Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кино - филми на историческа тематика

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    1951 написа Виж мнение
    На първо четене - ужас!
    Според мен повечето, ако не и всички, творби на Филип К. Дик са нефилмируеми. Освен под формата на някаква далечна интерпретация в стил Bladerunner или Total Recall.
    Човекът във високия замък ми е една от топ 20 книгите и наистина изпитвам страх как може да я оклепат. Още повече, че става въпрос за сериал продуциран от amazon....
    Абе да, но все пак ... зависи наистина как ще го направят, а по идея създателите на сериали уж имали малко по-голяма свобода от тези, които правят голямото кино, поне по отношение на избягване на клишета. Вероятно обаче ще изпуснат основната линия, която Дик е набелязал при писането на романа тогава.
    От друга страна, това е произведение, което някак не можеш да пропуснеш, ако го филмират
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      Piston, още не съм гледал филма, та няма да коментирам, но попаднах на няколко рецензии на хора, които общо взето са запознати с периода (макар и не толкова от американска страна) и като цяло намираха оправдание за всичките моменти. Да не забравяме, че става въпрос за 45-та, т.е. почти всичко немско, което може да се срещне на бойното поле е съставено от слабо до съвсем необучени войници, така че може да се очаква да се справя зле и нелепо. Сред въоръжението им също е нормално да се очакват некачествени боеприпаси. Т.е. на този етап най-често от страна на съюзниците се срещат хора, вече придобили опит и умения, а от немска - предимно такива, на които им липсва и опит и подготовка.
      Що се отнася до последното сражение, приведоха няколко примера от наградни заповеди (листове) - както съветски, така и американски. Може да се обсъжда доколко реалистични са, но на война почти всичко е възможно, особено когато говорим за куриози, а не за масови случаи.

      when the trumpets fade поне на мен ми допадна много навремето, когато го гледах. Няколко пъти сме го споменавали. Там 88 мм ги ползваха като полева артилерия - роля, за която са доста добри - хем достатъчно тежък снаряд, хем висока скорострелност. Балистиката им не е много подходяща, но те предимно "гърмяха" почти с право мерене, та в този случай едва ли е било проблем. Често са ги ползвали по този начин и са създавали сериозни проблеми за съюзниците (между другото, това е един от недостатъците на интепретацията на артилерията в PG/PzC - зенитната/ПТ артилерията най-често нямат възможност да се използват като полева артилерия (а в реалността най-често са ги ползвали за това)).

      Comment


        gollum написа Виж мнение
        Piston, още не съм гледал филма, та няма да коментирам, но попаднах на няколко рецензии на хора, които общо взето са запознати с периода (макар и не толкова от американска страна) и като цяло намираха оправдание за всичките моменти. Да не забравяме, че става въпрос за 45-та, т.е. почти всичко немско, което може да се срещне на бойното поле е съставено от слабо до съвсем необучени войници, така че може да се очаква да се справя зле и нелепо.
        Това е приемливо (до някъде) за сражението с двете ПТ оръдия.... Няма как да е така за танков екипаж на Тигър или са СС военна част, особено офицерите...


        Що се отнася до последното сражение, приведоха няколко примера от наградни заповеди (листове) - както съветски, така и американски. Може да се обсъжда доколко реалистични са, но на война почти всичко е възможно, особено когато говорим за куриози, а не за масови случаи.
        Ще се радвам да приложиш пример за кашици, които тичкат около един танк на открито поле и мрът като мухи... Твърде нелепо е! Недопустимо тъпо е, поне да бяха камикадзе с пакети експлозиви, че да се върже някак картинката.... Всъщност, ако решиш да похабиш малко време от живота си и да го гледаш, ще се радвам да чуя твоето мнение и анализ на бойните
        сцени...

