От доста време насам попрочитам по някой и друг разказ от този сайт.
Там определено има множество наистина много интересни неща, някои от тях съм давал и в нашия форум. Ето един за размишление тук:
"ПО ГЕТО ЗА ВСЕКИ
Внимателно спираме в празния паркинг и боязливо се оглеждаме. Адресът е правилен. Надписът над магазина пред нас е правилен. Но сме в мексиканско гето, на юг от Лос Анжелес, малко преди 8 сутринта. Сградата на магазина е бетонна кутия, от бивш склад, но облагородена с две витрини, с бронирани стъкла. Иззад ъгъла на тази бетонна кутия се подава контейнер за смет, нашарен с графитите на мексикански банди. Със съпругата се споглеждаме: дали да не врътнем обратно и да се изнасяме по-скоро от това неприветливо обкръжение? Колебливо завивам обратно към улицата - и в задното огледало виждам, отвъд контейнера за смет, лъсналата муцуна на огромен кадилак, от ранните 1970-ти. Значи джентълменът, мой приятел, бивш колега, поканил ни до магазина, е тук! Внимателно паркираме нашата кола до кадилака - чието задно стъкло е украсено с две лепенки. Едната прокламира "Военните полицаи ритат задник", а другата - "Ние НЕ чакаме за полицията. Ние СМЕ полицията." На бронята виси залюпено предупреждението, че шофьорът не се лигави с Берета 9мм, а старомодно работи с 0.45 магнум.
Потънали сме в умълчано съзерцание на лепенките и премисляме тяхното многозначително съпоставяне с атмосферата на гетото, когато пред нас се изопва моят приятел. "Подранили сте с 4 минути!" театрално отбелязва той, с разтапящо се от щастие лице. "Нужна е точност, не презастраховка с пилеене на време! Имате ли проблем с това?" Моят приятел забелязва нашето… внимателно… оглеждане на необичайната обстановка. "Да, тук е мексиканско гето!" отрязва той безцеремонно. "За разлика от лайногъзото гето на обществените паразити от Палос Вердес." И моят приятел се отпуска в разговор - който така ни пленява с интересните описания и разсъждения, че се обърна в прав монолог.
..."Видяхме ви от камерите, още от две пресечки по-надолу. Пълно покритие. Системата за камерно наблюдение сам зетят я направи! Бронираните врати и ключови механизми и алармената система - тях ги поръчахме от контрактор. Както и бронираните щори, спускани върху витрините. Бронираните стъкла са моя идея, за показ. Никой тук не би посмял даже да драсне по тях, но в налагане на обществен контрол е нужно предварително внушение на неуязвимост до последната подробност. Дали е скъпо? За тридесетина хилядарки нощем спим спокойно, на 60 км от тук, и магазинът не е бил обиран, изобщо! Ако е за въпрос, щом сме отворени - задната врата винаги също е отворена. Да могат тукашните женоря да наминават и да се облекчават от клюките и кризите на деня. Съпругата от Началничка Магазин, Върховна, съм я произвел Заместник Поп, Женски Въпроси.
Мястото на магазина - и то беше моя идея. Млади момко, подхилването в магазина е забранено! Ясно? И защо реших магазинът да е тук? С дължимото разрешение от моето гълъбче, разбира се. И какво, чудите се защо магазинът го преместихме тук, в мексиканското гето? Защото преди това бяхме в гетото на Палос Вердес. Гетото на милионери. Префърцунени. Ако можеха, и менструалните им тампони да са от Версачи, пиклите с пикли!
Нашият магазин е сладкарски. От машинария за промишлено производство до готови пасти и торти, до украшенията върху тях - всичко предлагаме! Ако нещо нямаме - ще го поръчаме. От целия свят. Искаш венчална торта, на цветя? Готово! Искаш да е фотогенична? Кажи ни осветлението - ще подсигурим правилните бои за правене на цветните съставки, да подхождат на светлинния спектър. Специфично брашно, специфична захар, специфични глазури? Имаш ги! Венчални фигурки върху тортата? Готово! Изписани от каталог, или скулптирани, по поръчка, тук пред теб. Тези дни с педерасти и лизбийки засилили се по венчавки - ето ги комплектите тортени фигурки, той с него, тя с нея. За един саудитец - скулптирахме му от восък четири женски фигури, по технически скици, с него в средата - също от техническа скица. Восък. По него с три-измерно лазерно копиране издялка копие от някакъв пустинен камък, който после се боядисвал да стане на цветна статуйна група… А имаме и торти и сладкиши за масово потребление. Че и за масово тлъстеене, ако щете!
