Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Големите автори излизат сега

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Големите автори излизат сега

    Тема в която ще слагам корици и инфо за всякакви книги (без исторически) от големи автори които си заслужават купуването и два пъти повече прочитането.


    Театрален роман
    Михаил Булгаков
    Издател: Фама
    Цена: 7.95 лв.



    Дневници от различни години
    Емилиян Станев
    Издател: ЛИК
    Цена: 6.00 лв.

    Изключение с историческа стойност.

    Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов
    Васил Митаков
    Издател: Труд
    Цена: 24.99 лв.


    Бродягите на дхарма
    Автор: Джак Керуак
    Издател: Парадокс
    Страници: 250


    Видения за Коди
    Автор: Джак Керуак
    Издател: Парадокс


    Sexus
    Автор: Хенри Милър
    Издател: Парадокс
    Страници: 536


    Nexus
    Автор: Хенри Милър


    Softмашина
    Автор: Уилям Бъроуз
    Издател: Парадокс
    Страници: 230


    Ричард Бротиган
    “Частен детектив във Вавилон” (издание на “Труд”)


    Персифедрон
    Константин Павлов











    И т.н.

    това са просто мои любими книги - повечето от тях ме разтърсиха - не вярвах че има подобни книи но за щастие имаше няколко човека на които много благодаря че ми показаха американската литература на ХХ в, абсурдистите и т.н.

    Надявам се че не смятате това като нещо повече от изброяване на оценени от мен заглавия.

    #2
    Много ми е интересно как си ги подбрал
    Защото за Романа с главно Р на Булгаков се смята "Майстора и Маргарита", за Романът на Керуак - "По пътя", а на Милър - двата Тропика. Не че отричам правото на всеки да харесва не това, което е общоприето, но просто ми стана интересно

    Comment


      #3
      Не може да има един роман една пиеса един поет и т.н. Това е глупаво.

      Естествено, че този роман на Булгаков е едно от най-великите произведения въобще обаче има стотици, хиляди, десетки хиляди добри романа. веднага ти казвам един писател, който има няколко неща с които може да остане завинаги в паметта на хората - Стайнбек.

      "На изток от рая" е една от най-трудните книги с която съм се сблъсквал.
      "Зимата на нашето недоволство" е адски добра също. "Улица консервна" и "Благодатния четвъртък" са не по-малко добри. Преди години излезе книгата му за крал Артур, купих си я но нямам време да я чета.

      При абсурдистите две са имената които държат първото място и надали ще го изпуснат - Бекет и Йонеско. Чел съм повече неща на Йонеско но харесвам повече Бекет.

      "Бродягите" на Керуак е страхотна книга - взех си и "Виденията" но нямам време да ги чета.

      Бротиган е страхотен.

      Впрочем не обичам всякакви класации топ 3 топ 10 и т.н. - те ми показват какво да не купувам. Единствената книга която ми е повлияло чуждото мнение да си я купя е "Одисей".

      За поети мога да ти кажа 10 имена - и десетте са ми любимци и не мога да се огранича и да кажа че някой ми хареса повече. Еднакво интересно ми е да навляза в света на
      Константин Павлов
      Гео Милев
      Алън Гинзбърг
      Валери Петров
      Тома Марков
      Никола Вапцаров
      Емили Дикинсън
      Чарлс Буковски

      между другото трябва да си купя стиховете на Бекет. Казаха ми че били добри. Той на двадесетинагодишна възраст спечелил конкурс за поезия като в последния момент изпратил поемата си "Курвоскоп". Любопитно.

      Comment


        #4
        За Керуак и аз съм чувал че "По пътя" е най-добрата му, а на Стайнбек "На изток от рая" и "За мишките и хората",но по принцип той наистина е велик, но със сигорност ще гледам да си ги намеря и другите. Иначе с Манщайн обсъждаме кои са класиките на 20 век или по точно той ми препоръчва кои от тях да купувам. Е ясно е че не мога да си ги позволя всичките но най-интересните поне за мен, защото аз съм си поставил за цел да събера в мойята лична библиотека най-добрите книги през 20 век просто съм си такъв не искам някой да ми даде конкретна книга само да я прочета и после да му я върна просто искам да бъде в мойта лична библиотека такъв съм си

        Та тук мисля е добро място да слагаме такива класики е може вече и на 21 век и всеки да си избира.

        Аз ще сложа книгата "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment


          #5
          Хм гледай филма "Полет над кукувичето гнездо".

          А за да стигнеш до 20 век трябва да изчетеш и доста преди това. В смисъл ето как стоят нещата. Да кажем 20 века литературата се е развивала по някакви класически нси свои пътища и е копала в себе си. Идва 20 век и се пояпяват определени течения които разбиват всичко- Например абсурдистите и битниците модернисти и т.н. та за да разбереш какво причиняват те на литературата трябва да видиш какво е съградено преди това.

