Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Какво знаете за писмените реформи?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Какво знаете за писмените реформи?

    Интересува ме по-скоро тази по времето на управлението на БЗНС и Александър Стамболииски.
    Тогава се спира писането на буквата Ъ накрая на думите,които не завършват на гласна.Не съм сигурен дали правописа е бил на 100% същия както днес.

    На 12 февруари 1945 се извършва писмена реформа,на Отечествения Фронт.Защото правописа бил обслужвал средната и дребна буржоазия?!?

    Моето мнение,е че не е трябвало да се разделяме с Ъ/накрая на думите/,с мекото Е/буква символ на българщината още от времето на светите братя/
    А и махането на буквата Ъ,е удар върху българския дух.Знаете,че тази буква е забранена в Македония.

    В защита на правописа се е обявил и Елин Пелин,но в крайна сметка от 1945 пишем по-опростено.
    Абсурдно,е да се мисли за реставрация на правописа,в тези времена,в които живеем,но все пак кажете какво знаете за реформите/особенно тази в 1923/ако не се лъжа/ почти нищо незнам за нея/
    Ще бъде интересен диспут.

    #2
    На прекия въпрос: за съжаление не много. Обаче, стремежа към опростяване на правописа е май глобален и не само български. И - ако обърнеш внимание, много от сегашните младежи (и тук на форума също се случва) не знаят разликата между "и" и "й" и ги употребяват малко наслуки.
    Спомням си също, че някъде в края на 70-те отпадна буквата "у" от някои думи (точно сега не се сещам за пример, уви).
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Еми не знам последната промяна,за която лично аз се сещам е в началотото на 80-те,когато спря да се пише "съществувание" и стана "съществуване"
      А колкото до младежите,дето не правят разлика между "и" и "й",това наистина е много болна тема.
      Но това в резултат на масовото опростачване всред младото българско общество.

      Comment


        #4
        messire Woland написа
        Спомням си също, че някъде в края на 70-те отпадна буквата "у" от някои думи (точно сега не се сещам за пример, уви).
        използувам-използвам, лично аз си го пиша по стария начин защото така съм свикнал (от книгите).......абе май не съм точно аз човекът дето трябва да дава примери за правопис.

        Comment


          #5
          Е значи за едно нещо говорим.Обаче все си мисля че беше някъде към 1981 година,ако бъркам ме поправете.

          Comment


            #6
            Вилхелм Ритер Фон Лееб

            Да, проблемът е интересен и общо взето, сега също тече доста ускорен процес на опростяване на българският език и по-специално на граматиката, който предполагам, че е забелязан от всекиго, който го ползва активно. От една страна, твърде много хора ползват езика само като ежедневно средство за общуване, без да желаят да се обвързват по-сериозно (ако мога така да се изразя) с него и съответно наблягат единствено на пряката чу информационна функция в ущърб на богатството от значения и конотации.
            За реформата от началото на 20-те години мога малко да кажа, но вероятно мотивите, стоящи зад нея са същите, независимо от конкретните оправдания. Т.е., доколкото не ми харесват сегашните промени, ако живеех тогава, вероятно не бих приел и тогавашните. Но правописът сот преди реформата ми е твърде чужд, макар да съм прекарал много време в работа с документи, написани на него. Между другото, и след реформата от 20-те години остава "ъ"-то на края на думите, както и мекото "е" продължава да се използва в определени думи - сигурен съм, защото съм чел доста вестници и списания от 30-те години, в които съм срещал тази употреба.
            Инак ми се иска от езикът да не отпадат думи, както и значения на думи, но пък той е жива система, която не може да бъде задържана в някакво статично състояние, още повече, че този тип процеси са обективни в този смисъл, че се причиняват от хората, които употребяват езика, а естествено голямата част от тях не използват богатството му, дори то ги затруднява. Евентуален опит да се противодейства на този процес би довел до твърде голяма пропаст между всекидневният и елитарния език, което едва ли е много добра идея.

            Comment


              #7
              gollum,реформата в началото на 20-те извършена от земедлците,премахва Ъ-то накрая,както и мекото Е.
              С две думи тогавашния правопис е бил едно към едно със сегашния/или поне с този до края на 70-те/

              Тази реформа от 20-те се запазва дори и по времето на професор Цанков.Виждал съм книги от 1926,без Ъ накрая.
              Явно в края на 20-те е възстановено Ъ-то,за да го има в 30-те.

              Аз съм против тази промяна/махането на Ъ и меко е/,тъи като тя в ущърб на традициите на българския правопис,но вече са минали прекалено много години,за да мислим за реставрация.
              По скоро да гледаме да опазим езика си.И да не допускаме изчезването му,предвид опростачването,което обзема отечеството ни от всякъде.

              Comment


                #8
                Не знам, според мен реформата премахва две-три други букви, които се срещат преди това. Тези съм ги срещал и в списания от 20-те - "Златорог" (от 1921/22/23 и нататък), например, в "Стрелец" и в много вестници от това време. Правописът далеч не е едно към едно със сегашния или този от 70-те - има множество разлики.

                Comment


                  #9
                  Точната година на земеделската реформа мисля,че е 1923.
                  Виждал съм книжки,даже на Смирненски,на които пише ДЕН /без Ъ-то накрая/
                  Такива книги съм срещал с година на издаване 1926,чак.

