Камерер написа
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кино - филми на историческа тематика
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
Реализма на Редника е единственото, което мааалко си заслужава в целия филм. Но "реализъм" само като ефекти и визия. Та затова и първите 20 мин само стават за нещо. Реализъм в смисъл на реалистични характери или адектватно представяне на настроенията - ниц.
Dinain написаОтносно сценария - съгласен съм че на пръв поглед изглежда нереален....
...Това не е филм за войната, а за драма развиваща се на фона на войната.
Но какво друго - да се направи демонизация на немците, както през 60-те?
За ВОВ аз смятам, че става. Ни повече, ни по-малко. Абсолютно безсмислен е, просто така си разказва напосоки, но визията е ок и същевременно няма изцепките на Редника (е, немците все още са някакви аморфни получовеци-полудъмита). Категорично е много по-"ставащ" от последния, най-малкото щото няма претенциите на Редника.XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Безсмислието на сюжета не е свързано с наличието на смисъл наистина
Аз визирах първото - сюжет практически няма, просто е филмирана официалната история един вид.
Ама не смятам, че и въобще е замисляно някакво "послание" и липсата му не бих казал, че е недостатък .XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
БОБ силно напомня на игра. Е като сценарии е по-слаб и актьорите са си некадърни, но пък има нещо такова... не точно нереално, не точно абсурдно... неподходящо. Сякаш си хванал 10 режисьора и си им казал правете квот си искате, после си събрал резултатите унифицирал си персонажите, заличил си индивидуалността и детайлите и си издал "готовият" продукт.
Само едно ме мъчи, в първата серия Дейвид Шуиймър нарочно ли се прави на клоун или просто не може да отличи БОБ от Приятели?
А "Реднек Райън" ме е оставил с чувството, че Спилбърг е измислил една сцена, към която после е доабваил пълнеж от един филм. Колкото едното е преценено, внимателно обмислено и старателно заснето, толкова останалото е скалъпено, претупано и залепено. Вярно камерата си остава на ниво, това май е най-силната страна на Спилбърг, който все пак не е лош режисьор.Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
-
Реализъм в смисъл на реалистични характери или адектватно представяне на настроенията - ниц.
То не само че е нереален, ами и е уникално глупав. И то пък една драма, не е истина....
Абсолютно безсмислен е, просто така си разказва напосоки, но визията е ок и същевременно няма изцепките на Редника
Ханс написаБОБ силно напомня на игра. Е като сценарии е по-слаб и актьорите са си некадърни, но пък има нещо такова... не точно нереално, не точно абсурдно... неподходящо.
И аз не съм сигурен какво точно казах, затова една натуралистична метафора: ако войната е фекалия, ще има проблем да се покаже на публиката. Защото публиката не иска да гледа фекалия, фекалията не продава билети и не гъделичка критици. Затова и повечето производители на филми показват гримирана фекалия. И широката публика, тези които не са виждали война, са свикнали да мислят за войната като за гримирана фекалия. Защото само там са я виждали - във филмите. А ако някой се престраши да покаже на публиката негримирана фекалия - казват че тя е "груб натурализъм". Други пък казват - "най-сетне една горе-долу истинска фекалия!""No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Dinain написаПак същите приказки. Грей, ти да си бил на война, че да знаеш как се държат хора в такава обстановка? Какво нереалистично виждаш в характерите?
Само че това си е истинска история.
Този коментар за ВОВ направо ме вкара в тъча. Значи ти очакваш от сериала да е едновременно две неща: достоверен (иначе ще кажеш че има изцепки) и смислен (иначе казваш че е безсмислен). Написах по-назад че сериала следва почти плътно спомени на ветерани от 101-а дивизия. Можеш да обвиняваш тях че това което са правили е било "безсмислено" или "скучно". Може би трябваше да се добавят няколко измислици, за да стане сюжета по-"смислен". А дали тогава нямаше да го намериш за прекалено "нереалистичен", защото "това и това не е било така"?
Всичко зависи каква е целта на филма - за документален филм е важно да е достоверен, за художествен такъв без смисъл няма как да се мине. Редника и донякъде ВОВ са нито едното, нито другото. Ако ще разглеждам Редника като художествен филм, то там ефектите и достоверността не играят такава роля, колкото сюжетът, многопластовост, автентизъм на актьорската игра и тн. По всичките тия линии Редника се проваля, тогава дай да го гледаме като документален филм (опитващ се максимално реалистично да ни представи тогавашната реалност) - за какво обаче тогава са му всичките тия бози с "мисиите" и клиширана до дупка героичност накрая? И като документален филм се дъни значи.
