Кино - филми на историческа тематика

[Tom_Calm]

А аз честно казано така и не можах да преодолея отвращението си към този филм и съм го гледал някъде до към 30-тата минута само.

Е, чак пък отвращение?! Филмът е много готин (за мен). И от художествена и от кинематографична гледна точка. Дори от естетична.

[Sir Gray]

Реализма на Редника е единственото, което мааалко си заслужава в целия филм. Но "реализъм" само като ефекти и визия. Та затова и първите 20 мин само стават за нещо. Реализъм в смисъл на реалистични характери или адектватно представяне на настроенията - ниц.

Относно сценария - съгласен съм че на пръв поглед изглежда нереален....
...Това не е филм за войната, а за драма развиваща се на фона на войната.

То не само че е нереален, ами и е уникално глупав. И то пък една драма, не е истина....

Но какво друго - да се направи демонизация на немците, както през 60-те?

Ами че то демонизацията на немците с лопата да я ринеш, не виждам много много да се е въздържал Спилбърг.

За ВОВ аз смятам, че става. Ни повече, ни по-малко. Абсолютно безсмислен е, просто така си разказва напосоки, но визията е ок и същевременно няма изцепките на Редника (е, немците все още са някакви аморфни получовеци-полудъмита). Категорично е много по-"ставащ" от последния, най-малкото щото няма претенциите на Редника.

[Warlord]

Купих си на ДВД "История и загадки на нацизма". Като цяло са само пикантерии около Третия райх, ама има и доста интересни кадри, които до сега не бях гледал.

[albireo]

Абсолютно безсмислен е, просто така си разказва напосоки

Наличието на смисъл не е производно от "разказването с посока". Дори и да приемем, че филмът разказва напосоки, все пак смятам, че той "носи послание".

[Sir Gray]

Безсмислието на сюжета не е свързано с наличието на смисъл наистина
Аз визирах първото - сюжет практически няма, просто е филмирана официалната история един вид.
Ама не смятам, че и въобще е замисляно някакво "послание" и липсата му не бих казал, че е недостатък .

[Ханс]

БОБ силно напомня на игра. Е като сценарии е по-слаб и актьорите са си некадърни, но пък има нещо такова... не точно нереално, не точно абсурдно... неподходящо. Сякаш си хванал 10 режисьора и си им казал правете квот си искате, после си събрал резултатите унифицирал си персонажите, заличил си индивидуалността и детайлите и си издал "готовият" продукт.
Само едно ме мъчи, в първата серия Дейвид Шуиймър нарочно ли се прави на клоун или просто не може да отличи БОБ от Приятели?

А "Реднек Райън" ме е оставил с чувството, че Спилбърг е измислил една сцена, към която после е доабваил пълнеж от един филм. Колкото едното е преценено, внимателно обмислено и старателно заснето, толкова останалото е скалъпено, претупано и залепено. Вярно камерата си остава на ниво, това май е най-силната страна на Спилбърг, който все пак не е лош режисьор.

[Dinain]

Реализъм в смисъл на реалистични характери или адектватно представяне на настроенията - ниц.

Пак същите приказки. Грей, ти да си бил на война, че да знаеш как се държат хора в такава обстановка? Какво нереалистично виждаш в характерите?

То не само че е нереален, ами и е уникално глупав. И то пък една драма, не е истина....

Под "нереален" имам предвид "привидно нереален". Ако бяха направили филм за прилепи със запалителни бомби през ВСВ, 99.9% от публиката би го обявила за фантастика. Само че това си е истинска история. И въпросният казус с роднини служещи в едни части, или род части, или въобще кой може да се мобилизира и кой не - това не е въобще глупаво, нито уникално - всички армии, не само американската, са се сблъсквали с такива дилеми и са ги решавали по различни начини. Това, че въпросната дилема не е клишираното "да стрелям или да не стрелям по детенцето", не я прави по-малко реална. Просто по-рядко срещана.

