Йорик фон Бирхайм-Шпинеман
(1922-1940)
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК
__________________________________________________ ________________________
Пръв комадир на ескадрилата “Шнапсвафе”, загинал при трагични обстоятелства
__________________________________________________ ________________________
Една ко-продукция на Човека-камък и Човека подводница
Ето знакът на ескадрилата JG “Шнапсвафе”:
Ескадрилата “Шнапсвафе” има много почитатели в България и те правят модели на нейни самолети. Има специалисти по бомбите, по камуфлажите и въобще шнапсмоделизмът е много разпространено явление. Лексиката на моделистите е придобита преди всичко от камуфлажистки термини с биографичен уклон например: “Омазах се като Валтер Йозау в скалите”; “Пикирах като Балтазар по корем вкъщи, но оживях”; “А вчера едни ма набараха и ме сцепиха като Ханс-Улрих Пудел, пардон – Рудел.
Историята на ескадрилата започва в мрака на алкохолните изпарения, а той извира постоянно и пречи на правилното осмисляне на картината, на алкохолната картина. Участието на “Шнапсвафе” във Втората Световна война е отразявано ежедневно от швабски, шнапски и всякакви други журналисти и швабисти.
Характерни бойни викове за повдигане на духа на ескадрилата са: “Саааабрахми съъ!” и “Нашвапихме се”!
Летците от “Шнапсвафе” не са добри бомбардировачи защото много мразят да разхищават бомбите си. Наместо това те често се връщат тайно и незабележимо и пускат бомбите обратно в ръцете на хора от наземния персонал. Това показва изключителната им пестеливост и добросъвестност, нещо, с което като цяло Луфтвафе не може да се похвали поради кривването си от правия път. Самият Херман Гьоринг е бил член на Jagdgeschwader “Шнапсвафе” обаче си траел и като дошла 1933 г. минал в дружеството на анонимните алкохолици, които пируват само по балове, на лов и в компанията на откачения командир на Шнапсвафе, бащата на Йорик фон Бирхайм-Шпинеман, старият прусак и виден простак Чашколф Биргаланд (да не се бърка с Адолф Галанд).
Ето снимка на Чашколф Биргаланд
Този снаряд предизвиква поражения на локално, лично и семейно ниво и в определен тонаж психическо разстройство на екипажа.
Та младият Йорик фон Бирхам-Шпинеман имал много известни чичовци и братя. Чичо му например бил Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, който го зарязали в Сталинград обаче той се научил да лети и дет се вика – малко олетял. Този Курцбах имал проблеми с Хитлер, защото бил обвинен че поддържа нечисти отношения с Вернер фон Фрич-Хич, който бил известен със своята инакомислеща сексуална ориентация. И го отсвирили.
Братята на Йорик били все интересни. Манщайн и Мантойфел били техните имена. Въобще Чашколф Биргаланд си направил голям майтап с тях, защото решил да ги кръсти човекът-камък, човекът-дявол и човекът-паяк. Той много искал и четвърто момче, което да кръсти човекът-чехъл (за да убие човекът-паяк или иначе казано Шпинеман) обаче една каруца го бутнала и умрял тъпо.
17 години Йорик просил из улиците, като станал на 18 се записал в армията щото там имало пари ядене и легла. Или поне така му казали. Бирмахта бил голяма работа.
И Йорик обичал да го снимат все в паметни мигове – докато яде, спи и кисне в тоалетната. И хората го снимали. Ето тук слагам само снимка докато яде – другите е по-добре да не ви ги показвам.
А тук младият Йорик яде. Нали виждате?
Тъй като Йорик фон Бирхайм-Шпинеман бил издънка от известна фамилия свързана с Шнапсвафе той бил приет като Шнапсгренадир или брониран бирометач през 1939 и мятал бомби по “Варшава” за деморализация на населението. През горещото лято на 1940 когато Франция се предала дивизията изнемогвала под тежестта на потта, бирата и липсата на жени. Но при Дюнкерк те постигнали невиждан успех: 100 000 англичани от британския експедиционен корпус се удавили от бомбите, който първо ги блъкали по главите, те изпадали в безсъзнание и се давели от 3 капки бира. Било голяма победа и това едва не довело до капитулацията на Англия. Успехът обезсмислил операция “Шнапсльове” с кодово име “Алкохолен змей”, а Хитлер не можел да пише. Генерал-полковник Шпинеман не можал да бъде проиведен във фелдмаршал както няколкото отличили се генерал-полковници в кампанията, защото умрял.
Умрял глупаво, нещо типично за бойците от “Шнапсвафе”. На един парад, на който присъствал и Хайнц Гудериан един Панцер 1 сгазил едва 18 годишния генерал-полковник. Това бил абитуриентския му бал, който се провеждал по време на маневри. Тогава било документирано на видео лента първото напикаване на Хайнц Гудериан, иначе много сдържан човек във всякакъв смисъл.
