Любопитно

[Amazon]

Мед ми капе на сърцето. Обосновано и нагледно доказателство че развалените домати (Rotten Tomatoes ) са кафява вода от бебешко корито. А кино критиците са по-ненужни от сутиен в гардероба на Кейт Бекинсейл.

IMDb срещу Rotten Tomatoes

[Кухулин]

Бог да го прости Силвъра, едва ли някой разбираше киното по-добре от него в българския нет. Цитирах навремето тази статия в нашия форум, но нещо не хвана дикиш.

[messire Woland]

Струва ми се, че и тогава я четох тази статия. Но преди всичко: кой търси обективизъм в оценка на произведение на културата? Безсмислено е. Всеки си има някакъв вкус и дори и при голям брой хора, вкусовете рядко съвпадат изцяло.

Още по-безсмислени са така наречените "експертни" оценки на културата. Това е като едни занаятчии да оценяват продукцията на други занаятчии по това колко добре е изпълнена по техните критерии. И спорът между RT и IMDB оценките е сходен случай: нека за момент си представим, че няколко занаятчии са произвели чукове и ги сравняват. Кой е по-перфектно изработен, с някакви там детайли или съвършенство, които само те могат да оценят. Купувачите обаче ще се интересуват само дали чукът е здрав и дали е евтин. За специфичните разлики в някакво полиране, което няма никакво отношение към функцията на чука на тях тотално няма да им пука. Ето и разликите между експертното и потребителското мнение.

Между другото - и мен страшно ме дразнят оценките на кино критиците, по-неприятни от тях са само литературните критици, които са някаква отживелица от XVIII-XIX век и отдавна нямат място в живота ни тези динозаври. Най-често, заради спецификата на професията на кино критиците, те оценяват произведението не като какво представлява, а заради някои малки разлики с други произведения. Докато масовия зрител, като мен, го интересува само дали филмът е хубав, актьорите играят добре и убедително и сюжетът става. И разбира се - по личен вкус.

[bukvite]

Както се казва в тия случаи - Обущарю, не по-горе от обувките. Градивната критика е нещо много сериозно и важно. Литературната, най-вече...

[Кухулин]

Но преди всичко: кой търси обективизъм в оценка на произведение на културата? Безсмислено е. Всеки си има някакъв вкус и дори и при голям брой хора, вкусовете рядко съвпадат изцяло.

"Въпрос на вкус" много бързо може да доведе до повсеместна чалга, ако липсва авторитетна критика, а също и някои други неща. Всеки обича вратни пържоли и шоколадови торти, но чат-пат някой трябва да ни тика в устата и омега-3 МК.

[messire Woland]

"Въпрос на вкус" много бързо може да доведе до повсеместна чалга, ако липсва авторитетна критика, а също и някои други неща. Всеки обича вратни пържоли и шоколадови торти, но чат-пат някой трябва да ни тика в устата и омега-3 МК.

Има някакво рационално зърно в това , но не повече. Разбира се, в никакъв случай това не трябва да е една група, иначе нещата се изкривяват сериозно. Тоест съществуването на 3-4 като IMDB и някой и друг RT в този смисъл е необходимо. Което разбира се не променя моето нехаресване на мнението на професионалистите. Знам, че трябва да съществуват, но не съм длъжен да се съобразявам с мнението им, иначе отиваме в едно по-друго общество.

Колкото до общото: то също ще еволюира, но вероятно твърде бавно, за да можем да го забележим и да наблюдаваме процеса. Това е малко като с елита и масата: ако имаш голяма ножица между двете ще има голяма поляризация. Масите разбира се имат ужасен вкус, обаче какво можем да искаме от хора, които така да се каже вчера са застанали на масата на културата от по-далечния й край и все още не се ориентират какво има на нея. Вкусът идва с яденето и промени със сигурност има. Дори и в нашата страна, дори и с чалгата. Помните ли 90те? Тогавашната тотална гнъс се смени с просто само отвратителна такава. Погледната от някой планински връх разликата е невидима. Но ако слезем долу и се опитаме да я видим - да, има такава. Това е малко като процес с натрупване. Освен това поколенията се сменят твърде често и добре знаем, че всяко е със своите си идоли и култура.

