Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кино - филми на историческа тематика

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Gollum написа
    ...аз най-сетне гледах "Писма...
    Още не съм гледал филма, но мнението на Голъм за "Писмата" се припокрива почти 1:1 с моето за "Знамената" (което бях написал някъде по-назад). Предполагам че след като го гледам няма да ми се промени впечатлението. Истууд си служи и в двата филма с изключително семпла визия (на места в "Знамената" имаш чувството че филмът е черно-бял), но също така и с изключително елементарна символика, което не е по-вкуса на всички. В явното си желание посланието му да бъде разбрано от възможно най-широк кръг хора, за съжаление, общото ниво на абстрактност и многослойност (или ако си изберете някоя друга префърцунена дума) е твърде занижено. Някои хора го намират за едва ли не обидно, аз лично не се трогвам толкова от начина на поднасяне, колкото от смисъла на посланието и валидността му (разбира се, от моя гледна точка).
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      Точно за това става дума.
      Занчи влизаш в http://www.kolibka.com/2.html /директния линк не излиза/.
      Цъкаш на цивилизации и на 10-та страница е качена цялата поредица от 6 филма барабар със субтитрите. Сваляш с DAP.
      sigpic

      Comment


        Вчера гледах "Писма от Иво Джима". Хареса ми доста повече от "Знамена...". Доста по-гледаем е, въпреки че е около 140 минути не усетих как изминаха, което в последно време почти не ми се случва. Иначе не есмятам, че е някакъв великолепен филм, който би трябвало да се гледа от всеки(то аз изобщо не вярвам в съществуването на подобни филми). Даже ми се струва, че ако човек няма поне бегла представа за историческия контекст, не би могъл да оцени достойнствата на филма.
        Не мен тъй наречената японска гледна точка, не ми се вижда чак толкова японска, колкото човешка, но това са подробности.
        Най-силната страна е сценарият, наистина той движи всичко. Не знам защо, но според мен знамената бяха молако по-добре заснети от чисто техническа гледна точка. Тук изобилства от необичайно разположение на камерата и доста опростен и не съвсем логичен монтаж. Не бих казал, че това е преднамерено, макар и да не е изключено (Ийстууд не е аматьор). Някак студийно усещане лъха. Това обаче не са сериозни недостатъци.
        Що се отнася до "бойните сцени" според мен можеше да се мине без повечето от тях или поне като продължителност да бъдат съкратени.
        Подразни ме единствено историята с дезертьорите, по специално елементарността и. Мисля, че при 140 минути все можеше да се намери малко по елегантен начин за да се представи това.
        Честно казано мисля, че опита на Ийстууд от всички тези уестърни е бил малко в тежест на продукцията, но това си е само мое лично мнение.

        Гледах и Closer, като изключим някои дребни моменти, не ми се понрави особено. Приличен е, но според мен би седял много по-добре като театрална постановка. Не съм убеден доколко подходящ е кастинга - от една страна Оуен преиграва. Портман някак не е на мястото си. Лоу е твърде безизразен, което може и да е оправдано, но предполага компенсация от останалите. Робъртс май беше най-добре.
        Предполагам, че всички тези критики би трябвало да се отправят към режисьора.
        Помислих си, че Клайв Оуен е отличен театрален актьор, да в киното преиграва(или пък изглежда като пън), но в театъра би бил точно на мястото си.
        Малко ми е странно защо този филм се радва на чак такава популярност.

        Der Müde Tod
        Найсетне го изгледах. Ами учуден съм колко гледаем е, даже имаше неща които ми харесаха, при това доста.

