Прегледът на филма е направен за един друг форум, но го пускам и тук, тъй като не видях тема за филма, а той си заслужава.
Освен това е крайно време да се размърдам.
Преди около 2 часа излязох от киносалона.
Тъй като имам наистина много да пиша, ще направя някакво условно разделение, за да се опитам да вкарам в някаква рамка коментарa.
Тъй като за филма не може да се говори еднопластово, ще се опитам да отделя кинематографичното от смисловото, макар че и това е почти невъзможно, тъй като при възприятието на такъв (или какъвто и да е) естетически обект смисълът поражда образа бидейки негов идеен център. Да разглеждаме филм, заснет на базата на фундамента на християнската религия само като чрез визия, режисура, музика, актьорска игра и останалите компоненти, изграждащи цялостния облик би бил прсто един псевдоестетически опит, а хората, които се опитват да го правят просто не схващат идеята. За естетика можем да говорим само чрез смисловото и през него- накратко казано- единството между Образ и Смисъл е основополагащо за естетическото мислене.. Както и да е, отплеснах се към друга тема, която сама по себе си е безкрайно интересна, но ще карам конкретно към филма..
1ва част
Мел Гибсън се е опитал да следва Свеотото Евангелие, като основа за външния облик на "Страстите". Но тъй като между писания текст и изгледа на филма има коренна разлика (разглеждайте го като логос и ейдос) всичко опира до интерпреатцията. Накратко- перфекционистичният му подход действа с усепех и наистина начинът по който изглежда филма (да го наречем "визия") е почти идеален. Като започнем от актьорската игра, минен през костюмите и декорите и завършим с цветовите нюанси- всичко е пипнато до съвършенство. Един от най-големите плюсове е запазване на арамейския и римския език. Наистина, ако говореха на английски би изглеждало в най-добрия случай смешно. Много силен ход от страна на Гибсън.
Абсолютно всяка сцена във филма е на място, макар че на очи ми се набиха две сцени, които като че ли не са съвсем удачни- първата е когато Дева Мария се втурва да помогне на Христос и той й казва "В момента строя нов свят" (наистина не съм убеден, че има смисъл от тези думи), а втората е победата над Сатаната, която по моему е трябвало да бъде по-изпипана. Е, бели кахъри...
Актьорите са подбрани по възможно най-удачния начин, като дори присъствието на Сатаната (което ще обговоря малко по-надолу) не ме подразни. На първо място Исус. Ами да, струва ми се, че се справя добре с на пръв поглед невъзможната задача за по-задълбочено изиграване на Исус. Наистина- справя се професионално и както се вижда и той също минава през доста усилия, за да пресъздаде по нужния начин Христос. Нямам забележки по играта му, а тези очи наистина постигат голяма част от ефекта, тъй като погледа му е наистина от огромно значение.
Тук е мястото за адмирации по адрес на Христо Шопов- пълно шест. На него се пада една от най-комплексните роли, и по моему (и не само) се справя идеално. Комплексна, защото само чрез неговото присъствие трябва да предаде величието и авторитета на Римската империя- безспорно предизвикателство, с което Христо се справя чудесно. Дори латинският му беше на ниво- въобще чудесно представяне. Попрочетох малко и по форумите на imdb, където наистина го оценяват по достойнство противно на очакванията ми. Бръкнете и вижте.
Суперлативи и за Христо Живков, от който не се очакваше много- просто адекватно държане, малко реплики, въпреки сравнително дългото му екранното му присъствие.
Моника Белучи на ниво- доказателство, че таланта й не се крепи на единия външен вид (макар че и той би бил достатъчен в повечето случаи).
Няма да се визирам останалите актьори, само ще спомена образа на Сатаната, който признавам, е изпипан много сполучливо, но забележките ми по него са на смислово ниво. За това във втората част.
Иска ми се да се спра на така скандализиралото доста хора насилие във "Страстите". Според мен- да, то е оправдано поради няколко причини. Първо чисто практическия- замислете се каква е аудиторията на филма. Да, таргет аудиторията е преди всичко (наистина не само) американския зрител. А американският зрител има толкова високо вдигнат праг на чувствителността, че за да ги впечатли някой на кинематографично ниво наистина трябва да ги цапардоса здраво. Оставаме настрана факта, че Америка е религиозна пустиня и за истински християнски подход към филма трябва и (макар и малко) религиозна култура. Точно това цели Гибсън- максимална степен на възприятие чрез набиване в главата: Да, Христос страда, за да изкупи човешките грехове, да, Той е подложен на нечовешки мъчения в наше име. Акцента е върху насилието, за да се сложи ударението на фундаменталната жертва, която прави Христос. Тази идея, основополагаща сама по себе си заслужава accent grave сама по себе си.
