражи в българските книги ще да се падат на учебна и техническа литература.
Що се отнася до пазара и реализацията на тиражите, нещата са съвсем неясни, защото няма на основата на какво да се прецени, няма данни. Както написах, намерих такива само за една малка книжарничка в центъра (най-продаваните им издания бяха около 30 бройки за месец, останалите (пак добре продавани) около 10-15). Но трябва да е ясно, (е една книга не се издава с идеята да се получи печалба в рамките на месец-два - перриодът на продажба е доста по-дълъг и обхваща няколко години, като част от тиража остава на склад в издателството и се продава и чрез различни Интернет-книжарници. Естествено, ще е смешно да се предположи, че всички издателски начинания са успешни, но все пак едва ли ще сгреша, ако допусна, че поне 20-30% от книгите, издадени с цел значителна печалба (потетциални бестселъри) се реализират. С оглед на горните изчисления, това ще са не повече от 6-8 заглавия годишно (които за целия си "живот", т.е. за 5-10 години се продават в тиражи от 10 000 и нагоре, в отделни случаи се реализират тиражи по 40 000 - 50 000 с допечатването). Разбира с, към тях следва да се добавят и други издания, които не са художествена литература, но са добри кандидати за големи продажби (нищо чудно да става въпрос за 40-50 книги от този род годишно).
От данните, връзка към които даде Хана, се вижда, че от 2000 година насам общото количество издавани заглавя годишно се е качило с около 20%, докато общия тираж е паднал с повече от 50%. Т.е. тенденцията е ясна: издават се повече книги, но тиражите стават все по-малки, като е ясно, че средните тиражи при българските издания отиват някъде към 500-600, докато при преводните - вероятно на 800-900 (моеж би до 1 000). Разбира се, това е общо, а нас ни интересуваха първо бестселърите (те са малка част от художествената литература, макар че такива книги има не малко и в развлекателната литература, може дори и да са повече). Т.е. огромната маса зидания с малък тираж се съчетават с малобройни издания с голям (на общия фон) тираж.
Сега, след този общ коментар, да обобщя своя отговор на поставените въпроси.

1?) Вероятно около 25-30% са художествена литература, но като се има предвид, че основната част от малотиражките и самизадата е поезия, мемоари и възпоменания, то вероятно собствено романи или разкази са по-скоро около 10%. Т.е. годишно това са ~600-700 книги.

2?) Нямам никаква идея. Но ако приемем, че реализацията заема във времето поне 5 и повече години и че част от тези издания (вероятно над 50%) са спонсорирани или самиздат (спонсорираните едва ли се реализират над 60-70%, а самиздата почти винаги се реализира напълно), то бих рискувал да предположа, че поне 70% в рамките на този срок изчепрват по-голямата част от отпечатания тираж. Може би 20% се допечатват.

3?) Труден въпрос. Средният тираж е 645. Ако приемем, че разпределението е донякъде сходно с общото, то около 20% (отчитм тенденцията от 2002 насам) трява да са заглавията, които минават 1 000 тираж. Около 360 заглавия годишно. От тях "кандидат-бестселъри", т.е. с начален тираж 5 000 и нагоре трябва да са около 20% (около 4% от общия брой), т.е. около 70 книги годишно. Т.е. ако вземем само художествената литература можем да допуснем, че 20% се издават в тиражи над 1 000 и от тях 20% минават 5 000 тираж.

4?) Нямаме основания да допускаме подобно нещо. Данните от 2001/2002 г. сочат, че 35% от изданията се печатат в тираж над 1 000. Като се отчете тенденцията, можем да приемем, че това количество се е съкратило максимум наполовина, до около 18 процента. Смятам, че няма да сгреша с много, ако допусна, че 17% от издадените през 2008 г. книги са печатани в тираж 1 000 и повече бройки.