Ето тук виждате как го взимат размазан изпод танка и го разнасят наляво-надясно
Тук пък виждате младият Валтер Юго-Ламартин цу Стокхолм (син на Шпинеман) в сражение някъде из Африка – възможно е да е в Северна, възможно е да ве Западна, възможно е да е в Мадагаскар, но както казах, а ако не съм сега ще кажа: “Това братя нема значение”
(1922-1940)
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК
__________________________________________________ ________________________
Пръв комадир на ескадрилата “Шнапсвафе”, загинал при трагични обстоятелства
__________________________________________________ ________________________
Една ко-продукция на Човека-камък и Човека подводница
Ето знакът на ескадрилата JG “Шнапсвафе”:
Ескадрилата “Шнапсвафе” има много почитатели в България и те правят модели на нейни самолети. Има специалисти по бомбите, по камуфлажите и въобще шнапсмоделизмът е много разпространено явление. Лексиката на моделистите е придобита преди всичко от камуфлажистки термини с биографичен уклон например: “Омазах се като Валтер Йозау в скалите”; “Пикирах като Балтазар по корем вкъщи, но оживях”; “А вчера едни ма набараха и ме сцепиха като Ханс-Улрих Пудел, пардон – Рудел.
Историята на ескадрилата започва в мрака на алкохолните изпарения, а той извира постоянно и пречи на правилното осмисляне на картината, на алкохолната картина. Участието на “Шнапсвафе” във Втората Световна война е отразявано ежедневно от швабски, шнапски и всякакви други журналисти и швабисти.
Характерни бойни викове за повдигане на духа на ескадрилата са: “Саааабрахми съъ!” и “Нашвапихме се”!
Летците от “Шнапсвафе” не са добри бомбардировачи защото много мразят да разхищават бомбите си. Наместо това те често се връщат тайно и незабележимо и пускат бомбите обратно в ръцете на хора от наземния персонал. Това показва изключителната им пестеливост и добросъвестност, нещо, с което като цяло Луфтвафе не може да се похвали поради кривването си от правия път. Самият Херман Гьоринг е бил член на Jagdgeschwader “Шнапсвафе” обаче си траел и като дошла 1933 г. минал в дружеството на анонимните алкохолици, които пируват само по балове, на лов и в компанията на откачения командир на Шнапсвафе, бащата на Йорик фон Бирхайм-Шпинеман, старият прусак и виден простак Чашколф Биргаланд (да не се бърка с Адолф Галанд).
Ето снимка на Чашколф Биргаланд
Този снаряд предизвиква поражения на локално, лично и семейно ниво и в определен тонаж психическо разстройство на екипажа.
Та младият Йорик фон Бирхам-Шпинеман имал много известни чичовци и братя. Чичо му например бил Валтер фон Зайдлиц-Курцбах, който го зарязали в Сталинград обаче той се научил да лети и дет се вика – малко олетял. Този Курцбах имал проблеми с Хитлер, защото бил обвинен че поддържа нечисти отношения с Вернер фон Фрич-Хич, който бил известен със своята инакомислеща сексуална ориентация. И го отсвирили.
Братята на Йорик били все интересни. Манщайн и Мантойфел били техните имена. Въобще Чашколф Биргаланд си направил голям майтап с тях, защото решил да ги кръсти човекът-камък, човекът-дявол и човекът-паяк. Той много искал и четвърто момче, което да кръсти човекът-чехъл (за да убие човекът-паяк или иначе казано Шпинеман) обаче една каруца го бутнала и умрял тъпо.
17 години Йорик просил из улиците, като станал на 18 се записал в армията щото там имало пари ядене и легла. Или поне така му казали. Бирмахта бил голяма работа.
И Йорик обичал да го снимат все в паметни мигове – докато яде, спи и кисне в тоалетната. И хората го снимали. Ето тук слагам само снимка докато яде – другите е по-добре да не ви ги показвам.
А тук младият Йорик яде. Нали виждате?
Тъй като Йорик фон Бирхайм-Шпинеман бил издънка от известна фамилия свързана с Шнапсвафе той бил приет като Шнапсгренадир или брониран бирометач през 1939 и мятал бомби по “Варшава” за деморализация на населението. През горещото лято на 1940 когато Франция се предала дивизията изнемогвала под тежестта на потта, бирата и липсата на жени. Но при Дюнкерк те постигнали невиждан успех: 100 000 англичани от британския експедиционен корпус се удавили от бомбите, който първо ги блъкали по главите, те изпадали в безсъзнание и се давели от 3 капки бира. Било голяма победа и това едва не довело до капитулацията на Англия. Успехът обезсмислил операция “Шнапсльове” с кодово име “Алкохолен змей”, а Хитлер не можел да пише. Генерал-полковник Шпинеман не можал да бъде проиведен във фелдмаршал както няколкото отличили се генерал-полковници в кампанията, защото умрял.
Умрял глупаво, нещо типично за бойците от “Шнапсвафе”. На един парад, на който присъствал и Хайнц Гудериан един Панцер 1 сгазил едва 18 годишния генерал-полковник. Това бил абитуриентския му бал, който се провеждал по време на маневри. Тогава било документирано на видео лента първото напикаване на Хайнц Гудериан, иначе много сдържан човек във всякакъв смисъл.
Ето тук виждате как го взимат размазан изпод танка и го разнасят наляво-надясно
Тук пък виждате младият Валтер Юго-Ламартин цу Стокхолм (син на Шпинеман) в сражение някъде из Африка – възможно е да е в Северна, възможно е да ве Западна, възможно е да е в Мадагаскар, но както казах, а ако не съм сега ще кажа: “Това братя нема значение”
-
Comment