Да видим за ВоВ - като художествен той няма никаква стойност (затова и казах, че е безсмислен), е освен малко за цвят, явно сложена от Спилбърг и Хенкс щото не са могли съвсем да се откъснат от добрата стара рецепта, с по-скоро отрицателен ефект. Но като документален обаче е значително по-добре от Редника. Затова и казах, че става, защото прави горе-долу преразказ без елементи на разсъждение и без големи претенции. Редника се опитва да прави и едното, и другото и се проваля и в двете (естествено). Съвсем се присъединявам към Ханс, че за Редника Спилбърг е искал да се накефи с баталните сцени, а останалото го е цвъкнал така от нямане накъде.
Същевременно има и исторически филми, които успяват да комбинират и двата аспекта в едно хармонично цяло, но те вече влизат в категорията "велики" .
А ако някой се престраши да покаже на публиката негримирана фекалия - казват че тя е "груб натурализъм".XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Добре, за теб характерите са комиксови. За мен не са, никак. Да ти напомня че ставаше дума за повече или по-малко ветерани, с около година или повече на фронта. Очакваш да си сменят настроенията през 5 мин? И пак имаше такива неща - бунта на Райбен (онзи с БАР-а) или развитието на Ъпхам (преводача). Да не говорим за Том Хенкс - това клишето за коравия командир с пурата ли е? Том Сийзмор беше доста клиширан, съгласен съм, като опитния корав сержант. За Пепър (набожния снайперист) и другия (напористия санитар) - и те ли са комиксови герои...? За немеца - някой хардлайн нацист или някой, чието семейство е загинало в бомбарировка например - беше си много убедителен. Естествено, не е случайно че точно такъв персонаж е изобразен - но това значи ли че е нереален? Специално сцената, в която спореха дали да го застрелят - не съм виждал друг филм, в който да се отделя толкова внимание на дилемата с пленниците. Или пък американските войници, застрелващи предаващи се немци и обратното (в края) - и това ли е нереално?
Само че не е.
Всичко зависи каква е целта на филма
Допусни че Спилбърг е искал да разкаже историята на рота Е от 101-а дивизия. Обаче е искал и да спечели някоя пара покрай това, не е филантроп все пак, нали? Относно "художествените" достойнства на сериала - това е до голяма степен въпрос на вкусове, но за мен БОБ си е един от най-изпипаните сериали и с най-много вложени средства. Не е "Ротата на Шарп" все пак
Редника се опитва да прави и едното, и другото и се проваля и в двете (естествено).
Съвсем се присъединявам към Ханс, че за Редника Спилбърг е искал да се накефи с баталните сцени, а останалото го е цвъкнал така от нямане накъде.
Същевременно има и исторически филми, които успяват да комбинират и двата аспекта в едно хармонично цяло, но те вече влизат в категорията "велики"
Само дето Редника е натурално груб само откъм визия, за което и аз го харесвам (или поне първите 30мин), останалата част нито е "груба", нито е "натурална" - визирам изсмукания от пръстите сюжет и комиксовите характери.
1.
Сийзмор: "Взели са ти ротата?!"
Хенкс: "Не е моята рота, на армията е. Те само са ми я дали назаем. Така ми казаха."
2. Централната дилема на войниците, защо рискуват техните животи, за да спасят един - на Райън.
3. Да помогнеш или не на простреляния Вин Дизел, когато отсреща има снайперист?
4. Да рискуваш ли хората си или своя живот, за да атакуваш позицията с картечницата, когато можеш просто да я заобиколиш?
5. Да рискуваш ли живота си, за да занесеш муниции на другите? (Ъпхам с картечните ленти)
6. Да убием ли или не пленника, застрелял един от нашите? Тъкмо няма никой наоколо...
7. Да застрелям ли същия човек, предаващ се за втори път?
8. (Хенкс, след като намери Райън) Да следвам ли заповедите си дословно или да остана да помагам в отбраната на моста?"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Ех, Динайн, много малко изискваш ти от хубавото кино
Абе спора ни е безпредметен, щото всичко си е въпрос на вкус, да кажем, че аз съм доста по-взискателен за да обява някой филм за наистина хубав.
Само няколко забележчици още
И пак имаше такива неща - бунта на Райбен (онзи с БАР-а) или развитието на Ъпхам (преводача).