        За втори сезон на Рим - трагедия. Първи беше много приятен, но този трудно се издържа. Откакто Хернен не е движещата сила сценарият е пълен боклук.
        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

        Comment


          Ханс, в "Писмата..." наистина имаше моменти, които биха могли да се изтълкуват и като "елементаризми", специално свързани с темата за дезертьорство/предаване/самоубийство (сцената със самоубиването беше доста тежичка и въздействаща, поне за мен). Но докато премислях над това се замислих дали става въпрос за "елементарност" и "опростяване", за да се разшири обхвата на посланието, т.е. то да бъде по-достъпно (каквото е споменал Динайн по повод на другия филм) или става въпрос за нещо друго, на което ми се е случавло даз попадам многократно, макар и винаги приглушено и мимоходом. Става въпрос за едно "опростяване", което е неизменна част от самата гранична ситуация (и е следствие на граничността), което само по себе си е съвсем реалистично. Та в този смисъл аз лично не бих критикувал филма заради това (както и поради разни дребни пропуски, без съществено значение). Филмът не е чак "велик" в никакъв сулчай, но е много човешки и в определен смисъл истински, поне според мен.
          Много съм съгалсен и със забележката ти за "японската страна" - всъщонст всяка страна ако представянето й е успяло е именно човешка. Въобще филам на много моменти ми напомни за "Дневникът на един страхлив войник", макар и да съдържа няколко допълнителни гледни точки.
          Като обмислих малко повече нещата ми се струва, че и историята на лейтенант Ито беше съвсем на място и добре описана, без еднозначност или преиграване.
          Не съм сигурен доколко простотата и директността са преднамерени, но ако са, то ми се струват на място. Филмът несъмнено се е получил, поне за моето възприятие . Естествено, че не е за всеки (веднага се сещам за не малко мои позанти и близки, на които не би им харесал хич), но това важи за всеки филм.

          За "Closer" (ех, веднъж да ми се случи да съм гледал филм преди Ханс ) - лично на мен много ми допадна и не бих казал, че имах усещането, че някой твърде много преиграва или пък не си е на мястото. Оперделено филмът е по същество театър, но не мисля, че губеше нещо от това, че е реализиран по този начин. Историята е банална (но животът си е такъв по принцип или поне в зависимост от погледа към него), но ми хареса как е реализирана и как се развива. НИщо не ме дразнеше с фалша си.
          Разбира се, вероятно филмът също не е сред "великите" (каквото и да означава това определение), но пък на мен лично ми въздейства когато го гледах и това въздейстиве продължи достатъчно дълго, за да ми направи впечатление.

          "Der Müde Tod" - това какво е, не ми е попадало?

          Comment


            Говоря за едно конкретно нещо - намирането на дезертьорите. На това място автора си е забравил инструмента, поне на мен така ми изглежда. Не става дума за това дали е "реалистично", каква е вероятността и т.н. Как да кажа, тук историята не се разказва, а се създава. Някак твърде натрапчиво е, не обичам чак такава дирекност. Ако бяха случайни дезертьори бих го приел, така ми стана неприятно. Но това е дребен недостатък, само един момент, който лично мен ме е подразнил, но реално не е от съществено значение за филма.

            Аз изпитвам известна непоносимост към две тенденции:
            1. Търсенето на реализъм в киното. Това пак се развихри покрай "300". Куп народ се изреди да пише колко нереалистичен бил този филм. Абе какъв реализъм, нали е художествен. Който иска реализъм да си търси документални ленти. Не твърдя, че стремежът към историческа достоверност е нещо лошо, но той е само един елемент, който може да е подходящ, а може и да не е при създаването на един продукт (произведение май звучи твърде претенциозно?).
            След като и на комиксите взехме да мерим реалистичността сме много зле.

            2. Не мога да понасям когато за някой филм се каже, "кара те да се замислиш". Имам алергия към таз фраза. Ами какво означава да се замислиш? Според мен мисленето не е някаква специфична и уникална дейност, изискваща медитация в поза лотус и съзерцаване на екран. Да не би докато не гледам филми да не мисля (е аз не мисля, но това е хронично състояние)? А като си се замислил какво се е случило - заспал си? Ползата от мисленето не е ли в крайния продукт, това дето си го измислил? Ако само си се замислил без да свършиш не е ли малко неудовлетворително? Дявол да го вземе, мисленето ли е най-важната функция на киното?