Абсолютно безсмислен е, просто така си разказва напосоки, но визията е ок и същевременно няма изцепките на Редника

Този коментар за ВОВ направо ме вкара в тъча. Значи ти очакваш от сериала да е едновременно две неща: достоверен (иначе ще кажеш че има изцепки) и смислен (иначе казваш че е безсмислен). Написах по-назад че сериала следва почти плътно спомени на ветерани от 101-а дивизия. Можеш да обвиняваш тях че това което са правили е било "безсмислено" или "скучно". Може би трябваше да се добавят няколко измислици, за да стане сюжета по-"смислен". А дали тогава нямаше да го намериш за прекалено "нереалистичен", защото "това и това не е било така"?

БОБ силно напомня на игра. Е като сценарии е по-слаб и актьорите са си некадърни, но пък има нещо такова... не точно нереално, не точно абсурдно... неподходящо.

Ханс, а може би това, което ти се струва "неподходящо" е точно това, което липсва в дебелите книги и което съответно липсва в представата ти за човешки същества в смъртна опастност (разбирай войници на война)? Или е точно това, което е липсвало в повечето други военни филми, това което други режисьори си спестяват или пък, напротив, разкрасяват, за да се хареса на публиката?
И аз не съм сигурен какво точно казах, затова една натуралистична метафора: ако войната е фекалия, ще има проблем да се покаже на публиката. Защото публиката не иска да гледа фекалия, фекалията не продава билети и не гъделичка критици. Затова и повечето производители на филми показват гримирана фекалия. И широката публика, тези които не са виждали война, са свикнали да мислят за войната като за гримирана фекалия. Защото само там са я виждали - във филмите. А ако някой се престраши да покаже на публиката негримирана фекалия - казват че тя е "груб натурализъм". Други пък казват - "най-сетне една горе-долу истинска фекалия!"

[Sir Gray]

Пак същите приказки. Грей, ти да си бил на война, че да знаеш как се държат хора в такава обстановка? Какво нереалистично виждаш в характерите?

Да разбира се, немецът беше особено реалистичен, няма как. Всичките от до бяха абсолютни клишета, това им е нереалистичното. Не това как се били държали им е нереалистичното, ами това, че са комиксови герои, в максимално 2 измерения.

Само че това си е истинска история.

Само че не е. Никой не би си помислил да праща 10тина души да търсят някакъв дивак забутан някъде си. Истина са случаите на семейства, загубили всичките си синове, ама "мисията" на Томи е пълна дивотия. И да ти припомня - центърът на филма е именно тази "мисия", а не проблемите при мобилизирането на братя.

Този коментар за ВОВ направо ме вкара в тъча. Значи ти очакваш от сериала да е едновременно две неща: достоверен (иначе ще кажеш че има изцепки) и смислен (иначе казваш че е безсмислен). Написах по-назад че сериала следва почти плътно спомени на ветерани от 101-а дивизия. Можеш да обвиняваш тях че това което са правили е било "безсмислено" или "скучно". Може би трябваше да се добавят няколко измислици, за да стане сюжета по-"смислен". А дали тогава нямаше да го намериш за прекалено "нереалистичен", защото "това и това не е било така"?

Ами май нищо не си разбрал (не че аз съм обяснявал ).
Всичко зависи каква е целта на филма - за документален филм е важно да е достоверен, за художествен такъв без смисъл няма как да се мине. Редника и донякъде ВОВ са нито едното, нито другото. Ако ще разглеждам Редника като художествен филм, то там ефектите и достоверността не играят такава роля, колкото сюжетът, многопластовост, автентизъм на актьорската игра и тн. По всичките тия линии Редника се проваля, тогава дай да го гледаме като документален филм (опитващ се максимално реалистично да ни представи тогавашната реалност) - за какво обаче тогава са му всичките тия бози с "мисиите" и клиширана до дупка героичност накрая? И като документален филм се дъни значи.
Да видим за ВоВ - като художествен той няма никаква стойност (затова и казах, че е безсмислен), е освен малко за цвят, явно сложена от Спилбърг и Хенкс щото не са могли съвсем да се откъснат от добрата стара рецепта, с по-скоро отрицателен ефект. Но като документален обаче е значително по-добре от Редника. Затова и казах, че става, защото прави горе-долу преразказ без елементи на разсъждение и без големи претенции. Редника се опитва да прави и едното, и другото и се проваля и в двете (естествено). Съвсем се присъединявам към Ханс, че за Редника Спилбърг е искал да се накефи с баталните сцени, а останалото го е цвъкнал така от нямане накъде.
Същевременно има и исторически филми, които успяват да комбинират и двата аспекта в едно хармонично цяло, но те вече влизат в категорията "велики" .

