Художествена литература и военно изкуство

[gollum]

В тази тема можем да споделяме литературни впечатления - книги, четенето на които подпомага разбирането на различните тактически, оперативни и стратегически проблеми (или развива определен тип "изкусно" мислене на военните проблеми ). Абе въобще - кой каквото е чел и смята, че има връзка с темата. Мисля че ще е полезно, защото така всеки ще научи по нещо ново (защото аналитичната или въобще научнооринтираната литература е хубаво нещо, но често нещата са по-ясно изказани или формулирани именно в художествената л-ра)...

Аз ще спомена няколко книжки:

1. "Волколамското шосе" Александър Бек (вече я споменах на едно място ама тука е по-пригледно) - много е добра ако се интересувате от пехотата, значението на морала и някои тактически проблеми;
( http://militera.lib.ru/prose/russian/bek/index.html )

2. "Звездни рейнджъри" на Р. Хайнлайн - разглежда горе-долу същите проблеми като горната;
( http://sf.ludost.net/autors/h/Robert...n/Srangers.htm )

3. "Играта на Ендър" Орсън Скот Кард
( http://sf.ludost.net/autors/h/Orson_...Card/Ender.htm )

4. Почти каква то и книга да намерите от Лоис М. Бюджолд - всичките имат смисъл ако се интересувате от военно мислене, стратегия, военно изкуство.
( http://sf.ludost.net/ - на този адрес ги има повечето )

[Olorin]

Художествена литература и военно изкуство

ми ти Безценни, изреди най-благите книжки, обра лаврите, изби рибата, а за нас остави само коментарите ... но нейсе.
смятам че от изброеното от теб - "звездни рейнджъри" е най-доброто (простете ми лейди Бюджолт), особено ме впечатли изказването на полковник Дюбоа "... ако едно малко дете не слуша, ти не го пердашиш със секира, а му издърпваш ушите ...". жалко че никой от съвременните и не чак толкова съвременни политици и главнокомандващи не мисли по този начин ....

[Hauptmann]

ха

Много обичам да препрочитам едни книжка, написана през далечната 1924 г. и посветена на епизод от Гражданската война в СССР, силно наподобяващ на знаменития филм "Бялото слънце на пустинята".
Става дума за повестта (или може би новела?) на Борис Лавреньов "Сорок первый".
Основен персонаж в нея е селската мома Марютка, прекарала целия си живот в затънтено рибарско поселище в делтата на Волга край Астрахан, и внезапно "пошла записываться в красные гвардейцы", където я приемат при условие, че ще се откаже от "детерождения до окончательной победы труда над капиталом". Девойката е романтична натура и тайно пописва стиховце, като този:
"Ленин герой наш пролетарский
Поставим статуй твой на площаде.
Ты низвергнул дворец тот царский
И стал ногою на труде!"
Марютка постъпва в червеноармейския отряд на Евсюков, който "верует в Совет, Интернационал, Чеку и в тяжелый вороненыЙ наган". Отрядът мародерства по Аралското крайбрежие, като любимото му занимание е експроприацията в името на революцията на камилски кервани. Прави се така: "Красноармейцы, смеясь и ругаясь, тащили верблюдов за продетые в ноздри кольца, связывали по нескольку". Докато в същото време отчаяните собственици нареждат: "Киргиз без верблюда помирать пошел", а в очите им "дрожали молчаливые капли".
По време на една такова революционна акция героите на Евсюков случайно взимат в плен "гвардии поручик Говоруха-Отрок, Вадим Николаевич - уполномочен правительством верховного правителя России адмирала Колчака представлять особу его при Закаспийском правительстве генерала Деникина". Поручикът е петербургски интелигент до мозъка на костите си, до войната живял със своите "любимыми вернами книгами", а спрямо болшевишката "революция" има едно единствено желание - "в харю наплевать".
Зашеметена от излъчването на поручика, Марютка се опитва да завърже разговор с него, на което той отвръща: "Не поймешь. Разница культур. У тебя тело подавляет дух, а у меня дух владеет телом".
Опитваща се да го впечатли, Марютка, "Свирепо вращая глазами", започва да му рецетира най-значителното си поетично творение:
"Как казаки наступали,
Царской свиты палачи
Мы встренули их пулями
Красноармейцы молодцы...
... По-нататък между двамата припламват искри, развихря се любовен роман, завършил печално: Марютка застрелва поручика (в гръб!), за да не може той да се присъедини към внезапно появявилия се отряд "белогвардейци".

Сигурно ще се учудите защо поствам подобен текст :? Еми много просто - малко са авторите, които в два персонажа са съумяли да разкрият поразителната разлика, пълната несъвместимост на два светогледа и начина на живот: болшевишкия - на простотията, грубата сила, жестокостта и подлостта и общочовешкия - на интелекта и почтеността. В разказа на Лавреньов болшевизмът побеждава, но за щастие в реалния живот той загуби битката за сърцата и умовете на хората Втората световна война бе един от епизодите на тази битка и болшевишката победа в нея се оказа пирова :lol:
П.С. Книгата е издавана безброй пъти по съветско време, струва ми се и че е филмирана...