На второ място религиозният поглед, който наистина не е чисто православен, но е по моему съвсем приемлив. При православието гледната точка не е обърната толкова към самото страдание, колкото до тайнството на изкупването на греховете чрез Христовата саможертва. Е, Гибсън е подходил по натуралистично (ако е този термин въобще действа тук) и представяйки цялото мъчение в детайли визира по-скоро греховността на човешкия род. И най-важното нещо: той го прави абсолютно доброволно.. Както и да е, това също във втора част.
Макар че има още много неща да се кажат относно кинематографичната страна на филма, ще премина към по-задълбочения религозен поглед, а именно
2ра част или "тук става сложно"
Както вече споменах, при коментирането на такъв филм е най-малкото глупаво той да се разглежда само по кинокритикарски начин. Затова ето:
Филмът се опитва да следва максимално точно Евангелието и фактически почти всичко изглежда така както е описано. Намерих само две фактологически грешки, а именно забиването на пироните в китките (в китките реално) и попрекаляването с бичуването, като по Евангелието е 40 пъти, а във филма е някъде към 60.
"Страстите" визуализира най-високоволтажните моменти от Новия Завет, затова всяко движение, всеки детайл трябва да бъде религиозно подплатен, за да не бъде компрометирано цялостното възпирятие.
Чрез самото засмемане Гибсън повдига някои доста интересни въпроси на богословско ниво. Сега правя повърхностен опит, за да опиша къде точно е сблъсъка (тъй като нито съм много добре запознат с проблематиката, нито пък можем да кажем тук нещо кой знае колко смислено по въпроса.)
Въпросът дали е удачно такъв филм да се заснема въобще ще го оставя настрана, тъй като ще започна да бия на празнословие.
Затова пък мисля да ви запозная с една по-странична гледна точка на Христовите страдания, която според мен Гибсън се опитва да оспори. Става дума за теорията, че Исус, бидейки Бог и подлагайки се доброволно на мъките не страда действително, а по-скоро ги "възпитава" чрез привидното страдание. Тази идея е била заклеймена като ерес, но и до днес има нейни привърженици. Разглеждането на проблема по такъв начин е малко или много превратен, но сама по себе си тази идея е повдигната във филма, ако не пряко, то по косвен начин те кара да се запиташ: "Наистина ли е способен да понесе това страдание. Дали наистина..." и т.н. Предполагам, че всеки би си отговорил сам, но по начина по който са заснети Христовите мъки, Гибсън клони към ортодоксално християнската гледна точка.
Друг доста интересен проблем (лично за мен- най-енигматичния) са поседните думи на Христос преди да издъхне на кръста, а именно "Татко, татко, ти си ме изоставил". Това е много обговарян проблем и с удоволствие бих пописал и за него, но с едно на ум, че разводнявам излишно темата ще пропусна. Филмът, разбира се, не дава готов отговор на този проблем, но пък го повдига по доста иновативен начин.
Присъствието на Сатаната. Защо след като се е опитал да го кара по Новия Завет е направил това странно решение? Може би отново с цел по-добро възприятие. Не знам, не съм съвем убеден, че е удачно. Тъй като явно е избрал фактологическия начин на третиране на Завета (като че ли единственото възможно за филм) не е логично да борави с такива образи.
Добро впечатление ми направиха кадрите след Христовата смърт, а именно разцепването на храма (липсваше раздирането на завесата, но не е фатален пропуск), както и дъждовната капка- наистина направено уважително.
Ще се ориентирам към приключване, тъй като досадих дори на себе си. В заключение:
Ако кажа, че съм доволен би било малко. Филмът ми подейства изключително, отвъд визуалното възприятие (и утре ще споря с хора, които ми казаха, че филма е визуален), въобще, заитригуван съм от работата на Гибсън, който се издигна още няколкостотин метра в очите. Да слагам оценка тук би било глупаво- ще се въздържа.
Освен това е крайно време да се размърдам.
Преди около 2 часа излязох от киносалона.
