Armata nostra

[Ханс]

Някой дали може да намери това стихотворение на Вазов - Armata nostra?

[Хана]

Някой дали може да намери това стихотворение на Вазов - Armata nostra?

Мисля, че утре ще мога да ти го намеря.
Защо, имаш да пишеш литературно-интерпретативно съчинение за домашно по него ли?

[Nick]

Не е исканото стихотворение, но е от дядо Вазов и е актуално! :twisted:

Битоля

Пак ще те вземем, о Битоля скъпа,
наша ти беше, и пак ще да бидеш!
Скоро пак знамето наше ще видиш,
Черна не зàлудо кръв я окъпа.

Няма да станеш на вълци котило!
Няма духът Самуилов да плаче!
Новото иго по-мъчно се влачи:
да щем за тебе и драго, и мило.

Бурно сърце ни за тебе днес бие,
Битоля родна, и кръв го облива,
то се от мъка болезнено свива:
чакай ни, Битоля, идеме ние!

7 януари 1917 г.

[Warlord]

Ех и аз немога да се сдържа, ето едно друго по-малко известно и също толкова актуално от Вазов:

Па ща си ти

"Па ща си ти?" - такъв въпрос задава
в твоя дом безочлив чужденец.
"Па ща си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришълец.

"Па ща си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав отвед не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец, -
но българин се само не признавай.

Че си потомък Самуилов, на Атонски
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой език пей мътни Вардар, сини Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай неразумно Лозенград,
Люле-Бургаз, ни Булаир ужасни;
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може би си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека
дъбрава, езеро, река, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памти века!"

Април 1913 г.

[Ханс]

Благодаря, за усилията. Който ме познава ще се сети какво точно ме вълнува във въпросното стихотворение.

На руските войни

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чутовен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко -
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ния се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, желая!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!

7 септември 1916г.

[Хана]

Armata nostra*

Ний думахме тогава: О, колко славно време!
Тук скоро ще да видим Траяновото племе,
дакийски витязи, потомците на Рим,
които в тез полета влече барутний дим.
Ний мисляхме какво не за гости си чудесни:
ще ни покажат милост, ще ги посрещнем с песни.
Дойдоха. Веч развяха се волските глави**,
ала пред тях бе мирно, врагът не се яви.
Разпалени за слава, добрите ни съседи
с грабеж и кражби почват най-първи си победи,
села, поля и ниви - там все се запусти,
като че ли премина цял облак скакалци.
Минаха - пак дойоха! "Фанахме жив Османа,
превзехме Плевен, казват, възседнахме Балкана."
И след тез думи в наште полета и къщя
прибраха смело всичко, що турчина не щя!
Тършуват, грабат, дърпат неща, пари, товари,
обори и ковчези, колиби и хамбари
останаха празни! Боже! Остахме голи веч!
Това не бе ставало нито под турский меч!
Замаяни, смутени от тия гости страшни,
погледнахме със ужас на дирите им прашни:
къщята ни без покрив! Школата без врати.
Това ли сме чакали?... Главата ни пати!
И дълго ний мислихме какво през нас прекрачи,
дал стадо от герои ил сган от обирачи?
Русе, 1978
___________________________
* Това стихотворение, написано под впечатлението на излишествата и буйствата на румънските войски, минали на българский бряг, и за което сега авторът сега съжалява много строго и несправедливо към схрабрата румънска армия, дошла нам на помощ в Освободителната война, се остави тук само като исторический документ.
** На румънското знаме има волска глава.



Мда, на дяда Вазова мерената реч и римуването не са му най-силната страна.

[Ханс]

Благодаря.

Мда, на дяда Вазова мерената реч и римуването не са му най-силната страна.

Не, че ме интересуваха художествените достойства на творбата(известен съм с пълната и неспособност да оценя подобно нещо), ама римата наистина я е забравил някъде.

[neHCuoHEpa]

Какво значи заглавието? Не мога да си го преведа.

Ето и едно Вазово стихотворение, от мен, което много ми харесва. Предполагам, че го знаете, но като сте започнали.

Съзерцание

Кога от родната земя замина,
мен любящите пак ще да ме любят,
кат знаят що, кого във мене губят,
какъв живот с това сърце изстина,
какъв източник на любов пресъхна,
каква хармония с лирата заглъхна!

О, знам, и в гроба - пак ще да живея,
ще млъкна, но в душите пак ще пея.
Живота любях, но го не окрадох:
Българио, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети - върнах ти ги в песни.
Иван Вазов, 1919

[Nick]

Какво значи заглавието?

Нашата армия.

[Sturmpionier]

За издевателства на румънски войски съм чел само един път-след превземането на Плевен избиват всички ранени и болни турски войници.Това стихотворение е в действителност е доста интересно.

[Гост]

Все пак да не забравяме, че Вазов е написал толкова много, защото лесно и от всичко се е вдъхновявал. Пък и голямото количество обикновено е за сметка на качеството.

[Sturmpionier]

Хм....Мисля,че дядо Вазов е сбъркал малко името на стихотворението.Май,че трябва да е:Armata noastra.

[messire Woland]

Хм....Мисля,че дядо Вазов е сбъркал малко името на стихотворението.Май,че трябва да е:Armata noastra.

Сигурен ли си? Защото нали се сещаш какво значи "cosa nostra" . Почти същата форма, най-малкото.

[Хана]

Хм....Мисля,че дядо Вазов е сбъркал малко името на стихотворението.Май,че трябва да е:Armata noastra.

Ъъъ, ти май предполагаш, че заглавието на стихотворението би трябвало да е на румънски, но то е на латински според мен.

[Sturmpionier]

Ъъъ, ти май предполагаш, че заглавието на стихотворението би трябвало да е на румънски, но то е на латински според мен.

Ами на румънски армия е също armata.Иначе не знам.Може и на латински да е.

Сигурен ли си? Защото нали се сещаш какво значи "cosa nostra" . Почти същата форма, най-малкото.

Не - Armata noastra е на румънски.