Да не говорим за Том Хенкс - това клишето за коравия командир с пурата ли е?
Но това са подробности, основния момент е, че героите така лесно се поддават на квалификация и описание, което ти самият правиш с лекота в твоя пост. Това имам предвид под комиксови герои - еднозначни, лесно описуеми. Един ама наистина добър филм не следва да квалифицира и типологизира героите си (много малко успяват обаче).
Или пък американските войници, застрелващи предаващи се немци и обратното (в края) - и това ли е нереално?
Ако си забравил обаче, отрядът беше формиран, след като ротата даде толкова жертви в десанта, че решиха да я разформироват. Ротния (Хенкс) с една шепа хора беше пратен да издири Райън, защото нямаше какво друго да правят с "ротата" му от 10 човека в момента.
Много опростяваш нещата. Кой е казал че може да има само документални и художествени филми? Ами художествените филми, направени от подбрани документални кадри? А филмите, които са само за пари?
Аз не помня някъде в Редника да пише, че е правен по истински случай. Откъм художествените качества - писал съм по-горе. Само добри неща мога да кажа. Като стана дума, би ли могъл да посочиш военен филм с по-реалистични персонажи? Моля
Дори от този аспект не съм съгласен. С какво първите 30 мин са по-зрелищни от последните 30? На мен лично визията на последната битка ми харесва много повече.
Примери?
А срещата на Ъпхам с немеца на стълбите не е ли достатъчно натурална за теб? В продължение на целия филм аз виждам дилеми, с които се сблъскват войници и командири по време на война. Ще ги изброя накратко (за което се сещам), а ти ми кажи дали са изсмукани от пръстите:XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Comment
-
Именно, абсолютен комикс - все трябва някой да се разбунтува, че да може нашия да изкаже идеите си за спасяването на света и човечеството, и все трябва да има един новак, дето в течение на филма да обръгне и да гледа лошо, гордно стиснал пушката накрая. Релизъм би било ако Ъпъм го бяха свитнали още в първата пуцалка, щото докато другите веднага се хвърлят на земята той се оглежда Ама не стаа, как така ще продължи филма без "невинната душа"?! И накрая как всички го приеха като един от тях, сърцераздирателно!!!
Това имам предвид под комиксови герои - еднозначни, лесно описуеми.
Мисията" на Томи му беше връчена директно от президента ли беше, Айзенхауер ли беше
Военен филм с по-реалистични персонажи?! Ха, че дори Железния кръст 1 е "по-реалистичен"!
Апокалипсис Сега, във версията с "катастрофалния" край.
Реализма тук няма нищо общо, не и в смисъла, в който аз го разбирам.а атмосферата на филма като цяло. Дали е по истински случай или не е все тая, въпроса е каква атмосфера гради и как я предава на зрителя.изредените "дилеми" са толкова клиширани и елементаризирани
ППтака че по-добре си трай."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Ех, Динайн, много малко изискваш ти от хубавото кино
Абе спора ни е безпредметен, щото всичко си е въпрос на вкус, да кажем, че аз съм доста по-взискателен за да обява някой филм за наистина хубав.
По отношения на изискванията ми от хубавото кино - разбиранията ми специално за военните филми и претендиращите за такива тотално се преобърнаха след военната ми служба. Какво да се прави. Например навремето си мислех че "Звярът" е култов филм, а след това разбрах какъв боклук е. За "Взвод" няма да отварям приказка, но и той има немалко кусури."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Гледам голям въпрос стана с тоя филм.
Накратко за "Реднек Райън".
За визията се разбрахме, старал се, справил се е.
"Реализъм" и оргиналност.
За "реализъм" не обичам да говоря защото това наистина е нещо, което трудно може да се оцени, особено за военнен филм и най-вече за щастливец като мен, който се е разминал с "удоволствието" от близък контакт с военната действителност.
Но има нещо друго, по което аз в известна степен съдя за старанието на автора да възпроизведе историческата действителност. Става дума за разни дребни и не толкова дребни детайли, които така да се каже пресъздават "атмосферата". В този аспект Спилбърг е над-средното ниво, даже много добър. Пример в случая са раздърпаните униформи(дори с надписи по тях), или да кажем стрелбата през стени. Това са неща, които без да са невероятно важни създават добро впечатление.
Не казвам, че "реализъм" това са тези неща, просто отбелязвам, че те помагат в тази насока, поне такова е личното ми мнение.