            Чудя се защо ли взех да ги спия тези глупости! Май се отплеснах от Closer. Не че ми е бил много неприятен, но просто с нищо не ме впечатли. Това е индивидуално естествено, друг може да вижда нещата по съвсем различен начин. Сигурно твърде много съм слушал за този филм и твърде много пъти съм чувал, че "те кара да се замислиш" за да ми допадне.

            Тук някъде бяхх писал две думи за "Малки деца", без да е някакво върхово постижение, този филм ме впечатли доста повече. Явно на мен той ми е доста по-близък. Как да кажа, стори ми се необичайно откровен. при все това не ти вменява нищо, не дава оценки, няма модрален съд. Има съвсем леко загатнат хумор, сякаш режисьора е искал да покаже, че може да направи и забваен филм, но не му е необходимо.
            Напомня ми за American Beauty, радвам се че не го пропуснах.

            А "Der Müde Tod" е за педанти:


            Без да съм гледал много от филмите му, харесвам режисьора. Не смятам, че съм от хората увличащи се по модното и толкова влиаещи се от чуждото мнение(поне що се отнася до кино), но в случая мисля, че хвалбите за Ланг са напълно заслужени. Филмите му си струва да се погледнат от гледна точка история на киното. на днешният зрител със сигурност изглеждат смешни и недодялани, и те са такива, но само от днешна гледна точква. Като режисура Ланг е безспорно голям талант и киното наистина дължи много на него. Това обаче не означава, че има смисъл да се гледат филмите му.
            Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

            Comment


              Ханс написа
              Говоря за едно конкретно нещо - намирането на дезертьорите.
              Аха, сега те разбирам. Това наистина бе доста "насилен" момент, предприет изцяло от илюстрационни съображения. Впрочем, навремето мисля с теб обсъждахме нещо подобно по повод на един друг филм - "Ничия земя" и нарочната реципрочност на завършека, която мен ме бешще подразнила. Наистина спокойно можеше да се мине изцяло без този епизод (от дурга страна, ако просто бяха намерили някакви застреляни японци, то вероятно нямаше да е очевидно посланието, та вероятно затова сценариста е затъвртял така нещата. При все това решението е дразнещо). Съгласен съм, че не е въпрос на реалистичност, а на твърде непохватно решение на един проблем, което няма нищо общо с описваната реалност.

              Ханс написа
              Търсенето на реализъм в киното.
              Склонен съм да се съглася с теб, макар че си признавам, че понякога сам прегрешавам в тази посока. Е, за свое оправдание ще добавя, че напоследък все по-често се усещам.
              Но аз под "реализъм" в коментара си разбирам нещо по-различно. Не съответствие на детайлите в представяната картина във филма със съответните исотрически реалии, а по-скоро нещо като... знам ли как да го опиша. Може би психологически реализъм, т.е. доколко ставащото на екрана съответства с моята представа за реалност, която е еднаква независимо от конкретния контекст на историята, която гледам. В този смисъл филмът ми се видя много реалистичен.

              Ханс написа
              Не мога да понасям когато за някой филм се каже, "кара те да се замислиш".
              Мисля си, че май те разбирам. Признавам си, че ми се е случвало дза употребя тая баналност по повод на филм или книга. За мен основния ткритерий е дали това, което чета/гледам ми въздейства докато се занимавам с него и според степента и вида на това въздейстиве го преценявам. Особено ако продължи да ми оказва въздейстиве, т.е. да го преживявам и прекарвам перз съзнанието си дълго време след като вече актът на четене/гледане е приключил, то ми се струва, че е било добро, за мен лично си е струвало.
              Може би този критерий донякъде е сходен с "кара те да се замислиш", не знам. За мен е по-важно дали това, което съм преживял заедно с филма след време се превръща в част от самия мен или пък напротив - отплава и изчезва зад хоризонта безследно. В случая с "Писмата..." ми се струва, че ще се случи първото, макар че е рано да се каже.