[gollum]

Два свята - единият е излишен

Е, да, ама аз нещо по-различно имах предвид, ама нейсе - можем и за всякакви книги да пишем тук.
А не мислиш ли, че "простотията" е присъща не само на споменатите от теб образи, ами е така - общочовешка категория? Щото комунизма го победиха пък не виждам нещо особено да се е променило в това отношение.

В тоя връзка - още една книжка - "Бялото слънце на пустинята", даже наскоро (преди няколко месеца) я издадоха на български.

[Sherlock]

Ами, "Черната Капела" -на Валентин Александров, беше министър на отбраната по едно време, та в книгата става въпрос за военната опозиция срещу Хитлер и опита за атентат срещу него.Обмислям вариант грубо да я изпиратствам и кача цялата в една бъдеща секция на Сайта за книги и документи :lol:

[messire Woland]

Аз съм гледал филма "Четиридесет и първият", но за съжаление, тогава бях много малък и спомените ми са много смътни ... но щом харесваш тази книга, непременно прочети изязлата наскоро книга "Бялото слънце на пустинята". Уж е като филма, но не съвсем. Героите са по-добре описани и много неща от филма са малко по-иначе представени. А и книгата е много антикомунистическа и то по един много "наивен" начин, все едно от гледната точка на някой твърде доверчив човек.

[Hauptmann]

Любимо четиво: Владимир Войнович. Жизнь и необычайные приключения солдата Ивана Чонкина
= един подигравателен поглед към Червеноармейщината

цит.: с. 57, по изданието от 1990 г.
Командиру батальона тов. Пахомову от рядового красноармейца тов. Чонкина Ивана
РАПОРТ
Разрешите доложить, что за время Вашего отсуствия и моего присуствия на посту, а именно по охране боевой техники самолета, никаких происшествий не случилось, о чем сообщаю в письменном виде.
А также разрешите доложить, что, воспитанныЙ в духе беззаветной преданости нашей Партии, Народу и лично Великому Гению тов. Сталину, И. В. , я готов и в дальнейшем беспрекословно служить по защите нашей Социалистической Родины и охране ее Границ, для чего прошу выдать мне сухой паек на неопределенное время, а также недополученныЙ мною комплект обмундирования.
В моей просьбе прошу не отказать.
:lol:

[Hauptmann]

с. 26 (по време на политзанятие):

политрук: Почему наша армия считается народной?
рядовой Балашов (отличник): Потому что она служит народу!
политрук: Правильно! А кому служат армии капиталистических стран?
Балашов: Кучке капиталистов!
политрук: Правильно! Вы правильно мыслите ...
:lol:

[rambler]

Да, "Чонкин" е велика книга, въпреки, че като обща постройка е явно влиянието на "Швейк". На мен любимият ми момент е , когато руснаците хващат капитан Миляга и той си мисли, че е при немците. Постни нещо от там

[Маршал Симеонов]

Искам да задам въпрос :

В момента си чета една книжка наречена "Човекът във високият замък " , на Филип К. Дик , не знам дали някоин е имам достъп то тази книга , но мога с ръка на сърцето да кажа , че това е един много ( феноменален ) продукт , които разкрива как би изглеждал света ако Оста бе спечелила войната . Да ви кажа идеята може да е малко просто и ежедневно задавана ( самият аз съм доста съм мислил по този въпрос ) , но в тази книга историята на света след ВСВ , е написана толкова съвършено ( при победа ба Оста говорим ) , че просто се чудя на авторът , които е много далеч е историческата литература . Книгата е едно феноменално произведение ( говорим за художествена литература ) , което хвърля нова светлина на най-големият военнен конфликт на Земята !

[Sir Gray]

това е класика във фантастиката

[gollum]

Н` да, класика си е :tup: .
Има и една друга - "Фатерланд", но е доста по-слаба, поне за мен.

[Маршал Симеонов]

Ей .... радвам се че намерих съмишленици ! Мислих си че като се сети те че е фантастика ще я оплюете ама на ....пфууу отдъхнах си !
А за тази книжка , спомената от теб голъм , мога да кажа .... не е нищо особено ! Споделям твоето мнение !

[Imperial]

Класика...ама, абе писана е от американец. Може да звучи твърде повърхостно, обаче тва вреди на нещата. Не мога да обясня точно.

Единственото наистина силно нещо за мен беше пресъздаването на японската душевност (макар че колкото и красиво да беше, пак си позволявам резерви тъй като все пак е от гледната точка на човек от различна националност...какво ти различна националност, имам предвид - от диаметрално противоположна култура)

[gollum]

Да, Империал, няма как да се предаде (или да разберем, че е истинно) подобно нещо, а наистина точно този елемент и мен най-много ме изкефи в книгата. Освен да цитираме Киплинг, друго не ни остава - "Запада си е Запад, Изтока - Изток, и никога няма да се срещнат".