Тук остават два много важни въпроса. Какво означава "много", т.е. колко четат българите и много или малко е това. Много ми е трудно да формулирам мнение по този въпрос. От една страна се вижда, че книги се издават и четат доста по-малко, отколкото през 80-те години. Една от основните причини за това е промяната в информационната среда - тя е нещо обективно и тенденциите, според мен - при това в световен мащаб, ще са към намаляване на четенето (поне в развитите страни). Едва ли можем да очакваме България да е изключение от това.
За по-голямата част от хората, които са потенциални читатели на романи (оставяме настрана учебната и техническата литература), четенето е най-вече потенциален източник на забавление. С оглед на това какви са предпочитаните забавления, най-вероятно е тази мотивация все повече да намалява и изчезва. Така че четенето на художествена литература за удоволствие ще намалява (също както и уиторията на вестниците).
Някаква много малка част от хората, четат не толкова и само за удоволствие, колкото защото търсят нещо (можем, за да ги погъделичкаме, да го назовем стремеж към духовно развитие). Този дял от четящите, според мен, винаги е бил много малък и вероятно няма да се промени съществено. Но те са пренебрежимо малка част от потенциалния пазар (макар че като смислово генерираща (интерпретативна) негова част, влиянието им често е достатъчно голямо).
Вторият въпрос е за стойността - как се определя кое е стойностно и кое - не? Въпрос, който няма добър отговор, извън конкретната личност или групичка по интереси.

[Хана]

Една друга статистика от http://ec.europa.eu/public_opinion/a...ebs_278_en.pdf, стр. 122


П.П. Ха, картинките се виждат отново.

[Imperial]

Последната седмица - Timelike Infinity, Ring и сега започвам Exultant, все от поредицата на тема Xeelee на Stephen Baxter.

[pnp5q]

Макси К. Упущенные возможности Гитлера - алтернативна история

[messire Woland]

Тъкмо разглеждам първия том, вторият чака Като гледам май има за всички, даже и за малко известните прототипи. Също така произведени количества и всякакви други полезни данни.

[Cyber_G-lady]

"Скобелев: Съществува само мигът..." на Б. Василев

[Imperial]

Тъкмо разглеждам първия том, вторият чака Като гледам май има за всички, даже и за малко известните прототипи. Също така произведени количества и всякакви други полезни данни.

Аз имам само втория, първия не го намерих преди...

[messire Woland]

И двата са в електронни варианти, но за съжаление не с текст, а са сканирани и оставени като картинки, което изключва търсенето по думи. Сега като гледам, има и типичните за повечето съветски източници "неточности", когато става дума за количеството техника в армията. Таблицата за производството поне изглежда като да е с достоверни цифри, надявам се. Но да видим, аз все пак още не съм я разгледал изцяло. Поне ще служи за още едно място, с което да сравнявам останалите данни.
Например в нея ми изглеждат занижени данните за намиращите се в РККА танкове Т-34, но не мога да съм сигурен, защото цифрите са дадени не за 22.06.1941ва, а за 01.04.1941ва и са: 441 бр. Т-34, от които 130 - радиофицирани. А за танковете от КВ серията данните са: КВ-1 - 266 бр., КВ-2 - 102 бр. Което прави 368 бр. общо.
А данните за производството за периода до 22.06.1941ва са:
Т-34 - 1244 бр.
КВ (1 и 2) - 424 бр. и 213 бр. съответно.
Или не са стигнали навреме до войските, или не са отчетени.

[Imperial]

А, значи може да ми ги качиш

[Razor]

Отечественные бронированные машинны част 1- _http://rapidshare.com/files/216834444/bron_mash-_1905-1941.pdf.html



Отечественные бронированные машинны част 2-
_http://rapidshare.com/files/216835654/bron_mash-1941-_1945.pdf.html

[Razor]

Между другото Суворов в си книгат си "Последната република" посочва, че броя на Т-34 към 22.06.1941г. в РККА е 1400бр., а на КВ-1:770бр. Близки до тези цифри сочеше и в една от предишните си книги, но в коя точно не си спомням- Т-34:1363бр., КВ1-677.