Турецкий гамбит

[gollum]

Аха, нещо такова. Не си падам особено по постмодернизма. В това отношение съм традиционалист. Както и да е, въпрос на вкус.

[Nick]

... В това отношение съм традиционалист. Както и да е, въпрос на вкус.

И затова в момента препрочитам за десети (или дванадесети?) път "Името на розата". Радва ме всеки неин слой - и най-горният ("криминален"), и малко по-дълбокият ("познавателен"), и още по-дълбокият, в който Еко се присмива на увлечения читател, добродушно или не толкова...

[zahar4e]

Борис Акунин е човек с дълбоки познания в редица области. При него се преплита разказът за значими исторически събития с интригуващ сюжет, въвежда ни в така непонятната за нас европейците - японска култура, разхожда ни из Русия в XIX век и рисува цял един свят - като се започне от светът на контетата и се приключи в бандитския квартал "Хитровка". Художествената литература, все пак не цели педантична точност и придържане към сухите факти, а да бъде интересна, вълнуваща и читаема от широката публика!
Често Акунин демонстрира уважението си към велики криминални писатели от XIX век и съвсем умишлено създава разкази, наподобяващи тези на любимите му класици, както и среща своя герой с Шерлок Холмс, доктор Уотсън, Арсен Люпен и др.

На титулната страница на сборника Борис Акунин е изписал дълго посвещение към множество утвърдени майстори на криминалния жанр, посочвайки Едгар Алън По и Жорж Сименон, Фенимор Купър, Агата Кристи, Морис Льоблан и дори Умберто Еко, чиито романи-мистерии, очевидно са оказали въздействие върху мисленето му и са го вдъхновили. Без да търси излишна показност, посвещението е свидетелство за респект и акт на уважение към своеобразните „предходници” в жанра. Всъщност, както и мотото на корицата, гласящо, че творбата е създадена „в памет на Х²Х век, когато литературата е била велика, а престъпленията са се извършвали и разкривали изискано и с вкус”, и изброяването крие доза носталгия по съвършенството и перфекционизма на авторите от по-миналото столетие.

...Мария Узунова, НЕФРИТЕНАТА БРОЕНИЦА НА БОРИС АКУНИН

Нищо чудно и случаят с штабс-капитан Рыбников да е точно такъв!

Е, авторът не се присмива на увлеченият читател, но пък го кара да се усмихва!

[gollum]

Е, хъм, Еко е съвсем друго ниво, няма и какво да ги сравняваме (на него и книгите по основната му специалност са увлекателно и интересно написани; дори една книга с политически есета, която четох преди няколко месеца бе достатъчно интересна и увлекателна, в неговия стил).
Не мога да кажа, че съм чел кой знае колко неща на Акунин (сега минавам малко по-малко през някои негови книги в почивките между разни глуповати проектчета и задачки), но не съм попадал на някоя с повече от два основни пласта, да не говорим, че част от похватите и триковете му не са кой знае какви (макар че май има значимо подобрение от първите към по-късните, но още не съм събрал достатъчно материал за да обобщавам). За мен са в категорията развлечения между другото (в тази категория се въртят, примерно, различни НФ книжки, които чета от време на време (повече си припомням младините ), нарядкото прочитане на някое фентъзи и, примерно, автори като Реверте (да речем - макар че като литература той ми допада доста повече)) и без да се отделя много внимание, а в този случай летвата я поставям сравнително ниско.
Що се отнася до героите, историите и цитатите, човекът не крие (попадал съм на такива изказвания в блога му), че черпи идеи, герои и сюжети от реалната история (особено разни пикантерии) на Х²Х век, както и от литературата. Все пак, за моето не особено предвзето познание се справя сравнително добре и не съм забелязал някакво плагиатство или нещо подобно. Вероятно има значение това, че от оръжие не разбирам (интересите ми във "военната област" са в друга посока), особено пък когато става въпрос за Х²Х век, самата история на столетието (особено Руската) я познавам достатъчно повърхностно и затова и няма как да ми направят впечатление или да ме подразнят някакви неточности в детайлите. На мен авторът ми изглежда достатъчно ерудиран в областта (това си е въпрос на сравнение), вероятно на това се дължи и разликата в оценките ни.
Както е споменал по-долу (и доста по-рано) Дибо, в него има по малко от атмосферата на Доил, преплетена с Дюма, оригиналния чар на Х²Х-тото столетие, а аз бих добавил и щипка настроение от някои песни на Окуджава.

ПП Между другото, в превод четох само един негов роман и, според мен, не бе преведен особено добре. В оригинал звучи малко по-добре.

ППП А играта с цитати може да бъде и достатъчно увлекателна и интересна, както демонстрира и Еко на моменти. Особено ако е включена в текст на няколко нива, някои от които - иронични. Или просто увлекателна и забавна (примерно, "Не е време за герои" или "Вечер през самотния октомври" )

[Kramer]

Да, Акунин е титан на мисълта: http://tululu.ru/read251/35/



Потресаващ по дълбочина анализ!

Не виждам причина да се "глумиш" над Акунин. Факторът "шимоза" никой не го отрича. Щото и Микаса получава десетина руски 305 мм.

[gollum]

Да, но шимозата в никакъв случай не повишава бронепробиваемостта, дори напротив. Ако е за въпрос, изводите, които някои си правят е по-скоро в посока да се търсят по-стабилни взривни вещества. Но ме мисля, че това е то значение - не съм чел този роман, но някак се съмнявам, че основното в него е военно-морската интрига, а че Акунин не е специалист по въоръженията ми е ясно, както отбелязах, образованието му е хуманитарно и въобще не ми звучи като човек, който се увлича по техниката. Това означава, че е ползвал нечие мнение по този въпрос и се е подвел, което едва ли е голям проблем (тук се сещам за една мисъл на Лем за споровете между технически специалисти ).

[Nick]

..тук се сещам за една мисъл на Лем за споровете между технически специалисти ...

"Специалист подобен флюсу - полнота его одностороння."

Естествено, че не може да се очакват и литературни дарба & умения, и технически, и исторически познания от един човек (с изключение на Том Кланси ).

К'вото се нафърлихте връз мен, едно мнение не може да изрази човек...