Добри филми (не на военна или историческа тематика)

[fen]

Big Bad Wolves (2013)



Не е много великденски, но е сила.

Пълна психария и тъпня. Ще взема да го препоръчам на приятели, че да не съм само аз прекаран.

[Кухулин]

Пълна психария и тъпня.

Взаимоисключающие параграфы

[boilad]

За любителите на хоръра. Забележително актьорско присъствие. А и загадката си остава неразгадана, дали огледалото наистина има свръхестествени способности, или просто героите са изперкали.

[Кухулин]

За протокола:

Ratings: 8.9/10 from 6,458 users

Ratings: 8.8/10 from 18,384 users

http://www.imdb.com/title/tt2265171/

Качен е в Замунда.

[pnp5q]

The Maiden Heist - Трима сладури крадат девица на картинка: Кристофър Уокън, Морган Фрийман и Уилям Мейси. Обикновена комедийка, с някой и друг затрогващ момент.

[Dinain]

Ratings: 8.8/10 from 18,384 users

http://www.imdb.com/title/tt2265171/

Качен е в Замунда.

Брутален екшън, епичен шоудаун.

[gollum]

Трима сладури крадат девица на картинка: Кристофър Уокън, Морган Фрийман и Уилям Мейси. Обикновена комедийка, с някой и друг затрогващ момент.

Да, приятно филмче. Много ми хареса момента с копията, нарисувани от героя на Фрийман. Неговото си беше много добре, но другите две .

[Walker]

Интересно филмче. http://www.youtube.com/watch?v=XFdi3pvmZs8

[messire Woland]

Това за открадването ми прилича по разказ на този филм, навремето много ми хареса:
Мъжки Времена (1977)

[gollum]

А, не, няма общо. Става двъпрос за трима дългогодишни служители (охранители*/разпоредници) в художествена галерия. Всеки от тях си има любима картина (мисля че всяка беше женски портрет от известен стар майстор). Т.е. за всеки от тях работата в музея се осмисля от това, че може да съзерцава любимата си картина колкото му душа иска. Единият от тях (героят на Морган Фрийман) е любител художник.
Завръзката на филма е в смяна на управителя или нещо подобно и новият решава да продаде част от картините, за да обнови колекцията. Сред картините, определени за продажба са трите портрета. И тримата решават, че не могат да оставят "любимите" си да отидат някъде в Европа, където няма да могат да ги виждат. Скалъпват план да ги откраднат и подменят с копия по време на транспортирането. Всичко се обърква, разбира се.
Един от смешните моменти бяха копията. Понеже нямат достатъчно пари да поръчат такива на професионалист, решават че този сред тях, който може да рисува, ще нарисува и трите. Но той не е професионалист. Своя любим портрет го е копирал много пъти и го докарва общо взето добре, но другите два... биха могли да минат само в тъмна нощна доба.

Аз междувременно гледах два филма, които са за тази тема. Only lovers left alive - поредният филм На Джармуш и Inside Llewyn Davis на братята Коен. И двата ми харесаха много. Разбира се, силно специфични са, но ако човек е гледал други филми на същите режисьори, лесно може да си представи спецификата и да прецени дали ще му допаднат. Този на Джармуш ми хареса повече. Минималистичен, с почти отсъстваща история, много добра музика и цялостна атмосфера. С много препратки и намигвания. Експлоатира (напълно по своему) върху така популярната напоследък в Холивуд вампирска тема.

[pnp5q]

Mindhunters - умно (хитро?) модернизирано извращение на "Десет малки негърчета"

[pnp5q]

11:14 - и умело осъвременено извращение на "Рашомон" (18+, както и за горния)

[Amazon]

Филмът е доста по-близък като сетинг и амбиции до Звездни рейнджъри, отколкото до Пришълецът и тн. филми за Контакт. Чел съм книгата/повестта по която е правен и идеята на автора е повторяемостта на действието и израстването на героите като Герои. Извънземните са само фон - рандъм кайджута, които правят това, което всички кайджута намират за забавно. Доста приятна книжка, написана като комикс.

Сега се връщам от филма и напълно споделям цитираното мнение. Само да допълня, че е от малкото филми където ефектите успяват да създадат усещане за реалност.

[boilad]

Стойностна научна фантастика: http://www.imdb.com/title/tt2209764/?ref_=nv_sr_5

[Рамбо Амадеус]

11:14 - и умело осъвременено извращение на "Рашомон" (18+, както и за горния)

Като спомена "Рашомон" - не знам защо, но от, около, десетина години, като че ли умишлено, отлагах гледането на "Кагемуша" и "Ран". Е, наскоро си казах "айде" и ги видях ("гледах" е много неподходяща реч в случая). Признавам си, че съм предубеден - за мен лично, ако говорим за "чисто кино", там горе, има само две имена - Куросава и Тарковски.

"Кагемуша" и "Ран" са първите две от последните пет творения на Куросава, тоест, това е началото на зенита или, може би, залезът, не само на творческата му кариера, но и на житейския му път. Не ме бива много по метафорите, но когато един метеор навлезе в атмосферата и настъпят последните му мигове, той гори ярко и силно - Куросава, в буквалния смисъл на думата, прави точно това. Куросава, чиито най-известни класики са черно-белите "Икиру", "Рашомон", "Скритата крепост", и много, много други, внезапно и безмилостно ни шокира с умението си не просто да снима добре в цвят, но и със способността си да ре-дефинира смисъла на "що е то цветно кино". И двата филма представляват приказен визуален пир, изпълнен с невероятно иноватовна и безсрамно-хитра манипулация на цветове, сенки и звук.

Мифуне и Куросава, вече, от години не работят заедно - на сцената се появява Накадай - един изключителен актьор, който е просто перфектен за водещите роли и в двата филма. Фонът на действието, и в двата филма, е епохата "Сенгоку джидай" (която е формативна за днешната япанска култура). "Кагемуша" (който, доколкото разбирам, играе ролята на финална подготовка за осъществяването на "Ран") ни показва драмата на кланът Такеда, който остава без лидер, което, евентуално, довежда до ликвидирането на семейството. "Ран", от друга страна, е интерпретация на Шекспировия "Крал Лир" - разбира се, през очите на Куросава. Бойните сцени, особено в "Кагемуша", са страхотни. В този аспект, Куросава залага на реализма - вместо да ни сервира клишета като боеве със "самурайски" мечове, тук имаме непрекъсната, брутална стрелба с аркебузи, тонове аркебузи (в този период, Япанска е страната с най-голяма концентрация на огнестрелни оръжия на глава от населението).

Но, колкото и да описвам, все няма да е достатъчно. В заключение, ще кажа че, с тези два филма, Куросава, дори в последните си години, явно демонстрира, че е способен да експериментира, което, според мен, е основното качество на големите режисьори. "Кагемуша" и "Ран" са, в есенцията си, драма, но носителите на тази драма са цветовете и сенките на Куросава. Тук, тандемът Куросава-Накадай сътворява един голям и много рядко постижим трик - успява не просто да свъже визуалното с душевното - той трансформира човешките очи, от самостоятелен сензор, в продължение на душата.