А ако някой се престраши да покаже на публиката негримирана фекалия - казват че тя е "груб натурализъм".

Само дето Редника е натурално груб само откъм визия, за което и аз го харесвам (или поне първите 30мин), останалата част нито е "груба", нито е "натурална" - визирам изсмукания от пръстите сюжет и комиксовите характери.

[Док Холидей]

d`accord avec gray

[Dinain]

Добре, за теб характерите са комиксови. За мен не са, никак. Да ти напомня че ставаше дума за повече или по-малко ветерани, с около година или повече на фронта. Очакваш да си сменят настроенията през 5 мин? И пак имаше такива неща - бунта на Райбен (онзи с БАР-а) или развитието на Ъпхам (преводача). Да не говорим за Том Хенкс - това клишето за коравия командир с пурата ли е? Том Сийзмор беше доста клиширан, съгласен съм, като опитния корав сержант. За Пепър (набожния снайперист) и другия (напористия санитар) - и те ли са комиксови герои...? За немеца - някой хардлайн нацист или някой, чието семейство е загинало в бомбарировка например - беше си много убедителен. Естествено, не е случайно че точно такъв персонаж е изобразен - но това значи ли че е нереален? Специално сцената, в която спореха дали да го застрелят - не съм виждал друг филм, в който да се отделя толкова внимание на дилемата с пленниците. Или пък американските войници, застрелващи предаващи се немци и обратното (в края) - и това ли е нереално?

Само че не е.

Говорех за прилепите. За тази история с брата - не мога да кажа дали се е случвала и то точно в тези обстоятелства. Ако си забравил обаче, отрядът беше формиран, след като ротата даде толкова жертви в десанта, че решиха да я разформироват. Ротния (Хенкс) с една шепа хора беше пратен да издири Райън, защото нямаше какво друго да правят с "ротата" му от 10 човека в момента.

Всичко зависи каква е целта на филма

Много опростяваш нещата. Кой е казал че може да има само документални и художествени филми? Ами художествените филми, направени от подбрани документални кадри? А филмите, които са само за пари?
Допусни че Спилбърг е искал да разкаже историята на рота Е от 101-а дивизия. Обаче е искал и да спечели някоя пара покрай това, не е филантроп все пак, нали? Относно "художествените" достойнства на сериала - това е до голяма степен въпрос на вкусове, но за мен БОБ си е един от най-изпипаните сериали и с най-много вложени средства. Не е "Ротата на Шарп" все пак

Редника се опитва да прави и едното, и другото и се проваля и в двете (естествено).

Аз не помня някъде в Редника да пише, че е правен по истински случай. Откъм художествените качества - писал съм по-горе. Само добри неща мога да кажа. Като стана дума, би ли могъл да посочиш военен филм с по-реалистични персонажи? Моля

Съвсем се присъединявам към Ханс, че за Редника Спилбърг е искал да се накефи с баталните сцени, а останалото го е цвъкнал така от нямане накъде.

Дори от този аспект не съм съгласен. С какво първите 30 мин са по-зрелищни от последните 30? На мен лично визията на последната битка ми харесва много повече.

Същевременно има и исторически филми, които успяват да комбинират и двата аспекта в едно хармонично цяло, но те вече влизат в категорията "велики"

Примери?

Само дето Редника е натурално груб само откъм визия, за което и аз го харесвам (или поне първите 30мин), останалата част нито е "груба", нито е "натурална" - визирам изсмукания от пръстите сюжет и комиксовите характери.

За първите 30 мин споменах по-назад. А срещата на Ъпхам с немеца на стълбите не е ли достатъчно натурална за теб? В продължение на целия филм аз виждам дилеми, с които се сблъскват войници и командири по време на война. Ще ги изброя накратко (за което се сещам), а ти ми кажи дали са изсмукани от пръстите:
1.
Сийзмор: "Взели са ти ротата?!"
Хенкс: "Не е моята рота, на армията е. Те само са ми я дали назаем. Така ми казаха."

