Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Дионисии през XVIII век.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Дионисии през XVIII век.

    Привет!

    Отварям тази тема с конкретен въпрос, породен от малко объркване, което може би бихте могли да разсеете.

    Наскоро преснимах от пловдивската Народна библиотека част от изследване по история на българския театър (за съжаление, забравила съм да запиша заглавието на книгата и името на автора, а по копираните страници няма никакво обозначение; ако това би ви помогнало или се интересувате, при следващото ходене ще проверя информацията), която част е посветена на зараждането на новия български театър и разглежда периода XVIII - XIX век. В първите глави се разглеждат т.н. "скомрахи" и "глумци", след което има кратко изложение, целящо да докаже присъствието на Дионисии и Орфееви игри през XVIII век. Тъй като целият текст не е дълъг, го прилагам тук:

    Антични Дионисии, съхранени в Родопите в края на XVIII век

    Имаше ли основание църквата да води борба с глумци и смехотворци, с "елински" Дионисии, ако те не са съществували? Да си спомним гневните слова на солунския монах Матей Властар срещу скомрахи, които устройват през януари и март Дионисии. Свидетелствата обаче на съвременници говорят, че това продължава и в края на XVIII век. Такива Дионисови и Орфееви игри описва през 1786 г. френският консул в Солун Е. М. Кузинери. През тази година той предприел пътуване през Родопите, Македония и Тракия, за да изследва древната култура на траки и елини по тези земи, да провери дали техните игри и култура не са съхранени. Кузинери е бил добре запознат с историята на античния свят и затова не му било трудно да се ориентира в бита на местното население, да види доколко в него съществуват остатъци от старинните обичаи, предания, игри, и сам да провери непосредствено всичко това. След като пропътувал родопските краища и Македония, Кузинери се завръща в Париж и става член на Френската академия на науките. В два тома "Пътуване по Македония. Издирвания по историята, географията и старините на тази страна," издадени в Париж през 1831 г., той дава интересни наблюдения на съхраняване на антични тракийски игри в Родопите.
    През Кавала и Енидже Кузинери попада в Родопите. Там той през 1786 г. наблюдавал народни игри, които описал по следния начин:
    "Редовно всяка година разни началници събират през пролетта войнствената младеж..., надминават числото петдесет-шестдесет. Те тръгват от разни страни; всеки носи своето обикновено оръжие, което не оставя нито деня, нито нощя..., тия чети се скитат по вътрешността на горите и стръмнините на Родопите и достигат далечни места... Най-красивите места са театърът на тия оргии, против които властта няма сила.
    Обикновеното пребиваване на тия скиталски чети е около селата и чифлиците. Там те не притесняват никого, но искат храна, а най-често вино. На овчарите тоже е наложена контрибуция за овце и агнета.
    Млади циганки, такива-же диви, се отвличат със сила или се ангажират със съгласие и служат за другари на тези войнствуващи хора. Всяка чета освен това си има своя Орфей, лирата на когото звучи в горите и въодушевява едно хоро, което не се различава от хората на баядерките в Индия, Египет и цяла Турция.
    Между играещите циганки най-красивата се пада на началника на четата... След веселбата чрез игрането циганките са свободни да се губят из гората, дето въоръжените горци отиват поотделно да ги търсят.
    След двуседмично скитане дружината се разтуря...
    В Родопите се намират места, които са били посветени някога на култа на Бакхус..."

    Турците, отбелязва Кузинери, наричали тези жени "гивенджии" (от гивенде - танцуваща жена).
    Описанието на Кузинери съвсем недвусмислено говори за съхранени Дионисии, които напомнят на кукерски игри. Действието става през пролетта, извършва се от дружина с началник, дружината събира храни и вино, играе се хоро и се възхвалява Орфей.
    Струва ми се, че цитатът от Кузинери е тълкуван погрешно, откъдето идва и несигурният - за мен - извод за Дионисиите през XVIII век. Разбира се, не мога да твърдя нищо повече, тъй като не съм запозната подробно. Това, което ми се вижда съмнително е представянето на "четите" като участници в народни игри. Не е ли по-възможно това да са именно чети хайдути (те се появяват още XV век)? Още повече, че Кузинери никъде не назовава пряко "възхвалата" на Орфей (само казва, че всяка чета има свой Орфей, което е по-скоро заимствано като нарицателно за атмосферата вътре в дружината, отколкото като доказателство за участието им в игра)... Частта за неразривната връзка между четите и селата също насочва към бита на хайдушките чети. Но те пък, от друга страна, се прибират обратно по селата чак след есента, нали?
    А може би и други източници вече са доказали правотата на изложеното твърдение?

    Благодаря предварително.
Working...
X