Паулу Коелю

[Shelenberg]

Искам да ви питам дали книгите му са хубави тъй като още не съм чел нито една негова книга. Дори бих искал да ми препоръчате 2-3 негови книги. И в какъв жанр повече пише. И ако някой знае нещо повече за автора нека ми каже.

[Хана]

Моето лично мнение от опита да зачета 2 негови книжки е отрицателно: опит да се направи на дълбокомислен интелектуалец от типа на Еко, съчетан с пророчества и проповеди от месиански тип. Казват, че в последната му книга всичко това било омешано и със секс, което въобще не мога да си представя как се съчетава.
Но четенето на художествена литературае въпрос на лично предпочитание

[byzantiner]

Абе кво да кажа, като съм чел само Алхимикът от него, ама...ядва се!!

[gollum]

Моето мнение до голяма степен се припокрива с това на Хана. Хем негови книги ми попаднаха в казармата, когато често нямах нищо свястно за четене . Слаба работа.

[ISTORIK]

Не съм чел нищо от него и не мисля, че особено много съм пропуснал.

[albireo]

Шеленберг, не се занимавай с тоя телевизионен проповедник бе! Неговото са си точно телевизионни проповеди, само че на хартия. Първата и последна книга която съм чел от него беше "Петата планина". Малко преди това бях свършил "Грешницата от Лайм Риджис" и на фона на умението на Джон Фаулз, бездарието на Коелю лъсва с пълна сила.

[Док Холидей]

Добре че Хана вече го е написала иначе щях да се впусна в дълги виртуозни петнадесетсричкови псувни...
Вече достатъчно съм го хранил този Паулу, но на друго място (Хана си знае )

Лека му пръст на Фаулз.
(албирео, в момент на благоразположение ти предлагам A maggot на Фаулз, която си закупих наскоро, ако не се лъжа бяха го превели като "Ларва")

[Хана]

Темата много симпатично се е изместила от Коелю към Фаулз. Шеленберг, ако смениш първия с втория, определено ще спечелиш, Фаулз на мен лично ми е в топ 10 на писателите.

[Shelenberg]

Напълно ме разубедихте да си купя поне една книжка на Коелю, даже ще ме е срам да питам вече някой дали поне една книга му става за четене. И тогава предлагам да сменим темата към Джон Фаулз. Кажете нещо повече за автора и книгите му аз лично нищо ме знам за него.

[alexmania]

Отоносно Алхимикът

Alexmania, Rambler от много време не влиза вече в този форум и това е единствената причина, поради която не е защитил мнението си (като гледам критиката, а и конкретният въпрос, не би го затруднило особено да го стори ). Та затова ще си позволя и аз да добавя няколко думи по темата.
От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевремено, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко, съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот, който би могъл да бъде и интелектуално приключение, т.е. за човек почти неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието. Та без съмнение този автор си има своето място и роля. Едно време имаше един хубав термин, "детско-юношеска литература", в която впрочем този автор влиза не откъм приключенско-познавателната страна, а по-скоро от морално-дидактичната, с опасност да стане и леко досаден в зле прикритите поучения. То с една дума, плоски и почти едноизмерни притчообразни романи за хора, които нямат интереси да навлизат в света на литературата по
- далеч от прага или хайде, за де не прекаляваме, по-далеч отколкото протегната им ръка може да докопа нещо от най-близката лавица, защото май навлизането между прашните рафтове ги плаши, а и вероятно ги смущава фактът, че не са намерили ключа за включване на осветлението.
Вярвам че без да навлизам в лепкавия и зловреден свят на литературната критика съм успял да изразя своето мнение за този автор (а доколкото си спомням мнението на Рамблер тогава се покриваше с моето).

