Добри филми (не на военна или историческа тематика)

[Amazon]

Съгласен съм с Кухулин, и аз се разочаровах от Хобита - прекалено детски ми дойде. Всъщност нямаше нито едно човешко същество във филма (Гандалф не го броя), както и кръв - екшън сцените бяха просто... детски.

Ето нещо за любителите на стрелба с лък. Корея 1636 г. манчу/китайци(?) срещу корейци - предполагам към този момент стрелбата с лък е била усъвършенствана до изкуство.

http://www.imdb.com/title/tt2025526/

Пробвах да го гледам преди няколко дни и издържах само първите двайсет минути. Да не се повтарям че ме мързи, но това е коментара който оставих в нетфликса заедно с рейтинг от една звездичка:

For me this is an extremely annoying movie. Especially the screams and overdone drama moments. And someone please kill the little girl from the initial scenes, please... тhis probably could make the movie watchable. Probably just cultural differences, but the way human emotions are pictured in this flick is alien to me.

[кало]

И книгата и филма са само бледо подобие на комикса в Дъга.

кул. не си спомням кой е художникът, но образите на героите ми бяха изключително симпатични, макар и далеч от истинските (в книгата, де).

Иначе - гледах веднъж Хобит, днес ми предстои - за втори път. ИМХО - книгата е много по-лек и детски разказ, все още без да бъде част от голямата концепция за Средната земя. И с бая повече чувство за хумор от Властелина. Във филмите се бяха опитали да пренесат този тип чувство за хумор от Хобита във Властелина, а епичната атмосфера на Властелина (и цялата концепция за Средната земя) - в Дотам и обратно. Доколко се е получило е въпрос на гледна точка, но със сигурност в новия филм има бая изнасилени моменти, в наличието на които не откривам логика и смисъл, освен посоченото от Динайн - повечко печалба. Не че това е лошо, де.

[Guy de Mont Ferrand]

кул. не си спомням кой е художникът, но образите на героите ми бяха изключително симпатични, макар и далеч от истинските (в книгата, де).

Сотир Гелев Добре де, Amazon, може би ме "хвана"..нооо...Сотир Гелев е хванал именно атмосферата на книгата, създадена от Толкин, която липсва във филмите "Властелина" и "Хобита"; според мен той се доближава повече до идеите на автора. Неговият Гандалф ми е далеч по-симпатичен от този мегаломан във филмите, той фактически открива истинската си епична същност чак в самия край на "Властелина" и на мен и тогава ми беше жал за загубата на вълшебника-човек - вярно с леки несъвършенства, но все пак много по-готин от вездесъщия Маяр или к'ъвто беше там всъщност. Ами смъртносно сериозният Билбо? Та в книгата той гледаше с насмешка на всичко, включително и на себе си. Ето това е кроткият "възпитан" хумор на Толкин, истински английски хумор, включващ и безценното умение да се смееш на себе си и да не се взимаш прекалено насериозно. Тази човешка топлина липсва във филмите. Затова казвам, че на Питър Джаксън щеше да му е по-добре да филмира Конан, където всички герои се взимат на сериозно до безумие. А безкрайните намеци за древната история да не би да ги има във филма? Все едно това е ново общество, появило се току що, а не последния остатък от огромен Древен свят, малобройните елфи (само потомци на най-мизерните от всички елфи - т.нар. "горски елфи"), джуджета итн. все още неотплавали за Рая на свърхестествените същества (или както се наричаше там) и предпочитащи да живеят върху обраслите с безбрежни гори руини от старите империи, обхванати от явно непрактична носталгия. Къде във филмите е тази атмосфера, това усещане, този сантимент? Дори в комикса го имаше! Къде са старите герои на Нуменор, няма и намек за тях, нито за Берен и Лутиен, Моргот не се споменава нито веднъж, все едно в книгата Саурон е нещо повече от негов слуга! Къде е чувството на самота и изолираност, от което са обхванати всички същества на Средната земя, къде е витаещата над тях обреченост - от нуменорската колония Гондор до самотния човешки град в Езерото, плащащ данък на дракона Смог (изолиран на стотици килмоетри от най-близките човешки поселения) и празните подземия на Мория? Няма я тази романтика на неизвестното, която присъства да речем както в старите славянски митове, така и в Толкин - "вдън горите тилилейски, през девет земи в десета" Напротив: всичко се знае, всичко е известно, няма елемент на откривателство, само надпревара с информация и мозчъни дуели. Пффф...

[кало]

нито за Берен и Лутиен, Моргот не се споменава нито веднъж,

ммм, във Властелина и се споменават, че дори и песен има за Берен и Лутиен, изпълнена от Арагорн (Виго Мортенсен), който разказва набързо историята на Фродо. Е, може би е в режисьорската версия, ама аз само нея имам. И старите герои на Нуменор се споменават - когато Еовин научава възрастта на Арагорн.