С киното е сходна история. Хората гледат филми по много причини. Да взема себе си и да определя за простота само 2 категории: да, обичам да гледам сериозни филми. Обаче не всяко място и време е подходящо, човек трябва и да разпуска. Тук всеки си има вкус, за мен това са екшъните примерно.
Сега нека вземем оценяването на двете категории. Давам оценка на сериозния филм от 1 до 10 в неговата си категория.. Давам оценка на екшънчето от 1 до 10 пак в неговата си категория.. Оценките могат да съвпадат - и какво от това? Не мога да сравнявам круши с бадеми, не би било правилно. И за двете си има място и време.

Та това имам предвид определяйки безсмислеността на оценките в културата. Искате да сравнявате всички филми по абсолютен критерий? Е, няма да стане. Вместо това можем да се опитаме да сравняваме по категории. Пак няма да се получи особено, защото категориите, разбира се, са размити. Екшън с елементи на разсъждение? Сериозен филм с елементи на екшън? Това са разбира се опростявания.

И така: кой иска да прави абсолютни класации? Най-великият генерал? Най-умният политик? Нека пораснем и да видим, че този род класации са нещо твърде субективно, обущарю .

[messire Woland]

Както се казва в тия случаи - Обущарю, не по-горе от обувките. Градивната критика е нещо много сериозно и важно. Литературната, най-вече...

Не съм съгласен, виж другия пост. Налагането на нечие мнение над другите по отношение на книгите е нещо, което не мога да понасям още от училищните си години. Разните мастити литературни критици, които погледнато отстрани са убоги и прости хорица с твърде селяндурски вкус не ме впечатляват. Какви имаше там, можете да видите тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A...B8%D1%86%D0%B8
Е, такива хора да се опитват да дават общовалидни оценки: не, благодаря. Вероятно трябва да мине време и селските еснафи да пораснат до градски такива. Но не можем да искаме процесът да бъде бърз.

Забелязал съм, че много често се търсят детски абсолюти. Няма лошо, но защо? С каква цел? Не трябва ли хората да се оставят сами да пораснат и да си създадат вкус? Процесът ще е болезнен и неприятен, но няма да се случи, докато някой диктаторства отгоре. Еволюция.

[bukvite]

Има някакво объркване. Критическите оценки не са предназначени за масова публика. Те са предназначени за професионалистите, за да разберат къде са по пътя. Когато Белински е писал рецензии на Пушкин, те не са били да се учат в училище, както нас ни натискаха да учим Пантелей Зарев.
И да ти говоря за кохезионост на един текст и да не ти говоря, теб пак ще ти хареса толкова. Но авторът ще знае какво точно е направил и какво трябва да промени. Изобщо Q&A са важни във всеки бизнес. И безмислени извън него.
А като цяло IMDB, доматите и прочие - това си е фенщина, няма някаква реална стойност. Все пак "Под прикритие" е с някакъв максимален рейтинг там.

[messire Woland]

Да, вероятно, е, сега мисля е ясно вече. По-вероятно аз не съм разбрал точно какво си имал предвид ти.

[Dinain]

Мед ми капе на сърцето. Обосновано и нагледно доказателство че развалените домати (Rotten Tomatoes ) са кафява вода от бебешко корито. А кино критиците са по-ненужни от сутиен в гардероба на Кейт Бекинсейл.

IMDb срещу Rotten Tomatoes

И аз инстинктивно отбягвам Доматите. Има нещо гнило в този сайт (кхъ). Винаги съм гледал ИМДБ за информация.

Но за информация, не за оценка - към това съм прибягвал, само ако всички други методи са изчерпани.
Ревюта на кинокритици обичам да чета заради цветистия език, не за друго. Има някои много забавни за четене, хейт със стил.

[bukvite]

Е това е истински критик, ако случайно сте го пропуснали. Често е по-интересен ор филмите, за които пише.

https://cinemascrotum.wordpress.com/

[Amazon]

Има някакво объркване. Критическите оценки не са предназначени за масова публика. Те са предназначени за професионалистите, за да разберат къде са по пътя. Когато Белински е писал рецензии на Пушкин, те не са били да се учат в училище, както нас ни натискаха да учим Пантелей Зарев.