        P.S. Ето така се прави!
        Last edited by piston; 18-12-2014, 11:53.
        "Я знаю, что после смерти на мою могилу нанесут кучу мусора. Но ветер Истории безжалостно развеет ее"
        И. В. Сталин

        Comment


          Виж, още не съм го гледал, затова и коментирам само на базата на прочетено. Мисля през празниците да му хвърля едно око и ще пиша от личен опит. Може тогава и да се присъединя към твоята оценка . Затова засега коментирам само историческата страна.

          piston написа
          Няма как да е така за танков екипаж на Тигър или са СС военна част, особено офицерите...
          Хъм, зависи - през 45-та може всякак да се падне, т.е. може да попаднеш на екипаж от ветерани, а може и от недообучени новобранци. Включително в "Тигър" или по-тежка и ценна техника. Просто за да дам пример (от мемоарите на Ото Кариус - на руски език):
          Ситуация с нашим оснащением была довольно сложной. «Тигры» для батальона прибыли с базы Гинденбург в Сан-Валентине, неподалеку от Линца, в то время как пушки доставлены из Бреслау. Однако русские уже продвинулись дальше этого места, поэтому мы смогли оснастить пушками тридцать «ягдтигров». Каждая рота получила только 10 машин. В конечном счете этого оказалось достаточно, поскольку мы все равно не смогли найти экипажи для большего количества танков. Боеприпасы [250] подвезли из Магдебурга. Команда подвозчиков боеприпасов имела радиосвязь, чтобы докладывать о каждой остановке. Настолько важным для Верховного командования было наше участие в боевых действиях! Танки перевозились по железной дороге до Падеборна. Роты сосредотачивались в Зеннелагере. У нас создавалось впечатление, что нас считали секретным оружием, которое все еще могло спасти Германию.
          (мой коментар: към този момент (това е 45-та) е проблем не само да се намери и екипира техника, но и да се осигурят екипажи за нея, а подразделението е "елитно" или поне така го виждат в командването)
          Произошел случай, который доказал мне, насколько сильно упал боевой дух среди солдат и офицеров. Мой начальник штаба был в боевом охранении на моем «ягдтигре» в уже упомянутом лесном пятачке. Он взял с собой и мой экипаж. Вдруг мой водитель Лустиг пришел ко мне пешком на полпути от линии фронта. У меня уже было дурное предчувствие. Добрый малый совсем запыхался и перевел дух только перед тем, как доложить мне, что произошло. «Я только что чуть было не ударил своего танкового командира! Если бы мы еще были в России, [255] он бы уже был мертв!» Потом он объяснил мне, что произошло. Его машина вместе с еще одним «ягдтигром» находилась на линии леса и была хорошо замаскирована. Длинная колонна танков противника двигалась через линию фронта на расстоянии примерно в полтора километра. И Лустиг считал само собой разумеющимся, что командир даст команду открыть огонь. Для чего же еще находились там наши самоходные установки. Однако тот отказывался сделать хотя бы один выстрел. Среди членов экипажа возник горячий спор. Странный офицер оправдывал свой отказ стрелять тем, что раскроет свое присутствие, если откроет огонь и тем самым привлечет внимание истребителей-бомбардировщиков!

          Короче говоря, не было сделано ни единого выстрела, хотя дистанция была практически идеальной для наших орудий. У противника не было бы ни малейшей возможности угрожать нашим «ягдтиграм».

