Bitka na Neretvi (1969)
Попадна ми този необичаен филм по една случайност. Може би някои от вас са го гледали, но на мен ми беше непознат. Участват Юл Бринър, Орсън Уелс и Сергей Бондарчук като югославски партизани (е, втория като гаден политик всъщност). Достойнствата на филма според мен са спорни - редуват се квази-съветсковидни бойни оперети и на места отвратително тягосен драматизъм с невероятни масовки и тук-там по-човешки сцени (в смисъл че командир да гледа в очите умиращия си заместник в продължение на 15 секунди докато наоколо падат снаряди - не е човешко; или когато някой умира, най-добрият му приятел винаги да се оказва на 1 метър от него, без значение колко баири и окопи е пробягал преди това).
За масовките - специално бяха изразени благодарности на югославската армия за съдействието и при снимането на филма
Дребни кусури имаше с въоръжението и техниката (добрите стари Т-34 с добавени картони) - останах с впечатлението че 80% от партизаните са въоръжени с картечници, другите с шмайзери и само най-големите завалии с пушки. Муниции не знам откъде намираха в такива количества, но поливаха толкова щедро че май всеки персонаж изтрепа поне по 15 "фашисти" (Бошко е отделна категория). Артилерията стреляше като по наполеоново време, на залпове, а ролята на командира на батарея доколкото разбрах беше да размахва ръце и да реве "Огън!" през 5 секунди. Противотанкови и зенитни оръдия сигурно са имали тук-там и в действителност, но във филма поливаха вразите (немци, италианци, четници и усташи) с толкова обемен огън че се зачудих защо не продължат до Берлин като така и така са тръгнали...
От комичните моменти запомних два: призивът "Пуцай!" на умиращата Дана към брат и Новак - винаги като го чуя и се сещам за "Пуцай, куме!" от един друг филм; и неудържимата атака на Божко през покрива на вражеското укрепление, където репликата му в българските субтитри беше преведена като "Бошко пикира!"
Попадна ми този необичаен филм по една случайност. Може би някои от вас са го гледали, но на мен ми беше непознат. Участват Юл Бринър, Орсън Уелс и Сергей Бондарчук като югославски партизани (е, втория като гаден политик всъщност). Достойнствата на филма според мен са спорни - редуват се квази-съветсковидни бойни оперети и на места отвратително тягосен драматизъм с невероятни масовки и тук-там по-човешки сцени (в смисъл че командир да гледа в очите умиращия си заместник в продължение на 15 секунди докато наоколо падат снаряди - не е човешко; или когато някой умира, най-добрият му приятел винаги да се оказва на 1 метър от него, без значение колко баири и окопи е пробягал преди това).
За масовките - специално бяха изразени благодарности на югославската армия за съдействието и при снимането на филма
Дребни кусури имаше с въоръжението и техниката (добрите стари Т-34 с добавени картони) - останах с впечатлението че 80% от партизаните са въоръжени с картечници, другите с шмайзери и само най-големите завалии с пушки. Муниции не знам откъде намираха в такива количества, но поливаха толкова щедро че май всеки персонаж изтрепа поне по 15 "фашисти" (Бошко е отделна категория). Артилерията стреляше като по наполеоново време, на залпове, а ролята на командира на батарея доколкото разбрах беше да размахва ръце и да реве "Огън!" през 5 секунди. Противотанкови и зенитни оръдия сигурно са имали тук-там и в действителност, но във филма поливаха вразите (немци, италианци, четници и усташи) с толкова обемен огън че се зачудих защо не продължат до Берлин като така и така са тръгнали...
От комичните моменти запомних два: призивът "Пуцай!" на умиращата Дана към брат и Новак - винаги като го чуя и се сещам за "Пуцай, куме!" от един друг филм; и неудържимата атака на Божко през покрива на вражеското укрепление, където репликата му в българските субтитри беше преведена като "Бошко пикира!"
Comment