А дали е така? Защо тогава критиците така отчаяно търсят публичност? Другият момент е кой им плаща. Със сигурност не са писателите или продуцентите. Плаща им точно интереса на масовата публика.

И да ти говоря за кохезионост на един текст и да не ти говоря, теб пак ще ти хареса толкова. Но авторът ще знае какво точно е направил и какво трябва да промени. Изобщо Q&A са важни във всеки бизнес. И безмислени извън него.

Много спорно. Ако аз или Воланд напишем книга и тя е успешна, последното което ще ни интересува е колко е кохезионен текста. Ами ние толкова си можем. Къде е ценността на твоята оценка тогава? За какво служи?
Замисляли ли сте защо електронните книжарници добиха такъв бърз успех? Ами по две причини. Едното е наличност, а другото ревютата. Ревюта от обикновени хора. И това води до подем в някой жанрове. Точно така, като самиздат и оценени "от уста на уста" излязоха много прилични книги напоследък. Включая толкова обсъжданата тук "Марсианеца", но далеч не е само тя. Все книги с възхода на които критиката няма нищо общо. Да не стигам до крайности че е регресивна. Все пак да си представим "средният" литературен или филмов критик. Той обикновено е журналист с широка обща култура и известни познания за имена на режисьори, писатели, няколко купешки термина, няколко изтъркани лафа. С какво ревюто му е по-ценно от примерно някой любител и познавач на фантастиката в Амазон?

А като цяло IMDB, доматите и прочие - това си е фенщина, няма някаква реална стойност. Все пак "Под прикритие" е с някакъв максимален рейтинг там.

Така е, обаче доматите ни ги тикат в зурлите постоянно, което дразни. Дори в масова медия като Уикито, след всеки филм има колко му бил рейтинга в доматите и че там били "критиците". Ми хубаво...

Е това е истински критик, ако случайно сте го пропуснали. Често е по-интересен ор филмите, за които пише.
https://cinemascrotum.wordpress.com/

Не знам дали си изчел абсолютно всичко от Скротума(аз съм!) и той прекрасно онагледява моята теза. Той е "критик" за собствено удоволствие. Ревютата му трябва да звучат хубаво, на второ място идва дали са верни. Самият той много често дава оценки на филма несъвпадащи с ревюто. Така че скротума се чете за удоволствие а не за атестация.
Все пак човека нарече "Due Date" най-добрата комедия за десетилетието. Нали...

[Amazon]

Бог да го прости Силвъра, едва ли някой разбираше киното по-добре от него в българския нет. Цитирах навремето тази статия в нашия форум, но нещо не хвана дикиш.

Ами аз му намерих блога от линк в блога на Скротума. Не знаех че си е отишъл човека. Жалко.

"Въпрос на вкус" много бързо може да доведе до повсеместна чалга, ако липсва авторитетна критика, а също и някои други неща. Всеки обича вратни пържоли и шоколадови торти, но чат-пат някой трябва да ни тика в устата и омега-3 МК.

Практиката показва че нещата не се случват така. Виж какво съм написал в предният пост за книгоиздаването.

[bukvite]

Разговорът стана сложен и объркан. Като цяло съдържанието на една книга (от това разбирам) е 15% от продажбите. Останалото е маркетинг, известност на автора и прочие. Повечето критици са си живи графомани, особено тия които се мъчат да ревюират книги. Това са хора, които търсят известност, но нямат достатъчно литературни качества. И оттук нататък темата е много дълга. Основното е, че крайният потребител не разбира повече от нивото добро/лошо, даже и това не може да каже винаги, а се влияе от думите на другите.
Но градивната критика е много важна за развитие на автора, но това обикновено са вътрешнобраншови неща, такива критики рядко стават публични.
Иначе да - откакто има интернет куцо и сакато почна да пише и критикува (във всички смисли на думата).

[Кухулин]

Ами аз му намерих блога от линк в блога на Скротума. Не знаех че си е отишъл човека. Жалко.

Двамата пишеха заедно, бяха един вид BFF. Фактически най-добрите ревюта в блога на Скротума са писани от Силвъра.

По останалите въпроси не мога да взема отношение в момента, че съм на черешата