              За "Отблизо"... Явно когато филмът е в категорията "става, без да е нещо особено" се случва така, че ако попаднеш на него с неподходящо насторение или предварителна нагласа, може да ти допадне или пък никак да не те впечатли. На мен това често ми се е случвало. Чудя се дали има филми, закоито това правило да не важи.

              ПП "Малки деца" не ми е попадал.

              ПП2 То вероятно въобще няма голям смисъл да се пишат "критични бележки" (или там както ще ги наречем) за какъвто и да е филм или книга. Така че не съм сигурен, защо ми се случва да пиша или отговарям в тази тема (е, освен очевидната, но несъществена причина). Може би освен да е заради това банално-прословуто "каране към замислянето" .
              Last edited by gollum; 19-03-2007, 15:39. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

              Comment


                с риск да навляза в ОТ, но - за "Closer" - ИМХО - слаба, псевдоинтелектуална заигравка с претенция за кино. Честно казано, като изключим (доста изненадващо) Джулия Робъртс, останалите актьори бяха под всякаква критика. Сценаристът е пробвал да навърже (без никаква логика - няма мотивация в постъпките на героите, но пък има крайно невъзможна секундна промяна в настроенията им и направо в житейските им позиции) няколко момента, които е запомнил от сапунки или други филми, режисьорът очевидно си е почивал в работно време, а операторът се е пробвал да го замести. Докато гледаш това нещо, се чудиш - защо изобщо е правено. Между другото - разбирам Клайв Оуен и Джъд Лоу - при подобен сценарий и режисура, не ти остава друго, освен да преиграваш, при това ужасно.


                За "300" - чудесен коментар в лента.ру - http://www.lenta.ru/articles/2007/03/18/spartans/

                Comment


                  с риск да навляза в ОТ
                  Е, то всъщност от известно време и аз, и Ханс (а може би и други) грешим в това отношение.

                  Що се отнася до "Отблизо" - явно моите лаишки възприятия не ми позволяват да подходя дотолкова аналитично, че да забележа всичко това, за което пишеш, Кало. Което впрочем не е много чудно .

                  Comment


                    хайде, хайде... вероятно все пак става дума за въпрос на вкус, а не за разбиране/неразбиране на киното

                    Comment


                      Хмм, забележките ми относно "реализъм" и "замисляне" в никакъв случай не са предизвикани от теб. Просто съм бил в настроение да напиша нещо, което от някакво време се е въртяло по един или друг начин в главата ми. Вярно споменаването на "Облизо" го провокира, но това е свързано с "рекламната" кампания около него. Всъщност причината да не го гледам толкова време донякъде е и това. Мразя наречените неща, които хората гледат/четат/слушат само защото всички го правят, а после се чувстват задължени да харесат тъй като всички ги харесват(ясно защо). Това пак е монолог в упоменатия стил. Сигурен съм, че в това отношение споделяш мнението ми, но на мен просто ми се иска да си го кажа. Случило се е да е сега и тук.

                      Та така де, не съм имал предвид теб критикувайки "реализъм" и "замисляне", по-скоро клишето в което тези неща са се превърнали. За съжаление аз самият в никакъв случай не мога да претендирам да съм чист и без грехове, което явно не ми пречи да хвърля камък(бил той първи или не).

