Историческите романи

[Хана]

Кои са любимите ви исторически романи?

Историческите книги са странно четиво. От една страна, това си е художествена литература, или както се казва на добре познатия на всички английски език fiction, т.е. фикция, измислица. От друга страна, авторът няма пълната свобода да изопачава историческите факти, макар че много книги го правят. Повечето исторически книги са своеобразен PR на някаква кауза, събитие, личност, като се почне от Омир и Троянската война ("Възпей, о Музо, гнева на Ахила.." - защо пък да не възпее гнева на Хектор?), минеш през Толстой с образите му на Кутузов и Наполеон от "Война и мир", внушенията на иначе хубавото като текст "Време разделно" и т.н.

Моите любими са:
Въпреки че съм пораснала Александър Дюма ми се струва класика в жанра. Както и Валтер Скот;
Донякъде Лион Фойхвангер с "Гоя" и "Испанска балада", макар че са ми малко тегави и мудни;
От българските - Вера Мутафчиева има много добър стил и език, но има и неща, които ме дразнят у нея;
"Време разделно" на Антон Дончев въпреки идеологическите внушения си е един много добър роман.

[Ky3Mu4]

"Quentin Durward" и "Ivanhoe" на сър Уолтър Скот са ми любими, както и Дюма разбира се. А да не забравя и "Кръстоносци" /май така се казваше, отдавна не съм я чел/ на Хенрик Сенкевич.

[messire Woland]

Сългасен с мнението на Хана
Аз ценя в историческите романи и това, че с тяхна помощ се пренасяш във време, което е отдавна отминало или за което не знам много. Наистина, аз се пренасям в авторовата представа за това време, но ако е написана хубаво (така, че да ми хареса ) си заслужава. Историческия реализъм рядко е силна страна на тези романи.
Веднага давам и примери: ""Сътворение" на Гор Видал, "Quo vadis" на Хенрик Сенкевич. Разбира се също и "Айвънхоу" на Уолтър Скот и разбира се също Дюма

[Док Холидей]

Неколкотратно съм хвалил романите на професора по египтология Кристиан Жак - те са идеалния съвременен исторически роман - кримка от човек навътре в египтологията, който си играе със събитията но не прекалява е има и сапуни и все пак петте тома за Рамзес и четирите за Светещия камък както и щнигата за Шамполион са написани майсторски.

[Araslan]

"Сказание за хан Аспарух,кназ Слав и жреца Терес" и "Време разделно".Вера Мутафчиева много детски стил не ме кефи.

[RAPTOR]

На мен лично любимият ми исторически роман е "Спартак" на Рафаело Джованьоти.На Дюма също ми харесват.

[Док Холидей]

Да не сте дали по 15 кинта на том за да си вземете тия трите които излязоха на "Труд" Мария Антоанета и АНж Питу и т.н.? Кажете не моля ви!

[Гост]

Стават, стават. Помагат да се види историята на живо и отвътре. Може да не са достоверни, ама стават. Даже и на Дюма)

[gstg]

Дъщерята на Калоян , Време разделно , QUO VADIS И много други

[Док Холидей]

От написаното дотук се вижда че Сенкевич и Антон Дончев са доста уважавани тук. Само дето Фани Попова Мутафова :tdown

[gstg]

От написаното дотук се вижда че Сенкевич и Антон Дончев са доста уважавани тук. Само дето Фани Попова Мутафова :tdown

Стана ми интересно , я разкажи защо имаш леко негативно отношение , съдеики по палеца надолу за Фани Попова мутафова.

[Cliff_Burton]

Да не сте дали по 15 кинта на том за да си вземете тия трите които излязоха на "Труд" Мария Антоанета и АНж Питу и т.н.? Кажете не моля ви!

Само да поправя, че ако говорим за Антон Дончев и "Сказание за Аспарух..." книгите не са три, а четири.

[Хана]

Като гледам какви автори и книги се казват, историческите романи изобщо не са еднородни и може би трудно могат да бъдат съпоставяни. Има:
- приключенски или сюжетни книги;
- патриотични;
- философски;
- кримки
и сигурно има и още.
До тук май приключенски най-много се споменават (Дюма, Сенкевич, Скот, Джованьоли), което е и логично - има екшън.
Патриотичните май също се харесват, макар че аз лично харесвам "Време разделно" ВЪПРЕКИ леко патриотарското му внушение, което във филма беше още повече засилено.
Философски - сещам се само за "Война и мир", но Толстой не мога да го трая. Един прекрасен философско-исторически роман е "Името на розата" на Еко.
Кримки - честно казано, такова не ми е попадало, за съжаление. Ерих, този Кристиан Жак превеждан ли е на български и въобще как е достъпен?

[Док Холидей]

Аз Еко не бих посмял да го определя като еднороден жанр човекът е гений и като такъв мога да се съмнявам, че творбите му дори са книги.

[Araslan]

Кво Вадис е много добър!!!На мен и "Под игото" ми харесва