Това хубаво, но целият магазин го върти съпругата. Въртеше го, преди да се пенсионирам. Аз й помагах. Вече съм пълноценно зает тук. И дъщерята - и тя помагаше със скулптиране на сватбени фигурки и със сложната окраса по специалните торти. Значи, малко хора сме. С ограничен, семеен капитал. Следователно с ограничена магазинна площ. И ето - тук виждаш германски шприц за шоколад, използват го във френски професионални сладкарници - а там виждаш чувалчета с кафява захар - и в оня ъгъл пък има пекарски тави за сладки - а по-натам пакетирани комплекти с брашно. Малко приличаме на склад. Но това е естеството на делото! Не можем да си позволим да редим магазина по наръчник от Модния Институт по Замисъл и Пазарство! (Fashion Institute of Design and Marketing, един от най-скъпите колежи по модна замисъл край Лос Анжелес; б.а.) И пиклите, напомпани с Версачи тампони, от Палос Вердес, не ни харесваха магазина!
Загубихме 6 години в Палос Вердес! Всичко чисто, спретнато, сами виждате; военен инструктор съм бил - тотален изрядък! Съпругата без дъх остана да им обръща внимание, на великите дами, да им доказва че сладкарство не е книжарница или бижутерство; магазините изглеждат различно; естествено е да изглеждат различно! А ония парлапанки - завъртят се, разбишкат стоката - без да прибират след себе си, защото те и задниците си бършат чрез прислуга. Все търсели нещо "по-така". Сами не знаят какво "по-така", нито могат да го определят, пък са и тъпи като крави. С дължимото извинение към истинските крави! Някоя се навие да поръча нещо - брей, огънем се назад да й угаждаме! Това иска, онова не иска; на следващия ден си смени мнението - това не искала, онова искала... Размотаваха ни, правеха ни на пумпали! И всяка трета дума: натяква ни че тя била богата, тя плащала, тя била клиентка - и клиентите винаги са прави... А аз знам нейният съпруг що работни хорица е смачкал, всичките уж клиенти на неговата медицинска група, в специфичен пример! Направим доставката, че и безплатни рекламни материали раздадем... Що ядене и пиене, рекламно, все на наша сметка, е минало през тлъстите гъзове в Палос Вердес! Уж разплатят се. Мине не мине месец - хоп искат си парите обратно. Намерили нещо недостатъчно, сменили си мнението... Заплашват ни със съд. Ако сме искали пак да са ни клиенти, да имаме достъп до тяхния покупателен потенциал, да сме им върнели парите... Съпругата на ластик стана, от разправий в банките! Да ви кажа, млади хора сте, сега му е времето да се учите, имате ли работа с богаташи - гарантирано ще обеднеете!
Ние търпехме. Установявахме се в обществото. Да. И търпим натякванията на ония богати простакини. "Аз моето БеЕмВе не посмях да го паркирам близо, защото имаше... ъ-ъ... някаква стара бричитайка, и се стреснах..." Казва ми го едно трофейно маце, четвърта съпруга на борсов спекулант. Стреснала се от моя кадилак; висшето общество си чешат хемороидите с германски коли. Нямам нищо напротив германците; били са хърватски съюзници и всичко, но наглостта на трофейката, нали ме разбирате! Безсрамието на богаташа, това е по-гнусно от престъпната муцуна на бандюга от гетото!
Имах лепенка на колата, от събор на военни ветерани и тяхните военни инструктори. Мило ми беше. Гордост ми беше. Не съм бил в действие; не се меря с истинските ветерани. Но пък ще ми се да помисля, че заради моя инструктаж поне едно момче не се е прибрало в чувал! Че и аз съм допринесъл нещо за американските момчета във войската! И съм сложил лепенката от събора на задното стъкло на кадилака. А той чист и изряден, видяхте го! Не става дума за неприятен външен вид. Леле, ония курви какви муцуни вадеха щом видят лепенката! Все едно им бъркам в канала! Някаква активистка намекнала на съпругата ми, че шовинизъм като моя по-прилягал на "ония другите места", където живее простата работническа класа. Разбира се! Защото лайногъзците милионери с какви ли подкупи и подлости не са се освобождавали от военен набор, едно време - и сега да четат лепенки като моята - все едно на тях лично им го трия в лицето! Гордея се точно с това, което те презират. Отказах да махна лепенката! Даже американско знаменце окачих от антената. И от Ветеранския Легион взех плакатче с приветствие към американските ветерани. Съпругата не ми позволи да вейна плакатчето над магазина - но го окачих на стената над касата. Добавих и снимки с мои курсанти, от младите години. Ха!
