Нобелов лаурат

[Хана]

Новият Нобелов лауреат за литература е Харолд Пинтър. Навремето зачетох някакви негови пиеси, кото с нищо не ма грабнаха, та реших да се поровя из нета да видя с какво е заслужил това най-високо отличие в литературата. Отварям сайта на Пинтър http://www.haroldpinter.org/home/index.shtml# и зачитам няколко от последните му публикации. Най-последната (поне според сайта) е речта при получаването на award for poetry opposing the Iraq Conflict. Продължава се с реч за годишнината от бомбардировките над Сърбия и друга такава в защита на Слободан Милошевич.
След като прочетох и текст, озаглавен The American Administration Is A Bloodthirsty Wild Animal, реших да спра запознанството си с политическите възгледи на Пинтър.
И се чудя: необходимо ли е един писател да има ясно изразена политическа и прогресивна (според членовете на Нобеловия комитет) позиция, за да бъде оценен и като творец? Все си мислех, че подобни примери на Нобелови награди за мир и литература (заедно) вече са останали в миналото.

[Гост]

Като се изтъркат институции като Нобеловия комитет или ООН или ей такива и като се изтъркат критериите за задълбоченост и ценности, значи или иде криза, или иде смяна.

[Хана]

Ето списъкът на Нобеловите лауреати по литература:
http://nobelprize.org/literature/laureates/index.html

Особено след ВСВ - голяма веселба
1950 - Бъртран Ръсел (ляв философ, пацифист, към литературата принос - неизвестен)
1953 - Уинстън Чърчил (много велик писател, всички го познаваме предимно като автор на романи, новели и стихове )
1965 - Михаил Шолохов (ОК, обаче защо за "Съдбата на човека"?)
1970 - Александър Солженицин (уважавам "Архипелаг ГУЛАГ", но не и като худжествена литература)
1971 - Пабло Неруда
1986 - Уоле Шоинка (беше се бил нещо срещу апартейда, какво е писал - не знам)
1987 - Йосиф Бродски (бас държа, че би останал незабелязан като поет, ако не бше изгонен от СССР)
и т.н.

[gollum]

Е, несъмнено при присъждането на нобеловите награди, особено по литература (или пък за мир ) основно значение имат политическите причини. Може би и защото (както много пъти всички сме се убеждавали) литературните вкусове са нещо много относително и трудно може дас е говори за някакви обективни критерии за оценка.
Да речем, мен пиесите на Пинтър, които съм чел (бяха му издали навремето една книжица с пиеси - може би преди 7-8 години) ме кефят много. При това, когато ги четях имах много смътна представа кой е точно този Пинтър . Така че спокойно бих могъл да кажа, че именно за литературните си умения е получил наградата . Същото важи и за Бродски - макар да получава наградата предполагам именно поради политическата суматоха около името му (същото е и със Солженицин или Пастернак), - то за мен е кажи-речи ако не и съвсем най-значимият руски поет от втората половина на ХХ век. А като есеист трудно мога да му намеря равен пак в този период.

[Хана]

За пореден път Нобеловият комитет съчета литературните с политическите критерии при присъждането на Нобеловата награда по литература. Орхан Памук, известен поввече с политическите преследвания от страна на турските националисти, че и от турското правителство, който по съвпадение е и добър и оригинален писател, е тазгодишният лауреат. Наистина е добър.
Да му мислят всички писатели, които не са в мейнстрийма на левия хентелектуализъм, шансът им за награда е отрицателен. Добре, че Гюнтер Грас вече си получи наградата, че иначе тенекиен - нетенекиен, барабан - небарабан, ама награди само за гениалност не раздават

[messire Woland]

Е, сигурно е спомогнало и това, че Турция е така, около прага на ЕС, дори и никога да не влезе там, а и покрай тая работа малко или много из Европа се поразчу повече за проблемите и за страната. От там - и за политиката и т.н. Сигурно и други политически ангажирани писатели могат да се намерят ако се разтърсят обаче. Но от значение е само кой е във или айде, не във, но поне около фокуса на внимание на тия, дето определят наградите.

[Odzava]

Да си призная тая порнография с наградите понякога ми действа отблъскващо спрямо автора. Като награждават за литература да оценя нея. МАлко отклонявам темата но така величания у нас колос на вулгарните романи Хр. Калчев (лека му пръст) нищо особено не сътвори по моя скромна преценка. Просто пишеше по злободневни теми. Та и Нобеловите лауреати са потупани по гърба десиденти. Но оказва се част от тях можели и да пишат. Скоро завърших "Тенекиения барабан" на Грас (Благодаря на Хана и Ам Гъл за препоръките на книгата) и наистина е добра.