Току що си поръчах това:
Стефан Паприков - Сръбско-българската война 1885 г.
Изданието е съставено въз основата на оригинален ръкопис на ген.-лейтенант Стефан Паприков (1858-1920 г.).
По време на Сръбско-българската война Паприков е началник-щаб на Западния корпус, ръководи операцията срещу Пирот и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница. Спомените си за военните действия той е оставил в “Ръкописен труд по Сръбско-българската война от 1885 г.” от над 2100 страници.
ген. Стефан Паприков е изключително интересна личност, със значително присъствие във военния, политически и обществен живот на България. Участвал е в Старозагорското въстание през 1875 г. и в Априлското въстание през 1876 г. Завършва първия випуск на Военното училище в София, а по-късно и Военната академия в Санкт Петербург. Бил е началник на Генералния щаб, началник на Военното училище и военен министър в пет правителства. Като външен министър в правителството на Ал. Малинов изиграва важна роля за дипломатическата защита на Независимостта на България през 1908 г. Ген. Паприков участва в българската делегация за сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г., два пъти е бил дипломатически представител на България в Русия и народен представител (1914-1919 г.). Умира на 30 май 1920 година в София.
Стефан Паприков - Сръбско-българската война 1885 г.
Изданието е съставено въз основата на оригинален ръкопис на ген.-лейтенант Стефан Паприков (1858-1920 г.).
По време на Сръбско-българската война Паприков е началник-щаб на Западния корпус, ръководи операцията срещу Пирот и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница. Спомените си за военните действия той е оставил в “Ръкописен труд по Сръбско-българската война от 1885 г.” от над 2100 страници.
ген. Стефан Паприков е изключително интересна личност, със значително присъствие във военния, политически и обществен живот на България. Участвал е в Старозагорското въстание през 1875 г. и в Априлското въстание през 1876 г. Завършва първия випуск на Военното училище в София, а по-късно и Военната академия в Санкт Петербург. Бил е началник на Генералния щаб, началник на Военното училище и военен министър в пет правителства. Като външен министър в правителството на Ал. Малинов изиграва важна роля за дипломатическата защита на Независимостта на България през 1908 г. Ген. Паприков участва в българската делегация за сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г., два пъти е бил дипломатически представител на България в Русия и народен представител (1914-1919 г.). Умира на 30 май 1920 година в София.
Comment