Е, това за "цар Борис през 1916 г." не го бях срещал, но в неговия случай нещата са несъмнени . Инак за другото - те сърбите (според тях, разбира се) винаги се борят за да защитят отечеството си. Впрочем, примери за подобни интерпретации могат да се намерят безброй.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Discovery прекали!!!
Collapse
X
-
Да бе те сърбите защитаваха родината си и през 1885г. Как така се оказва,че държавата с най малка етническа територия на Балканите се оказа с най-голяма реална?(имам впредвид бившата Югославия).Сега лека полека си се прибраха в нормалната територия.Ама кво ги мислим сърбите,по хубаво да помислим за нас си,че както сме я подкарали можем да си останем с територия ,но без население."Прави каквото трябва,да става каквото ще!"
Comment
-
Така как сме я подкарали мен ми се струва че след 100тина години ще си останем само с историята...България да изчезне от политическата карта на света...ебаси ужаса... :vsad:...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
Comment
-
Ами Ам-гъл то така е много лесно...аз да мина тънко да другите след мен да се оправят...типично българско мислене... То като обществена тоалетна става чакайте аз да напикая и осера(с извинение) всичко пък това че ще има и други юзери след мен боли ме... :oops:...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
Comment
-
- забавна реакция, Араслане. Някои неща наистина притежават такава степен на "обективност", че колкото и да "риташ" срещу тях, най-много да си повредиш обувките (ако не и ногите). Това по повод на неизбежностите в историята.
Що се отнася до нашият конкретен случай - не, че не сме го обсъждали многократно, но смяташ ли, че на личностно ниво можеш да направиш нещо по въпроса? Имам предвид нещо повече от всекидневните неща, които правим.
Та в тоя смисъл тук няма нищо "много лесно" - става въпрос за определени ограничения на реалността, с окито предполагам си запознат. Да не същестявваха - нямам нищо против, но поне последният път, когато проверих все още си действаха .
Comment
-
:cry: както винаги си прав ама вмето да ме окуражиш да кажеш че ша им ... майката ме съсипваш още повече Наистина на личностно ниво нищо не можем да направим.По този случай поздравявам всички от форума с една песничка на Вая кон диос...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...
Comment
-
Araslan написаТака как сме я подкарали мен ми се струва че след 100тина години ще си останем само с историята...
Иначе, половината хора сигурно не знаят, че в момента съществува държава Монголия, та не само изчезването е неприятна съдба. Не сме уникални, не само ние нямаме силата, която сме имали преди безброй години. Нито пък сме от най-фрапиращите случаи. В тоя ред на мисли, Великобритания кога ще се преименува на Британия?По моя преценка съм обективен.
Comment
-
Великобритания кога ще се преименува на Британия?
Инак имам доста впечатления от държавата Монголия и съм напълно съгласен с теб, Лзл, наистина има и по-лоша съдба.
Comment
-
Е,lzl то има такива дето говорят и за Велика Германия,Велика Русия,за още по-велика Америка,за "на-великата"Сърбия ,ама има ли смисъл да им се обръща внимание.Според мен всеки народ и всяка държава имат моменти на възход и падение и да се опитваме да говорим за велики или нищожни държави е безсмислено.
Голъм,ако имаш преки впечатления от Монголия напиши нещичко,много ще ми е интересно."Прави каквото трябва,да става каквото ще!"
Comment
-
gollum, по какъв случай беше там (ако не е тайна ), какви са хората, богати, бедни, щастливи, в какво живеят, как живеят, в кой век. И какво им е отношението към другите държави, ако имат разбира се. Въобще, ти си бил там, ти по-добре знаеш какво да кажеш, това, което те впечатли теб.
А за велика Америка, за съжаление или не, няма как да не се говори след като в момента това е най-великата държава. Като се уговорим предварително какво означава "велика", разбира се.По моя преценка съм обективен.
Comment
-
E,идеята ми беше,че обикновено тия ,които проповядват за великите,казват-Ние сме най-големи,най-умни,най-успели,въобще всичко наше е най добро.Което в много случаи не е така
За Монголия напиши каквото ти прецениш Голъм.Понеже темата е за Дискавъри,имаше един филм за Джулия Робъртс в Монголия,та там описваха живота в юртите-още ли си живеят по този начин?И въобще какъв е живота там,ако си бил достатъчно дълго време ,за да го усетиш?"Прави каквото трябва,да става каквото ще!"
