Не намерих такава тема. Пускам едно есе. Не съм съгласен със всичко, поне не на 100% но е интересно за четене:
Книгите са овъррейтед, драги ми квазиинтелектуалецо
Някой откъси(не са за хора с прекалено изтънчени сетива):
Книгите са овъррейтед, драги ми квазиинтелектуалецо
Някой откъси(не са за хора с прекалено изтънчени сетива):
...книгоиздаването е същото като зарзаватчийството — една стока трябва да бъде развързана максимално бързо. Залежи ли — фира. Затова има цедка. Ако издаваш всеки, няма как да ти излязат сметките накрая, просто е. По тази причина процеса на достигане на една книга от автора до читателя е следствие от много работа на различни професионалисти. Като продукт книгата има финансови измерения за издателя. Трябва да реализира продажби. Не реализира ли продажби, от нея няма смисъл. Никой не издава книги, ако няма изгода от това. Понеже несъмнено сред четящите има олигофрени, които ще се сетят за някой, дето “благотворително” издава книги, много моля тази специална група дебили да си изпие ярко оцветените хапчета и да се маха. Повтарям. Книгата е съвсем обикновен продукт. Като краставицата. И също като нея може да се ползва различно в зависимост кой я е купил — можеш да я направиш на тараторче, можеш да си я лепиш под очите, а може да си я набухаш и в анала. Изборът е личен и в него няма правилно и грешно. Това е и причината поради която всяка една книга, дори и най-калпавата според един, ще има верен почитател в лицето на друг.
...иронията е в това, че сега тъпите четат много повече, но не стават по-умни. Противно на онова, което се смята, да станеш умен не е закономерно следствие от поглъщане на символи.
...Заради вече изложените по-горе народни схващания, литературата влачи със себе си огромна доза елитарност. От бледи юноши до поетеси на смъртен одър, хората в мармалада на литературата са с чувството, че членуват в ебахти недостъпния за простосмъртните клуб и изобщо не се свенят да се държат все едно не серат, не се потят и никога не са топили залъци в сока на шопската салата. Основен аспект тук е мащабът на егото. Има автори, които както сложат последната точка на книгата, така я издават. Те третират творчеството си като сакрално. Редактори, коректори, рецензии — такива да си ги нямаме. Все едно написаното е самородно злато. Приятелю, сигурен съм че ти и другарчетата ти по чашка намирате текста за страхотен. Но навярно алкохолът или нещо друго ви пречи да осъзнаете, че между самородното злато и самобитния талант няма знак за равенство.
...Постулат на Борисов: колкото по-простоват и душевно обременен е някой, толкова по-голям е стремежът му да изпъкне и толкова по-крайни са вижданията и реакциите му. И колкото повече книги чете тъпото животно, толкова повече се влошава състоянието му, понеже добива увереността, че е развило способност да мисли.
Друг е въпроса, че в днешното информационно общество изобщо не е наложително да се четат книги, за да се развие някакъв акъл. Може и други работи да се четат.
Comment