2. Централната дилема на войниците, защо рискуват техните животи, за да спасят един - на Райън.

3. Да помогнеш или не на простреляния Вин Дизел, когато отсреща има снайперист?

4. Да рискуваш ли хората си или своя живот, за да атакуваш позицията с картечницата, когато можеш просто да я заобиколиш?

5. Да рискуваш ли живота си, за да занесеш муниции на другите? (Ъпхам с картечните ленти)

6. Да убием ли или не пленника, застрелял един от нашите? Тъкмо няма никой наоколо...

7. Да застрелям ли същия човек, предаващ се за втори път?

8. (Хенкс, след като намери Райън) Да следвам ли заповедите си дословно или да остана да помагам в отбраната на моста?

[Sir Gray]

Ех, Динайн, много малко изискваш ти от хубавото кино
Абе спора ни е безпредметен, щото всичко си е въпрос на вкус, да кажем, че аз съм доста по-взискателен за да обява някой филм за наистина хубав.

Само няколко забележчици още

И пак имаше такива неща - бунта на Райбен (онзи с БАР-а) или развитието на Ъпхам (преводача).

Именно, абсолютен комикс - все трябва някой да се разбунтува, че да може нашия да изкаже идеите си за спасяването на света и човечеството, и все трябва да има един новак, дето в течение на филма да обръгне и да гледа лошо, гордно стиснал пушката накрая. Релизъм би било ако Ъпъм го бяха свитнали още в първата пуцалка, щото докато другите веднага се хвърлят на земята той се оглежда Ама не стаа, как така ще продължи филма без "невинната душа"?! И накрая как всички го приеха като един от тях, сърцераздирателно!!!

Да не говорим за Том Хенкс - това клишето за коравия командир с пурата ли е?

Не, това е клишето на "готиния командир, който при това е и чувствителен човек". Също толкова изтъркано, колкото и споменатото от теб.
Но това са подробности, основния момент е, че героите така лесно се поддават на квалификация и описание, което ти самият правиш с лекота в твоя пост. Това имам предвид под комиксови герои - еднозначни, лесно описуеми. Един ама наистина добър филм не следва да квалифицира и типологизира героите си (много малко успяват обаче).

Или пък американските войници, застрелващи предаващи се немци и обратното (в края) - и това ли е нереално?

Не, това в случая е елементарно търсене на шоков ефект (като оня дет викаше Let them burn като палнаха бункера на плажа). И ефекта беше постигнат, публиката беше възмутена как е възможно американци да са такива подлеци. Реализма тук няма нищо общо, не и в смисъла, в който аз го разбирам.

Ако си забравил обаче, отрядът беше формиран, след като ротата даде толкова жертви в десанта, че решиха да я разформироват. Ротния (Хенкс) с една шепа хора беше пратен да издири Райън, защото нямаше какво друго да правят с "ротата" му от 10 човека в момента.

За фен на филма проявяваш големи пропуски в следенето му "Мисията" на Томи му беше връчена директно от президента ли беше, Айзенхауер ли беше, след една сърцераздирателна тирада по някакво забутано писмо на Линкълн (уж). "Мисията" се явява пивотната точка, около която се върти моралното спасение на човечеството и най-вече на амитата в лицето им на Пичове, с главно П

Много опростяваш нещата. Кой е казал че може да има само документални и художествени филми? Ами художествените филми, направени от подбрани документални кадри? А филмите, които са само за пари?

Никак не опростявам, просто тук дискутирания филм може да има само тия две претенции. И не успява и в двете. Е, разбира се и третата претенция да изкара парици за Спилбърг, където е несъмнено успешен, но който му успех ама никак не тежи в преценката ми дали е хубав филм.

