If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
От 4 години чета само книги свързани с периода на Турското робство(Османското присъствие!?)Последно прочетох една уникална книга с автор Балчо Нейков - " Факийско предание.Сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа.Стефан Караджа и неговите предци" Към книгата има приложение проследяващо родословието на Стефан Караджа до прочутия Момчил войвода загинал 1345г. в борба с османските нашественици.
Нас ни учеха, че правилния термин е - Османско владичество.
Иначе препрочитам "Пир за врани" на Джордж Мартин, от поредицата Песен за огън и лед. Уви още не е излязла Танц с дракони :38:
Кръвта из нашите гърди
не е съвсем изляна!
Народе, цял стани! Иди!
Че Македония въстана.
темата се прееба, кайзер /което ми напомня за обичайните заподозрени/
ама че неприятно
Уж слабо се чете (дори един поглед върху интервалите между мненията в последно време е показателен); но и ти мълчиш... хората, които има най-много да кажат все мълчат. Инак всеки вади по триста цитата от Библията в някаква идиотска тема...
Става нещо. Четенето не го бива. Книги няма, има книжки; книжки за матурите, за секса, за езотерични глупости, или такива, дето чудодейно ти предлагат отслабване за десет дена/убеждават те в чудесата на твоето "подсъзнание"... или да ти опишат "ултраметаболизма" - отврат. Понякога се чете от рекламни съображения (настоящ пример Ваня Щерева), или от идеологически такива (прабългарите, блондинките, Коельо). Да не изпадам в мрънкане, но работата никак не е цветуща. И сигурно никога не е била.
Кайзер, мога да ти отговоря за себе си (да, никога не е била цветуща - това е лична заблуда, обвързана с определена, как да се изразя, духовна възраст и енергичност, но не за това ми е приказката) - аз се усещам, че чета много малко и ако взема да пиша всяка книга, която прочета в тази тема, отбелязвайки се какво чета в момента, то това ще е за мен един тъжен списък, който само ще потвърди това, което подозирам отдавна - сега чета много малко и рядко от преди (когато бях във възрастта, за която намекнах в предходното, затворено в скоби отклонение). Та и какво толкова да пиша? Ще се получи кратичко списъче, отбелязващо няколко лесно забелязващи се над повърхността на купищата книги, издавани днес, романа и дори малко повече на брой препрочитания на неща, които съм чел преди петнадесет и дори повече години (ужас, толкова много ли станаха вече?), т.е. нищо интересно за никого. По-лесно е да пиша за филмите, които съм гледал, ама и това ми се вижда твърде претенциозно, а и пак списъка ще е разочароващо редичък и вероятно блудкав и безвкусен като бульонче-полуфабрикат.
Работата не ще да е там, че вече не се издава нищо интересно (къде ти!), нито пък че съм прочел всичко, което ме е интересувало (невъзможно, като човек съм толкова лаком в интересите си, макар и вероятно не толкова енергичен в следването им), а просто вече ме е напуснала енергията и стремежите за откриване и прочитане на нещо интересно и ново, авантюристичността на четенето, ако щеш (то затова и се успокоявам с препрочитане). То като се замисля - какво прочетох миналата година? Дали имаше и три-четири романа, които да съм запомнил... Слаба работа.
Та - винаги е било така, но на една определена възраст ни се струва, че това не е така. или може би наистина тогава не е.
То като се замисля - какво прочетох миналата година? Дали имаше и три-четири романа, които да съм запомнил... Слаба работа.
Та - винаги е било така, но на една определена възраст ни се струва, че това не е така. или може би наистина тогава не е.
Предполагам, просто ти е висока летвата или е твърде голяма базата за сравнение. То, както сме тръгнали с цитати от Библията, който е натрупал познание, е натрупал тъга.
И за да откликна и да напиша какво чета в момента, което доколкото си спомням не съм правила в тази теманикога. Като всички нормални хора чета по няколко неща едновременно, ето:
1. Орхан Памук "Името ми е Червен"
2. Jan McEwan "Enduring Love"
3. списание "New Woman" за януари
4. некви глупости из интернет
5. Форум Бойна Слава (това май е към т.4)
Поне от последните 3 тъга няма да натрупам.
Аз чета "Надхитрени от случайноста" на някой си Талеб. Преди четох учебник по "Административно счетоводство и ценообразуване", но не го препоръчвам :kill_myse
Иначе не знам какъв точно е смисълът на темата... може би на хората им писва да декларират какво четат, без да виждам някакви последствия от това.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Аз чета "Надхитрени от случайноста" на някой си Талеб. Преди четох учебник по "Административно счетоводство и ценообразуване", но не го препоръчвам :kill_myse
Иначе не знам какъв точно е смисълът на темата... може би на хората им писва да декларират какво четат, без да виждам някакви последствия от това.
И аз прочетох "Надхитрени от случайността" като излезна. Ако беше малко по-скромен и систематичен Насим Талеб щеше да е написал една чудесна книга. Уви, няма случай някой да е отишъл в Америка и някак отвътре да не му дойде да опише колко са глупави х'американците. Ако всеки беше умен и с мяра като нашия ливански приятел, борсите отдавна щяха да са затворили, поради пълното и всеобщо тържество на здравия разум. Но щото света очевидно е скаран със здравия разум, умните ливанци трябва прекосяват морета и океяни за да намерят глупаци сред които да се реализират, и да оставят умните си сънародници да се избиват.
Лафът на книгата определено е "Като си толкова богат, що не си толкова умен.", който може да бъде и утеха за някой от четящите я бедняци.
Току-що прочетох "Евразийството в Русия" на Дарина Григорова. Като лаик бих казал, че е много информативна и систематична книга. Единственото за което съжалявам, че Гумильов е изрично пропуснат за да бъде веселбата пълна. И за да съм позитивен към темата бих казал, че последствията от прочита на тази книга за мен е съкровището от камари руски бисери, и задоволството от спестената ми борба с широката и бездънна руската мисъл търсеща руското.
Comment