Нито пък аз намам желание да спора дали книгата има литературна стоиност като стил или не става въпрос за идеите заложени в същноста на книгата които далеч надскачат самата книга. Става въпрос за едно цяло поколение философи естети и иследователи по въпроса дали човек в краина сметка може да вземе нещо в гроба с него си и не е ли целта на човешкия живот именно просветлението такова каквото го описва Философията на Дао или както казва Джак Керуак "По пътя". От тази и единствено от тази гледна точка бих могъл да защитавам книгата защото независимо то това че тя нарочно и явно е написана в такъв стил защото тя учи на една много проста човешка иситна взета пак от книгите на Карлос Кастанеда и имено това че цитирам"...независимо от това какво човек прави пез своя живот то в краина сметка всичките му деиствия винаги си остават едни безсмислени фигурки пред огледалото..." . Или простата истина че всички сме смъртни и нямаме време да се занимаваме с глупости през своя живот. Така де то това е прекалено лично така че не всеки ще се съгласи с него но вярвам и съм твърдо убеден че това е истина. Протягам своита ръка също в смисъл такъв не се сърдя нито имам намерение да си губя времето някакви лични нападки срещу които и да е.

П.С. Иначе в свободното си време чета мемоарите на Карл Густав Юнг интересно ми е имате ли мнение по тази книга?.
А да и просто съм неграмотен и пиша много бързо което до една известна степен обяснява някои нелепи правописни грешки объркани с зле разбрана история на католическата църква.Извинявам се за тях но съм импулсивен човек и не мога да не ви върна отговора възможно наи бързо колкото мога просто съм такъв с почти всичко.

[Док Холидей]

мемоари. странно ми е как думата "мемоари" присъства в едно изречение заедно с Юнг. Просто някак не ми се връзва.
Абе хората не разбраха ли, че Коелю е зле?

Какво общо има Керуак с цялата работа? И бил казал нещо, но така и не разбрах какво.

[Dinain]

"...независимо от това какво човек прави пез своя живот то в краина сметка всичките му деиствия винаги си остават едни безсмислени фигурки пред огледалото..." . Или простата истина че всички сме смъртни и нямаме време да се занимаваме с глупости през своя живот. Така де то това е прекалено лично така че не всеки ще се съгласи с него но вярвам и съм твърдо убеден че това е истина.

Алексмания, това не е темата да се обсъждат книги (или е?), така че мисля поста ми ще бъде изтрит много скоро. Но в тълкуванието ти на Кастанеда се крие очевадно противоречие, което ме довежда до заключението че не си го разбрал много добре: от една страна "няма значение какво вършим през живота си", от друга - "да не си губим времето с глупости". Може би ще поясниш кои са глупостите и кои са смислените житейски дейности, след като всички дейности са без значение?!
Като продължение на мисълта си - в една друга тема беше споменал че завършваш художествена академия или нещо подобно. Това не е ли безсмислено, след като си смъртен и дипломата няма да можеш да я вземеш в гроба? Освен това, какъв мотивационен стимул би имал човек с твоята философия, освен да прекара живота си в максимум удоволствия и минимум усилия? Може би трябва да последвме примера на Кастанеда, да се преселим в пустинята и да започнем диета от кактуси?

[albireo]

Абе хората не разбраха ли, че Коелю е зле?

Меко казано. Гледал ли си американски телевизионни проповедници в неделя сутрин? Е тоя е същия, само че на хартия. Може да е избрал друга медия, но техниката му, начинът на предаване на "посланието" съвпада кажи речи едно към едно.