Аз не помня някъде в Редника да пише, че е правен по истински случай. Откъм художествените качества - писал съм по-горе. Само добри неща мога да кажа. Като стана дума, би ли могъл да посочиш военен филм с по-реалистични персонажи? Моля

Пак нищо не си разбрал. Не става дума дали персонажите са реалистични или атакуват подскачайки на един крак, а атмосферата на филма като цяло. Дали е по истински случай или не е все тая, въпроса е каква атмосфера гради и как я предава на зрителя. Редника гради комиксова атмосфера, с претенцията за "груба реалистична" такава. Единственото реалистично е визията, както вече отбелязах. Военен филм с по-реалистични персонажи?! Ха, че дори Железния кръст 1 е "по-реалистичен"!

Дори от този аспект не съм съгласен. С какво първите 30 мин са по-зрелищни от последните 30? На мен лично визията на последната битка ми харесва много повече.

Първите 30мин са използвани като емблематични именно на реалистичната и не спестяваща нищо визия - единствения плюс на филма. Последната битка (като изключим глупавата мотивация за нея) също се вписва в "първите 30мин".

Примери?

Апокалипсис Сега, във версията с "катастрофалния" край.

А срещата на Ъпхам с немеца на стълбите не е ли достатъчно натурална за теб? В продължение на целия филм аз виждам дилеми, с които се сблъскват войници и командири по време на война. Ще ги изброя накратко (за което се сещам), а ти ми кажи дали са изсмукани от пръстите:

Е тая среща там ме накара да се изсмея на глас По-изкуствено нещо здраве му кажи. А изредените "дилеми" са толкова клиширани и елементаризирани, че не знам защо го изброяваш . Да обобщя - или филма е художествено събитие, за което обаче тия твои "дилемки" ама съвсем не достигат, или се въздържа от изкуственото им драматизиране и си остава преразказ без елементи на разсъждение (както прави в голяма степен ВоВ, за което и него по го харесвам), Като няма какво да кажеш, колкото и да се мъчиш няма да излезе "Хамлет", така че по-добре си трай.

[Dinain]

Именно, абсолютен комикс - все трябва някой да се разбунтува, че да може нашия да изкаже идеите си за спасяването на света и човечеството, и все трябва да има един новак, дето в течение на филма да обръгне и да гледа лошо, гордно стиснал пушката накрая. Релизъм би било ако Ъпъм го бяха свитнали още в първата пуцалка, щото докато другите веднага се хвърлят на земята той се оглежда Ама не стаа, как така ще продължи филма без "невинната душа"?! И накрая как всички го приеха като един от тях, сърцераздирателно!!!

Не съм видял никой да го приема като "един от тях", може би защото към края почти всички бяха мъртви. Не видях и Хенкс да изказва никакви идеи, мълчеше като пукъл, докато сержантът се опитваше да запази дисциплината. Присъствал съм на точно такива ситуации и реакцията и на "бунтовника" и на сержанта бяха 100% реалистични.

Това имам предвид под комиксови герои - еднозначни, лесно описуеми.

За да не кажеш после, че нищо не съм разбрал: в един филм средно се развиват 1 до 3 персонажа. Тук говорим за военен филм, в който 60 минути са заети само от баталните сцени. Имаме 7-8 персонажа, които са СУПЕР-загатнати в сравнение с други филми (ти за командата на Щайнер можеш ли да кажеш нещо, освен имената им, ако не си забравил?). Да се съсредоточи режисьора върху 2-3 просто е недостатъчно за един военен филм! Та твърдиш че филма е плява, натрупана между 2 батални сцени. А после - героите нямали достатъчно измерения. Може би трябваше да се направи 7 часов филм, в който всеки герой да разкаже биографията си и да престави "измеренията" си? Тогава нямаше ли да го обявиш за 6 часа плява около 1 час батални сцени? (пак повтарям - ако гледаш хора след 1 година на фронта и очакваш реализъм - не очаквай многопластовост)

Мисията" на Томи му беше връчена директно от президента ли беше, Айзенхауер ли беше

Може би ти не следиш филма. Заповедта на генерала в Англия беше да се издири и върне Райън - само толкова. После слезе надолу по пирамидата до дивизионния командир - и той реши да намери някой капитан без рота и да му я връчи. Какво съвпадение че Том тъкмо беше загубил повечето от ротата си... Линкълн е ташак.