В това време забелязваме, от време на време се мерне някоя мексиканка. Дойде жената, учтиво, уважително, разговори се с нас, каже какво търси и какво не може да намери, покажем й какво имаме. Ако не купи - отиде си, мирно и тихо, без относи към кадилака или нашето обществено ниво или моето минало. Ако купи - плаща в брой. Веднъж една мексиканска лелка, бързаше, плати с чек. Ние нали сме научени на недоверие към бедните - писахме покупката на загуба. А чекът мина. И започнахме да приемаме и чекове от мексиканките. И да ви кажа, ако щете вярвайте, за няколкото стотин запряни чека, от сметките на милионерките из Палос Вердес, имаме точно дванадесет мексикански. Но до като запряните чекове на пиклите ни бутаха в загуба от поне стотачка всеки, мексиканските чекове общо правят двеста долара.
Щом започнахме да имаме мексикански клиентки - идва кой? Кажете кой ще дойде, в нашата Америка, където ни проглушават ушите със заръки за уважение към различните от нас и чуствителност към малцинствата? Който шум идва точно от паразитиращите гъздупки в Палос Вердес, да мътят американската вода за да ловят лична изгода. Идва управителката на магазинния комплекс, където бяхме наели магазина. Тя мислела, че нашата клиентела не отговаряла на прицеления облик, от собствениците на комплекса. Аз вече нямах търпение с лайноглавците. Разказах й за опита ми като военен полицай, и като военен инструктор, и службата ми в Рокуел я изкарах на принос към военно усилие. С много точен език й обясних как бих пикал в устата на всеки педераст който е кръшнал от набора и който няма елементарно уважение към военната служба. И как по бръснач ще провлека гъзцепката на всеки, който вижда шовинизъм в мен - но трупа пари чрез обществен ред, за който моите момчета са се жертвали. Тя изфуча от магазина.
Значи, посещението на милионерската пачавра ни накара да преоценим дейността на магазина - и нашите похабени нерви и усилия. Излезе, в твърди числа, че заслужава да се опитаме да изместим магазина в комшилука на мексиканските клиентки! Изчислихме го и така, и иначе - няма грешка. Досещате се, че магазинният комплекс ни изгони. Милионерски финно: приветстващо писмо, с каква радост очакват да ни видят тяхни наематели и съседи още една година - с утроен наем. Ха! Ще ми кривнат пикнята! Изнесохме се с такова облекчение!
Нанесохме се тук. Близък съм с колегите от градската полиция. Проблеми нямам. С всеки се държим много приветливо. Това отношение гаменчетата правилно го възприеха като приветливост от положение на сила. От начало не смееха да ни погледнат. Напоследък обратното - всички минават, от време на време, да покажат уважение. Един вид, ние сме неутрална зона. Виждате, дори не драскат по стените. А тези гаменчета нали имат родители и роднини. Които пазаруват тук. Разтоварват личните си проблеми и клюките на съпругата; нали за това държим задната врата винаги отворена, щом сме в магазина. Едно е да купуваш храна - ежедневно безлично занятие. Друго е да купуваш сладкарски материали за веселба след кръщене - самият повод накланя към човешки размисли и спомени за щастие и скръб - и към споделяне на тези размисли и спомени. Човешко е. Произведоха ни почетни мексиканци, защото не само са ни клиенти, но и често покрай покупките ни канят на сватби, и кръщенета, и всякакви събития. И така вече съжителството ни в мир с гамените не е заради надвесналото полицейско присъствие зад нас, а заради човешките отношения с хората около магазина.
И знаете ли какво? Тук в мексиканското гето магазинът ни върви несравнимо по-добре от колкото в Палос Вердес! Не ги бяхме предвидили тези неща - защото са така природни, че не ги забелязваме - и ако ги забележим, не ги осмисляме. За какви събития е нужно сладкарството? За семейни, най-вече. Какви семейни събития имат милионерите? Сега, внимателно: какви семейни събития имат мексиканците в гетото тук? Кой има повече семейни събития - милионерското семейство без деца, едно - две, максимум - или мексиканското с деца дето и по седалките и в багажника на колата не могат да наместят, като пътуват? Коя жена повече се врътва в кухнята да ползва сладкарски материали? С изместването на магазина тук ние ударихме златна мина! А купувачите по промишлено сладкарство - те не си губят времето да размишляват защо сме тук а не другаде; тях ги имаме за клиенти независимо къде сме.
