If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Книгата на Харт е супер. Има я на "милитера.ру"..Доколкото разбрах, българският превод трябва да излезе на пазара всеки момент. Авторът на другата книга е бивш възпитаник на ВНВУ; но не съм много очарован от книгата..
Макар много непълна и на места не особено точн, книгата е пример за това как един не особено надарен автор може да напише и нещо свестно. Най-ценно е описанието на войната в северна Африка.
Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Що такъв негативизъм? The other side of the hill е прекрасно изследване на германските страхове и притеснения, Paris, or the future of war е пророческа, нещо което рядко се отдава на военните, а Strategy of the Indirect Approach си е вярна дума по дума, що намираш автора за посредствен, не знам! Отдавна трябваше да има нещо от него на български!
Ами Лидъл Харт се явява доктринист, проповядва някакво съмнително учение изградено единствено върху моралните величини(които се тълкуват по спорен начин) и напълно отричащ материалните. Той например смята, че с нарастване размера на армията на Наполеон намаляват стратегическите способности на последния, нещо което не смята за необходимо да бъде оборвано, толкова е смешно. Още по смешно става когато ни разказват, че Сципион Африкански направил укрепеният си лагер по подобие на линията Тореш-Ведраш...
В добавка е известно, че Лидъл-Харт пише трудовете си не защото разбира нещо от тези въпроси, а защото се стреми към слава, която не би достигнал по-друг начин. Нека припомня само за влианието му върху Гудериан...
Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.
Сигурно имаш своите доводи и естествено няма как да не ги приемем. Въпросът тук е строго образователен, не мисля, че дори да е британски доктринер, стремящ се към слава, (то сигурно само Тревор Рупър не се стреми ), все пак след Чърчил е само втория британски автор по темата за Втората сетовна война , излязал на български... трябва да го оценим положително, на фона на общата картина.
Британците пишат, къде добре, къде префарцунено, но пишат!
Иначе, наистина, в конкретната книга нещата са написани по-скоро журналистически, отколкото аналитично, повърхностни са някои от нещата, но пък какво значи задълбочено, когато се отнася за"онази неприятна месомелачка" Източния фронт. Да, стила е леко "пия си коктейла в Кайро", но пък ето, виждаме нещо различно, макар и с закъснение. Не го казвам с възрожденски плам, на който и не съм способен, просто, анализа остави на Вестфал!
Ако се вгледаш ще видиш, че критиката ми е към аналитичните му работи, що се отнася до "История на ВСВ" съм дал положителна оценка и само съм набелязъл къде трябва да внимава човек. По точно какво ми направи силно впечатление и сега си направих труда да провера точно. Притежавам книжно издание на руски - издателство АСТ, 99г. Обема на текста е 714 страници от тях на Източният фронт са посветени 78. Тоест някъде малко над 10%. Това което имам предвид е, че тази книга е ценна най-вече от гледна точка на африканският тятър, който е описан доста пълно и бих добавил безпристрастно, нещо наистина рядко срещано сред британските писатели. Особено препоръчвам да се погледне часта описваща съотношението на силите под Ел-Алмейн и да се сравни с филмчетата на Дискавъри(нищо лошо за тях, гледам ги с удоволствие и е по-добре от нищо).
Comment