Военен филм с по-реалистични персонажи?! Ха, че дори Железния кръст 1 е "по-реалистичен"!

Разбира се. Пруски офицери, които разстрелват свои взводове, за да спечелят Железен Кръст - това са реалистични персонажи. Побелял сержант, който псува полковници и му се разминава - това също е типичен персонаж. Като стана дума за Железния Кръст - там колко измерения видя на персонажите? Защото Щайнер е стандартния мъжага от 70-те, които парира женските увещания и сълзи с каменно мълчание

Апокалипсис Сега, във версията с "катастрофалния" край.

Ако ми даваш Апокалипсиса като пример за военен филм, нищо не си разбрал от него. Без да се обиждаш.

Реализма тук няма нищо общо, не и в смисъла, в който аз го разбирам.

а атмосферата на филма като цяло. Дали е по истински случай или не е все тая, въпроса е каква атмосфера гради и как я предава на зрителя.

изредените "дилеми" са толкова клиширани и елементаризирани

Слагам тези трите, за да видиш за какво става въпрос. Реализмът, както ТИ го разбираш; атмосферата, която ТИ я усещаш; дилемите, които за ТЕБ са елементарни и клиширани (може би ти би ги решил на секундата???). Както казах по-рано - гримираната фекалия, която си свикнал да приемаш за "атмосфера по време на война", "реализъм" или както щеш я наречи. Защо си свикнал - защото това си гледал в други филми. А когато се сблъскаш с нормалната фекалия - "абе това не ми харесва, няма правилната (каквато ти очакваш!) атмосфера".

ПП

така че по-добре си трай.

Това за мен ли се отнася?

[Imperial]

Това за мен ли се отнася?

За Спилбърг.

[Dinain]

Ех, Динайн, много малко изискваш ти от хубавото кино
Абе спора ни е безпредметен, щото всичко си е въпрос на вкус, да кажем, че аз съм доста по-взискателен за да обява някой филм за наистина хубав.

Изхождаш от аксиомата, че Редник Райън не е хубаво кино Между другото, аз не помня да съм обявил филма за "наистина хубав", казах че ми харесва. И прочетох някои определения за него (писани преди 2-3 години), с които не мога да се съглася. Затова и ги изложих. Далеч съм от мисълта, че Редника няма недостатъци, но те не са тези, които е изброил Грей. Например повече интеракция с цивилни би била добавила реализъм според мен, както и повече развиване на немската страна.
По отношения на изискванията ми от хубавото кино - разбиранията ми специално за военните филми и претендиращите за такива тотално се преобърнаха след военната ми служба. Какво да се прави. Например навремето си мислех че "Звярът" е култов филм, а след това разбрах какъв боклук е. За "Взвод" няма да отварям приказка, но и той има немалко кусури.

[Ханс]

Гледам голям въпрос стана с тоя филм.
Накратко за "Реднек Райън".
За визията се разбрахме, старал се, справил се е.
"Реализъм" и оргиналност.
За "реализъм" не обичам да говоря защото това наистина е нещо, което трудно може да се оцени, особено за военнен филм и най-вече за щастливец като мен, който се е разминал с "удоволствието" от близък контакт с военната действителност.
Но има нещо друго, по което аз в известна степен съдя за старанието на автора да възпроизведе историческата действителност. Става дума за разни дребни и не толкова дребни детайли, които така да се каже пресъздават "атмосферата". В този аспект Спилбърг е над-средното ниво, даже много добър. Пример в случая са раздърпаните униформи(дори с надписи по тях), или да кажем стрелбата през стени. Това са неща, които без да са невероятно важни създават добро впечатление.
Не казвам, че "реализъм" това са тези неща, просто отбелязвам, че те помагат в тази насока, поне такова е личното ми мнение.
От друга страна има и някой странни недомислици - например на Томи му се дава преводач от немски, има някаква логика - нали воюва с немци, не е зле да му се даде немско говорящ. Обаче като се замисля, май става дума за Нормания, която се намира във Франици и донякъде ми се струва, че френскоговорящ ако не по-полезен би бил не по-малко важен от немскоговорящият.
Разни сцени са сложени само за да радват окото - онова МГ151 или каквото там беше или бомбите чорапи. :argh: Това вече са дразнещи детайли.