Има ли разходи за поддръжка на безопасност? Има. Вече ви казах: тридесет хилядарки. Ще кажете - може и без тях. Може. На Луната. А знаете ли какви ни бяха загубите от пиклите с променливи мнения в Палос Вердес? Минимум петдесет хилядарки, за 6 години! Отделно кражбите от висшата-класа посетители с лепкави пръсти! Виждаш я как крадне - а тя се хили нагло и вика, на висок глас, как смееш да я обвиняваш в кражба на някакъв дребен боклук след като тя с пръсти да щракне - вътре в половин час доставили й ново БеЕмВе, в паркинга! А тук мексиканките рядко крадат. Светий няма никъде - но да се чудиш как така по-бедните хора по-малко краднат! Ако можеха да краднат повече, нямаше да са бедни, нали? На нас ни е по-евтино да се пазим от мексиканските банди от колкото да устискаме на милионерките.
Ще кажете - ами личната опасност? Нека сме честни - лична опасност има. Имаме конституционни права на лично оръжие - но в Народна Република Лос Анжелес много от тези права са зарити с говна. И? Носим оръжие нелегално. Всички тук носят нелегално. Ето го моето парче; почти като пръскачка на боя за сладкиши, нали? За мен, мога да го легализирам чрез връзки в полицията. Но да се унижа да го легализирам - значи ще призная пред мен и пред олайнената система че правата ми на оръжие са завинаги затрити. Няма да го легализирам! Обсъждали сме въпроса с колеги полицаи; тези теми вечно ни стържат душите.
Значи, тук тъпчеш железария под облеклото, ако някой мексикански бандюга рече да се заяжда. Но преди мексиканецът да се заяде, той трябва да се престраши - защото знае кои сме и що полицаи, роднини и не-роднини, стоят зад нас. Трябва да е кьор пиян или надрусан с химия че да се престраши. А вие колко пияни или нарко-надрусани мексиканци сте виждали? Ей го младият момък: ти колко такива мексиканци си видял, пък си бил и хамал с мексиканци в консервена фабрика? А я да погледнем към милионерите в Палос Вердес! Пиене и наркотици - колкото щете! И до като мексиканският бандюга трябва да си упои мозъка, че да надвие страха от нас - ония богаташки педерастчета по рождение нямат усет на каквото и да било уважение или страх от никого! От никого! Дайте им алкохола и химията. Турнете ги в скъпите спортни коли, ашлаци на 16 в коли с цена колкото ви е семейният годишен доход. Добавете липсата на уважение и страх. Украсете я с присъствието на богаташката наглост! И елате гледайте нощни катастрофи! Аз както го виждам, и съм говорил с полицаи по въпроса, вероятността да бъдеш обрулен от куршум в мексиканското гето тук е поне една величина по-ниска от вероятността да бъдеш размазан от богаташко пиенде наркоманче по кривите на Палос Вердес.
И какво остава? Остава магазинът. Остава задоволството, че сме създали нещо - което ще можем да завещаем на децата. Остава спокойствието, че семейството ни имаше два дохода, в застраховка ако аз загубя моя, при вечните съкращения в аеро-космическата промишленост - и остават спестените нерви и спестеното време чрез това спокойствие. А аз съм бил съкращаван. Два пъти. И остава спокойствието да не ламтим да се навираме в милионерското гето. И изобщо да не се дразним от това, че ние караме американски коли, и аз още си държа моя стар кадилак, и че живеем скромно. Не живеем изобщо в гето, но живеем скромно, всред скромни хора. Защото богатството - и то иска цена. Която ние НЕ сме готови да платим. Вече мога да кажа, гледайки на зад, не ИСКАМЕ да платим.
Сега, съпругата ви е приготвила показни сладки, да пробвате дали и вкусът е показен - или истински. Тя води курсове по домашно сладкарство; мексиканките посещават на тълпи! В началото курсовете ги водеше в магазина - но нямаше място. Вече сме се уговорили с близката католическа църква, да използваме съборната им зала. И сладките са приготвени по време на снощния курс.
А така! Хубаво разговорих с вас! Свободно! Сега вече разрешавам да питате въпроси. Ясно? Имате ли проблеми с това? Моля заповядайте, да пробваме експертизата на съпругата."...
Послеслов: Сладкарската фирма, с магазина в Карсон (на юг от Лос Анжелес), беше продадена когато моят приятел и неговата съпруга решиха изцяло да се пенсионират - и да се радват на спокоен живот. Сега те са "денонощни баба и дядо" - и много щастливи. Печалбата от продажбата на фирмата ще подсигури университетското образование на внуците. Ако заслужават. "Генетиката предрича, че те ще", вярваше дядото, когато го срещнах за последен път.
