Присъединявам се. Троновете са смислено начинание определено. Струва ми се освен това, че двете споменати продукции няма на базата на какво да се сравняват, поне стилистично и съдържателно. Троновете представя доста непосредствено и диво една, хм, сеньорно-васална атмосфера, аз поне не мога да се сетя за друг филмов опит, така концентриран тъкмо в тази посока (разбира се, може пропуска да е у мен). Властелинът, филмът, пък набляга на епичността, тъй че съвсем друга ми се ми се струва атмосферата ("феодалният момент" бе загатнат само, когато се събираха рохимирите, за разлика от книгата, в която има и други такива моменти - например, описанието на дружините в битката при Пелинорските поля - но пак е само орнаментална подробност), а и в него, както в литературния първоизточник, има ясно очертана морална опозиция (това нещо в Троновете е нарочно много по-размито, което прави пристрастията към персонажите въпрос единствено на пристрастия).
Най-хубавото при Властелинът е, че книгата, поне при мен, си запази независимо от филма внушение (Песен за огън и лед не съм я чел, дилетант съм в жанра фентъзи).
Най-хубавото при Властелинът е, че книгата, поне при мен, си запази независимо от филма внушение (Песен за огън и лед не съм я чел, дилетант съм в жанра фентъзи).
Comment