                  А може и да не е бил на 100% както сегашния,но основата,т.е. да няма Ъ накрая е била на лице.

                  Comment


                    #10
                    Явно въпросната "земеделска" реформа или съвсем не е действала или е действието и е било краткотрайно и непълно. Защото през целият период масовият печат (не мога да твърдя за целия, разбира се, но съм преглеждал течението на 5-6 големи вестника за целия период 20-та/40-та година), както и всички основни списания употребата на "ъ" в края на думите и мекото "е" се среща. Вярно, тук-таме има пропуски, но като цяло навсякъде се използва - особено в по-елитарните литературни-изкуствоведчески издания.
                    Проблемът е, че един чисто езиков проблем се е политизирал тогава (и явно остатъци от тази политизация остават и до ден днешен). Както споменах, въпреки че и на мен не ми харесва това, езикът е отворена и динамична система, като промените в нея зависят от основната маса потребители. И започват от речевата практика, след което оказват влияние върху масовата писмена практик и накрая биват санкционирани от "официалните" езикови институции. И процесът откак съществува и се развива масовата култура е към опростяване на граматиката във всичките й форми (по-лесно изписване н думите и по-лесно и еднозначно формулиране на изреченията и правилата за подредба), както и към ограничаване на конотационното богатство от значения (в полза на еднозначността на повечето думи). В този смисъл, отпадането на мекото "е" или "ъ"-то в края на думите е неизбежно, тъй като представлява излишество от гледна точка на описания процес (а в случаят с "ъ"-то, не отговаря на речевата практика). Вероятно в бъдеще може да отпаднат и други букви (например - "й"), както и значително да се съкрати използваемия запас от думи.
                    Друга подобна страна е масовото навлизане на чужди думи, които бръзо се побългаряват и стават част от езика (често, въпреки че вече съществуват собствени думи за назоваване на съответният обект, които обаче нямат нужното "модерно" звучене).
                    Подобно е положението с отпадането на падежните правила и остатъците от тях - когато четете текст от първата половина на миналия век можете почти навсякъде да наблюдавате подобни останки, които днес напълно са изчезнали от езика ни (единствената, за която се сещам, но вече изчезва - остатък от звателния падеж, струва ми се - промяната на личните имена при пряко обръщение към съответният човек).
                    Впрочем, тук Рамблер като филолог може доста по-добре да опише нещата.

                    Между другото, споменатият процес, разбира се, съвсем не е едниствен - има множество процеси насочени в обратна посока - към създаване на локални "жаргони".

                    Comment


                      #11
                      Аргументи?

                      Конкретно по въпроса нямам какво да кажа, тъй като не съм адекватно информиран, но искам д се включа в заформилата се под-тема за опростяването на езика.

                      според мен неправилно схващате самото значение на термина 'опростяване' и не правите разлика между опростяване на езика и опростяване на граматиката. не отпадането на някои букви и падежи и възприемането на разговорни варианти на някои думи за официални е опростяване на езика - това е опростяване на граматиката и е неизбежно развитие, което всеки език търпи.

                      Опростяването на езика всъщност не е езиков, а социален процес, касаещ културата на общуване. Когато речниковия фонд на общуващите намалява, когато стремежът е към изразяване, както се казва 'с прости думи', когато се изгубва конкретиката на изказа с извеждането от употреба на термините, характерни за различните области на познаниято, тогава имаме на лице истинско опростяване на езика. Мога да дам дори пример за което от личната ми практика: наскоро ми се наложи да превеждам някои статии от американски автори за един друг форум. преди да постна всяка от тях, аз слагах най-отгоре следния текст:

                      Бележки на преводача – настоящата статия е публикувана в Aqua Botanic и преводът й направих лично. Не знам поради каква причина, но подобни статии в англоезичните сайтове не са никак подробни и изпускат някои важни врътки на материята, които ще се опитам да добавя в процеса на превод. Освен това американците имат навика да елементаризират съзнателно езика си и да използват възможно най-прости думи, дори за целите на научни дискусии и настоящият случай не прави изключение. Именно поради тези две причини на места направо се налага да преразказвам статията с мои думи, добавяйки липсваща информация - не трябва да се учудвате, ако намерите разлики с оригиналния текст – просто на български буквалният превод би звучал като предназначен за 7 годишни. Хамериканци, ко да ги прайш?

                      Comment


                        #12
                        Е, Лонганлон, струва ми се, че и аз точно за това пишех - наблягане на пряката информационна функция на езика за сметка на контекстуалното богатство. Именно в рамките на този процес отпадат думи и цели пасажи от езика. Разбира се, това е съпроводено и със споменатото опростяване (тук в понятието "опростяване" не влагам съответните негативни значения ) на граматиката и правописа, но двата процеса са малко или много свързани и водят в една и съща посока. И част от процеса е все по-голямото значение, което придобива визуалната информация и речта като комуникативен канал, който за повечето хора почти напълно замества писмените информационни средства (освен най-опростените като език и структура - като вестниците да речем). И затова и се опростява езикът. Разбира се, тясната специализация и нейният опростенчески "жаргон" си е отделен фактор, но у нас все още ми се струва, че не е толкова мощен, колкото в САЩ, да речем.

                        Comment


                          #13
                          ами че просто трябва да е, иначе някоя лелка може да ги осъди що било сложно и нечетимо
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            #14
                            буллзай!

                            Comment

                            Working...
                            X