дата: 24 АПР 2002 (1996)"
Там определено има множество наистина много интересни неща, някои от тях съм давал и в нашия форум. Ето един за размишление тук:
"ПО ГЕТО ЗА ВСЕКИ
Внимателно спираме в празния паркинг и боязливо се оглеждаме. Адресът е правилен. Надписът над магазина пред нас е правилен. Но сме в мексиканско гето, на юг от Лос Анжелес, малко преди 8 сутринта. Сградата на магазина е бетонна кутия, от бивш склад, но облагородена с две витрини, с бронирани стъкла. Иззад ъгъла на тази бетонна кутия се подава контейнер за смет, нашарен с графитите на мексикански банди. Със съпругата се споглеждаме: дали да не врътнем обратно и да се изнасяме по-скоро от това неприветливо обкръжение? Колебливо завивам обратно към улицата - и в задното огледало виждам, отвъд контейнера за смет, лъсналата муцуна на огромен кадилак, от ранните 1970-ти. Значи джентълменът, мой приятел, бивш колега, поканил ни до магазина, е тук! Внимателно паркираме нашата кола до кадилака - чието задно стъкло е украсено с две лепенки. Едната прокламира "Военните полицаи ритат задник", а другата - "Ние НЕ чакаме за полицията. Ние СМЕ полицията." На бронята виси залюпено предупреждението, че шофьорът не се лигави с Берета 9мм, а старомодно работи с 0.45 магнум.
Потънали сме в умълчано съзерцание на лепенките и премисляме тяхното многозначително съпоставяне с атмосферата на гетото, когато пред нас се изопва моят приятел. "Подранили сте с 4 минути!" театрално отбелязва той, с разтапящо се от щастие лице. "Нужна е точност, не презастраховка с пилеене на време! Имате ли проблем с това?" Моят приятел забелязва нашето… внимателно… оглеждане на необичайната обстановка. "Да, тук е мексиканско гето!" отрязва той безцеремонно. "За разлика от лайногъзото гето на обществените паразити от Палос Вердес." И моят приятел се отпуска в разговор - който така ни пленява с интересните описания и разсъждения, че се обърна в прав монолог.
..."Видяхме ви от камерите, още от две пресечки по-надолу. Пълно покритие. Системата за камерно наблюдение сам зетят я направи! Бронираните врати и ключови механизми и алармената система - тях ги поръчахме от контрактор. Както и бронираните щори, спускани върху витрините. Бронираните стъкла са моя идея, за показ. Никой тук не би посмял даже да драсне по тях, но в налагане на обществен контрол е нужно предварително внушение на неуязвимост до последната подробност. Дали е скъпо? За тридесетина хилядарки нощем спим спокойно, на 60 км от тук, и магазинът не е бил обиран, изобщо! Ако е за въпрос, щом сме отворени - задната врата винаги също е отворена. Да могат тукашните женоря да наминават и да се облекчават от клюките и кризите на деня. Съпругата от Началничка Магазин, Върховна, съм я произвел Заместник Поп, Женски Въпроси.
Мястото на магазина - и то беше моя идея. Млади момко, подхилването в магазина е забранено! Ясно? И защо реших магазинът да е тук? С дължимото разрешение от моето гълъбче, разбира се. И какво, чудите се защо магазинът го преместихме тук, в мексиканското гето? Защото преди това бяхме в гетото на Палос Вердес. Гетото на милионери. Префърцунени. Ако можеха, и менструалните им тампони да са от Версачи, пиклите с пикли!
Нашият магазин е сладкарски. От машинария за промишлено производство до готови пасти и торти, до украшенията върху тях - всичко предлагаме! Ако нещо нямаме - ще го поръчаме. От целия свят. Искаш венчална торта, на цветя? Готово! Искаш да е фотогенична? Кажи ни осветлението - ще подсигурим правилните бои за правене на цветните съставки, да подхождат на светлинния спектър. Специфично брашно, специфична захар, специфични глазури? Имаш ги! Венчални фигурки върху тортата? Готово! Изписани от каталог, или скулптирани, по поръчка, тук пред теб. Тези дни с педерасти и лизбийки засилили се по венчавки - ето ги комплектите тортени фигурки, той с него, тя с нея. За един саудитец - скулптирахме му от восък четири женски фигури, по технически скици, с него в средата - също от техническа скица. Восък. По него с три-измерно лазерно копиране издялка копие от някакъв пустинен камък, който после се боядисвал да стане на цветна статуйна група… А имаме и торти и сладкиши за масово потребление. Че и за масово тлъстеене, ако щете!