                      Та напълно споделям мнението ти, реализъм има дотолкова доколкото произведението е вярно на самото себе си и/или на автора си.
                      Не съм изяснил за себе си отношението към прочетено/гледано, не знам как ми се отразява.
                      Друго имам предив. Зад клишето(а то е такова) "мислене" се скрива всичко онова което можем но ни мързи, не можем или не искаме да кажем. Ако кажеш, че дадена книга ти е харесала не казваш кой знае какво, но все пак даваш информация на "получателя"(да не е реципиент, че звучи смешно). Ако обаче кажеш, че книгата е хубава, не казваш нищо. Може да се третира като вариация на горното, но нищо повече. Една книга или филм не са просто хубави. Те са хубави защото имат определени характеристики, които може да се харесват на мен или на теб и да не се харесват на друг. И все пак съществуват и сравнително обективни критерии(спорно несъмнено) за поне част от характеристиките.
                      Ако ти кажеш, че "Писмата..." са хубав филм, аз ще те разбера, защото имам някаква представа какво харесваш, ще знам и че казваш "на мен ми хареса". Ако потребителят 1951(съжалявам хванах първото име) каже същото, за мен това няма никаква стойност.
                      С толкова безсмислено писане очевидно се опитвам да не кажа, че със "замислянето" се предпазваме от това да кажем какво точно ни е харесало, какво точно смятаме, че е хубаво. Отделно, че го натоварваме и с допълнителен смисъл, който е дори по-неприятен. Филм-замислител = на сериозен филм, изящно изкуство, може да се оцени само от избрани. Филм-замислите > филм-незмислител.

                      Не би трябвало да се впускам в такива излияния, но както казах оцелил съм това настроение. Съжалявам.

                      И критичните бележки, те са полезни точно защото са малко повече от "тоя филм кара да се замислиш". Пък и в повечето случаи предпазват от писането на глупости като тези от горните редове.

                      И макар не съвсем верен на традицията ще завърша с първото.
                      теб обсъждахме нещо подобно по повод на един друг филм - "Ничия земя"
                      Аз там оправдание виждам в известния символизъм, признавам насилствен е, но на мен някак ми се вписа в онази реалност. Субективно е.
                      При "Писмата..." бих предпочел да открият случаен войник, застрелян, а не кадета. Тук съществена бе позата - вдигнатите ръце и бял парцал. За това не бе необходимо да е точно кадета и публиката би разбрала. Това би позволило да се спести цялата сцена със застрелването, а можеше тя да се прехвърли в "знамената..."(донякъде това ми се вижда логично, защото в случая имахме и известно изместване на гледната точка към погледа на американците). Допълнително това оставя(стига сценариста да желае) неопределена съдбата на кадета.
                      Това си е лично мое виждане, споделям го просто защото доста се задълбочихме в конкретната сцена/сюжетна линия.

                      P.S.
                      gollum написа
                      Що се отнася до "Отблизо" - явно моите лаишки възприятия не ми позволяват да подходя дотолкова аналитично, че да забележа всичко това, за което пишеш, Кало. Което впрочем не е много чудно .
                      Имам неприятното усещане, че имам някакво отношение към този стил на изразяване. :kill_myse
                      Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                      Comment


                        @ Кало
                        Не, струва ми се, че става въпрос за нещо друго. По-скоро за подход към киното (т.е. нещо като отговор на въпрос, който никой не си задава - "защо гледам този филм?"). Аз гледам филм най-вече с идеята да получа удоволствие от гледането, т.е. заради забавление, макар че в много от случаите (особено с филми, които са ми харесали) "забавление" трябва да се разбира много широко. Докато ти, примерно (съдя от рецензиите ти и може и да греша) или пък Ханс (за него може и в по-голяма степен да греша) подхождате поне към "рецензията" (а предполагам, че и към гледанете) някак по-професионално (да, знам че не сте кинаджии-професионалисти, тук се опитвам да използвам думата неточно с идеята да посоча нещо, за което не се сещам как точно да опиша в момента) и поради това аналитично. Образно казано филма е проснат на дисекционната маса и в края на преживяването е разглобен на съставните си части, а всяка е описана и въз основа на това е съставена техническа оценка .
                        Иначе другото за вкуса си е ясно, но не за това става въпрос (или не само за него).

                        Веднага си признавам, между другото, че често се влияя както от прочетени рецензии, така и още повече от мнения и оценки. Случвало ми се е да "преосмисля" преценката си за даден филм след като съм го гледал в резултат на това, че съм прочел мнение на човек, който уважавам, което коренно се различава от моето. Глупаво е, но е нещо, което се случва.