От друга страна има и някой странни недомислици - например на Томи му се дава преводач от немски, има някаква логика - нали воюва с немци, не е зле да му се даде немско говорящ. Обаче като се замисля, май става дума за Нормания, която се намира във Франици и донякъде ми се струва, че френскоговорящ ако не по-полезен би бил не по-малко важен от немскоговорящият.
Разни сцени са сложени само за да радват окото - онова МГ151 или каквото там беше или бомбите чорапи. :argh: Това вече са дразнещи детайли.
Но нека оставим настрана тези неща и да погледнем "оргиналността" на филма или какво ново можем да открием в него:
1. Малка група войници в противниковият тил(при това с опасна мисия) - най-малкото "Мръсната дузина", но това е една от любимите теми на "военните" филми.
2. Покрай основната задача се оказва, че благородните войници ще се нагърбят с изпълнението и на бонус мисия, в която по презумция ще изгинат масово. - Това май е лайт мотив на 3/4 от виетнамските филми независимо дали са долнопробни екшъни или с по-сериозни претенции.
3. Вътрешен конфликт - изключително любима тема на америкаските(а и не само) режисьори, като пример и символ на течението "Взвод".
4. Превъзхождащ противник - особено когато става дума за немци, това е май най-любимата тема, превъзходството върви както по линия на численост, така и в материално снабдяване. Като пример Braveheart - "In the year of our lord thirteen fourteen, patriots of Scotland, starving and outnumbered, charged the fields of Bannockburn. They fought like warrior poets. They fought like Scotsmen. And won their freedom."
Или както се пее в песничката:
"Подствольников щелчки
И свист пуль разрывных…
И мухи и шмели, и все было у них,
Нас восемь человек держали тот блиндаж.
...
Спец отряд, против восьмерых. "
5. Превръщането на човека във войник(за Ъпъм иде реч, но това е засегнато на един по-индиректен план в лицето на капитанчето, който е бил учител а е превърнат в "машина") - отново любима тема на творците, присъства в куп филми, ще се спра на FMJ, там това е доста добре и много по-добре засегнато.
6. Във връзка с предният е и проблема със страха пред лицето на врага - примерно The Red Badge of Courage.
7. Целесъобразност на изпълнението на заповед - Path of Glory
Омръзна ми, ако се напъна със сигурност ще мина десет класически "теми". Разбира се не може да се очаква от всеки филм да преоткрие нещо дето не сме чували, но това не е и необходимо, достатъчно е когато се е захванал с нещо то да се разгледа в една по-голяма пълнота, а не само да се намекне като пълнеж по пътя към достигане на целевите минути.
Спилбърг напълно се проваля тук. Хвърля темите една след друга колкото да се върти нещо. Централна за филма е тази за превръщането на човека във войник и тя е движена от въпроса с отношението към военноплениците. В началото ни показват как такива не се взимат, това е доста показно(лошо няма). После идва сцената с плененият немец, тук ключово е застъпничеството и осовбождаването му. После идва сцената със завръщането на същият немец, който успява да убие 2-3(не помня точно) от основните герои и май е рекордьор по "фрагнати" американци. Цялото това нещо е необходимо за да прихванем поуката. Но централна е не фигурата на немеца, а на Ъпъм, в него е динамиката на произведението. Ъпъм тръгва като зелен и наивен, макар и интелегентен войник. Гледа на войната като на игра, като на занимание с правила и не осъзнава ролята на насилието. Той е застъпник на немеца и той предизвиква освобождаването му, естествено не той страда от това решение, но е свидетел на вредните последици. Той разбира поуката(зриотеля също) и съответно в заклюителната сцена той демонстрира "правилното" отношение към войната - насилственият и характер. Спомагателна линия е тази на борба със страха. Страхливият в началото Ъпъм в края е готов да се изправи сам срещу цяло отделение немци. остава само едно нещо - протагониста застрелва немеца. Кръга е затвоерен - гражданинът се е превърнал във войник, той съзнава ролята на насилието и го прилага.
На втори план виждаме как войната е трансформирала "учителят" в "капитан". изводите са сходни.
Оптимистичната нотка е предадена с посланието, че трансформацията не е задължително да убие всичко човешко, алкохола е неообходим за да може капитана да взима връх над учителя.
Това общо взето е посланието на филма или поне аз така го разбрах.
Според мен то е дадено доста елементарно - автора ни казва какво да мислим и защо. Аз не обичам да ме наставляват по този начин.Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Comment
Comment