Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Паулу Коелю

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    И тъи като ние както казва Вилхем Раих "живеем в векът на нормалният невротизиран човек" аз се още смятам че книгата има стоиност.Обяснявам защо. Даже и да приемем че целта на Коелю е била детско юношеската литература тя пак има значение. Съгласен съм с всечко което каза gollum но колко според тебе хора по света щяха да си дадат трудът да прочетът която и да е от гореспоменатите идеи заложени в книгата в оригинал ако не беше тази книга?. В този смисъл тя е вратата или може да стане ключът към самообразоването или самоосъзнаването на някои човешки индивит било от мъжки или женски пол ако казвам ако тои има желанието и потребността да го направи. Останалите автори всъщо заимстват тези древни фооклорни виждания скрити в мистицизъм но с ясно изразени идеи и виждания за гореспоменатият начин и идея за живот. Всъщност Кастанеда прави точно това което и Коелю а именно изследва тези схващания (естествено много по подробно и качествено ) и в краина сметка получава разбиране за тях. Ще ви дам пример много е просто ако се изкачваш по стълби и стигнеш на една от междините площадки и погледнеш назад и видиш първото стъпало можеш ли да кажеш че то е без значение защото си се изкачил 10 стъпала нагоре ??? тоест не е ли имено всяко едно стъпало еднакво по важност защото ако ги нямаше долните по точно как щяхме да стигнем до междината стълбищна площадка???. Та така и с тези книги можеш да ровиш и да влизаш навътре навътре и все по навътре в тези схващания но по точно кое ти дава право то да съдиш ключа които ти е отворил вратата за тях?,

    *** хайде стига заяждания и двамата - модератор
    Last edited by alexmania; 13-06-2006, 10:52. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

    Comment


      #17
      Ок, нека приемем, че целта на Коелю е била именно тази (нещо, в което се съмнявам). Къде е проблемът? В това, че неговите книги, уви, не подтикват към мислене - напротив, те дават готов отговор, при това в простичка, но същевременно пъстроцветна опаковка. Посланието е съвсем просто - "купи ме, отвори опаковката и ме изяж и ще получиш просветлението, ще станеш Мъдър и Разбиращ света човек". Те не се различават по въздейстивето си и количеството смислена информация от която и да е реклама и са съвършен продукт на консуматорското общество. А готовият отговор, за получаването на който при това не трябва да се потрудиш, да си размърдаш мозъка - достатъчно е само да извадиш малка сума пари, за да придобиеш книгата, да я прочетеш, което не изисква никакви интелектуални усилия, тя е простичко написана, кратичка и не те поставя пред каквато и да е дилема от никакъв характер - всичкое готово и смляно. Подобна интелектуална храна няма как да задвижи умственият ти тракт и да те накара да се питаш и да се съмняваш, а без тази питащо-съмняваща се нагласа няма каквато и да е стълба, по която да започнеш да се изкачваш.
      Та затова смятам, че тези книги въобще не целят и не постигат подобна задача и не виждам какавто и да е полза от тях. Естествено, тва е от моята камбанария (или ако щеш, бруствер). За огромна маса от хора те, кактои всеки друг масов предмет за консумация, са полезни, защото им позволяват без да се потят и трудят (съвсем като често рекламираните електирчески усторйства, които ви обещават, че без пот и усилия ще получите желаната от вас фигура ) да добият усещането за възвишеност и мъдрост. Сякаш това последното е целта на пътя , а то е точно обратното на пътуване, защото е неподвижност, отказ от движение. Защо да се движиш, след като вече си стигнал, при това удобно седнал пред телевизора и с натъпкан с пуканки корем?

      ПП Кастанеда, пона така както аз го разбирам, въобще няма място редом с Коелю. Неговите цели са различни и ми се струва, че ги постига.
      Last edited by gollum; 13-06-2006, 11:06.