Comment
-
А, не е тайна, разбира се. Бях там за около месец, но преди мнооого време - някъде 1986 май беше. И тогава бях ученик, така че не съм имал възможност да натрупам нещо повече от туристически наблюдения (а с местни жители въобще не съм говорил - освен по някоя случайна приказка - впрочем, те повечето май разбираха руски език). Инак това, което ми даде възможност да отида там бе фактът, че дядо ми беше по онова време български посланник там.
Инак какво да ви кажа - гигантска страна с твърде малобройно население - тогава се бореха да достигнат 2 000 000 (а територията им е май около 20 пъти по-голяма от нашата, ако не и повече). Т.е., много рядко населена страна. И да - почти всички живееха в юрти - кръгли и невероятно вонливи палатки от кожа и дървено скеле. А основната им прехрана е скотовъдството - почти аккто преди хиляди години. С тази разлика, че тук-таме имаха и машини . Впрочем, там съм виждал много забавни механични хибриди - половин "победа", половин трактор (или мотопед ) или дори от много повече автомобили (и не само ).
Основното средство за придвижване е конят, газката или ЖП-то (с последното е особено забавно - почти няма гари, а и когато достигнеш до някоя (която гордо обявява, че примерно е вторият по-големина град в държавата) тя се оказва няколко квартала от юрти, заградени с дървени стобори и една каменна сграда за гара . Естествено, над реките няма мостове - или почти няма, та всеки си ги форсира както може.
Хората ми се видяха донейде изродени и уродливи или поне оставяха подобно впечателние. И мърляви.
Основно бях в Улан-Батор - столицата, която е сравнително голяма - много дълъг и много тесен град, сгушен между голи тревисти хълмове, а по всеки от хълмовете с камъни бяха изписани партийни лозунги. В града имаше и павирани улици и прилични тухлени сдания - в центъра, даже си имаха и умалено копие на "Червения площад" - с мавзолей (вярно, по-малък от този на Ленин), в който почиват мощите на въпросния "Улан-Батор" (псевдоним на някакъв важен партиен деец).
Имаше и панелки - цели квартали. Като в тях май живееха само руснаци, които впрочем бяха твърде много (предполагам, че по онова време са вършели основната работа в държавата).
Две неща, които ме поразиха едното още първият ден - в покрайнините на град (където се намира българското посолство) тече една от големите тамошни реки (не си спомням точно как се казваше, ама май беше нещо като Туча, Тула или нещо то сорта) и край нея си се разхождаше всякакъв рогат дивеч - почти в чертите на града и без особено да се притеснява от присъствието на хора.
Другото ми се случи по-късно - бяхме на някаква ловна екзкурзия - български дипломати и монголски сановници. И докато се мотках насам-натам, попаднах на една огромна поляна, която беше цялата покрита с диворастящи еделвайси - много странна гледка, почти фантастична.
Невероятна оскъдица в редките магазини - дори на фона на тогавашното положение в България или в СССР. Впрочем, подозирам, че населението се е изхранвало пердимно от собстевното си производство, а за дипломатите и чуждестранния персонал (както и за руснаците) си имаше специални магазини.
Смешното е, че в този социалистически град насред Х²² век (примерно ) имаше ужасно много - може би над 30, - будитски храмове. При това, май повечето си действаха или бяха превърнати в музеи.
Разбира се, имаха си и задължителните градски атрибути - национален исторически музеи (с много интересни експонати), градски увеселителен парк - целият беше нагъчкан с изваяния на разнообразни динозаври (не случайно, щот нали точно монголските пустини са рай за палеонтолозите ).
Друго интересно нещо за което се сещам - докато бях там обявиха чумна епидемия, като затвориха някакъв район близо до столицата (чумата се пренасяла от някакви гризачи, които много се били наплодили онази година). Явно се смяташе, че болестта е твърде опасна и не е много сигурно дали ще има достатъчно лекари и медикаменти, за да се справят с нея.
И още нещо забавно, което ознаменува едномесечния ми престой там - точно тогава се падна националният им празник и имах възможност да видя какво представлява основната част от честването му. Провеждаше се на единственият стадион в столицата (доста голямо съоръжение - впрочем, на всяка подобна държава и е нужно нещо такова, независимо в кой век битува ). Естествено, всичко си беше традиционно - надбягвания с коне, стрелби с лък, борби и т.н. Интересно беше.
Това са нещата, които се сещам в момента.
Comment
Comment