          Однако мало того что этот странный офицер не открывал огонь. Он также приказал вскоре после этого подать назад свою машину из леса. Именно тем самым он и выдал свое местонахождение. На его счастье, в небе в это время не было самолетов. Он отступил в тыл, совершенно не ставя об этом в известность командира второго «ягдтигра». Этот командир тут же последовал за ним, и оба они понеслись, как будто за ними гнался дьявол. Конечно, нигде вокруг не было видно противника! Из-за небрежного вождения совершенно неопытным экипажем вторая машина сразу же вышла из строя. «Бесстрашного» обер-лейтенанта совсем не волновала машина. Напротив, он упрямо продолжал двигаться, пока его машина тоже не встала. По крайней мере, обер-фельдфебель во второй самоходке взорвал свою собственную машину.
          Тогда Лустиг ушел пешком и настаивал на том, чтобы я передал его донесение в батальон. Однако на этом этапе войны это уже не имело смысла. Каждый должен был сам решать, встретить ли конец достойно или как жалкий трус. Сотни бойцов самых различных родов войск залегли в лесу и ожидали конца. Их моральный дух совершенно иссяк.
          В Зигене я отправился в штаб своего батальона, чтобы доложить о ситуации командиру. Когда я пришел на командный пункт, меня приветствовали со всех сторон. Прошел слух, будто мои парни подбили около сорока танков противника. Я их урезонил, когда сообщил, что мы не подбили ни одного янки, а наоборот, у нас совершенно вышли из строя две боевые машины. Были бы со мной два или три командира танков и экипажи из моей роты, воевавшей в России, то этот слух вполне мог бы оказаться правдой. Все мои товарищи не преминули бы обстрелять тех янки, которые шли «парадным строем». В конце концов, пятеро русских представляли большую опасность, чем тридцать американцев. Мы уже успели это заметить за последние несколько дней боев на западе.
          (мой коментар: както се вижда, не само че част от екипажите са неопитни, но и бойният дух го няма никакъв, а желанието да се съпротивляват - общо взето също. И това е "елитно" подразделение със секретна нова техника).
          Ако се поразтърся (сега нямам време за това), вероятно ще намеря и много други примери.
          Що се отнася до "СС" войските - да не забравяме, че не всеки, който носи емблемета реално принадлежи към бойните им части, а и другият момент не е за пренебрегване - през 45-та персоналът и в "СС" подразделенията може да е на практика всякакъв. Сещам се за спомените на Гюнтер Грас - той е включен като доброволец в СС подразделение (май противотанково, ако правилно си спомням, но може и да греша) и почти целия персонал е от новобранци (17, 18 годишни) като него, индоктринирани, но без никакъв опит и с минимална подготовка. Още първият път, щом ги покрива съветска артилерия се разбягват и общо взето повече и не мислят за съпротива. Така че както с въпроса кой може да се намира в "Тигъра", така и с това какви точно ще са тези СС-овци през 45-та, има много възможности.

          piston написа
          Ще се радвам да приложиш пример за кашици, които тичкат около един танк на открито поле и мрът като мухи... Твърде нелепо е! Недопустимо тъпо е, поне да бяха камикадзе с пакети експлозиви, че да се върже някак картинката.... Всъщност, ако решиш да похабиш малко време от живота си и да го гледаш, ще се радвам да чуя твоето мнение и анализ на бойните
          сцени...
          Ще споделя като го гледам (вероятно ще го направя). Що се отнася до примери, аз самият не съм чел такива листове, та ще те насоча към рецензията на Исаев (и още една бележка за "разстрелването на тълпи немски пехотинци" от танкови екипажи) - там се споменават такива неща (и се уточнява, че този епизод е на базата на спомени на участник във войната, като разликата е, че в спомените сблъсъкът е кратък, докато във филма са го "раздули" по техни си кинематографични причини). Но моето разбиране е, че ако се разтърси, човек може да попадне на всякакви куриози. Естествено, може дълго да се обсъжда неща, които са ни известни от спомени или наградни листове (същото като с рапорти за вражески загуби), но е факт, че ако някои ти разкаже тези истории като анекдот, често можеш да ги отхвърлиш на момента като "измислени", защото звучат фантастично. Но се оказва, че много от тях си имат понякога дори и документална основа. Просто се оказва, че всякакви неща се случват, особено когато говорим за куриози и отделни случаи.
          Та, мисълта ми е, че едно е как се прави нещо по устав и правила, когато имаш сработен персонал и грамотни командири. Съвсем друго е какво може да се получи, когато тези елементи липсват. Примери за последното има много, да речем, през 1941 и 1942 г. от съветска страна, а немците се "отчитат" с такива в края на войната също в достатъчно количество.

          Comment


            Гюнтер Грас е бил танкист (пълнач) в 10th SS Panzer Division Frundsberg от ноември '44 до април '45 - доста иронично на фона на тук разискваните неща. Само не знам на какъв танк е служил все пак, остава и да е "Тигър"!
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              http://www.imdb.com/title/tt2788710 Препоръчвам на всички този филм и филма от горния линк. Оценката на този филм в сайта www.imdb.com е 10 от 10 възможни.

              Comment


                Click image for larger version

Name:	marko polo.jpg
Views:	1
Size:	58.1 КБ
ID:	547033

                В момента гледам новият сериал "Marco Polo" на Netflix. Сериала проследява ранният период на венецианският авантюрист в двора на Кубилай Кан в Монголия.Незнам долко е достверен исторически, но филмът ме грабна от първи епизод и сега ги карам един след друг. Изобилства от предателства, насилие и секс-сцени ( какво му трябва на човека). Сериите ги има в замунда, както и по други тракери. Има субтитри на български език.

