Дзифт
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какво четеш в момента
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Док Холидей написане го чета в момента
Живеем във времена, в които да напишеш нещо с пениси и драйфане е въпрос или на висша естетика или на тотален кич. Пленително достойнство на "Младост без Младост" е как зад всичко привидно делнично-хаотично-и-депресивно прозират твърде изискани, изискващи, взискателни сенки. В After Theory на Тери Игълтън четем: "Intellectual matters are no longer an ivory-tower affair, but belong to the world of media and shopping malls, bedrooms and brothels". Всеки може да говори за пениси и драйфане, но не всеки може да пише, да сътвори от това литература.
И тук се появява нещо друго - знайно е, че литературата е скрита, фалшива, изкуствена, "онова, което не е изложено на улицата" (по думите на Милър). Опитваш се да пренесен онези дълбоки неща, които не си записал, но които трябва да запомниш. Започнеш ли да пишеш привидно бягаш от живота, от правилата, но попадаш в ново пространство със свои правила, така отново не разполагаш със себе си. Текстът всъщност е много деликатен към тези теми. Напомни ми (по особен начин) на един от разказите ("Мухата и нейното въздействие върху господин Бодли") в Ябълката на Мишел Фейбър, който прочетох наскоро. Викториански джентълмен изпада в нервен срив, причинен от размисли за преходността на битието, разрив задействан от такова невинно събитие като кацането на муха върху задника на една проститутка (да отбележим великата роля на насекомите в литературата, били те бръмбари или мухи). И двата текства завършват играейки си със съня - викторианската епоха заспива преоблечена в своя кух морал, за да се събуди в модерната естетическа безпътица на "не съм се превърнал в бръмбар, но не съм и човек".
Стилът е онова, което никой потънал в литературата и особено - възпитан в канона на Буковски и Милър, или дори на Бегбеде и Уелбек - не би използвал, дори направо гребал с шепи и разпръсквал като магична ароматна вода към сетивата на бедните читатели, с техните задръстени обоняния. Разбира се има го и героичното. Разкривено и изхабено от своето приказно съдържимо, т.е. напълно съвременно. Странстванията отвеждат в търбуха на някой панелен комплекс, под кулата от девет етажа на принцесата, жълто чудовище го приема в гнусните си обятия, в които той иска да повърне. Героят подрива тотално фигурите на своите архаични предтечи - цикълът на пътуването не води до нищо друго освен да описва безполезното, мъчително въртене на бръмбъра около окръжността на дупката. Това няма да го довърши, но нищо няма да се случи, че да достигне Отвъд.
В заключение на само ще добавя, че "Младост без Младост" е добър текст, който си струва да бъде прочетен. И надявам се, струвало си е да бъде написан.
P.S. Бележчиците поместващи се след "Младост без Младост" в по-голямата си част са отчайващо нелепи (какво ли се е изприказвало и на живо!?). И все пак в това има нещо дразнещо-ласкателно.
Comment
-
Shelenberg написа Виж мнениеСега чета "Внимание танкове" на Хайнц Гудериан
Comment
-
Стич написа Виж мнение"Мабиногион. Келтски легенди"A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Guy de Mont Ferrand написа Виж мнениеЕх, това колко е добро Искрено ти завиждам, ако го четеш за пръв пътСМЕЛОГО ПУЛЯ БОИТЬСЯ,А В ПЬЯНОГО - ХРЕН ПОПАДЕШЬ !
Comment
Comment