[Guy de Mont Ferrand]

Добре де, просто цялостната атмосфера ми се губи. И в "Хобитът" образите на Торин, Гандалф и Билбо не ми харесват. Дори Бомбур можеше да е по-добре

[1951]

Guy de Mont Ferrand, ти май не си гледал режисьорската версия на Властелина...
Изгледай я, защото определено е невероятно произведение, бих казал двойно по-добро от стандартната версия. Към всеки от филмите има грубо още един час кадри и разликата е огромна.

[boilad]

Към всеки от филмите има грубо още един час кадри и разликата е огромна.

Е, за мене това е един от недостатъците на "Властелина..." - излишно дългите епизоди. Като са решили да са толкова обширни да го бяха направили на мини сериал (определено има материал за поне десет епизода от по час и двайсет - час и трийсет), това е къде по-приемливо и няма да губиш по половин ден или нощ, за да гледаш един епизод.

[Guy de Mont Ferrand]

Guy de Mont Ferrand, ти май не си гледал режисьорската версия на Властелина...
Изгледай я, защото определено е невероятно произведение, бих казал двойно по-добро от стандартната версия. Към всеки от филмите има грубо още един час кадри и разликата е огромна.

Не искам...По ме е яд, че комунизмът фалира, а с него и "Дъга" и не можахме да дочакаме продължението на "Властелина" (бяха публикувани само първите епизоди до схватката с Балрога в Мория). И Арагорн беше по-готин: беше грозен, но с благордна, мъжествена грозота, като в книгата, а не зализан красавец т.е. В. Моргенесен. За ролята бе по-подходящ примерно Уилям Дефо или младия Клинт Истууд.

[boilad]

Не искам...По ме е яд, че комунизмът фалира, а с него и "Дъга" и не можахме да дочакаме продължението на "Властелина" (бяха публикувани само първите епизоди до схватката с Балрога в Мория). И Арагорн беше по-готин: беше грозен, но с благордна, мъжествена грозота, като в книгата, а не зализан красавец т.е. В. Моргенесен. За ролята бе по-подходящ примерно Уилям Дефо или младия Клинт Истууд.

Е, да "не всичко що е злато блясък има"!

[gollum]

Е (няма за какво да се учудваме, де), всичко е въпрос на лично възприятие. На мен режисьорската версия на трилогията ми допадна много и ми се струва, че като цяло е достатъчно близо до духа и усещането, което се е създало у мен след прочитането на книгите. Съгласен съм с 1951 и кало - режисьорската версия добавя много (да речем, сблъсъка между Гандалф и предводителя на назгулитге - съществен момент и в книгата, между другото; не малко хумористични моменти около Гимли във втората част; да не говорим за края на третата част (почти директно взет от картините на Тед Насмит и прочее). Допълнителното времетраене също не ми се вижда проблем - може би защото тези неща си ги гледам вкъщи, на компа, обикновено нощем, така че час повече, час по-малко - не се и усеща.
Виго Мортенсен като Арагорн ми се вижда кажи-речи най-успешния образ - мръсен, уморен, в никакъв случай "зализан" (поне аз не го видях май ни веднъж такъв във филма - освен за кратко в Ломидол в първата част и, разбира се, при коронясването в третата) - много близо до образът, който съм си създал сам. Колко добро беше въвеждането му във филма - в тъмен ъгъл, в хана на Брее само светлинките от въглените на лулата му осветяваха физиономията. Много близо до книгата.
Гандалф също ми се струва много точно улучен образ - достатъчно простичък и човечен в първата половина и, разбира се, съвсем различен след като е съживен, но това много точно отговаря и на книгата. Дори бих добавил, че в режисьорската версия на филма той си връща от време на време чисто човешките характеристики и във втората половина на разказа.
Чисто визуално филма е много близо до (вероятно) най-популярния илюстратор на световете на Толкин - Тед Насмит. Не всичко от него ми допада, но като цяло хич не е зле и добре е предадено във филма.
Естествено, всичко това е въпрос на усещане, а както е с този род книги, всеки си е създал нещо при прочита и то е достатъчно индивидуално.

ПП На мен Билбо ми хареса в първата част на новата трилогия. Точно такъв, какъвто си го представям. Проблемно бе по-скоро развитието, което му е наложено от сценаристите, а не самия актьор/образ, които за мен си е най-доброто във филма.

[boilad]

Няма спор, че "Властелина..." е добър филм и е много близо до атмосферата и усещането, което създава книгата, аз само изтъквам нещо, което в личен план е дразнещо - дължината на сериите (другото са дребни субективни отклонения в представата). А "Хобитът" (първата серия) така и не изтърпях да догледам до края - стигнах горе-долу до там, където Радагаст оперира таралежа.