Тъй като имам наистина много да пиша, ще направя някакво условно разделение, за да се опитам да вкарам в някаква рамка коментарa.
Тъй като за филма не може да се говори еднопластово, ще се опитам да отделя кинематографичното от смисловото, макар че и това е почти невъзможно, тъй като при възприятието на такъв (или какъвто и да е) естетически обект смисълът поражда образа бидейки негов идеен център. Да разглеждаме филм, заснет на базата на фундамента на християнската религия само като чрез визия, режисура, музика, актьорска игра и останалите компоненти, изграждащи цялостния облик би бил прсто един псевдоестетически опит, а хората, които се опитват да го правят просто не схващат идеята. За естетика можем да говорим само чрез смисловото и през него- накратко казано- единството между Образ и Смисъл е основополагащо за естетическото мислене.. Както и да е, отплеснах се към друга тема, която сама по себе си е безкрайно интересна, но ще карам конкретно към филма..
1ва част
Мел Гибсън се е опитал да следва Свеотото Евангелие, като основа за външния облик на "Страстите". Но тъй като между писания текст и изгледа на филма има коренна разлика (разглеждайте го като логос и ейдос) всичко опира до интерпреатцията. Накратко- перфекционистичният му подход действа с усепех и наистина начинът по който изглежда филма (да го наречем "визия") е почти идеален. Като започнем от актьорската игра, минен през костюмите и декорите и завършим с цветовите нюанси- всичко е пипнато до съвършенство. Един от най-големите плюсове е запазване на арамейския и римския език. Наистина, ако говореха на английски би изглеждало в най-добрия случай смешно. Много силен ход от страна на Гибсън.
Абсолютно всяка сцена във филма е на място, макар че на очи ми се набиха две сцени, които като че ли не са съвсем удачни- първата е когато Дева Мария се втурва да помогне на Христос и той й казва "В момента строя нов свят" (наистина не съм убеден, че има смисъл от тези думи), а втората е победата над Сатаната, която по моему е трябвало да бъде по-изпипана. Е, бели кахъри...
Актьорите са подбрани по възможно най-удачния начин, като дори присъствието на Сатаната (което ще обговоря малко по-надолу) не ме подразни. На първо място Исус. Ами да, струва ми се, че се справя добре с на пръв поглед невъзможната задача за по-задълбочено изиграване на Исус. Наистина- справя се професионално и както се вижда и той също минава през доста усилия, за да пресъздаде по нужния начин Христос. Нямам забележки по играта му, а тези очи наистина постигат голяма част от ефекта, тъй като погледа му е наистина от огромно значение.
Тук е мястото за адмирации по адрес на Христо Шопов- пълно шест. На него се пада една от най-комплексните роли, и по моему (и не само) се справя идеално. Комплексна, защото само чрез неговото присъствие трябва да предаде величието и авторитета на Римската империя- безспорно предизвикателство, с което Христо се справя чудесно. Дори латинският му беше на ниво- въобще чудесно представяне. Попрочетох малко и по форумите на imdb, където наистина го оценяват по достойнство противно на очакванията ми. Бръкнете и вижте.
Суперлативи и за Христо Живков, от който не се очакваше много- просто адекватно държане, малко реплики, въпреки сравнително дългото му екранното му присъствие.
Моника Белучи на ниво- доказателство, че таланта й не се крепи на единия външен вид (макар че и той би бил достатъчен в повечето случаи).
Няма да се визирам останалите актьори, само ще спомена образа на Сатаната, който признавам, е изпипан много сполучливо, но забележките ми по него са на смислово ниво. За това във втората част.
Иска ми се да се спра на така скандализиралото доста хора насилие във "Страстите". Според мен- да, то е оправдано поради няколко причини. Първо чисто практическия- замислете се каква е аудиторията на филма. Да, таргет аудиторията е преди всичко (наистина не само) американския зрител. А американският зрител има толкова високо вдигнат праг на чувствителността, че за да ги впечатли някой на кинематографично ниво наистина трябва да ги цапардоса здраво. Оставаме настрана факта, че Америка е религиозна пустиня и за истински християнски подход към филма трябва и (макар и малко) религиозна култура. Точно това цели Гибсън- максимална степен на възприятие чрез набиване в главата: Да, Христос страда, за да изкупи човешките грехове, да, Той е подложен на нечовешки мъчения в наше име. Акцента е върху насилието, за да се сложи ударението на фундаменталната жертва, която прави Христос. Тази идея, основополагаща сама по себе си заслужава accent grave сама по себе си.