      Comment


        #18
        За огромна маса от хора те, кактои всеки друг масов предмет за консумация, са полезни, защото им позволяват без да се потят и трудят (съвсем като често рекламираните електирчесик усторйстав, които ви обещават, че без пот и усилия ще получите желаната от вас фигура ) да добият усещането за възвишеност и мъдрост.
        Ето това е най-пасващото описание на тези "книги" за мен. Не заслужават и една мисъл повече по техен адрес. Лично мнение разбира се.
        XV mile the sea brode is
        From Turkey to the Ile of Rodez...

        Comment


          #19
          Да но съгласи се че отрицанието на тази книга може да бъде толкова несъзнателно колкото и неината почит. Така че не ме обвиняваите че аз един вит зъщитава книгата и споря просто от страната на опозицията защото обичам да споря но наистина и тва не ни дава право да осъдиме така тежко тази книга като жанр литературна чалга.Иначе пак съм съгласен с мнението ти gollum че пътя е единствената цел съществуваща някога (така де хората тръгнали по пътя го разбират) но не ни ли казва точно това "АЛХИМИКЪТ"? Да пак си прав че го дава наготово без усилие това иска в днешни дни масата да глътне две три хапчета и да стане красив човекът. Но все пак тои дава наготово един въпрос а имненно какво по точно е живота?.Защо трябва да и се сърдим тогава напротив секи един неосъзнат европеиски човек според мен трябва да започне своя път именно с нея но да не свършва там където и книгата. Защото в краина сметка пътя не свършва там.

          Comment


            #20
            Е, alexmania, аз не критикувам възхваляването или отрицанието на книгите на Коелю - хората са свободни (за радост) да правят с живота си каквото решат в определени граници (и свободата да четеш или да не четеш, както е най-често, не е зад тези граници), единствено уточних нещо по повод на твоята критика към Rambler, който за съжаление вече не посещава този форум . И нататък само уточнявах тази своя критика или по-точно мнение по темата.
            Иначе всяка книга, която поставя въпроси е хубава, особено ако тези въпрос пердизвикват движение в мисленето ни. Но книга, която започва с въпрос и впоследствие дава конкретен отговор очевидно не създава това състояние на ума, тази нагласа, която води до развитие (хайда да се оставим на тази банална метафора - "пътуване"). Особено ако и въпросът, и отговорът са банални до безобразие. Текстове от този род само създават илюзията за пътуване и движение и бих казал, че показват, че прагът на вратата ни, от който уж тръгвам пътища безброй е край на пътя - целат я откриваме оставена на изтривалката и единстевното пътуване е в отварянето на вратата и след това в обръщането на гърба към възможността за пътуване. Така няма да свалим килограмите на умственото си затлъстяване, нито ще напуснем уюта на креслото си .

            Comment


              #21
              Ок мисля че това беше всичко което можеше да се каже по темата за "Алхимикът" така че аз нямам какво повече да добавя в смисъл такъв убеди ме прав си. Но все пак никои не може да отрече че книгата поне е опит за изобретяването на онова магическо хапче което да накара нещата да се случват. Или поне аз виждам такива неща под стила на автора които неминуемо иска да покаже абсурда на зобикалящата ни деиствителност като буквално ни я показва. Един вид вик за човещина.

              Comment


                #22
                Какви хапчета, които карат нещата да се случват? Прочетох "Алхимикът" и най-тъпото е, че ти сервира изречения, с готови елементарни мъдрости, които не те подтикват да се замислиш. Направо да се обидиш, че авторът ти пише директно толкова плитки неща. Подозирам, че ако се образоваш в подходящата възраст с такива книги, мозъкът ти ще е закърнее.
                По моя преценка съм обективен.

                Comment


                  #23
                  lzl написа
                  Какви хапчета, които карат нещата да се случват? Прочетох "Алхимикът" и най-тъпото е, че ти сервира изречения, с готови елементарни мъдрости, които не те подтикват да се замислиш. Направо да се обидиш, че авторът ти пише директно толкова плитки неща. Подозирам, че ако се образоваш в подходящата възраст с такива книги, мозъкът ти ще е закърнее.
                  Ако имаш нещо различно да кажеш по темата от вече казаните неща или го кажи или не затлачваи темата с плоски коментари (наи добре я прочети от началото).Защото честно казано ме мързи отново да казвам нещата които казах вече.

