Кино - филми на историческа тематика

[Michael Wittmann]

Компютъра си е у нас. Не ме бива много по изпращането на обемни материали чрез интернет, но ще се опитам да се справя. Може би ако ти го пусна по пощата като прикачен файл нещата ще се получат

С колко кб сваляш от Българските сайтове горе долу. И действително колко МБ е филма 700 или е на 2-3 парчета по 700. Той е доста дълаг така, че предполагам ще е повече от 700 освен ако не е в кофти качество. Ако е повече направо ще мислим да се видим някъде писах ти ЛС. Ако е 700 може да опитаме с някоя програмка като Soulseek. Имаш ли ICQ ?

[messire Woland]

В момента по първа програма дават филма "Военн-полева болница" с Доналд Съдърленд в главната роля. Който не го е гледал - задължителен е Нещо като "Параграф 22" в някои отношения, но мисля, че е все пак по-добър.

[Док Холидей]

По-добър от Параграфа?
Абсолютно невъзможно.

[BAGA_TUR]

Гледах преди малко - Four Feathers.
За английските поражения в Судан 1884.
Става, не си изгубих времето..

.

[albireo]

По-добър от Параграфа?
Абсолютно невъзможно.

Параграфа като филм...далеч отстъпва на книгата. Докато "Военно-полева болница" е :tup: :rock: :f_cheers: адски сполучлив филм - в момента го гледам за 4ти път, но за пръв път цветен :nworthy:

[Sir Gray]

Параграфа като филм... отстъпва на книгата. Докато "Военно-полева болница" е :tup: :rock: :f_cheers: адски сполучлив филм :nworthy:

Това е и моето мнение, че ме мързеше да пиша

[gollum]

Да, "Военно-полева болница" е велик филм . Току-що го догледах. А филмът по "Параграфа" е по-скоро слабоват.

[Док Холидей]

А за книгата? Веднага щом ми кажат книга за ВСВ аз се сещам за две - и двете американски за двата непопулярни театъра за нас: тихоокеанския и италианския - "Голите и мъртвите" и "Параграф 22". Шеленберг, я кажи подхвана ли "Голите..."?

[gollum]

А, книгата е много добра. Не е чак то нивото на "Швейк..." (малко по-различна е като насоченост), обаче си я бива .

[Док Холидей]

Последните две страници нямат нищо общо с първите триста. Това е една много тъжна книга за абсурдността докато Швейк е весела книга за абсурдността накратко.

[albireo]

Книгата е класика, даже бих казал (sorry gollum), че е по-добра от Швейк - Манщайн доста добре е уловил разликата :nworthy:
...абе и двете са фундаментално велики до такава степен, че според мен Импереца трябва да въведе ценз за членство, като се класират само хора успешно минали тест на тема Параграфа и Швейк, състоящ се от около 100на въпроса от типа на : напр. малкото име на Поручик Лукаш (чешкото и немското)? или пък към кого е адресирана репликата "..тръгнал сте по лайняната река нагоре без гребла" - btw мой абсолютен и често използван фаворит.
като трябва да се изисква успеваемост мин. 80% ! :sm100:

[gollum]

А, няма нищо -то си е въпрос на вкус в крайна сметка. Инак да, преценката на фелдмаршала е точна, макар че бих казал, че когато опре до абсурда, категории като смешно или тъжно изглеждат недостатъчни .
Трябва да си призная, че особено забавно ми бе да си препрочитам "Швейк" докадо изседявах срока си в казармата - друго си е да се увериш наглед колко точни са всичките му наблюдения по този повод .

[Док Холидей]

Ами аз просто искам с 2 думи да разгранича двете книги, които са абсолют за първата и втората световна.
Швейк го знам откак се помня, защото това е една от любимите книги на баща ми. Чел съм я ни` `нам` колко пъти обаче ми стана колекционерска страст. Събрах всички издания на български с изключение на едно, което ми е обещано така, че кажи го всички.
А параграфа го прочетох съвсем скоро. Опитвах и преди обаче не успях да довърша. Просто запецвах и се отказвах. То се е видяло, че на 18 ми дойде акъла в главата. Струва ми се, че по принцип е нормално четенето на Швейк да изпревари това на Параграфа. Първо, защото Хашек попада в областта на такъв тип хумор, който е много по-лесно схватлив от читателя, става и за четене в компании и въобще вицовото начало си го има. Хашек е от старата школа на Марк Твен където се залага именно на вица, на изненадата, на хиперболата. Ето защо те двамата с Твен са такива добри разказвачи, т.е. отдава им се един от най-трудните жанрове - на късия хумористичен разказ.

Докато я вижте Хелър. Иронията и самоиронията на ХХ в. "Параграф 22" е адски странен роман. Тази гротеска е изведена до крайност , забелязват се само деформациите, всичко е изкривено до неузнаваемост, така да се каже оголени са нервите на военната машина и военщината. Абсурдът води до трагизъм. Ако си спомняте всичко се преобръща когато Макуот убива Кид Симпсън (той беше на сала нали?) и се блъска в планината. Постепенно всички умират. Тази книга трябва да се чете с много вино. Пробвайте да прочетете някой пасаж от абсурдните диалози - например в началото - военния свещеник и Йосериан с "това е добре", "това не е добре" и т.н. Дори средноинтелигентен човек няма да се засмее. Тази книга трябва да се чете на всичкото отгоре без да се споделя въпреки цялата си гениалност.
А Швейк е задължително да се споделя.

Ето пак накратко.

[gollum]

Ами не знам, Манщайн, явно с поколенията възприятието също се променя. Аз и двете книги съм ги чел много-много отдавна - далеч преди 1989 г., а тогава принципно човек не подбираше книгите (освен ако не разполага с богата библиотека, с което частично бях облагодетелстван). Така че общо взето ги четох едновременно - малко по-късно (след "Параграфа...") попаднах и на множество други абсурдисти от различен вид и вкус (Хармс, Виан, Бекет и т.н. - попадах на тях безсистемно и случайно, ровейки из библиотеката, по книжарнички и т.н.). Така че за мен книгата нямаше някакъв трагичен ореол - във всеки случай, в "Швейк" може да се открие много сходен трагизъм, ако погледнеш от такъв ъгъл. Затова написах, че в случая с абсурдизма - независимо житейски или стилистичен, понятия като трагедия и комедия съвсем не са на мястото си .

[Avatarx]

Това Военно-полева болница как се превежда на английски или немски, че се обърках нещо?! В България ли го дават?