[Томек]

Като сме отворили блага дума за комиксите доста хора изпитваме носталгия по Властелина на Сотир Гелев от Дъга, но както повторно се уверих наскоро - голяма част от обаянието се дължи именно на първия досег със света на Толкин и до голяма степен комиксите като цяло. Конкретната поредица е страшно зле оцветена, имаше цели страниси в които героите бяха в синьо или противно жълто, други с размазани цветове и тн. Вероятно това се дължи на липсата на средства в първите години на прехода, но не е яко. Освен това макар да прави перфектна адаптация на детската приказка Хобитът, самият стил на автора не е достатъчно сериозен за Властелина. Няма как огненият демон балрог, да носи нещо като желязна пелена и да говори като умствено ощетено същество.
Пак казвам Билбо Бегинс в Дъга - страхотно, Властелина.... има нещо от идеята, но е зле като цяло, някаква карикатура.

По темата за филмите - гледах War of the arrows и беше забавно. Изключая моментите с отчаяните бежанци и плачливите викове, но в този тип филми човек или трябва да се научи да не им обръща внимание, Те така или иначе са супер еднакви 3-4 стереотипни образи пр. майката с бебе, достойният старик, детето с оплескано личице и тн. Шибани андроиди, които рециклират от филм във филм
Това което ми хареса и то много бяха лошите манджурци и особено главният от тях. И той и хората му гледаха и се държаха като вълци, но показваха и човешки емоции. Не бих искал да имам такива врагове. генерал Джохунта или както се казваше, говореше малко, тихо и заплашително, без да бъде някакъв префинен злодей или психопат.
За да се върна към Средната земя на Питър Дажксън и нелошият, но и не-хубав филм Хобит, Белият орк в него ревеше постоянно за да ни бъде показана неговата необуздана ярост и мощ (малко като хриповете на Батман) - overkill.

[Guy de Mont Ferrand]

Аз приключвам с темата за "Хобита" - и все пак филмът като цяло е як Ще взема да послушам съвета ви и да си намеря режисьорската версия на "Властелина" - току виж ми харесала повече...

Като сме отворили блага дума за комиксите доста хора изпитваме носталгия по Властелина на Сотир Гелев от Дъга, но както повторно се уверих наскоро - голяма част от обаянието се дължи именно на първия досег със света на Толкин и до голяма степен комиксите като цяло. Конкретната поредица е страшно зле оцветена, имаше цели страниси в които героите бяха в синьо или противно жълто, други с размазани цветове и тн. Вероятно това се дължи на липсата на средства в първите години на прехода, но не е яко.

По-скоро в последните години от социалистическата епоха, ако не ме лъже паметта. И все пак "Дъга" беше нещо уникално - и не само за времето и мястото си - бил съм в огромен магазин само за комикси в чужбина и толкова качествени рисунки са рядкост, да не говорим за сюжетите, особено военноисторическите такива (затова мисля, че е съвсем нормално да го обсъждаме надълго и нашироко във форума ).

Друг добър филм, който гледах наскоро, е War Witch - ако ми дадат на мен, бих го кръстил на български "Вещицата". Много впечатляващо произведение, ще кажете, че е просто поредният от серията филми за съвременните африкански трагедии, но не е точно така. Досега не бях гледал нещо ново за войната в Конго, а това е може би най-актуалният от всички конфликт, да оставам настрана фактът, че е най-кръвопролитният - твърди се, че жертвите от самия край на второто хилядолетие до днес надхвърлят 5 милиона души. Въпреки това конфлктът в Мали привлича далеч повече внимание - той е и далеч по-ясен (макар че пак е объркан) в сравнение с конгоанската касапница. Фактически конфликтът за мене почва, като всичко друго, от крал Леополдовите, а по-късно и белгийските изцепки в региона, младият Индиана Джоунс неслучайно служеше в белгийската армия (ако не ме лъже паметта). За източноконгоанските земи - една от най-природнонадарените зони в Африка, а може би и в света, създаването на изкуствената държава Белгия може би изглежда като истинско проклятие. Германската администрация се оправя далеч по-компетентно от наследилата я белгийска с ватусите и хуту в техните кралства Руанда и Бурунди - от раздуханият помежду им конфликт тръгва искрата, която подпалва земите от Няса до Рувензори, горящи и до ден днешен. Не че и преди регионът не е бил разтърсван от войни, но днешните са особено мащабни и ожесточени.

За да се върна към филма - актьорите са доста силни, сценарият подсказва добро познаване на регионалните специфики (доколкото и самият аз съм запознат), има сражения, кръвопролития, нечовешка жестокост и внезапно избуяла любов и романтика, саможертви...изобщо, перфектна кинематографски и сюжетно африканска драма, реалистична до болка.

[1951]

В Дъга, и Билбо, и Властелина бяха оцветени отвратително. Всъщност първата третина на Билбо бе нормално оцветена, после ставаше зле...
Колкото до Дъга и Соца, последните пет броя излязоха след 1989 г. (по два в 1990 и 1991 и един през 1992 г.) и си бяха нормално оцветени. Май само Толкиновите истории бяха такава пародия, може би по решение на художника.

[Todor Pavlov]

Kapringen.2012 "Отвличането" . Стечение на обстоятелствата , но го свалих преди няколко дни . Трюмове , мангали някъде в Индийския океан и доста въпроси от наказателен и гражданско процесуален характер ...