                  Comment


                    #24
                    lzl написа
                    Направо да се обидиш, че авторът ти пише директно толкова плитки неща.
                    Мда...и аз изпитах същото, когато му отворих някаква негова книга. И ми се струва, че може би щеше да е много по-въздействащ и да постига наистина някакъв ефект - наистина да кара хората, да станат от креслото пред телевизора и да минат през прага (да изпозлвам особено сполучливата метафора на Ам-Гъл), ако всъщност правеше литература, но в крайна сметка, който колкото си може и за всеки влак си има пътници.
                    Забелязал съм междудругото, че Коелю се явява един вид другото лице на чиклит-а. Незнам, но поне на мен ми направи впечатление, колко много необременени с особен интелект жени, които иначе и не отварят книга го четат. Някак си много добре им "влиза". Със същата наслада с която разгръщат нещо чиклит където четат за шопинг, секс, мартинита и т.н. , така и си казват: "не, аз искам и нещо по-възвишено, може ли нещо за тайнството на живота" и както каза Голъм - взимат лъскавото и шаренкото. Въпрос на опаковка.
                    Recalibrating my lack of faith in humanity...

                    https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                    Comment


                      #25
                      Хиперреалността или буквализма винаги ги е имало в литературното изкуство аз го дълкувам почти винаги като ирония към заобикалящата ни среда един вид изразно средство с което можем да кажем абе в краина сметка какво става това ли е нашият живот? и ако не е каде сме объркали нещата. Евентуално пак се преповтарям но това е цяло течение в литературата и тази книга е негов пример нали знаеш ХУМАННОСТТА. може дирекно да се видят такива хиперреалности и в книгите на Албер Камю общо взето това с хиперреалносста е взаимствано от него.И не само в Алхимикът авторътг пише така и това пак казвам не е случаино а нарочно търсен ефект за да се опита да създаде някакви опити на читателя за мисловна самоирония и самооценка.

                      Comment


                        #26
                        Хъм, при Камю (по чийто книги не си падам особено) имаме множественост на значенията, имаме контекст (както и при всеки по-сериозен откъм написване текст), има дълбочина, ако щеш. Това липсва при Коелю, ако пак прибегна до досадните сравнения - това е като да разбираш под "дълбочина" формално наличие на перспектива, заден план или "обем" в нарисуваното. А всъщност става въпрос за възможност за многосмислово тълкуване, за многопластовост, мъобще за това да се отправят въпроси, на които всеки може и трябва да потърси отговорите сам. Подобна "дълбочина" или "реализъм" не зависят от техническите средства на изпъленинето, а от замисъла и уменията на твореца.

                        По повод на иронията се сещам за нещо, което четох съвсем наскоро и с което съм съгласен:
                        ...Иронията е лъжовно нещо. Когато говориш с насмешка или ирония за ситуацията, в която си, изглежда все едно не се поддаваш на обстоятелствата. Но не е така. Иронията не помага да избегнеш проблема или да се издигнеш над него. Тя продължава да ни държи в старите рамки. Може и да пускаш шегички за нещо отвартително, но все пак пордължаваш да си оставаш негов пленник. Това е една от опасните заблуди. Това не означава преодоляване. Не е възможно да перодолееш нещо с помощта на иронията...