[alexmania]

Паредица от банални отговори на банални въпроси

Относно книгата всеки е свободен да харесва каквото иска не съм му нито майка нито баща за да му проповядвам каквото и да е. Относно Керуак става въпрос за неговият роман които се казва "По пътя" испириран пак от философията на Дао или "вечният път" които един вит символизира човешкия живот. Относно Кастанеда цитатът е от книгата "Активната старна на вечността" в която както всяко нещо в фооклора на мексиканските индианци има двоино значение. От една страна всичко което правиш през живота си се обезмисля от факат че човек все пак умира а от друга всяко нещо което правиш има значение пак благодарение на гореспоменатият факт. Този ясно изявен дуализъм е характерен отново за източната философия само че идва не от изток а от Мексико. По полод диетата с кактуси хаха това беше добро но не мерси наистина бих искал да отида в пустинята и да видя потресаващата и красота но за сега съм стигар само до пирамидите в Гиза което на практика няма нищо общо с пустинята навътре. По полод темата први сте че заглавието и е в краина сметка кои какво чете но тъи като първите коментари за "Алхимикът" не са мои мисля че не съм аз този които не знае за какво се говори в темата или поне не съм първият дал коментар за дадена книга. Относно Карл Густав Юнг да такава книга съществува и става въпрос както се казва в зъглавието за биографията на Ютг коята тои пише към в доста напреднала възраст. Спомена я защото както пак се връщаме към заглавието на темата искате да знаете кой какво чете.Е аз чета нея. Някои да я е чел??? и да иска да сподели впечатления???.

П.С.
Съжалявам за правописа неграмотен съм.

[gollum]

Не, не съм чел мемоарите на Юнг, та не мога да кажа нищо по тази книга.

По останалото, разбира се, това е тема, в която не само всеки ако реши пише какво чете, но ако желае може и да го обсъжда - все пак този раздел е за "Литература, Кино, Култура". Естествено, ако някой желае може да отваря отделан тема за обсъждане на конкретна книга или "група" от книги (често това е по-добър вариант, но не пречи обсъждането да започне оттук).

За Коелю, защото разговорът все пак тръгна от него, вече по един начин изписах мнението си за творчеството му, то не обвързва никого, освен мен. Ще уточня написаното от мен по този въпрос:

става въпрос за идеите заложени в същноста на книгата които далеч надскачат самата книга.

за мен литературата не е просто писан текст, в който се излагат някакви идеи, а е нещо доста повече от това. Но все пак съм съгласен, че ако и един текст да не струва като литература, все пак той може да има голямо значение като носител на определена идея, стига последната да е интересна, оригинална или въобще да има някакво качество сама по себе си (извадена от текста носител). Обаче дори погледнати от този ъгъл книгите на Коелю не предлагат нищо особено - идеята е банална и добре известна, по същество това е едно повторение, облечено в лесносмилаема опаковка. Именно в този смисъл Рамблер по-долу употребява определението "чалга в литературата". Ще се опитам да се изразя и по друг начин, а именно чрез сравнение. Дадено произведение на Коелю сравнено с нещо, което е литература (дори и книгата на Керуак може да влезе в качеството на сравнимо, въперки че Док знае отношението ми към нея ), е като да сравниш цветна евангелистка брошурка с библията. Да, на пръв поглед и двете излагат сходни идеи, но приликата свършва дотук (а всъщност я няма и в това "тук", но това е отделен въпрос). Или като да сравниш пиеса на Шекспир с преразказ за деца на същата тази пиеса. С това не искам да напиша, че книгите на Коелю нямат никаква стойност и смисъл - напротив, за хора непретенциозни и без литературни интереси, за които библията, примерно, е твърде обемен и тежък текст, книга на Коелю може да изпълни определена функция на запознаване с едни простички идеи за живота. В крайна сметка това напълно влиза в една позитивистична идея за "детско-юношеска" литература, т.е. за текстове, чиято основна функция е в опростен и смилаем вид да представят определени разбирания за света (или пък определена научна фактология), като сюжета на книгата изпълнява функцията да задържа вниманието на детето върху текста. В този симсъл едно дете би могло да ми каже, че "тази книга е много велика" и аз ще го разбера, но вътрешно няма да се съглася с него и няма да я прочета отново заради неговата оценка .

Кастанеда е въобще "друга бира" и поставянето му в този контекст е малко несериозно, поне според мен.