gollum написа
Виж мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Кино - филми на историческа тематика
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
-
Иначе, при всичките ми симпатии към корейците и японците, предполагам, че битката е била много по-интересна от техните.
А галерите са си много скъпи, спор няма - и за строеж, и за издръжка. Но пък са били усъвършенствали нещата до степен да ги правят много бързо, а понякога и от нискокачествено недобре изсъхнало дърво, т.е. един вид "бюджетни" военновременни кораби за кратко ползване.
Comment
-
gollum написа Виж мнениеА галерите са си много скъпи, спор няма - и за строеж, и за издръжка. Но пък са били усъвършенствали нещата до степен да ги правят много бързо, а понякога и от нискокачествено недобре изсъхнало дърво, т.е. един вид "бюджетни" военновременни кораби за кратко ползване.
Навремето китайските сторонници на Мин са се оттеглили с бой от Фудзиен, превземайки и Формоза от холандците; боевете там ('сичкото военноморско ) със сигурност не са отстъпвали по мащабност и екшън на Японско-Корейската войнаA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Мисълта ми е, че военните галери са се правели за сравнително бързо и според нуждата. Т.е. едната година можеш да имаш пет, следващата - 100 или 200. Т.е. разходен материал по време на сериозна война с кратък живот на "бойното поле" (в морето). То не че с флота след това е по-различно. И понякога - знаейки, че става въпрос за кораби с кратък живот, са ги правели от недобре изсъхнало дърво, т.е. излизат по-евтини. Обратната страна е, че са малко по-лоши като възможности и имат сравнително кратък живот. Но това не е било проблем, защото е било ясно, че животът им ще е кратък - една-две до няколко години. Някъде бях попадал на подобен коментар точно по повод на кампанията, кулминацията на която е Лепанто. За османските галери.
ТА въпросът е, че макар и скъпи, кораби се строят бързо. Скъпото и сложното за заместване е друго .
Ги написамакар че в него са се използвали повечко корсари със собствени кораби
Ги написано като куриоз се цитира факта, че османският флот бил възстановен за една година след битката, докато християнският победител се разпаднал
А отделните части на двете ескадри са доста различни - всяка със сови традиции и тактически похвати. Различно е и "технологичното" ниво на корабите. То затова и си мисля, че може да се получи много интересен филм, ако някой го направи както трябва. Или още по-добре мини-сериал .
Comment
-
О - и не само за Лепанто, представям си напр. сериал за морските битки на Ордена на Св. Йоан от обсадата на Родос от 1480 г. до битката при Лепанто. Пълна касапница и всякакви възможни интересни подробности, вкл. технологични. Ще е луди пари, даже и с 90 % компютърна симулация, но би си струвал.A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Кораба-костенурка = Звездата на смъртта
Абе...снайперистът-нинджа ми направи най-голямо впечатление. Смятай ако имаше модерна пушкаA strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Кухулин написа Виж мнениеАз малко с половин око го гледах, ама снайпера не беше ли мацка-снайперистка?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Начиная с XV в., Корея вела активные боевые действия против японских морских пиратов вако. Это были не шайки разбойников, состоящие из нескольких десятков головорезов, а воинские отряды, которые могли насчитывать две-три тысячи человек и углубляться на территорию Кореи на 25–30 км. Немало известных корейских военачальников, в числе которых и Ли Сонге, основатель династии Ли, выдвинулось в борьбе с ними, а в 1389 и 1420 гг. корейский флот даже предпринимал карательные экспедиции на остров Цусима, где располагались основные пиратские базы (Хальберт, том 1, с. 289, 304). Корейские моряки превосходили японских в боевой выучке, корейские корабли имели лучшее артиллерийское вооружение, а два основных преимущества японцев: более высокий уровень мастерства в ближнем бою и оснащение ручным огнестрельным оружием – в условиях морского сражения было очень сложно реализовать. Сказалась и разница в военно-морской доктрине – в Японии военный корабль рассматривался только как платформа для доставки самураев к месту сражения и ставка делалась на абордаж. Между тем, корейцы придерживались китайской тактики морского боя, делающей акцент на уничтожение противника на расстоянии с помощью артиллерии и стрелкового оружия.
К тому же корейским флотом командовал адмирал Ли Сун Син – человек выдающихся военных талантов, под руководством которого корейский флот двигался вдоль берега и методично топил все встреченные им суда, идущие под японским флагом.
В сущности японские джонки действительно были беззащитны перед кобуксонами, особенно если последние застигали их в порту. Джонки в теории могли нести 12-ти фунтовые орудия, но на практике артиллерии у японцев не хватало, по большей части корабли вооружались пушками по 3-6 фунтов (или небольшими бомбардами), - и то, пушки были только на части джонок. Но и 12-ти фунтовые ядра не причиняли вреда кобуксонам. Когда японцы попытались развернуть против них осадную артиллерию, это также не дало эффекта. Японские осадные пушки были слабоваты и их ядра (скорее всего, по большей части каменные), выпущенные с большой дистанции, не пробивали борта кобуксонов. Даже если попадали. На абордаж кобуксон не брался, да и действовали они группами, прикрывая друг друга, а от попадания 48-ми фунтового ядра джонка если и не разваливалась, то сотрясалась так, что у нее падали мачты. Японцы не смогли вывести из строя ни одного кобуксона. По некоторым мнениям, имея на борту 48-фунтовые орудия, кобуксон мог бы тягаться с линейным кораблем XVII века.
източник: подробно описание на корабите(легендарните канонерки "Кобуксен"), тактиката и въоръжението да двете страни в т.н.Имджинска война и адмирал Ли Сун Син (на руски)
Страница 1 из 2 - Имджинская война и флотоводец Ли Сун Син - отправлено в Позднее Средневековье, или эпоха Возрождения: Имджинская война 1592-1598гг. и флотоводец Ли Сун Син. В VI – VII вв. именно многочисленные попытки покорить корейское государство Когурё послужили одной из основных причин падения китайской династии Суй, а сменившая ее династия Тан задействовала для борьбы с ним в VII в. все свои силы и резервы, но захватить его территории сумела лишь благодаря союзу с другим корейским...
Конкретно за наказателната експедиция на флота на Чосон до о.Цусима намерих откъс от ето този филм но самият филм не мога да го открия, ако някой попадне на него ще съм благодарен на линк!
Last edited by NATAN; 10-01-2015, 22:44.
Comment
-
Kramer написа Виж мнениеА има ли свестен филм за обсадата на Малта през 16 в.?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
Comment