                        Comment


                          #27
                          albireo написа
                          Коелю се явява един вид другото лице на чиклит-а. Незнам, но поне на мен ми направи впечатление, колко много необременени с особен интелект жени, които иначе и не отварят книга го четат. Някак си много добре им "влиза". Със същата наслада с която разгръщат нещо чиклит където четат за шопинг, секс, мартинита и т.н. , така и си казват: "не, аз искам и нещо по-възвишено, може ли нещо за тайнството на живота" и както каза Голъм - взимат лъскавото и шаренкото. Въпрос на опаковка.
                          Според мен чиклита с Бридижит Джоунс и дори Сексът и градът са по-читава литература откъм литературност, по-приятно и най-важното по-честно спрямо читателите си четиво от Коелю. Там поне не претендират да ти дават отговори на сложни философски въпроси за битието, Бога и живота. Има си определен хедонистичен момент на получаване на удоволствие от четенето: дали от интелектуалните заигравки, дали от естетическа наслада, дали просто от смеха или вживяването в образи - една хубава книга дава едно от тези неща или повечето от тях, ако е особено хубава, многопластова. Като четеш Еко или примерно Набоков в зависимост от собствената си интелектуална нагласа виждаш или остър сюжет, или еротично романче, но най-важното е под повърхността на директното прочитане. При Коелю няма накъде по-дълбоко да копнеш и да видиш нещо повече, всичко е на повърхността.
                          Ама въпрос на вкус, никого не съдя, просто изказвам моето мнение. Все пак с отношение към такива работи можеш много бързо да отграничиш: това е моята общност, това са хората, с които ме свързва някакво споделено отношение към света и литературата в частност, или това не е моята общност. В този смисъл Коелю е добър индикатор.

                          П.П. Сега ми дадоха Дан Браун и съм решила да го прочета, та ще споделя мисли след това

                          Comment


                            #28
                            Хана написа
                            Според мен чиклита с Бридижит Джоунс и дори Сексът и градът са по-читава литература откъм литературност, по-приятно и най-важното по-честно спрямо читателите си четиво от Коелю. Там поне не претендират да ти дават отговори на сложни философски въпроси за битието, Бога и живота. Има си определен хедонистичен момент на получаване на удоволствие от четенето: дали от интелектуалните заигравки, дали от естетическа наслада, дали просто от смеха или вживяването в образи - една хубава книга дава едно от тези неща или повечето от тях, ако е особено хубава, многопластова. Като четеш Еко или примерно Набоков в зависимост от собствената си интелектуална нагласа виждаш или остър сюжет, или еротично романче, но най-важното е под повърхността на директното прочитане. При Коелю няма накъде по-дълбоко да копнеш и да видиш нещо повече, всичко е на повърхността.
                            Ама въпрос на вкус, никого не съдя, просто изказвам моето мнение. Все пак с отношение към такива работи можеш много бързо да отграничиш: това е моята общност, това са хората, с които ме свързва някакво споделено отношение към света и литературата в частност, или това не е моята общност. В този смисъл Коелю е добър индикатор.

                            П.П. Сега ми дадоха Дан Браун и съм решила да го прочета, та ще споделя мисли след това
                            Хана, разбрах. Няма да обиждам чиклита като го приравнявам до Коелю . Освен това си много права - отношението към Коелю наистина може да бъде добър индикатор за отграничаване. С удоволствие мога да заключа че БС е определено анти-коелювски форум.
                            А колкото до Дан Браун - искрено ти съчувствам и обещавам цялата си подкрепа в трудните мигове които те очакват .
                            Recalibrating my lack of faith in humanity...

                            https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                            Comment


                              #29
                              Добре казано хана но не мислите ли че Коелю е като Битълс, и един вид всеки го е слушал?. Е та какво това означава ли че те също със своята популярност и не особена сложност на композицийте поне до албума "Сърджън пепърс лолни хард клуб бенд" също са зле? и не си заслужават чуването.

                              Comment


                                #30
                                alexmania написа
                                Добре казано хана но не мислите ли че Коелю е като Битълс, и един вид всеки го е слушал?. Е та какво това означава ли че те също със своята популярност и не особена сложност на композицийте поне до албума "Сърджън пепърс лолни хард клуб бенд" също са зле? и не си заслужават чуването.
                                Не взимаш предвид "целта" на двете различни произведения (да не говорим, че сравняването на музика и литература ... хмммм) - някъде Битълс да са твърдяли, че издават в песните си Въпросът за ЖВиВО (отговорът е известен ) Макар че според мен целта на Коелю също не е тази, ами просто цоцане на козичката. Ако ли пък книгите са му искрено написани, то направо заслужава съболезнования човека...
                                XV mile the sea brode is
                                From Turkey to the Ile of Rodez...

                                Comment

                                Working...
                                X