                        @ Ханс
                        М`да, съгласен съм с теб, особено по отношение на това защо е хубаво да напишеш надълго кое ти харесва и кое не и склонността това да се заменя с "хубаво" и "замисляне". Това е нещо, над което ми се е случвало да ес замисля и доста често ме е спирало от това въобще да изкажа мнение или оценка, а в много други случаи - да се огарнича именно с "хубаво" (разчитайки точно на този механизъм - примерно "Аз познавам горе-долу вкуса на Ханс, т.е. ако той напише, че нещо му е харесало, значи си струва да го проверя"). Когато сами се спираме (говоря за себе си всъщност и се прикривам зад множественото число) в откровеността си, когато пишем оценка на нещо (филм, книга - няма значение), защото се страхуваме, че можем разкривайки се да изглеждаме смешни или глупави (или в известен смисъл - изчерпани), е неприятно. Нещо, което поне на мен често ми се случва и което максирам и зад баналности (като обсъжданите) или зад полвинчати и донякъде взети назаем оценки. Но писането и обсъждането на филми и книги в подробности май ни отдалечава от упоменатия недостатък, та превръща това занимание в нещо полезно, да не напиша, че е необходимо.
                        Между другото, въпросната сценка не ме подразни. Наистина можело е да се направи както ти я описа (тогава вероятно някой можеше да възрази, че позата с бялата кърпичка е твърде очевидна , а друг да се подразни от това, че не е разгледана докрай нишката от историята на кадета), можеше и въобще да се пропусне този момент и да се остави за други филм (макар че в този случай аз бих го пропуснал, поне досега, защото още не съм го гледал). Но самата случка бе необходима част от историята на другия японски войник (сега не се сещам за името му), която иначе би загубила част от себе си. Дотолкова проблемът "как да оцелея и да се предам" изцяло в контекста на японското е голям и закриващ всичко останало, че внезапния поглед към сащианската перспектива, навеждащ на мисълта "дори и да успея пак няма да оживея" бе необходимо развитие. Което и бе част от крайния резултат.
                        Сега погледнах отново какво си написал. Съгласен съм, че май голяма част от бойните сцени въобще можеха да липсват и филма нямаше да пострада от това. И без друго всички те имаха едно "послание", което може да се предаде дори и само в едан сцена.

                        ПП
                        Имам неприятното усещане, че имам някакво отношение към този стил на изразяване.
                        - мисля че нямаш, опитах се да го изясня в частта от поста си, предназначена за Кало.
                        Last edited by gollum; 19-03-2007, 16:49. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                        Comment


                          Извинявайте, че нахлувам грубо в затъмнената с тежки завеси и тежки възглавници по кушетката стая, но този "Малки деца" как е на английски, че имам едно подозрение?
                          XV mile the sea brode is
                          From Turkey to the Ile of Rodez...

                          Comment


                            Грей, аз не съм го гледал и не съм сигурен, но може би е това.

                            Comment


                              Хм, май не е този, който си мислех
                              XV mile the sea brode is
                              From Turkey to the Ile of Rodez...

                              Comment


                                Една вметка: "Отблизо" е екранизация по театрална постановка. От постовете ви не можах да разбера дали го знаете вече. Ако да - да е за обща информация на четящите. Също и Клайв Оуен е започнал кариерата си в театъра (и телевизията) и играе там до ден днешен (май). Обикновенно това оставя траен отпечатък върху играта и въобще изразяването на един актьор. В "Отблизо" съм съгласен че Оуен малко преиграва, а самият филм (гледах го преди година-две) не ме впечатли с нищо. Освен с една сцена на мис Портман; но пък Джулия Робъртс компенсираше (не с игра, а с присъствието си).

                                ПП Когато хората казват "кара те да мислиш", според мен обикновенно имат предвид "кара те да мислиш за неща, за които не мислиш обикновенно".
                                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                                "But I know none, and therefore am no beast."

                                (Richard III - William Shakespeare)

                                Comment

                                Working...
                                X