                Last edited by Henry Sinclair; 21-12-2014, 19:10.
                Войната е лека за зрителите...

                Comment


                  Василиса (2014)



                  Горе-долу.

                  Comment


                    Кухулин, не съм го гледал това, но преди време попаднах на рецензия за него (от един руски блогър - понякога го споменаваме тук, защото пише много за немските подводници през ВСВ).

                    Comment


                      Ревюто е фактологически коректно, но изводите са малко странни. В смисъл - не знам как акцента върху любовта и липсата на историческа прецизност доведоха до заключението, че "синематограф серьезно деградирует". Според мен основния недостатък е недобрата игра на моменти. Но както и да е, всеки си има разбиранията за кино.

                      Лошото е, че у нас няма такива исторически проекти, пък били те и лошо изпълнени.

                      Comment


                        Предполагам, че изводите са на базата на последната им кино-продукция в категорията (а ла "историческа"), не само на този филм (съдейки по други негови кино "отчети"), особено в сравнение с щатските (наскоро той беше пуснал и рецензия на "Fury", положителна рецензия).
                        А за нас няма какво и да говорим, но пък няма и смисъл да се "равняваме" по Русия (възможностите са ни малки). Впрочем, не че не се прави "историческо" кино/ТВ продукции у нас (съвсем) 0 правят се, но нивото им е, ъф (поне по мой вкус). Макар че като се замисля, всичко това е въпрос на желание и нужди, не само на пари и (по-общо казано) "възможности".

                        Comment


                          Че "Пърл Харбър" си беше същото - любовна история на исторически фон.
                          А това нещо излязло ли е и откъде може да се намери? В ИМДБ фигурира като сериал...?
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            gollum написа Виж мнение
                            Впрочем, не че не се прави "историческо" кино/ТВ продукции у нас (съвсем) 0 правят се, но нивото им е, ъф (поне по мой вкус).
                            Аз телевизия не гледам, та сигурно съм пропуснал нещо, но и по кината не съм виждал български исторически филм. Все някакви "Мисии Лондон", "Шменти капели" и други чудеса на киноизкуството. Няма да се учудя, ако една продукция на тема, да речем "Лала Шахин щурмува София, защитниците пият ракия и умират геройски" пожъне неочакван успех. Според мен има ниша.

                            Comment


                              Dinain написа Виж мнение
                              А това нещо излязло ли е и откъде може да се намери? В ИМДБ фигурира като сериал...?
                              В Замунда има отделен раздел за руско кино, най-често там излизат.



                              В ИМДБ не е отбелязан пълнометражния филм, а само сериала.

                              Comment


                                Динаин написа
                                Че "Пърл Харбър" си беше същото - любовна история на исторически фон.
                                Така е. И не беше исторически филм, според мен (и не ми хареса). Въпросът е защо е трябвало да го кръщават така (то не е баш въпрос, като се замисля ).

                                Ниша има (за българско историческо кино) - така е. Но въпросът по-скоро е дали има реално желание да се направи нещо такова, като под "желание" вероятно неточно разбирам неколцина що-годе умели люде (режисьор, продуценти и прочее) които да имат идея за подобно нещо и някакви способности да я докарат до реализация. А нишата я има и ако има с какво да се запълни, един вид сама ще се разшири и поддържа.
                                А по телевизията имаше някакви исторически неща, ако се не лъжа един сериал (ужасен, според мен) нещо около спасяването на евреите. Май и нещо друго имаше, но с качество като на останалите български продукции, така че... Но щеше да е хубаво ако имаше исторически български ТВ и кино продукции (че и анимации или дори комикси а ла "Дъга" би било добре). Дори и с лошо качество и мизерен бюджет.

                                А иначе в Русия определено се прави историческо кино и се "целят" в някакво качество "а ла Холивуд". Но впечатленията ми са противоречиви, т.е. не съм гледал много от продукцията им от последните 10-тина години, а от каквото съм гледал съм попадал и на добре направени неща( малко) и на доста слаби (повече).

                                Comment

                                Working...
                                X