Но нека оставим настрана тези неща и да погледнем "оргиналността" на филма или какво ново можем да открием в него:
1. Малка група войници в противниковият тил(при това с опасна мисия) - най-малкото "Мръсната дузина", но това е една от любимите теми на "военните" филми.
2. Покрай основната задача се оказва, че благородните войници ще се нагърбят с изпълнението и на бонус мисия, в която по презумция ще изгинат масово. - Това май е лайт мотив на 3/4 от виетнамските филми независимо дали са долнопробни екшъни или с по-сериозни претенции.
3. Вътрешен конфликт - изключително любима тема на америкаските(а и не само) режисьори, като пример и символ на течението "Взвод".
4. Превъзхождащ противник - особено когато става дума за немци, това е май най-любимата тема, превъзходството върви както по линия на численост, така и в материално снабдяване. Като пример Braveheart - "In the year of our lord thirteen fourteen, patriots of Scotland, starving and outnumbered, charged the fields of Bannockburn. They fought like warrior poets. They fought like Scotsmen. And won their freedom."
Или както се пее в песничката:
"Подствольников щелчки
И свист пуль разрывных…
И мухи и шмели, и все было у них,
Нас восемь человек держали тот блиндаж.
...
Спец отряд, против восьмерых. "
5. Превръщането на човека във войник(за Ъпъм иде реч, но това е засегнато на един по-индиректен план в лицето на капитанчето, който е бил учител а е превърнат в "машина") - отново любима тема на творците, присъства в куп филми, ще се спра на FMJ, там това е доста добре и много по-добре засегнато.
6. Във връзка с предният е и проблема със страха пред лицето на врага - примерно The Red Badge of Courage.
7. Целесъобразност на изпълнението на заповед - Path of Glory

Омръзна ми, ако се напъна със сигурност ще мина десет класически "теми". Разбира се не може да се очаква от всеки филм да преоткрие нещо дето не сме чували, но това не е и необходимо, достатъчно е когато се е захванал с нещо то да се разгледа в една по-голяма пълнота, а не само да се намекне като пълнеж по пътя към достигане на целевите минути.
Спилбърг напълно се проваля тук. Хвърля темите една след друга колкото да се върти нещо. Централна за филма е тази за превръщането на човека във войник и тя е движена от въпроса с отношението към военноплениците. В началото ни показват как такива не се взимат, това е доста показно(лошо няма). После идва сцената с плененият немец, тук ключово е застъпничеството и осовбождаването му. После идва сцената със завръщането на същият немец, който успява да убие 2-3(не помня точно) от основните герои и май е рекордьор по "фрагнати" американци. Цялото това нещо е необходимо за да прихванем поуката. Но централна е не фигурата на немеца, а на Ъпъм, в него е динамиката на произведението. Ъпъм тръгва като зелен и наивен, макар и интелегентен войник. Гледа на войната като на игра, като на занимание с правила и не осъзнава ролята на насилието. Той е застъпник на немеца и той предизвиква освобождаването му, естествено не той страда от това решение, но е свидетел на вредните последици. Той разбира поуката(зриотеля също) и съответно в заклюителната сцена той демонстрира "правилното" отношение към войната - насилственият и характер. Спомагателна линия е тази на борба със страха. Страхливият в началото Ъпъм в края е готов да се изправи сам срещу цяло отделение немци. остава само едно нещо - протагониста застрелва немеца. Кръга е затвоерен - гражданинът се е превърнал във войник, той съзнава ролята на насилието и го прилага.
На втори план виждаме как войната е трансформирала "учителят" в "капитан". изводите са сходни.
Оптимистичната нотка е предадена с посланието, че трансформацията не е задължително да убие всичко човешко, алкохола е неообходим за да може капитана да взима връх над учителя.

Това общо взето е посланието на филма или поне аз така го разбрах.
Според мен то е дадено доста елементарно - автора ни казва какво да мислим и защо. Аз не обичам да ме наставляват по този начин.