Това хубаво, но целият магазин го върти съпругата. Въртеше го, преди да се пенсионирам. Аз й помагах. Вече съм пълноценно зает тук. И дъщерята - и тя помагаше със скулптиране на сватбени фигурки и със сложната окраса по специалните торти. Значи, малко хора сме. С ограничен, семеен капитал. Следователно с ограничена магазинна площ. И ето - тук виждаш германски шприц за шоколад, използват го във френски професионални сладкарници - а там виждаш чувалчета с кафява захар - и в оня ъгъл пък има пекарски тави за сладки - а по-натам пакетирани комплекти с брашно. Малко приличаме на склад. Но това е естеството на делото! Не можем да си позволим да редим магазина по наръчник от Модния Институт по Замисъл и Пазарство! (Fashion Institute of Design and Marketing, един от най-скъпите колежи по модна замисъл край Лос Анжелес; б.а.) И пиклите, напомпани с Версачи тампони, от Палос Вердес, не ни харесваха магазина!
Загубихме 6 години в Палос Вердес! Всичко чисто, спретнато, сами виждате; военен инструктор съм бил - тотален изрядък! Съпругата без дъх остана да им обръща внимание, на великите дами, да им доказва че сладкарство не е книжарница или бижутерство; магазините изглеждат различно; естествено е да изглеждат различно! А ония парлапанки - завъртят се, разбишкат стоката - без да прибират след себе си, защото те и задниците си бършат чрез прислуга. Все търсели нещо "по-така". Сами не знаят какво "по-така", нито могат да го определят, пък са и тъпи като крави. С дължимото извинение към истинските крави! Някоя се навие да поръча нещо - брей, огънем се назад да й угаждаме! Това иска, онова не иска; на следващия ден си смени мнението - това не искала, онова искала... Размотаваха ни, правеха ни на пумпали! И всяка трета дума: натяква ни че тя била богата, тя плащала, тя била клиентка - и клиентите винаги са прави... А аз знам нейният съпруг що работни хорица е смачкал, всичките уж клиенти на неговата медицинска група, в специфичен пример! Направим доставката, че и безплатни рекламни материали раздадем... Що ядене и пиене, рекламно, все на наша сметка, е минало през тлъстите гъзове в Палос Вердес! Уж разплатят се. Мине не мине месец - хоп искат си парите обратно. Намерили нещо недостатъчно, сменили си мнението... Заплашват ни със съд. Ако сме искали пак да са ни клиенти, да имаме достъп до тяхния покупателен потенциал, да сме им върнели парите... Съпругата на ластик стана, от разправий в банките! Да ви кажа, млади хора сте, сега му е времето да се учите, имате ли работа с богаташи - гарантирано ще обеднеете!
Ние търпехме. Установявахме се в обществото. Да. И търпим натякванията на ония богати простакини. "Аз моето БеЕмВе не посмях да го паркирам близо, защото имаше... ъ-ъ... някаква стара бричитайка, и се стреснах..." Казва ми го едно трофейно маце, четвърта съпруга на борсов спекулант. Стреснала се от моя кадилак; висшето общество си чешат хемороидите с германски коли. Нямам нищо напротив германците; били са хърватски съюзници и всичко, но наглостта на трофейката, нали ме разбирате! Безсрамието на богаташа, това е по-гнусно от престъпната муцуна на бандюга от гетото!
Имах лепенка на колата, от събор на военни ветерани и тяхните военни инструктори. Мило ми беше. Гордост ми беше. Не съм бил в действие; не се меря с истинските ветерани. Но пък ще ми се да помисля, че заради моя инструктаж поне едно момче не се е прибрало в чувал! Че и аз съм допринесъл нещо за американските момчета във войската! И съм сложил лепенката от събора на задното стъкло на кадилака. А той чист и изряден, видяхте го! Не става дума за неприятен външен вид. Леле, ония курви какви муцуни вадеха щом видят лепенката! Все едно им бъркам в канала! Някаква активистка намекнала на съпругата ми, че шовинизъм като моя по-прилягал на "ония другите места", където живее простата работническа класа. Разбира се! Защото лайногъзците милионери с какви ли подкупи и подлости не са се освобождавали от военен набор, едно време - и сега да четат лепенки като моята - все едно на тях лично им го трия в лицето! Гордея се точно с това, което те презират. Отказах да махна лепенката! Даже американско знаменце окачих от антената. И от Ветеранския Легион взех плакатче с приветствие към американските ветерани. Съпругата не ми позволи да вейна плакатчето над магазина - но го окачих на стената над касата. Добавих и снимки с мои курсанти, от младите години. Ха!