На второ място религиозният поглед, който наистина не е чисто православен, но е по моему съвсем приемлив. При православието гледната точка не е обърната толкова към самото страдание, колкото до тайнството на изкупването на греховете чрез Христовата саможертва. Е, Гибсън е подходил по натуралистично (ако е този термин въобще действа тук) и представяйки цялото мъчение в детайли визира по-скоро греховността на човешкия род. И най-важното нещо: той го прави абсолютно доброволно.. Както и да е, това също във втора част.
Макар че има още много неща да се кажат относно кинематографичната страна на филма, ще премина към по-задълбочения религозен поглед, а именно
2ра част или "тук става сложно"
Както вече споменах, при коментирането на такъв филм е най-малкото глупаво той да се разглежда само по кинокритикарски начин. Затова ето:
Филмът се опитва да следва максимално точно Евангелието и фактически почти всичко изглежда така както е описано. Намерих само две фактологически грешки, а именно забиването на пироните в китките (в китките реално) и попрекаляването с бичуването, като по Евангелието е 40 пъти, а във филма е някъде към 60.
"Страстите" визуализира най-високоволтажните моменти от Новия Завет, затова всяко движение, всеки детайл трябва да бъде религиозно подплатен, за да не бъде компрометирано цялостното възпирятие.
Чрез самото засмемане Гибсън повдига някои доста интересни въпроси на богословско ниво. Сега правя повърхностен опит, за да опиша къде точно е сблъсъка (тъй като нито съм много добре запознат с проблематиката, нито пък можем да кажем тук нещо кой знае колко смислено по въпроса.)
Въпросът дали е удачно такъв филм да се заснема въобще ще го оставя настрана, тъй като ще започна да бия на празнословие.
Затова пък мисля да ви запозная с една по-странична гледна точка на Христовите страдания, която според мен Гибсън се опитва да оспори. Става дума за теорията, че Исус, бидейки Бог и подлагайки се доброволно на мъките не страда действително, а по-скоро ги "възпитава" чрез привидното страдание. Тази идея е била заклеймена като ерес, но и до днес има нейни привърженици. Разглеждането на проблема по такъв начин е малко или много превратен, но сама по себе си тази идея е повдигната във филма, ако не пряко, то по косвен начин те кара да се запиташ: "Наистина ли е способен да понесе това страдание. Дали наистина..." и т.н. Предполагам, че всеки би си отговорил сам, но по начина по който са заснети Христовите мъки, Гибсън клони към ортодоксално християнската гледна точка.
Друг доста интересен проблем (лично за мен- най-енигматичния) са поседните думи на Христос преди да издъхне на кръста, а именно "Татко, татко, ти си ме изоставил". Това е много обговарян проблем и с удоволствие бих пописал и за него, но с едно на ум, че разводнявам излишно темата ще пропусна. Филмът, разбира се, не дава готов отговор на този проблем, но пък го повдига по доста иновативен начин.
Присъствието на Сатаната. Защо след като се е опитал да го кара по Новия Завет е направил това странно решение? Може би отново с цел по-добро възприятие. Не знам, не съм съвем убеден, че е удачно. Тъй като явно е избрал фактологическия начин на третиране на Завета (като че ли единственото възможно за филм) не е логично да борави с такива образи.
Добро впечатление ми направиха кадрите след Христовата смърт, а именно разцепването на храма (липсваше раздирането на завесата, но не е фатален пропуск), както и дъждовната капка- наистина направено уважително.
Ще се ориентирам към приключване, тъй като досадих дори на себе си. В заключение:
Ако кажа, че съм доволен би било малко. Филмът ми подейства изключително, отвъд визуалното възприятие (и утре ще споря с хора, които ми казаха, че филма е визуален), въобще, заитригуван съм от работата на Гибсън, който се издигна още няколкостотин метра в очите. Да слагам оценка тук би било глупаво- ще се въздържа.
), е смисълът на филма? Това си беше чист преразказ, без елементи на разсъждение, на евангелието. Е и? Бих попитал аз. Единствените въпроси, които ми хрумват относно този филм са свързани със самия Христос и християнството като религия - сиреч въобще не са свързани с филма 
Comment