          Comment


            #6
            А за да стигнеш до 20 век трябва да изчетеш и доста преди това. В смисъл ето как стоят нещата. Да кажем 20 века литературата се е развивала по някакви класически нси свои пътища и е копала в себе си. Идва 20 век и се пояпяват определени течения които разбиват всичко- Например абсурдистите и битниците модернисти и т.н. та за да разбереш какво причиняват те на литературата трябва да видиш какво е съградено преди това.
            Е, хъм, малко абсолютизираш нещата, Манщайн (което е нормално, когато си твръде запленен от нещо). Реално този процес се е повтарял многорактно в литературата в нейната история преди ХХ век . И в този смисъл, "революцията" на битниците не е кой знае колко сериозна, дори в сравнение с промените, които се въвеждат пак през същия този век, но по-рано (като почнем от руските модернисти, дадаистите, минем през абсурдизма и продължим нататък ). Естествено, ако сериозно се интересуваш именно от история на литературата, неизбежно трябва да прочетеш онсновните предтавители на всяко едно течение, за да си наясно за какво точно става въпрос.
            Ако обаче се интересуваш от литературата повече за удовлетворение на личните си потребности и интерес (а не толкоз за благото на научния прогрес ), изборът става въз основа на личния вкус, а тук различните течения, а още повече преценките на критиците би следвало да имат малко значение. Да речем, мен битниците, лтиретарута а и субкултурата въртяща се около тях са ми бая скучни, макар че на времето се заех да ги чета именно от "литературен интерес" (или да го кажем, от стремеж към известна пълнота на литературните познания ).

            Comment


              #7
              Ако първата книга която човек прочете е "По пътя" то това е лошо. Аз трябваше да изчета стотици книги за да добия определено ниво и да разбирам нещата по-добре. Да знам кое е ново кое е закачак със старото. Битницитеу абсурдисти, модернисти - ок ама преди това човек тръгва от "Илиада"-та и Есхил минава през Дон Кихот и "Тримата мускетари" после през Бодлер и Аполинер и постепенно додрапва до ХХ век което си е голямо предизвикателство. Дълга тема а нямам време да пиша.

              Comment


                #8
                Моят избор

                Битниците: според мен всеки се впечатлява от този тип литература, но на определена възраст от около 20 години според моите впечатления. Като преминеш тази възраст и си промениш малко възгледите за живота, поулегнеш и понамалиш бясното производство на бунтарски хормони – и отношението към тази литература се променя.
                Мисля, че от до тук споменатите имена пропускаме едно от най-добрите за американската литература на 20 век: Селинджър. На мен лично повече ми допадат разказите му и “Семейство Глас”, а не толкова “Спасителят в ръжта”, но въпрос на вкус. От англоезичната литература още нещо, което най-пълно обхваща 20 век според мен “1984”, както и “Animal farm”. Също така много харесвам Джон Фаулз, почти всичко негово, но най-вече “Абаносовата кула”. На руски – вече споменатия Булгаков, също и Набоков. От немскоезичните се сещам за един австриец – Томас Бернхард и един швейцарец – Макс Фриш с “Щилер” и “Homo Faber”, от прототипа на една от героините на който съм си заимствала ника. От съвременните автори най-много ми допадат май французите: Мишел Турние, Патрик Зюскинд с “Парфюмът”, Паскал Брюкнер. Най-добрият италианец на 20 век, а може би и на всички времена - “Името на розата” е велико! Към латиноамериканския магически реализъм имам смесено отношение: оригинално е, но някак не е моят тип литература.

                Comment


                  #9
                  Добре си се ориентирал - всичко което каза досега ми допада.

                  ОТ Фриш харесвам най-много "Човекът се появява през Холоцена" и много искам да си я купя но не я намирам.Излезе няколкотомно издание на Макс Фриш - май в 5 тома но там я няма. Забрави да споменеш Паскал Киняр.

                  Comment


                    #10
                    Бих добавил две имена от съвременната немска литература - Бернхард Шлинк и Роберт Менасе.

                    Comment


                      #11
                      Erich Von Manstein написа
                      Хм гледай филма "Полет над кукувичето гнездо".

                      А за да стигнеш до 20 век трябва да изчетеш и доста преди това. В смисъл ето как стоят нещата. Да кажем 20 века литературата се е развивала по някакви класически нси свои пътища и е копала в себе си. Идва 20 век и се пояпяват определени течения които разбиват всичко- Например абсурдистите и битниците модернисти и т.н. та за да разбереш какво причиняват те на литературата трябва да видиш какво е съградено преди това.
                      Филма задължително ще го гледам просто няма спор.

                      Да ти кажа аз искам само литературата на 20 век не искам да се задълбавам от по-отдавна първо, защото не изпитвам голям интерес и второ ще ми излезе още по-скъпо на джоба. Както каза Голум аз го правя главано от мои личен интерес.
                      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                      Comment

                      Working...
                      X