В това време забелязваме, от време на време се мерне някоя мексиканка. Дойде жената, учтиво, уважително, разговори се с нас, каже какво търси и какво не може да намери, покажем й какво имаме. Ако не купи - отиде си, мирно и тихо, без относи към кадилака или нашето обществено ниво или моето минало. Ако купи - плаща в брой. Веднъж една мексиканска лелка, бързаше, плати с чек. Ние нали сме научени на недоверие към бедните - писахме покупката на загуба. А чекът мина. И започнахме да приемаме и чекове от мексиканките. И да ви кажа, ако щете вярвайте, за няколкото стотин запряни чека, от сметките на милионерките из Палос Вердес, имаме точно дванадесет мексикански. Но до като запряните чекове на пиклите ни бутаха в загуба от поне стотачка всеки, мексиканските чекове общо правят двеста долара.
Щом започнахме да имаме мексикански клиентки - идва кой? Кажете кой ще дойде, в нашата Америка, където ни проглушават ушите със заръки за уважение към различните от нас и чуствителност към малцинствата? Който шум идва точно от паразитиращите гъздупки в Палос Вердес, да мътят американската вода за да ловят лична изгода. Идва управителката на магазинния комплекс, където бяхме наели магазина. Тя мислела, че нашата клиентела не отговаряла на прицеления облик, от собствениците на комплекса. Аз вече нямах търпение с лайноглавците. Разказах й за опита ми като военен полицай, и като военен инструктор, и службата ми в Рокуел я изкарах на принос към военно усилие. С много точен език й обясних как бих пикал в устата на всеки педераст който е кръшнал от набора и който няма елементарно уважение към военната служба. И как по бръснач ще провлека гъзцепката на всеки, който вижда шовинизъм в мен - но трупа пари чрез обществен ред, за който моите момчета са се жертвали. Тя изфуча от магазина.
Значи, посещението на милионерската пачавра ни накара да преоценим дейността на магазина - и нашите похабени нерви и усилия. Излезе, в твърди числа, че заслужава да се опитаме да изместим магазина в комшилука на мексиканските клиентки! Изчислихме го и така, и иначе - няма грешка. Досещате се, че магазинният комплекс ни изгони. Милионерски финно: приветстващо писмо, с каква радост очакват да ни видят тяхни наематели и съседи още една година - с утроен наем. Ха! Ще ми кривнат пикнята! Изнесохме се с такова облекчение!
Нанесохме се тук. Близък съм с колегите от градската полиция. Проблеми нямам. С всеки се държим много приветливо. Това отношение гаменчетата правилно го възприеха като приветливост от положение на сила. От начало не смееха да ни погледнат. Напоследък обратното - всички минават, от време на време, да покажат уважение. Един вид, ние сме неутрална зона. Виждате, дори не драскат по стените. А тези гаменчета нали имат родители и роднини. Които пазаруват тук. Разтоварват личните си проблеми и клюките на съпругата; нали за това държим задната врата винаги отворена, щом сме в магазина. Едно е да купуваш храна - ежедневно безлично занятие. Друго е да купуваш сладкарски материали за веселба след кръщене - самият повод накланя към човешки размисли и спомени за щастие и скръб - и към споделяне на тези размисли и спомени. Човешко е. Произведоха ни почетни мексиканци, защото не само са ни клиенти, но и често покрай покупките ни канят на сватби, и кръщенета, и всякакви събития. И така вече съжителството ни в мир с гамените не е заради надвесналото полицейско присъствие зад нас, а заради човешките отношения с хората около магазина.
И знаете ли какво? Тук в мексиканското гето магазинът ни върви несравнимо по-добре от колкото в Палос Вердес! Не ги бяхме предвидили тези неща - защото са така природни, че не ги забелязваме - и ако ги забележим, не ги осмисляме. За какви събития е нужно сладкарството? За семейни, най-вече. Какви семейни събития имат милионерите? Сега, внимателно: какви семейни събития имат мексиканците в гетото тук? Кой има повече семейни събития - милионерското семейство без деца, едно - две, максимум - или мексиканското с деца дето и по седалките и в багажника на колата не могат да наместят, като пътуват? Коя жена повече се врътва в кухнята да ползва сладкарски материали? С изместването на магазина тук ние ударихме златна мина! А купувачите по промишлено сладкарство - те не си губят времето да размишляват защо сме тук а не другаде; тях ги имаме за клиенти независимо къде сме.
Има ли разходи за поддръжка на безопасност? Има. Вече ви казах: тридесет хилядарки. Ще кажете - може и без тях. Може. На Луната. А знаете ли какви ни бяха загубите от пиклите с променливи мнения в Палос Вердес? Минимум петдесет хилядарки, за 6 години! Отделно кражбите от висшата-класа посетители с лепкави пръсти! Виждаш я как крадне - а тя се хили нагло и вика, на висок глас, как смееш да я обвиняваш в кражба на някакъв дребен боклук след като тя с пръсти да щракне - вътре в половин час доставили й ново БеЕмВе, в паркинга! А тук мексиканките рядко крадат. Светий няма никъде - но да се чудиш как така по-бедните хора по-малко краднат! Ако можеха да краднат повече, нямаше да са бедни, нали? На нас ни е по-евтино да се пазим от мексиканските банди от колкото да устискаме на милионерките.
Ще кажете - ами личната опасност? Нека сме честни - лична опасност има. Имаме конституционни права на лично оръжие - но в Народна Република Лос Анжелес много от тези права са зарити с говна. И? Носим оръжие нелегално. Всички тук носят нелегално. Ето го моето парче; почти като пръскачка на боя за сладкиши, нали? За мен, мога да го легализирам чрез връзки в полицията. Но да се унижа да го легализирам - значи ще призная пред мен и пред олайнената система че правата ми на оръжие са завинаги затрити. Няма да го легализирам! Обсъждали сме въпроса с колеги полицаи; тези теми вечно ни стържат душите.
Значи, тук тъпчеш железария под облеклото, ако някой мексикански бандюга рече да се заяжда. Но преди мексиканецът да се заяде, той трябва да се престраши - защото знае кои сме и що полицаи, роднини и не-роднини, стоят зад нас. Трябва да е кьор пиян или надрусан с химия че да се престраши. А вие колко пияни или нарко-надрусани мексиканци сте виждали? Ей го младият момък: ти колко такива мексиканци си видял, пък си бил и хамал с мексиканци в консервена фабрика? А я да погледнем към милионерите в Палос Вердес! Пиене и наркотици - колкото щете! И до като мексиканският бандюга трябва да си упои мозъка, че да надвие страха от нас - ония богаташки педерастчета по рождение нямат усет на каквото и да било уважение или страх от никого! От никого! Дайте им алкохола и химията. Турнете ги в скъпите спортни коли, ашлаци на 16 в коли с цена колкото ви е семейният годишен доход. Добавете липсата на уважение и страх. Украсете я с присъствието на богаташката наглост! И елате гледайте нощни катастрофи! Аз както го виждам, и съм говорил с полицаи по въпроса, вероятността да бъдеш обрулен от куршум в мексиканското гето тук е поне една величина по-ниска от вероятността да бъдеш размазан от богаташко пиенде наркоманче по кривите на Палос Вердес.
И какво остава? Остава магазинът. Остава задоволството, че сме създали нещо - което ще можем да завещаем на децата. Остава спокойствието, че семейството ни имаше два дохода, в застраховка ако аз загубя моя, при вечните съкращения в аеро-космическата промишленост - и остават спестените нерви и спестеното време чрез това спокойствие. А аз съм бил съкращаван. Два пъти. И остава спокойствието да не ламтим да се навираме в милионерското гето. И изобщо да не се дразним от това, че ние караме американски коли, и аз още си държа моя стар кадилак, и че живеем скромно. Не живеем изобщо в гето, но живеем скромно, всред скромни хора. Защото богатството - и то иска цена. Която ние НЕ сме готови да платим. Вече мога да кажа, гледайки на зад, не ИСКАМЕ да платим.
Сега, съпругата ви е приготвила показни сладки, да пробвате дали и вкусът е показен - или истински. Тя води курсове по домашно сладкарство; мексиканките посещават на тълпи! В началото курсовете ги водеше в магазина - но нямаше място. Вече сме се уговорили с близката католическа църква, да използваме съборната им зала. И сладките са приготвени по време на снощния курс.
А така! Хубаво разговорих с вас! Свободно! Сега вече разрешавам да питате въпроси. Ясно? Имате ли проблеми с това? Моля заповядайте, да пробваме експертизата на съпругата."...
Послеслов: Сладкарската фирма, с магазина в Карсон (на юг от Лос Анжелес), беше продадена когато моят приятел и неговата съпруга решиха изцяло да се пенсионират - и да се радват на спокоен живот. Сега те са "денонощни баба и дядо" - и много щастливи. Печалбата от продажбата на фирмата ще подсигури университетското образование на внуците. Ако заслужават. "Генетиката предрича, че те ще", вярваше дядото, когато го срещнах за последен път.
дата: 24 АПР 2002 (1996)"
Comment